Нашето развитие може да бъде разделено на две части:

1. Всички неизбежни етапи, когато хората могат да се успокоят с живот и действия в границите на нашия свят.

2. Етапът, когато човек разбира, че нито едно средство, което той има на разположение, повече не е ефективно и той трябва да постигне корена.

Тогава всичко външно отива на втори план, както е написано: „За Твореца не е важно как режеш жертвеното животно – през гърлото или през врата”. С други думи, няма действия в нашия свят, чрез които ние наистина можем да постигнем Твореца. Затова трябва да намерим нови, напълно различни средства – поправящата светлина. Благодарение на тази сила, ние започваме да се развиваме.

Тук има много ясна граница:

• или сме в нашия свят и използваме неговите атрибути, защото нашето желание е само тук и ние желаем да получим това, което този свят може да предложи, и освен това се надяваме на нещо повече след смъртта;

• или искаме да разкрием нови средства в този живот, които ги няма в нашия свят – поправящата светлина, нова, особена сила, която ни отваря и започва да проявява в нас напълно нови желания и напълвания, които са напълно различни от всичко, което сме познавали до днес.

Аз живея като човек в нашия свят – със семейство, работа и социални връзки, с цялото си знае и чувства, но този човек по никакъв начин не е свързан с това, което се оформя в мен под влиянието на поправящата светлина. Тя развива душата в мен, частта от Твореца свише, божествения образ, който аз постигам и изграждам вътре в себе си, участвайки в процеса заедно със светлината. В този случай онова, което е било преди, се нарича „животинско ниво”, а новата част се нарича „човек” (адам), защото е подобна (доме) на Твореца.

Ето защо външните действия нямат значение. Само едно нещо може да ми помогне – да привлека поправящата светлина. Няма друга сила, която може да ме издигне от животинското на човешкото ниво. Единственото необходимо нещо тук е силата отвън и цялата кабалистична методика е насочена само към това.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47343]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”,ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 44: Какво е това празен (пануй)?

Празно място – това е място, готово да получи поправяне и съвършенство.

Място в духовното се нарича желание. И желанието може да бъде ”празно”, готово да приеме поправяне, или да не е готово за него – тоест годно или негодно за напълване. Как да проверим готово ли е желанието за напълване? Не е достатъчно просто, изходно желание – трябва да подготвя себе си за поправяне и напълване! Затова, просто желание – засега не е ”място”. Желанието, годно за използване, се нарича ”място.” Баал а-Сулам привежда такъв пример: Ако на човек му е празен корема, в който ще се поместят няколко филии хляб – това още не означава, че той има” място”. Ако той е в лошо настроение или има някакъв проблем, то той не усеща глад. Него го обземат съвсем други грижи. Затова ”празно място” се нарича не просто пустотата – а готовността да приемеш поправяне или напълване. Тоест, необходимо е определено развитие вътре в желанието за наслаждаване, за да достигне то състоянието, което се нарича ”място” – по четирите степени на развитие. И само когато желанието се развие до четвъртата степен (далет), то може само да решава желае ли да се напълни и какво му е нужно – поправяне или напълване. Ето тогава то се превръща в ”празно място”. И наистина ние разкриваме ”мястото”, а не самия Творец извън това място, с една дума абстрактната форма, не облечена в материя. Ние разкриваме само материята и формата, облечена в материя. И затова Творецът се нарича също ”Място”. Защото светлината е също проявление в мястото на желанието, формата, облечена в материя. А извън това място няма за какво да говорим.

Затова когато се говори за заповедите на човека по отношение на Мястото, трябва да се има предвид желанието, получило правилна форма. Към тази правилна форма ние се обръщаме и тя за нас представлява Твореца (Бо–ре), т.е. ”ела и виж “.

”Празно място е мястото, готово да получи поправяне и съвършенство”. А всичко останало е просто ”празен стомах”, неспособен да приеме храна, защото човекът е натоварен с други работи. То не се нарича ”празно място”.

”Празно”е такова място, което е достатъчно поправено, за да се уподоби на свойството за отдаване – което се нарича Творец – ” ела и виж”.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 06. 07.2011

[47452]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Егоизмът лукаво и изобретателно рисува пред мен различни картини. Как да разпознаем в тях лъжата, представяща ни се като любов към ближния? Защото за любов говорят всевъзможните религии и методики.

Отговор: В нашия свят „любовта към ближния“ е проста, примитивна игра на малки егоисти. Нима ще намериш някъде истинска любов към ближния, реално и постоянно практикувана?

