Въпрос: В нашия свят, когато се роди дете, то помага на родителите си да пораснат и да възмъжеят. А в духовния свят ”малкият” също ли добавя към по-големия?

Отговор: Малкият прибавя на родителите си това, което изисква от тях напълването. И цялата светлина, която получава, минава през тях.

Не виждаме такова явление в нашия свят. Но във висшите светове цялата светлина минава през предишните стъпала. И всяка отново родила се душа получава от предишните стъпала и поради това им добавя напълване. Затова, благодарение на него, се прибавя светлина във всички светове, във всички парцуфим, във всички души!

Ние не виждаме такова нещо в нашия свят. Но в духовния, повдигайки се, ти винаги продължаваш да получаваш чрез същите тези системи, чрез духовните си родители. Това прибавяне се зачислява на теб, но то протича във всички светове.

В този свят, в който се отнасяме към всички егоистично, ние растем сякаш се придвижваме по главите на предишното поколение и смятаме тези, които живеят до нас, за някакви примитивни и недоразвити, а себе си за възвишени.

Но в духовния свят не е така. Там се повдигаш по стъпалата и през цялото време добавяш към всички, благодарение на дълбокото си желание (авиют). Защото се присъединяваш към тях и отменяш егото си.

Не се повдигаш, стъпвайки върху главите им, както е прието в нашия свят, в който използваме предишното поколение просто като ”утъпкана почва”, върху която можем да растем. Но в духовния свят през цялото време оставаш в сливане. Представи си колко предано трябва да се прилепиш към духовните си родители.

Когато се повдигаш все повече и повече, за теб всички кабалисти по тази верига, по която си получил светлината, ще се оказват  по-величествени и ти ще се присъединяваш към тях все по-силно.

От  урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.07.2011

[49654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Първото и единствено средство, което със сигурност води към алтруистично намерение, се състои в поемането на отговорност да не работиш за своя полза, освен ако не се отнася за насъщни нужди, необходими за съществуването.

А през останало време нека човек работи за обществото, да спасява угнетените, за ползата на всяко същество по света, нуждаещо се от спасение и благо.

С такива стегнати, но точни думи Баал а-Сулам ни обяснява под каква форма трябва да съществува света. И ние вече сме застанали на този път: светът е взаимосвързан във всичките си части и преживява глобална криза.

Преди почти сто години Баал а-Сулам е писал, че човечеството е станало едно семейство, в което всички зависят един от другиго. Тогава все още не сме обръщали внимание на това, но сега го виждаме пред носа си и след многобройни кризи с голямо закъснение започваме да осъзнаваме ситуацията. От нас тепърва ще се изискват огромни усилия, за да поправим дефектите и в частност тази ужасна форма на човешките взаимоотношения, която ни е присъща днес.

Досега, четейки думите на Баал а-Сулам, сме ги възприемали като фантастика, като нещо нереално. Би ни се искало той да ни беше разкрил поне половината, поне една четвърт от реалността, за да не ни се струва толкова кошмарна и неприемлива, за да може да я «смелим», правейки я по-добра, с различни подправки. И все пак ни се разкрива много сурова, обратна на природата ни картина, която ни поставя неизбежно условие: „Искате или не, тук ще бъде или мястото на вашето погребение, или мястото на вашия вечен живот. Едно от двете. Изборът е оставен на вас“.

В нашия свят на практика трябва да реализираме принципа на любовта към ближния, както към себе си. Всичко, което ни е възложено, се свежда само до едно действие – да придобиеш практическо, пълно, съвершено отдаване, изливащо се от всеки по целия свят. А за себе си човек в крайна сметка ще трябва да получава само това, което е необходимо за съществуване. Според степента си на развитие, ще си избира какво за него е насъщно, а всичко останало ще обръща навън – за другите.

Навремето попитахме Рабаш как можем да проверяваме правилно ли правим тази сметка? Той даде изключителен съвет: ако с радост би се лишил и от насъщното – значи това е то. Ако не искаш нищо за себе си – нито вода, нито храна, нито жилище – ако искаш само да отдаваш като ангел, като сила откъсната от тялото и се радваш на това, тогава си стигнал до правилното решение, и можеш да получаваш необходимото от света.

В такъв случай ти няма да прекалиш и ще получиш само наистина необходими неща, защото ти няма да изпитваш радост от тяхното получаване. Напротив, с радост би се избавил от тях, ала не можеш, тъй като са ти необходими, за да извършваш отдаване. На теб ти трябват храна, вода, дрехи, дом и други подобни неща.

