Съобщение: Бутан предложи на ООН да се обсъди в света разпространяването на политика за национално щастие. Идеята се базира върху приетия в Бутан модел на Общо национално щастие.

Войните и международните спорове не отразяват нивото на щастие или нещастие на народа, а са предизвикани единствено от личните интереси и егото на неговите лидери. Отчитането на качеството на живота се провежда чрез отчитане на баланса между материалното и духовното.

Реплика: Аз съм – за.

[49126]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (М.А. Кравчук, Ю.И. Краснов, В.Н. Малинин): Дори масовият преход към нови технологии ще бъде слабо ефективен, ако хората, които използват тези технологии не изменят отношението си към обкръжаващия ги свят и не се съгласят с това, че светът е един организъм и те са само една от съставните части на този свят.

Човекът е нарушил общия баланс на взаимодействие на веществата в природата. Повечето, създадени през последните триста години  продукти на промишленото производство, технологиите и изобретенията, едностранно насочени към потребление и разрушение, се явяват пагубни за планетата.

В своята дейност, съвременният човек е противопоставял себе си на Природата и в него се появило усещане, че той я е покорил и е станал цар на Природата. Но природата влияе на човека посредством комплекс от обратни връзки. А на нас от година на година световните политически лидери на планетата ни натрапват представата за това, че в съвременната цивилизация няма алтернатива и съществуващото положение е неизбежна отплата за комфортното преживяване.

Властите заявяват, че те обезпечават света с енергия и хранене, осигуряват работа, но пропускат факта, че в резултат на използваните технологии, децата ни и внуците ни вече нямат шанс за оцеляване. Питаме се, кому е нужно такова производство и неговата продукция ако става дума за риск на бъдещия живот на човечеството? Признаването на глобалната криза не е изгодно за властта и бизнеса, защото те не са в състояние да го решат.

Реплика: Учените виждат проблема в противостоенето на човека на природата, а решаването на кризата – в замяната на егоистичните инстинкти с духовно начало. Но методиката за претворяване на решенията за сега им е непонятна. И по своя характер те са далече от практическата и реализация. Необходимо е да се организира широко и силно мнение на учените от световното общество, за да могат те да повлияят горе на правителствата и долу на народа – за да могат да вземат решения за интегрално и глобално възпитание на човечеството.

[49006]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Д.Стиглиц, проф., шеф-икономист на Международната банка, Лауреат на Нобелова награда по икономика): Надявах се, че финансовата криза ще научи американците на необходимостта от обезпечаване на равенство, регулиране, равновесие между пазара и правителството. За съжаление случи се точно обратното.

Ограниченията заплашват дефолта по държавния дълг. Но ако има мандат на разходите, превишаващи доходите, то ще възникне дефицит. Забраната по увеличение на държавния дълг ще принуди да се ограничат разходите до нивото на данъците. Лечението на дефицита на САЩ: да прекрати войните,  военните и медицинските разходи, да повиши данъците на богатите.

В Европа ситуацията е не по-добра: твърдата икономия и приватизация ще направят бедните страни още по-бедни и по-слаби.

Несполуката и в двата района ще бъде катастрофална дори ако страните с развиваща се икономика се сдобият с икономически ръст.

Реплика: Вече престанах да добавям реплики, защото и така всичко е понятно – трябва да чакаме, когато обстоятелствата принудят банкерите да се оттеглят от властта, а властта разбере, че интеграцията на целия свят е факт, който не зависи от тях, който трябва да бъде взет под внимание и по него да строим новия свят.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме на екрана нашите приятели от Лос Анжелос – представители на различни народи. Доколко разбират библейския ни език?

Отговор: И ние, и те трябва да интерпретираме този език според термините на желанията, да го трактуваме във вътрешния ни прочит.

Аз си имам своя вътрешна правда. Да допуснем, в този свят аз по произход съм евреин, а редом с мен седи моят китайски другар. Аз съм отделен от своята истина с объркване от първи порядък, а той с объркване от втори порядък.

Хайде да се абстрахираме от този материален свят. И в него, и в мен има определено егоистично желание. Съгласно неговото ниво на желание той се нарича „китаец“, а аз съгласно моето ниво на желание се наричам „евреин“.

По такъв начин и той, и аз трябва да извършим определен обем работа, за да се доберем до истината. За това говори и понятието „70 народа“. Всеки един от тях има своя работа, но в част от нея тя е абсолютно еднаква за всички.

На нас ни се струва, че това не е така, а в действителност, работата е само малко по-различна по своя външен характер, но е напълно идентична по вътрешната специфика, по относителната дълбочина и по етапите на пътя. Всички ние имаме една и съща работа.

