Въпрос: Бих искал да науча защо вашата жената не посещава конгресите. Жена ви и синът ви учат ли кабала?

Отговор: Тя е свикнала да учи и винаги е присъствала чрез виртуална връзка. Тя вярва, че по този начин може да види, чуе и да участва по-добре като жена.

Въпрос: Как да подготвя място за разкриване на Твореца?

Отговор: Вие трябва да подготвите желание за Него, т.е. желание да придобиете свойството отдаване. Това е така, защото Творецът, свойството отдаване и любов, се разкрива в човека, когато той силно го желае. Групата, учителят и учението са предназначени да формират желание във вас.

Въпрос: На конгреса в Сейнт Луис вие казахте, че Америка трябва да каже на света за кабала, наблягайки на нейната особена роля в разкриването и на света. Но вие казахте същото и за руснаците, че страдат повече от останалите и чрез това особено придобито чувство да разкрият и разпространяват кабала. Освен това, главната част в разкриването на кабала на човечеството е дадена на евреите, които трябва да станат светлината за народите на света.

Объркан съм. Посредством кого кабала ще се разкрие на света?

Отговор: Тя ще се разкрие чрез всеки народ и чрез всеки човек, според степента на техните усилия да се съединят с останалите и в съответствие с техните природни дадености и способности.

[47659]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

От книгата „Източник на жива вода” (Тице, гл.21)

С четири имена, съгласно своите дела, се нарича човекът: адам, иш, гевер и енош.

Енош (אנוש) – показва ниската, най-малка степен. През целия си живот такъв човек преследва телесните въжделения като забравя за източника на своята душа, откъде е тя и къде в резултат се връща. И се нарича „енош” от казаното: „Бог ми е дал да забравя (нашани)” (Тора, Берешит, 41:51). Тъй като е забравил за своя край.

Гевер – който преодолява малко (митгабер) и не следва въжделението като животно, а се задоволява с това, което намира. Но все пак, се ограничава не поради трепета пред Твореца, а като разбира, че човек трябва да бъде висше животно, да не следва позивите на телесните желания. И се нарича „гевер”, тъй като малко преодолява лошото въжделение. Обаче, това е недостатъчно за обличането на светлината в него, понеже не се устремява към Твореца: „Кога ще видя лика на Твореца, за да Му доставя удоволствие на дело?”

Иш – следващата степен на развитието. При него има намек за единството на Твореца със свойствата, с които е сътворен светът. Това показва криещото се в човека добро, поради което неговата душа желае учението на Твореца и спазването на Неговия съюз, за да се слее със светлината на живота и да Му достави удоволствие. Но все още в него „гори” егоизмът, отбиващ го от пътя към Твореца.

Адам – най-висшата степен, от думите „да се уподобя на висшето (едам ле-елийон)” (Праотци. Исаия, 14:14). Такъв човек вече напълно е излязъл от трите нисши категории, в които е подобен на животното, и се слива с Твореца. Той обединява своите помисли, думи, дела и движения, явни и скрити, в единство с Твореца, истинско и искрено, без всякакви странични мисли.

[49307]

Filed under: Kонспекти на статии, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Участвайки в Седмицата на книгата, аз наблюдавах интересно явление: човек минава покрай щанда с книгите, вижда книгата „Разкриването на Зоар” и неговата реакция показва, че той е чакал този момент цял живот. Той гледа книгата, без да смее да я вземе в ръцете си, тогава той отминава и после пак се връща при нея. Очевидно е, че има вътрешна борба.

Много хора се колебаят да купят тази книга, изпитвайки страх пред нея, въпреки че подсъзнателно нещо им казва, че истината е скрита в нея. Те дори си тръгват с болка, че не са взели книгата със себе си. Как ще обясните този страх?

Отговор: Това е един от проблемите, с който трябва да се справяме, и да помогнем на хората да преодолеят този страх. Това е поправяне. Никой не е виновен, както е казано: „Отиди при Майстора, който ме е направил”.

Ние съществуваме в егоистичната природа, която трябва да усеща отричане, страх, отхвърляне на това, което трябва да ни доведе до поправяне. Това се облича в някакъв вид страх от книгата и резултатите от четенето и, сякаш това може да ни навреди. По същество, това е подготовка за поправяне.

Този страх се надига не защото на хората им е казано за забраната да докосват книгата. Нищо не се случва без причина. Обратно, нашият егоизъм, нашето желание да се наслаждаваме ни е подготвило по такъв начин, че стоим настрана от поправяне.