Това е много трудно условие и хората, разбира се, веднага искат да го „скатаят настрана“ като неизпълнимо. Понеже в такова съществувание не виждаме живот – по-скоро бихме умряли. Как може да извършваш отдаване към всички, а за себе си да взимаш само насъщното? С какво да живееш тогава? С какво да напълваш егото си? Та нали то си остава в нас.

И наистина, от теб не се иска да живееш като животно и да пасеш ,без да изпитваш необходимост от нищо друго. Напротив, ти трябва да станеш човек – да освободиш цялото си огромно его за благото на другите, да го накараш да служи на другите.

Какво ще получа в замяна? Как ще съумея да работя за отдаване? Моето егоистично желание е като машина, способна да работи само с гориво. Мога да поискам да ощастливя целия свят, но какво ще получа от това? За добро възнаграждение ще дам на хората всичко, което имам. Но какво е възнаграждението?

Сега трябва да разберем, че кабала е наука, физика на духовния свят и затова не се занимава с фантазии. За нас в действителност е приготвено гориво, възнаграждение – такова, заради което си струва да се работи за отдаване и да се напълва целия свят.

Нашето възнаграждение е в постигането на Даващия. Нищо друго няма в света, и това е, което ще получим. И  означава, че сме длъжни да работим заради неговото постигане.

Но всъщност това е най-висшата награда от всички възможни: да пребиваваш в сливане и съвършенство с Него, на Неговото стъпало. Той сякаш ми освобождава място до себе си, откъдето отвисоко гледам на останалите: „Горките, колко са жалки и нищожни. Разбира се, аз им помагам, какво да се прави“.

Такова отношение се нарича „ло-лишма“, и за начало е съвсем нормално. Важното е да започнеш от нещо, не бъди мързелив! А накрая ще се пропием от абсолютното отдаване, защото в крайна сметка това е единственият закон, който трябва да изпълним.

От урока по статията ”Един закон”, 29.07.2011

[49676]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Според замисъла на творението човекът трябва да се наслаждава от сливането с Твореца. Именно това е онова наслаждение, което Творецът, бидейки Добър и Творящ благо, е искал да даде на творението. А творението трябва да поиска да достигне това състояние и да се наслади. Т.е. трябва да получа наслаждение от дадено състояние, защото по този начин доставям удоволствие на Стопанина.

Това означава, че трябва да се прилепя към свойството отдаване, което Творецът ми разкрива, за да се превърне то в най-желаното и най-приятното за мен и да се влея в него до пълно изгубване на себе си. Но не в смисъла да изчезна, а че с цялата сила на желанието си съм попил в себе си свойството отдаване и се намирам в него. До степен, в която от първоначалното ми желание за наслаждение не е останало нищо, а цялата му мощ се е прехвърлила за укрепване на свойството отдаване, като с това увеличавам мощта й 620 пъти.

В това състояние Исраел (цялото ни желание, което се превръща в отдаване), Тора (цялата светлина на поправянето, любовта и напълването, идваща към нас от Твореца) и самият Творец се съединяват в едно.

Когато човек си представя това бъдещо състояние и си изяснява какво би му помогнало да го достигне, тези усилия се наричат „работа на Твореца“. И ако са правилни, то в края на краищата те ще доведат човека до молба, до молитва. Понеже той разбира, че ще стигне до това единство само ако получи свише силата на поправянето. „Свише“ означава някъде отвън, от по-високо стъпало, от по-високо свойство.

А той винаги усеща себе си като „желание“, незапълненост (нуква), Малхут, която през цялото време моли и се стреми към сливане. Той разбира, че има сили само да разкрие истинското си състояние и да не се крие от него.

Цялата ни сила е в слабостта ни, т.е. да разберем, че ще победи не героят, който се сражава със свои сили, и не войската решава всичко, а нашата способност да се обърнем с молба към Твореца. И това наистина е велико събитие.

За нашия егоизъм това изглежда като признак на слабост, но то говори повече от всичко друго за висота и огромна сила – когато човек стига до молба и сълзи. Защото за да го направи, трябва да превъзмогне своето его, да го склони, правилно да разпредели приоритетите между отдаването и получаването! Той се намира под управлението на две сили: получаване и отдаване, и във взаимното им изясняване.