Да, хората създават отделни поселения, за да живеят в любов помежду си: има селище в Италия, селища в Индия, цял град в Азия… Но си струва да се вгледаш и ще видиш, че става дума за същите тези егоисти, които са решили да внесат по-комфортни социални порядки. Така им е по-удобно, по–приятно и по тази причина те са се обединили, за да украсят живота си.

Някога в Израел кибуците процъфтяваха – селско стопански селища с колективна собственост от типа на колхозите. Хората решили, че си струва да живеят заедно, защото е по-изгодно. „Дайте да преклоним малко егоизма си и ще ни бъде добре.“ Тук всичко е ясно, но нима това е алтруизъм?

Човечеството предполага, че отстъпването на ближния прави човека да бъде алтруист. Но хората, запознати с човешката природа или изучаващи науката кабала, знаят, че всяка отстъпка трябва да е съпроводена от някаква изгода. От каквото и да се откаже, човек търси какво придобива той вместо него. Нека да е някаква скрита придобивка, но нея винаги я има.

Като пример, аз съм готов да живея в кибуц, защото това снема от мен грижата за това, как да устроя живота си. Нима това не е придобивка? Никакви тревоги, аз просто правя това, което кажат. Но развитието върви по своя ред и с времето кибуците се оказаха извън живота. Като цяло за подобни общества няма бъдеще.

Ние вече виждаме, че всички форми на взаимовръзка между хората трябва да се изменят – поради растящия в тях егоизъм. Измененията продължават и тази вътрешна динамика трябва някак си да се реализира, в противен случай ще настане взрив.

Така е било в продължение на цялата история с различните религии, вярвания и методики. Днес те преживяват временно оживление, защото човек наново се намира в търсене, той търси последна ревизия: могат ли те да предложат нещо реално?

След тази проверка те ще отпаднат окончателно. Тъй като днес ние ги проверяваме по отношение на интегралния механизъм, който Природата постави пред нас. Такъв критерий до сега за нас не е имало. Хората отново прелистват страниците с всевъзможните практики, конфесии, мистични учения, опитвайки се да разберат: ще ни помогнат ли те в новия, интегрален свят?

Този процес няма да отнеме много време и много бързо ще приключи с крах на очакванията. Всички ще видят, че е безполезно да чакаме помощ от тук. Всеки обект, на който човек прави проверка, ще се задържи максимум няколко години, след което ще се открие неговата несъстоятелност.

Тъй като ако не се изменя природата на човека, за да стане той толкова интегрален, както и самата Природа, стояща пред него, няма да му помогнат никакви рецепти.

Единствената методика, която прави човека да бъде глобален, интегрален, обединен с другите е методът на привличане на светлината, възвръщаща към Източника, науката кабала. Трябва само да предоставим на всеки възможността да осъзнае своето зло. Тогава всякакви други средства и техните съчетания ще се окажат безсилни и целият този бизнес на „духовни“ уловки ще изчезне.

Човек не ще се успокои, защото светът се е изменил, а и не е работата в успокоението, а във вътрешния „конфликт на интересите“. Никой не ще оцелее в интегралната система, ако не бъдем в пълно съответствие с нея.

От урока по статията „“Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47426]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Непонятно е по какво се различава бъдещето от миналото, че ние не сме властни над него, не сме способни да намерим изхода от кризата и правилния път на развитието?

Отговор: Човек винаги се е променял (ръст на егозима), а след това от своите изменения, в съответствие с измененията си, той е изменял «под себе си» обкръжаващия свят. А сега вече той егоистически не расте, завърши неговото егоистично стъпаловидно развитие – и затова не ще развива обкръжаващия свят.

По нататък става движение в «обратна страна». Сега природата, обкръжаващата среда се изменя – показва ни се като интегрална, глобална – и принуждава човека да се измени като нея, да стане интегрално свързан с целия свят.

Тоест ние сме встъпили в стадий не под неволните изменения на егоизма на човека, в съотвествие с който той «под себе си» строи природата, а изменения на природата «преди човека» предизвикват необходимост да измени себе си под обкръжаващата нова обстановка. Тоест изменя се парадигмата: по-рано ние по неволя сме се изменяли вътре в себе си и сме изменяли обкръжаващия свят под себе си, егоистично, тоест правили сме го такъв, за да бъде приспособен към нас, а сега обкръжаващият свят се изменя и ни принуждава да се изменим по него.