Няма избор: ще трябва да работим върху това, да го обясним и да положим усилия за него. Но във всеки случай, не обвинявайте никого. Никой не е направил това нарочно. Самата природа на нашето его, на нашето желание за наслаждаване ни кара да сме против всичко, свързано с поправянето, принуждавайки ни да стоим възможно най-далеч от него.

Струва си да изучим това поведение. Модерен млад човек, който не се тревожи за нищо, изведнъж усеща необясним страх пред „Зоар”. Това е природа. Дори и ако не е чувал нищо за тази книга, той разкрива в себе си някакви първобитни, средновековни предразсъдъци, сякаш той вече не е модерен човек.

От урок по книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46122]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - No Comments→

Главното за нас е играта. Затова, четейки “Зоар”, трябва да играем ролите на великите кабалисти, да си представяме, че се намираме в същото състояние като авторите на книгата “Зоар”, които отначало разкриват отблъскване един от друг, достигащо до ненавист, а след това се обединяват помежду си.

Отначало те се ненавиждат и затова не усещат нищо освен животинското състояние – този свят. От такова голямо падение те започват да се издигат на духовното ниво на взаимно отдаване и поръчителство – и тогава връзката между тях става толкова силна, че разкриват това, което описват в “Зоар”.

Затова ние също трябва да се стараем, чувствайки отсъствието на връзка между нас, да достигнем толкова силно единство, че да разкрием написаното в “Зоар” – да достигнем стъпалото на авторите на тази книга. Ако те започват с ненавист, буквално желаейки да се убият един друг, то макар и да не сме достигнали толкова дълбоко осъзнаване на злото, но въпреки това, доколкото го разкрием и поправим – дотолкова ще постигнем поне частично разбиране за това, което са написали, ще се озовем на същото стъпало, което те са разкрили.

Въпрос: Как е свързана играта с привличането на обкръжаващата светлина?

Отговор: Играта е всичко. Това е единственото действие, което извършваме. Играта означава, че се стремя към това, което искам да постигна. В какво е разликата между играта и което и да е съзидателно действие в нашия свят –  нали с него ние също искаме да постигнем нещо? Така е. Но в играта ние не знаем точно какво да правим. В нея има елемент на късмет, свобода на волята, има нещо, което не мога да предвидя. Затова и се нарича игра.

В тази игра завися от другите, като че ли се намираме в истинско състояние и играем на нещо въображаемо. Но в крайна сметка това въображаемото се оказва истинско, когато го постигнем. Затова играта се нарича сериозна работа.

От урока по книгата „Зоар”, 25.07.2011

[49187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Съветът по безопасност на ООН е обсъждал постановлението за влиянието от климатичните изменения върху света и безопасността, но Руската Федерация и НР Китай го блокираха. Причината? Ами съгласявайки се с него, биха признали проблема с изхвърлянето на СО₂, с парниковите газове и с глобалното затопляне.

А ако признаят, че климатичната промяна и в частност глобалното затопляне произлизат в следствие на  отделянето в атмосферата на парникови газове, то е необходимо да забранят или поне да ограничат добива и използоването на нефта, природния газ, въглищата.

Изобщо, от икономически да направиш политически проблем. Защото тогава най-вече на Русия би била възложена отговорността за съдбата на човечеството. Затова е нужно да се блокират такива заявления и да продължава да се твърди, че няма доказателства относно връзката между парниковите емисии и глобалните промени в климата!

[49473]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ние трябва да достигнем разкриването на Твореца и за това ни е дадена методиката  на кабала: за да можем с всевъзможни действия, упражнения и работа, т. е. със собствени усилия да стигнем до това разкриване. Творецът ни се разкрива като свойството отдаване и любов, което се проявява в нас в рамките на желанието ни за наслаждение, явяващо се цялата ни същност.

И доколкото нашият егоистичен материал по своята същност е съвсем противоположен на Твореца, на отдавнето Му, тук е място да се прилагат усилия, за да пожелаем самите ние да получим противоположното ни свойство. И в духовното няма насилие! Докато ти  не поискаш в теб, в твоя материал, да се въплъти свойството отдаване, така че твоят материал да заработи като въплътеното в него свойство съгласно твърдението: “И тъмнината ще засияе като светлина” – дотогава това няма да се случи.