И след всички проверки той изяснява, че желанието за наслаждение няма никакви възможности да направи каквото и да е със самото себе си. И затова се решава на молба.

Герой наричаме човек с разбито сърце. И това свидетелства не за неговата слабост, а за осъзнаване на истинското му състояние, за дълбоко разбиране на целия баланс между силите в природата. Той се радва на това, че най-накрая му се е открила истината и че само след като надвие егоистическото си желание, над което започва да властва свойството отдаване, той ще дойде до заветното единство между човека Исраел и Твореца.

Според този признак винаги можем да проверяваме състоянието си и да си изясним дали сме се приближили до реализацията на целта или не. Финалната точка на нашата реализация е в достигането на молбата, в очакването на помощ при поправянето. В нас трябва да се възцари свойството отдаване и то да вземе надмощие над получаването, организирайки го така, че да го използваме напълно заради отдаването.

От урока по статията от книга „Шамати“, 28.07.2011

[49538]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мнение: По-голямата част от американците работят много, ядат на крак и водят все по-заседнал и изолиран начин на живот. Това е довело до масова депрессия.

Хората по начало не са били създадени за живот в нашите условия: недостатък на храна, заседнал начин на живот в затворени помещения, недоспиване, социална изолация и бесен ритъм на живот. Депресията е реакция на нашия мозък към постоянния стрес.

Реплика: Депресията се явява реакция на вътрешната празнота. Човек може да преживее всичко само ако вижда в живота си оправдание за незгодите. Тогава трудностите усилват впечатлението от победата, от достиженията. Главната причина за депресията е липсата на мотивация и цели.

Ако обкръжението превъзнася определени ценности, равни и важни за всички членове на обществото, човекът усеща себе си част от социума и възприема неговите цели като свои – при такъв случай няма празнина, облягайки се на мнението на обществото, има причина, заради която да се живее. А ако причината за депресията не бъде отстранена, остава само медикаментозно лечение.

[49765]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква фраза мога да напиша пред себе си с големи букви, така че всеки път като се отвличам в мислите си, да мога да се върна към нея и наново да се съсредоточа?

Отговор: Представи си състояние, към което си струва постоянно да се стремиш и го опиши така, че тази фраза веднага да ти напомня, че само в егоизма си ти възприемаш реалността разделена, раздробена на противоположни части.

Веднага щом отхвърлиш от себе си този поглед през егоизма си, всичко става единно цяло. Ти сякаш гледаш на реалността през завеса с малки дупки и тя ти се струва съставена от отделни части. Ти махаш от очите си тази завеса и цялата реалност се оказва единна.

От урока по книгата “Зоар”, 28.07.2011

[49518]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние произхождаме от състоянието на пълно съвършенство, наречено „светът на Безкрайността.” Единственото липсващо нещо е осъществяването на това съвършенство. И то единствено може да се разкрие като „предимство на Светлината пред тъмнината,” тоест първо чрез разкриване на нуждата от съвършенство и в нея – съвършенството.

За да се създаде усещане за несъвършенство, много подробности на скриването се разкриват в света на Безкрайността като подготовка за нас. Най-голямото скриване е светът, в който се намираме, в този свят, на последното ниво на скриване след 125 негови нива. Поради това, тези нива са наречени „светове”, „оламот” – от думата „олама”, скриване.

Всичко, което ние трябва да направим, е да разкрием света на Безкрайността, съвършенството, в което се намираме според плана на творението „да бъдат насладени творенията,” за да се разбере, че това състояние действително е най-съвършеното, прекрасно и добро от всяко възможно състояние.

Първо, ни се струва, че нашето тъмно състояние на скриване е напълно поносимо. Ние дори му се наслаждаваме и не искаме да се предвижим от него към друго място. Но тогава, все повече и повече, ние разкриваме неща в този живот, които не ни задоволяват и започваме да разбираме какво е несъвършено в нашето състояние и какво може да стане съвършено в бъдеще.

По този начин откриваме много неща, които ни липсват (тоест несъвършени): храна, секс, пари, почест, знание. И така откриваме, че вътре в тези източници на напълване определено не може да има съвършенство. Напълването е възможно само ако аз изляза от себе си и напълня другите, като по този начин ставам равен на Твореца. Тоест аз трябва да разкрия Майстора, моя Творец и да стана подобен на Него.