На мен ми се струва, че на някой му е много тежко, трети въобще не се справя, а четвърти сякаш се е родил ангелче и както си върви достига до целта. Но в действителност аз нищо не знам, аз не виждам общата картина, в която всички работят по равно.

И така, голямото егоистично желание е разделено на „70 народа на света“ и Израел. Не си мисли, че на Израел му е по-лесно от другите. Просто всеки прилага усилия според своя пласт на общото желание.

А истинската работа на Израел се състои в това, да излезе от всички „70 народа“ към истината. Защото той е включен в тях посредством разбиването. За това е и казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на свещенослужители и свят народ“. И затова към него идват представители  на разни народи – желания, устремили се направо към Твореца от общото желание за получаване. Те се проявяват като Израел и сега се наричат именно така.

Всички останали, които не се пробуждат, се наричат „70 народа на света“ и трябва да се поправят в последствие. Но така или иначе, всички свойства и възможности на всеки са точно „оптимизирани“. В духовното няма отдаване на предпочитание към нито един народ.

Тук ти можеш да възразиш: но нали в общото „тяло“ Адам Ришон има по-важни и по-малко важни органи?

Вярно е, но това се отнася до порядъка на поправянето: отначало към него пристъпват по-чистите желания, а след това – „по-грубите“. Но съвършенството изтрива всякакви диспропорции. И затова е достатъчно малка раничка, отсъствие само на една клетка – и цялото тяло е лишено от съвършенство. В този смисъл – всички са равни, според принципа на общото и частното.

От урок по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49103]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Когато човекът започне да придобива формата на светлината, вижда, че целият свят, който му се е струвал външен – това са неговите собствени желания, които е необходимо да присъедини към себе си с любов.

Защото ще узнае, че те са се отделили от него в резултат на разбиването. А присъединявайки ги обратно, той разкрива в тези желания свойството отдаване и тогава в тях се разкрива Творецът, светлината.

И сега той вижда как светлината играе с него, „води” диалог, пробуждайки се ту повече, ту по-малко. А в съответствие с това, за човека е необходимо да се научи какво е свойството отдаване.

Когато получава повече светлина, той трябва да благодари, че Творецът се е разкрил. А когато светлината стане по-малко – трябва да благодари, че има възможност да бъде в по-голямо отдаване и, получавайки по-малко от преди, да не намалява своята благодарност и да се отнася към Твореца без каквато и да е промяна, независимо от това, колко светлина, яснота, разкриване получава.

Благодарение на тези подеми и падения, той започва да се учи как да остане в отдаването, независимо от това, доколко силно се разкрива в него светлината, което се нарича: „да благодариш за лошото като за добро”. И дори нещо повече – той благодари, че го изхвърлят от духовното, защото именно „от тези излизания ще излезе Тора”, и благодарение на тях напредва.

Егоистичното желание расте и дава на човека усещане за отдалечаване от Твореца – тоест възможност да се приближи към Него. Вместо да напредва за сметка на усилването на светлината, сега той може да напредне за сметка на нарастването на своите отдаващи желания.

Така човек разкрива висшата светлина и постоянно се намира „в разговор” с нея, в различни отношения, докато не разкрие напълно целия свой духовен съсъд.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

(„Получаване заради отдаване”)

Въпрос: Що за разчет е да получиш заради отдаване?

Отговор: Това не е просто – първо, трябва да се прилепиш към висшия и да съкратиш себе си. Получаването заради отдаване – това е вече голямо състояние.

Когато се свържа с друг човек, преди всичко, е необходимо да отменя своите желания, за да не ми пречат да се съединя с него. Превръщам се в чисто отдаване, в Бина (хафец-хесед). Тоест готов съм да почувствам всички негови желания и притежавам защитна сила, за да не ги използвам за напълване на своите собствени – защото вече съм съкратил своите желания. Ти сякаш ми разрешаваш да вляза в теб и да бъда там. Така прониквам в желанията на другия човек.

Ще получа такова разрешение при условие, че мога да съкратя себе си. И сега започвам изцяло да те чувствам – всички твои мисли и желания, сякаш си самият ти. Приемам ги такива, каквито са и правя разчет, доколко с моите сили и възможности мога да напълня твоите желания.

Но този разчет не е правилен! Защото правя оценка, имайки предвид своите възможности – а сега трябва да направя разчет, съобразявайки се с твоите желания. И тогава взимам твоите мисли и желания, разбирам какво искаш и изпълнявам в своите желания онези действия, които ти си искал да извършиш в своите.