Така че ние трябва да развием в себе си истинското желание за отдаване. И ако го пренебрегваме, като изпускаме предоставящите ни се моменти и възможности, то тези състояния, в които е трябвало да разкрием потребността за отдаване, ще разкриват всъщност неговото отсъствие, но в обратна форма,  разкриваща се в нашия егоизъм.

И ако в сегашното си състояние не съм достигнал успех, не съм успял сам и със собствени усилия да се устремя към отдаване, т. е. не съм преминал от егоистичното си желание към необходимостта да постигна отдаване и да открия Твореца, това мое желание, което е трябвало да превърна в молба към Твореца, ми се разкрива като страдание. Защото  не съм осъзнал това желание правилно, не съм работил по него и със собствени усилия не съм го обърнал в молитва.

И това се случва с нас на всяка крачка.

Оказва се, че единствената ни работа е да заместим собствените си егоистични желания с желанието да отдаваме. Основното е да получим това желание, а всички останали поправяния ще дойдат отгоре.

И всеки път, когато това  желание се разкрива, трябва напълно да си го разясним – на всички четири стадия… А когато стигна до четвъртия със собствени усилия, то вече съм наясно с това желание, разбирам какво означава, какво искам от него и за сметка на какво мога да го реализирам. В него се свързвам с Твореца и Го моля Той да извърши тази работа върху моето желание.

Тоест когато стигна до четвъртия стадий на работата си над желанието, ставам способен да издигна от него “отразената светлина”, молбата (МА”Н) чак до Кетер. И ако успея да достигна такава молба, значи жанието ми е било правилно и изяснено.

А всички предишни обръщения са били фалшиви и лъжливи, защото в тях все още не са били разкрити в пълната си дълбочина необходимостта от отдаване и истинското желание за него. Все още не се е появила връзка с по-висшата сила, за да поискаме от нея само това – разкриването в мен на свойството отдаване. Защото именно то се нарича разкриване на Твореца от творението, а не различните фантазии, в които хората си представят Твореца като съществуваща някъде извън нас отделна сила.

От урока по статията „Шамати”, 26.07.2011

[49318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение (доклад на ООН): Прогресът позволи да се повиши материалното благосъстояние на населението, но доведе до деградация на обкръжаващата среда. До днес са унищожени половината от горските масиви по Земята, изтощени и замърсени са подпочвените води, изчезват различни видове растения и животни, заплашва ни глобално затопляне, увеличаване на природните катаклизми повече от пет пъти в сравнение с 1970 година.

Невъзможно е да се повиши жизнения стандарт на милиарди жители от развиващите се страни, за сметка на икономическия прогрес, защото това ще доведе до пълно изтощаване на природните ресурси, Земята не може повече да издържа човечеството и целта все едно няма да бъде постигната! Човечеството трябва да намери такъв път за развитие, който ще позволи да избегнат екологичните катастрофи. Преходът към нов модел на развитие изисква радикално изменение на потребителското поведение, на транспортните системи, на жилищата и строителната инфраструктура, системата за водоснабдяване и санитарни норми.

Реплика: Преходът към каквото и да е спасяване на икономиката за разумно потребление е невъзможен без поправяне на природата на човека. Но властта и системата се съпротивляват на поправянето на природата на човека от егоистична на алтруистична, тъй като тогава ще загубят властта над света.

Затова докато е възможно, главната задача на властта и банките е всячески да отклонят хората от мисли за кризата. Дори за сметка на увеличаване на държавния дълг, както е в САЩ. И всяка власт е съгласна с това.

[48733]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

[48373]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да обясним на хората различието между „особените средства” (сгула) и мистиката?

Отговор: Под „особени средства” се подразбира точно насочени, много ясни действия. Сгула – това е формулата, в която има един неразбираем за мен коефициент, но все пак, зная при какви условия действа той.

Резултатната функция се съставя от всевъзможни променливи, които са свързани с различни връзки. В тази формула за мен е разбираемо всичко освен един хикс. Обаче той трябва да присъства и аз го вземам в сметката. Зная, че при спазване на другите условия, той също ще се реализира и ще даде резултат.

Аз не съм свързан с този хикс, не го чувствам, както всички останали елементи. Но след като изпълня своята част, той се появява и се реализира. Като че ли той е скрит зад параван, но аз зная как да го активизирам. Дали са ми група и методика, уча се и организирам всички условия – и ако работя правилно, то ще приведа в действие това неизвестно.