В края на краищата, Той не присъства в моя материален свят, в сегашните ми желания и нужди. За да Го открия, аз се нуждая от напълно различен стремеж – нужда за отдаване. И като резултат от моето отдаване на Него, аз ще Го разкрия вътре в себе си и ще постигна сливане. Тоест аз ще придобия същата форма, същите качества като Неговите. Това ще е истинско, ново желание – единственото нещо, от което се нуждая, нещото, което определя моето несъвършенство. Няма нищо повече! Има само желание за разкриване свойствата на Твореца вътре в мен докато не достигна пълно сливане.

Когато човек полага усилия да достигне това желание, по пътя той вижда, че се нуждае от средства за това: групата, целия свят, учителя, книгите, ученето и работа над разума. Но накрая той достига усещането за несъвършенство и разбира, че съвършенството означава сливане с Твореца, със свойството отдаване, което се разкрива в човека. Но сега той го няма.

Това осъзнаване е наречено „Аз положих усилия и намерих”, защото сега той намира правилното желание. И ако той изпитва своето състояние като несъвършено и му липсва само свойството отдаване (отдаване заради отдаване или дори получаване заради отдаване), тогава вътре в него възниква промяна и той преминава от нуждата за съвършенство към съвършенство. Във връзка с това, всичко се определя от неговите усилия.

Въпреки това, усилията не трябва да са тези, които той е искал да извърши егоистично, а според това, което чува от учителя и извършва в групата. И по пътя той вижда много състояния като това, където трябва да принизи себе си и да извърши указанията на своите учители, водачите по пътя. Така той накланя везната със своите усилия, като принизява себе си пред съветите на кабалистите.

И тогава от „613 препоръки” (Еитин) той достига „613 указания на Тора” (Пкудин), тоест той поправя своите желания и се удостоява с „откриване” – разкриване на Твореца вътре в творението.

От урок по статия от книга „Шамати“, 24.07.2011

[49084]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите интегралността на новия свят, за да се убедят в това?

Отговор: За да усети това светът, ще трябва да преживее много беди. Умът може да се съгласи с наличието на всеобща връзка. Наистина аз съм чел и чувал нещо подобно. В Япония земетресение – у нас проблем със резервните части. В Либия война – Дания затваря границите. Съгласен съм, светът е интегрален.

Обаче тази интегралност трябва да се усети до мозъка на костите – така, че в нито една мисъл, в нито едно желание да не се разграничава от останалите, от цялото човечество. Това трябва да се усеща вътре, да те подпира под лъжичката, а не да се възприема просто от разума.

Аз трябва да усещам това физически, ”със стомаха си”. Нека дори от глад да умирам, аз не мога да взема в уста дори парченце, ако не съм уверен, че такова парче има и за останалите. Ето какво е интегрален свят: изяждайки онова, което останалите нямат, аз сякаш гълтам отрова.

Трудно е да си представиш нещо подобно. Ние съвсем не сме в темата, ние само сме чували там за някакви си връзки. Оттук все още сме далеко от отровата, в което се превръща индивидуалното угощение, и до благославянето, в което се превръща, когато с него са подсигурени всички. Представи си през какви страдания трябва да преминем по този път.

Въпрос: Но ние искаме да предотвратим тези страдания. Това означава, че трябва да предоставим на човечеството неоспорими доказателства за това, че си струва да се проникне от тази интегрална система, защото иначе ще си причини страдания. Ние трябва да засегнем неговите чувства, за да достигне до него това послание.

Отговор: Вярно. Но от друга страна, дори посредством социалното въздействие е невъзможно да се предадат на човек толкова дълбоки знания, ако не прибегнем до помощта на светлината. Ти трябва да ускоряваш придвижването, защото иначе това ще стане със силата на развиващите се събития, надигащи се в гръб.

И затова, тук трябва възпитание. Ние говорим не просто за някакви факти, взети от рекламите – човек трябва да се „гмурне” в тези факти, за да го обкръжат, ”да го форматират”. Тук няма да помогне обективното, абстрахирано подаване – трябва да се добереш до вътрешността. А на това ти не си способен.

Четейки за съседа, на когото му изгоряла къщата, човек цъка с език: ”горкичкият”. Сигурно сега правителството ще му помогне? И по-нататък няма да се помръдне. Прикритието на нашия егоизъм може да се разкъса само с помощта на светлината. Без нея няма да ни помогнат никакви доказателства и даже огромните страдания няма да променят хората.

Придвижвайки се между страданията е почти невъзможно. Те само могат да ни подтикнат към духовното, но не и към поправянето. Самото поправяне ще осъществи само светлината.