Работя с моите желания, за да напълня твоите. И действието, в което по този начин създаваме нашите общи желания, се нарича „глава на парцуфа” (рош). „Главата на парцуфа” е състояние, в което аз, с цялото си сърце и разум, се намирам в теб, вътре в твоите желания и там правя разчет.

А къде се намира екранът? Той стои винаги между теб и мен, като на стража.

„Вътрешното тяло на парцуфа” (тох) е частта, в която ние се сливаме със своите общи желания и мисли. А „краят на парцуфа” (соф) е мястото, където не сме способни да се слеем, и аз съкращавам своите желания. И заедно с тях, там се намират твоите съкратени желания, които съм съкратил, защото не мога да ги удовлетворя.

Тоест духовният парцуф е степента на нашето сливане един с друг, заедно с всички разчети за възможно и невъзможно. Затова, ако няма сливане един с друг – няма духовно съществуване, няма парцуф.

От урока по „Учение за десетте Сфирот““, 17.07.2011

[48390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (М. Каролюк, началник на отдела за управление ИФК „Солид”): „През 2008 г. влязохме във фазата на свиване на кредитния цикъл. Тя ще продължи минимум до 2015 г. През този период светът ще бъде разтърсен от банкови кризи, политиката на „затягане на коланите” ще доведе до слаб икономически ръст.

Кредитна криза в Европа. САЩ ще започне да се бори със своя колосален съвкупен дълг. Ще се проявят проблеми с дълговете в Китай (следващата голяма световна криза може да започне именно там). Така че, всичко все още предстои…”

Реплика: Но защо на всички им се струва, че съдбата сама, даже без нашите усилия, ще ни извади от всички проблеми! Казват, че ще оцелеем без нищо да предприемаме. По този начин отиваме към война. Защото ставаме все по-противоположни на природата, която се проявява пред нас като единна система.

[48327]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато човек постигне разкриването на истинската природа и разкрие вътрешното зрение, той започва да вижда още една реалност вътре в себе си, в допълнение към тази, която е усещал преди. Той възприема тази нова реалност по-силно от сегашната и чувства, че тя определя какво се случва в реалността.

Затова той нарича тази нова реалност, която е разкрил, „висш свят”. Това е свят на сили, които му се разкриват. Тези сили, които действат вътре в неговото желание, му носят всякакви усещания и впечатления, обрисувайки различни форми и картини в него. Но той не знае как да нарече тези сили, как да ги опише и как да говори за тях.

В крайна сметка, ако той усети ново усещане, което няма никаква връзка с миналото, тогава не е ясно как да го нарече. И тогава той разкрива връзката между тези нови усещания и картините, които те проектират на най-ниския екран, който обрисува този свят за нас.

Той открива, че всяка сила, която разкрива, всяко усещане във висшия свят има свой собствен резултат на картината, която ние виждаме тук, в по-ниския свят. Така всеки обект или действие в този свят си има своя сила, която стои зад него, подкрепя го, манипулира го и го движи.

Той има само един начин да обясни висшия свят – като взима имена от по-ниския свят за тази цел. Този език се нарича „език на клоните”. Сега човек, който има усещане за висшия свят, може да говори за това, което усеща! Той има име за всяка сила, всяко духовно действие, всяка духовна субстанция според резултатите от тези сили, които те обрисуват и създават за нас в този свят.

От урок по статия от Рабаш, 22.07.2011

[48983]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят знаем как да измерваме ускорението. Но как можем да го направим в своя духовен прогрес, с помощта на какво?

Отговор: Ти измерваш ускорението, определяйки своята връзка с групата. Ти с нищо друго не разполагаш. Затова една обща душа е била разбита на много души – за да имаш средства да я промениш, място за работа и за усилия, за да определиш колко далеч или близо си до тях – не просто до хората, а до техните желания да разкрият духовното, Твореца. Ти проверяваш дали си между тези желания, заедно с тях, така че в правилната връзка, в поръчителството между вас, ще разкриеш Твореца.

Затова можеш да оцениш своето духовно състояние само по отношение на желанията на своите другари – колко близо си заедно с тях до висшия свят.

Въпрос: Но къде е ускорението тук? Как може да бъде измерено?

Отговор: От ден на ден, от минута на минута ти оценяваш тази връзка. Съществува дистанция между теб и останалите и ти определяш дали се съкращава или не, с постоянна скорост или с постоянно ускорение. Ускорението е скорост, която нараства във всеки момент.

От урока по книгата „Зоар”, 22.07.2011
[48922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→