Нямам никакви съмнения, то не може да не сработи, ако наистина инициирам пускането му. Това е безотказен механизъм: натискайки правилния бутон, аз го активизирам. От негова страна няма никакви задръжки, провали – той е в моите ръце при условие, че и всички останали елементи също съм взел в свои ръце.

Този хикс нищо не прибавя освен шаблон за приемане: „Ти си направил всичко вярно, установил си правилната връзка с другите”. Печатът му е гаранция за това, че в нагласената връзка ще разкрия Висшата сила. По този начин, хиксът в моята формула е финалната проверка, доказателството за това, че съм създал духовен съсъд.

От урок по статията „Поръчителство”, 25.07.2011

[49233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (Д. Матанович, съветник на вице-премиера и министър на външните работи на Сърбия, представител на Социалистическата партия): Три кризи на цивилизацията: край на нефта, на евтиното продоволствие, повишаване на температурата на Земята. Нефтът е ресурс, който не се възобновява, 90% от цялото производство на земята използва нефт, няма никаква друга алтернатива. Краят на нефта ще доведе до конфликти и войни.

Крах на идеите на европейското единство. Като следствие, в Европа на власт идват националистическите партии. Политиката на ЕО по отношение към другите страни се състои в това, да унищожи тяхната промишленост и селско стопанство, защото производствената мощност на Запад е огромна и на тях им е нужен само пазар.

Както е казал Ротшилд: „Който контролира финансите на една страна, той контролира нейното правителство. Който контролира енергетиката, той контролира цялата страна. Който контролира продоволствието, контролира народа“.

Реплика: Всички признаци показват загниващия капитализъм, по-точно на световния всеобщ егоизъм, във всички страни и всички строеве. Сега работата е само в осъзнаването на всеобщия крах и изхода от него – във всеобщо обединение. Няма друг изход, защото такова е условието на природата. А как да постигнем това – трябва да търсим всички заедно.

И тогава изведнъж ще се отворят очите – и ще открием готова методика за поправяне на природата на човека, изменяща го точно към правилно обединение. А наградата, освен достигане на съвършенство на живота в този свят на планетата, е разкриването на ново ниво на съществуване – вечно, съвършено.

[49356]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Периодът на подготовката се нарича период на „прегрешения и престъпления”. Може да се възмутите: как това ще бъде престъпление, ако нищо не съм разбрал и знаел?

Да, ти не знаеше, но действаше. И въпреки че опита да следваш инструкциите на кабала, учеше се и беше в група, ти всичко направи заради себе си. Затова не знаейки, ти изпълняваше действията в групата и учеше егоистически, вместо да действаш заради отдаване. Ти се опита да използваш своите приятели и кабала заради себе си и тези прегрешения се наричат или „умишлени престъпления” или „несъзнателни грешки, небрежност”.

Когато се изкачим на духовното стъпало и придобием сила да действаме заради отдаване, ние поправяме това прегрешение. Първо поправяме „грешката” и така се издигаме до стъпалото Бина, отдаване заради отдаване, трепет. А след това поправяме „прегрешението” за отдаване и придобиваме нивото на любов, пълна вяра.

Откъде идват престъпленията и небрежността, които поправяме на отдаване и любов на стъпалата Бина и Кетер? Те са се съхранили в нашето егоистично желания, както е написано: „Чудовището ще погълне и ще изригне.” Така трябва да натрупаме запас от престъпления, които сега можем да поправим.

Но човек, който не влиза в групата и не започва да учи, да постига целта с каквото и да е намерение, не извършва „престъпление” или не прави „грешки”. Той няма какво да поправи: на него му липсва „злото начало”.

Това „егоистично начало”, за което разказва кабала, е особено свойство. Ние го формираме, докато сме в групата, когато учим, когато се стремим да отдаваме (лишма), когато сме сигурни, че сега съществуваме в егоизма (ло лишма) и когато извършваме страшни престъпления, искайки да постигнем духовното заради себе си и да получаваме награди във всички светове.

По този начин натрупваме прегрешения и грешки вътре в себе си. И докато не съберем пълна мяра от „400 години на Египетско робство”, ние не ще можем да ги избегнем и да започнем поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 19.07.2011

[48586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всички кабалистични текстове са предназначени за Кабалистите, за да предадат въодушевление и впечатление помежду им, а така също и знания за свързващата мрежа между душите, в които те съществуват. Целта е да се разкрие по-бързо висшата сила, Творецът, и да се приближат останалите души по-близо до поправяне.