От урока от статията ”Мир”, 28.07.2011

[49568]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Имам въпрос относно съпруга ми. Ние и двамата сме много сериозни към работата си и съпругът ми от време на време стига до точка на пълно объркване, голяма тъга, тревога и дори „гняв“ към състоянието на света, към всичко, което чувства отвътре, като че ли носи тежестта на всички светове върху раменете си и има нужда да намери решение за целия този „хаос“.

Има ли нещо, което аз, като съпруга, мога да направя, за да облекча работата му, да му помогна да се почувства балансиран или спокоен, да му помогна да разбере своята отговорност?

Отговор: Една съпруга може да успокои и стабилизира мъжа си по-добре от всеки друг. Той трябва по-дълбоко да изучи усещането за света и властта на единствената сила. Ние усещаме света само в себе си, в нашите качества. С други думи, според степента на нашата непоправеност, ние усещаме света вместо Твореца. Ако поправиш себе си, ще усетиш света на Безкрайността чрез проявявянето на Твореца пред теб.

Въпрос: Ако някой прескочи бариерата, стига ли до момент, в който трябва да бъде близо до групата и ако не е, ще навреди ли на себе си?

Отговор: Бариерата е границата между теб и другарите ти.

Въпрос: Знам, че разкриването на злото начало в мен е част от пътя на поправянето. Разбирам, че по този начин Творецът иска да ми покаже колко съм противоположен на Него и че все още съм далеч от свойството отдаване.

Но не е ли достатъчно да разпозная злото в себе си? Защо злото нараства до такива чудовищтни размери, че контролира буквално всичко? Чувствам злото в себе си, както никога досега и виждам, че наранявам много хора около мен.

Отговор: Това са вашите желания, които се разкриват пред вас според степента, в която можете да ги управлявате и поправите.

[47849]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Кабалистичните текстове са написани на иврит и арамейски, като лицева и обратната страна на един и същи език. Но в действителност, тук езикът няма значение. Всичко може да бъде описано на английски, гръцки или немски – няма никаква разлика кой език използваме.

Няма значение кои символи избираме. Най-важното е те да са подходящи за изразяването на онези свойства, които съществуват на плоскостта на получаването, за да можем с тяхна помощ да издигнем желанието – към желанието за отдаване.

Езикът на клоните не прилича на езиците в този свят. Той изразява желанието с всичките му свойства, тъй като привлича поправящата Светлина, връщаща към източника, и се променя, за да се издигне на следващото стъпало. Езикът означава връзка и в този свят ние го използваме точно така – само че по-просто, по-плоско.

Когато кажа нещо, аз обяснявам връзката си с това понятие: колко го разбирам, чувствам, тревожа се за него. А езикът на клоните не е просто обяснение на моето отношение, а по-скоро е обяснение на подема – на самото действие издигане. Езикът ни учи как от по-нисшето стъпало да се свържем с по-висшето.

Всеки език изразява връзка – няма нищо друго освен връзки. Вселената се състои от много елементи и основното нещо за нас е връзката между всички тях. Цялото ни развитие е посветено на усъвършенстването на връзката. Чрез това се определя цялото напредване.

Всеки път разкриваме все по-истинска връзка между частите на реалността, докато не разкрием света на Безкрайността, в който всички връзки са отворени. Тази връзка се нарича „Творец“ – свойството отдаване, намиращо се между всички части.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 11.07.2011

[47823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Четенето на „Зоар” може да се сравни с дългоочаквана среща с любимия, този, с когото искаш да бъдеш. Когато най-накрая се срещнете, тогава за теб няма значение какво казва другият. Най-важното е, че докато си до него и чуваш неговия глас, ти чувстваш близост. Самите думи не са важни. Нека той си говори. Ти дори не им обръщаш внимание. Чрез думите ти искаш да почувстваш как се приближаваш към него и го усещаш повече.

По същия начин е и с книгата „Зоар”. Всички различни думи и истории, които са написани в нея, сякаш те объркват, но после разбираш защо това е написано – защото всичко това са имена на нашите връзки. Но аз не се интересувам какво точно е написано в книгата, за какво разказва тя. Това, което е от значение е, че по това време съм близко до нея. Защото аз се радвам, че съм свързан с нея, аз действително не обръщам внимание на думите и. Най-важното е, че сме близо един до друг.

От урока по книгата „Зоар”, 27.07.2011

[49413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→