Ние можем също да използваме тези книги без дори да знаем или разбираме какво са писали  кабалистите един на друг, защото всеки един от тях пише на своето собствено ниво. Но когато ги четем като малките деца, стремящи се да разберат какво е написано в тях, какво искат те да предадат един на друг и какво искат да ни опишат, когато отворим тези книги, писани от великите кабалисти, желаейки да станем подобни на тях в обединение и поръчителство, т.е. да се присъединим към тях, към системата на душите, в която те са свързани един с друг, да намерим своето място между тях, да се съберем в същия кръг, тогава, с помощта на тези писания, ние се удостояваме с доближаване до тях.

Това е така, защото текстовете, писани от кабалистите, съдържат тяхната сила, техните мисли. И ако желаем да се прилепим към тях, тогава, опитвайки се да се обединим един с друг и четейки заедно техните текстове, ние пожелаваме да влезем в тази система и да се присъединим към състоянието, в което са те.

Затова докато четем „Зоар”, не трябва да забравяме, че с помощта на този текст искаме да се поправим и да се включим в същата система, която вече съдържа техните души и ние сме единствените липсващи там, в нашето общо обединение. Ние стигаме там след като веднъж се обединим един с друг, желаейки да влезем в същата система, в която вече се намират всички велики кабалисти. Всъщност това състояние вече съществува и ние сме единствените, които го търсим. В крайна сметка „Зоар” разказва за нашето бъдещо състояние, което достигаме и присъединяваме.

Така че нека си представим себе си в общата система от души, сред тези велики кабалисти – и нека помолим за нея!

От урока по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49097]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (Джордж Сорос, американски финансист): Процесът на Европейската интеграция достигна своя апогей с въвеждането на единната валута (евро). Но еврото се оказа непълноценна валута: то имаше централна банка, но не и министерство на финансите.

Германският канцлер Анжела Меркел настояваше да няма общ гарант за ЕС – всяка страна трябва да се грижи за своите собствени институции. Това е коренната причина за днешната европейска криза…

Един от най-големите кредитори, Германия, може да диктува условията за помощите, които са били наказателни и са подтиквали длъжниците към неплатежоспособност. Междувременно, Германия е спечелила от евро кризата, която е понижила валутния курс и е засилила още повече нейната конкурентност.

След превръщане на интеграцията в дисинтеграция, ролята на Европейския политически състав също се обръща от по нататъшно обединение към съхраняване на статуквото. В следствие, всеки, който счита статуквото за нежелателно, неприемливо или непостоянно, констатира анти-Европейска позиция. А дълбоко задлъжнелите страни са подтикнати към несъстоятелност, националните политически партии стават по-силни, заедно с вече установените партии в Европа.

Европейският елит трябва да се върне към принципите, които направляваха създаването на Съюза…

Трябва да търсим Европейско разрешение, а не държавно. „Истинските Европейци” трябва да превъзхождат истинските Финландци или други анти-Европейци в Германия и по света.

Реплика: Учудващо е колко много средства са били инвестирани в рекламиране на обединението в Европа и колко малко е било отделено на възпитанието на Европейците в духа на интеграцията. Егоизмът е нараснал, противоречията са се проявили, но е нямало силна целенасочена пропаганда за нуждата от интеграция. Очевидно, в основата винаги е било и още е желанието само за собствена изгода.

[48423]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (В. Кувалдин, историк, проф.): Краят на века прояви несъответствие между глобалните проблеми на човечеството и ограничените правителствени средства за техните решения.

Всички сме свидетели и участници в установяването на единния, взаимосвързан и взаимно зависим свят, в който глобалната система свързва по-рано разделените фрагменти. Става дума за създаването на глобално съобщество – мега общество.

За изследването на мега обществото се искат съответните аналитични инструменти: понятия, категории, език. Информационната революция изменя принципите на организация на обществата. На смяна на вертикалната йерархия идват хоризонталните връзки, установени от хората по техен собствен избор и желание.

Това ще измени представата ни за социума, гражданството, правото, политическата власт, международните отношения, върху които се строи живота на обществото. Това не може да не повлияе на тези, които контролират ресурсите и вземат решенията.

Политическите структури, държавните учреждения, системите за управления – средства за координация, контрол, управление – губят ефективността си в глобализиращия се свят. Причините за конфликтите и глобалните процеси са в различното ниво на социално-икономическо и политическо развитие на човешкото общество, неравенство на стартовите възможности, предопределящи разпределението на ролите, слабост на над-националните регулатори на глобалните процеси. Засега глобализацията разрушава бариерите в живота, но не в нашата психология и съзнание. Човек все още е средство, а не цел.

Реплика: За да решим проблемите, които възникват пред нас, ние трябва да се изменим, да станем глобални и интегрално свързани помежду си, да започнем да мислим само в категорията НИЕ, а не АЗ, да видим света целенасочено-свързан, „преформатиран“ от индивидуални желания в глобални желания и мисли.

В противен случай не ще можем да съществуваме в новия свят. Или осъзнаваме това и ще се изменяме постепенно, или природата сама, по пътя на страданията, възникващи поради нашето несъответствие с нея ще ни принуди да го направим. Само разбирането на случващото се, ще ни позволи да изменим себе си и ще съумеем да решим вече възникващите проблеми.

[49253]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Често говорим, че трябва да играем на правилни отношения в групата. Що за игра е това?

Отговор: Играта е стимулатор за напредване. Затова отнасяме играта към децата, тъй като те растат и се намират на етап на развитие. А тези, които престават да играят – вече не се развиват.

Всеки път, когато се определям в своето текущо състояние, проверявам го и рисувам пред себе си някаква картина, образ на бъдещето, в което бих искал да попадна, то преходът от едно състояние в друго се нарича игра. Тъй като аз играя на този бъдещ образ и искам да се намирам в него, да придобия такава форма.

В играта ние обикновено изобразяваме как можем да преуспеем, да спечелим, нещо да постигнем. Има външна игра – как да постигнем някои външни достижения и игра по-вътрешна, когато постигам изменение на самия себе си. Но и това и другото – са игра.

Във всяко нещо, което се развива винаги има желано състояние и действително, представа за бъдещата цел и стремеж към нея. Така става и на растително и на животинско ниво, а не само на човешко. В растението протича игра вътре в неговите клетки, животното играе само или с други животни, по същия начин действа и човек на нивото на неговата физиология.

А човек, който се нарича „Адам“ и желае да се уподоби на Твореца – играе именно на тази игра: как да стане подобен на Него. За това е нужно през цялото време да си представя тази форма: какво означава да бъде подобен на висшия, равен на Него, сливане, тъждественост по свойства – и да играе в тази група.

Това означава, че ние заедно трябва да си представяме такова състояние, когато във връзката между нас изобразяваме Твореца – вътре в нашия общ съсъд. И за това в него трябва да има пълно равенство, приятелство. Думата „другар“ (хавер) произлиза от думата „съединение“ (хибур), а съединение е възможно само между равни, при условие на взаимно отдаване и любов, в условие на поръчителство.

И нека ние да не сме съвсем такива, но ако играем с другарите на такива взаимоотношения, в нашата бъдеща форма, то през цялото време се стремим към това, че нашата връзка, нашето общо желание е придобило формата на взаимно отдаване. И в този миг, когато то получава тази форма на отдаване, ние ще почувстваме сякаш в него се запалва светлина, поради това, че най-накрая ние сме сключили нашата връзка! И тогава светлината се включва! Това е разкриването на Твореца.

И така всеки път ние я запалваме все повече и повече, въпреки всички пречки. Защото няма игри без препятствия.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 25.07.2011

[49206]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е взаимно поръчителство?

Отговор: Взаимно поръчителство означава, че аз действам според това как разбирам и чувствам своето отношение към другите, моята взаимосвързаност и взаимозависимост с тях в една система, където ние сме като органи в едно тяло. Има много етапи на нашата близост един с друг вътре в тази система, докато постигнем етапа  където започваме да действаме като клетки в едно тяло, когато от това, което идва до мен, аз взимам всичко необходимо, за да реализирам себе си за благото на обществото.

Мъдростта на кабала казва, че има 125 стъпки на нашето свързване едни с друг преди да достигнем съвършена система. Така, ние поправяме себе си, нашето его и придобиваме свойството отдаване и любов към ближния в пълния ú размер. Това се нарича пълно поправяне на човек, когато той става глобален и интегрален в природата.

Така, след като е изградил сам себе и се е свързвал вътре в себе си с природата и по този начин въздейства на всички по-ниски нива (неживо, растително и животинско), човек постига нивото на цялата природа. Можем да я наречем Висшата сила или Природата – с главна буква. Тогава човек се чувства безкраен и съвършен като цялата природа, която няма нито начало, нито край, нито време, движение или пространство. Неговото възприятие за реалността се променя, защото той се възприема по различен начин: той разкрива зрение и възприятие на ново ниво.

Взаимното поръчителство може да се обясни с примера за взаимодействието между всички части на природата: между неживото и растителното, растителното и животинското – как те взаимно се хранят и подкрепят. Има множество примери за взаимна помощ в природата: как пчелите и птиците помагат на растенията да се размножават, как цялата природа е взаимосвързана. Това е особена, много интересна наука. Просто е удивително как всички части на природата зависят една от друга, взаимосвързани са и се нуждаят една от друга.

Най-лесният начин да обясним взаимното поръчителство е с примера за работата на нашите части на тялото. Когато не се чувствам добре и отивам на лекар, той проверява дали съм в баланс или не, каква част от тялото ми не е в баланс и не работи правилно. Това се нарича „болест”. Ако една част не може да изпълни своята работа спрямо всички други части, например, бъбреците не могат да премахват токсините, черният дроб не може да пречиства кръвта или белите дробове не могат да дадат достатъчно кислород, това е „болест”. Според това ние проверяваме дали хората са здрави или не.

Така трябва да проверим дали човешкото общество е здраво или не, според това, колко всеки получава и дава, до каква степен е във връзка с другите части, защото той трябва да бъде свързан заради другите. И това е мисия на всеки един.

Тоест всеки се отказва от егоизма си, който е насочен към себе си, и използва всичките си таланти заради другите. Какво получава той от това? Той придобива възприятие за по-висша реалност, вечна и съвършена, издигайки се до стъпало, което е много по-високо от сегашното, животинско ниво.

От беседа по новата книга, 11.07.2011
[48797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Вестниците пишат, че терористът, който извърши ужасното престъпление в Норвегия, е бил пристрастен към жестоки компютърни игри и предавания за серийни убийци. Защо хората по света не разбират такава проста, тривиална идея, че модерната медия създава тези убийци и слага психопатски идеи в главите им? В крайна сметка, това е толкова ясно…

Отговор: Светът се управлява от хора, които знаят как да печелят пари. Те управляват съда, системата за образование и възпитание и правителствата. И те не мислят да „затварят магазина” след като правят пари. За тях е от полза да създават жълта преса и сензации, които мамят хората, да пишат за терористи и да подслушват жертви на тероризъм, за да правят пари от тях. За тях е изгодно да произвежда и да продават възможно най-много оръжия, за да поддържат огнища на война и напрежение. И за тях е важно да показват „специални” новини за трагедии и катастрофи.

Тях не ги е грижа за нищо. Всеки от тях иска да получава от това, което е негово. Един произвежда и продава оръжия, друг организира подслушване и събира материали, за да може да продава всякаква информация, дори и ако е шокираща и неприемлива за публично достояние.

Зад всички тези събития стои нечия чиста печалба. Хората, които получават тази печалба, контролират медиите, правителството и търговията и като резултат, нашият свят е такъв  какъвто е.

В крайна сметка, в света има страшно много хора, които мислят единствено за пари. Те не усещат нищо друго. Проблемът тук не е цинизъм, защото един циник осъзнава, че тук има нещо по-голямо, но той го пренебрегва. Човек, който получава изгода, не пренебрегва нищо. Той просто не знае за него. Неговият обхват на възприятие е много тесен, той е напълно погълнат от едно действие и нищо друго не съществува за него.

Затова тези хора са много властни. Това е защото, по същество, те имат само едно желание. Ако на тях им е нужно съдействието на правителството, за да извлекат полза, тогава те се внедряват в правителството. Ако им е нужна войската, тогава те се внедряват във войската. Ако им е нужна полицията, тогава те се внедряват в нея. Ако им трябва централния вестник да пише това, което те искат, тогава те купуват вестника. Зад сцената всичко принадлежи на тях.

Затова  за тези хора е изгодно да имат обкръжение със съвременен усет и наслаждения, които му се диктуват. Точно тези хора формират общественото мнение, насочвайки го към жестокост, наркотици, проституция, тероризъм и т.н. Не че правителствата са слаби в сравнение с тях – просто те действат заедно.

Става въпрос за пари, а парите са сила. Нека да видим колко слаби ще се окажат сега парите. Но какво ще ги замести? Трябва да има валута, стойност или мяра за приноса и успеха на човек. Какво можеш да дадеш на хората вместо „звънливи монети”, с които  измерват всичко? Те са еквивалент и критерий за всякакви усилия.

Затова се оказва, че ще са ни нужни „духовни пари” – мярата за отдаване, за близост до Твореца. Това ще използваме да измерим нашия принос и доход, а всички материални неща ще бъдат намалени до необходимост.

За да направим този преход, светът трябва да се обърне на обратно. За тези, които днес държат кормилото и са на върха на обществото, най-важното нещо е да произвеждат продукти, от които да печелят. Те ще трябва да паднат от техния Олимп или да се поправят и да приемат новата „валута” като заплащане.

От урока по статията „Поръчителство”, 25.07.2011

[49216]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Каква е причината за това, че когато четем книгата „Зоар” и държим много осезаемо намерение, то изведнъж изчезва и разбираме, че е изчезнало едва когато си спомним за него?

Отговор: Това е очевидно! Това ни е дадено, за да изискваме усещането. Ние не сме способни да мислим за две неща. Какво може да бъде по-добро от това да настроя себе си правилно преди четенето на „Зоар” заедно с приятелите, в кръг, и в него да желаем да разкрием какво четем?

Обаче това, което се случва е, че  настройвам себе си и започвам да чета и изведнъж се потапям в текста малко по-дълбоко. Тогава аз вече не използвам „сгула” – особеното свойство на светлината, желаейки да я разкрия във връзката между нас. Вместо това, аз насочвам своето внимание към самия текст, стремейки се да го разбера и да го постигна така както чета обикновени книги, искайки да разбера за какво се говори. Аз не възприемам това, което е написано там като нещо, което се случва в мен, между нас, в нас, а като нещо, което съществува извън мен. Веднага преминавам към външната картина.

След това всякакви чужди мисли идват при мен и аз започвам „да пътувам” в тези фантазии и разчети.

Това се случва, докато човек не види, че не може да излезе от това и че то го лишава от правилния подход, където буквално би бил способен „да се захване със зъби”, за да се задържи за правилното отношение към четенето.

Какво трябва да направи той? Накрая той достига изискване, че се нуждае от усещане – не да опознае текста или да го чуе, а да влезе в тази картина, да я постигне. Той иска това да се случи, тази картина да му се изясни. Точно както сега той е в тази земна реалност, така той трябва да се открие вътре в тази духовна реалност.

Затова цялото това объркване, всички тези състояния трябва да ни доведат до такова отчаяние, че да желаем единствено усещането, докато ясно осъзнаваме, че не сме способни на нищо сами, дори на това да запазим намерението.

Тогава, от една страна, ти разбираш, че няма нищо, което можеш да направиш и няма никакъв смисъл дори да отваряш книгата. Ти достигаш пълно отчаяние. Но от друга страна, ти знаеш, че не можеш да изоставиш този път, защото целият ти живот е в него. И тогава го получаваш…

Тази точка е наистина критична, защото от нея ти можеш да влезеш в духовния свят. И това наистина се случва.

От урок по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (Б. Вулфсон, историк, д.п.н., проф., член-кор): При всичките си огромни научни достижения човекът все още не е проникнал в тайните на съзнанието – главният дар, с който го е надарила природата. Истинската същност на човека в много аспекти продължава да е загадка. Нито една от съвременните философско-педагогически теории не е в състояние да определи основните цели и средства на възпитанието.

Става все по-очевидно, че за преодоляване на кризисни ситуации в развитието на човека са необходими преди всичко не трансформации на обществените структури, а нещо много по-сложно: дълбоки изменения в съзнанито и поведението на съвременния човек, които биха облагородили вътрешния му свят, биха напълнили с ново съдържание стремежите му, социалните и естетически идеали, представите му за добро и зло. Задачата е в целенасочено формиране на хуманистично съзнание на индивида, обществото и в крайна сметка, на цялото човечество.

Хуманизмът не се корени в биологичната структура на човека, той не му е присъщ по рождение. Всеки индивид е длъжен отново да усвои някакви елементарни хуманитарни ценности. Затова се изискват големи усилия от възпитателите, съществени промени и в самата възпитателна система, а също така преосмисляне на фундаменталните положения, които съвсем неотдавна ни се струваха аксиоматични.

[49133]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Норвежкият вестник излиза след терористичния акт с предложение за обединяването на всички миролюбиви страни в света с цел всички хора да се обединят, да се хванат за ръце – като пример, как страданията насочват към правилно мислене.

Възможно ли е да се стремим към обединение без предварителни страдания? Именно да предотвратим надигащите се страдания, това е основната цел на разпространяването на кабалата по света.

[49249]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→