Това е обратно движение, не от човека към обкръжаващия свят, а от обкръжаващия свят към човека. Тоест светът, обкръжаващата ни природа, като се променя, ни заставя всеки един от нас и цялото човешко общество да се измени.

Човек ще трябва да се измени, тоест да поправи себе си като природата. Такова нещо още не се беше случвало. Човек никога не е обръщал внимание на природата, а я е изменял «по Мичурински» – «да вземем всичко от природата – това е нашата задача», тоест да я подчиним егоистично на себе си.

А сега се налага самият човек да се измени, а не да измени обкръжаващата среда. Затова му е нужно отначало да познае природата, първо да я «погледа», а след това да мисли как да бъде в хармония с нея. А природата е самият Творец. По такъв начин ние достигаме до необходимостта да постигнем цялата природа, тоест Твореца, да се изменим «по Него».

В това се заключава тази преходна точка, която ние наричаме кризис, от който няма изход «назад», а само когато разберем смисъла на тази нова парадигма на нашето съществуване: не да измени света под себе си, а да измени себе си под света.

А ако продължаваме да се опитваме да изменим природата под себе си, то с това поставяме себе си против природата и в крайна сметка, природата ще ни «сломи» с ужасни страдания.

[47458]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнения:

(J. Pozuelo-Monfort, автор на книгата „План на Монфорт“): В перспектива ни чакат: хронически глад и болести, намаляване броя на богатите, ръст на броя на бедните. Няма да има никаква нова архитектура, ще се запазят същите операционни принципи на учреждение на Бреттон-Вудски. Минимални реформи на МВФ, на световната банка, ООН, ВТО, преговорите в Дохе са прекратени.

(Reshma Sohoni, Генерален Директор на Seedcamp): Причина за кризата е огромната разлика между много богатите страни и останалия свят. Хората се опитваха да живеят свръх придобитото.

(G.Osipov, академик, директор на ИСПИРАН): Същност на текущата криза се крие в егоизма, ”златото на милиарда”, навика да се прехвърлят последствията на негативните явления на « втори» и «трети» свят.

(V. Georgiadi, директор на Zenteq; вицепрезидент на компанията Render X, САЩ): Характерът на текущата криза е в това, че той се предаваше през държавните граници с помощта на икономически методи. Следващата криза ще бъде геополитическа и методите на разпространяване на кризата от общество към общество няма да бъдат икономически.

(S. A. Borer, фирма Xan Ict): Следващата криза ще се определя от още по големите разногласия за курса на развитие, по който ще се движи света, а също – ще започне борба за природните ресурси.

(R. Lundberg, компания Ronning ehf.): Следващата световна криза ще дойде от недостига на природни ресурси и от отсъствието на взаимно разбирателство по въпросите на политиката и религията.

(R. M. Silveira, журналист): Следващата криза ще се определя от екологическите фактори.

(M. Badawy, Colacom): Непременно ще има следваща световна криза, капитализмът пада поради недостиг на храна и вода.

Реплика: Ние се намираме в криза единствено по причина на нашия егоизъм, противопоставящ се на алтруизма на Твореца. Творецът все повече се приближава към нас, разкрива ни се, вътре в нас, и противоположността на двете свойства в нас – изначално нашите егоистически и ново появяващ се алтруистически – ние усещаме като криза.

В миналото в нас се проявяваше само едно свойство ” желание заради себе си” – и в него ние усещахме нашия свят еднороден – всичко е образувано от егоистическа материя (нежива, растителна, животинска, човешка), намираща се в своите четири вида  егоистични взаимоотношения.

Сега в нас започва да се проявява ново свойство – ”желание заради другите”, отдаване и любов, свойствата на Твореца (Природата). Това свойство ни е противоположно, ние не можем да го усетим, както животното не разбира човека. И затова не ни се отдава да смекчим кризата, а още повече да я предотвратим, ако не усвоим свойството отдаване.

Кризата е една, и не е важно как се проявява, защото борбата с нея трябва да бъде една – по скоро да се променим от ”желанието заради себе си” на ” желанието заради другите”. А колкото по упорито се стремим да ”поправяме” нашите егоистически взаимоотношения, толкова по големи удари ще получаваме.

Защото Природата, Творецът, са неизменни, променяме се само ние. И независимо че ни се струва, че ние влияем на света, не след дълго ще се убедим, че всичко отива към по-лошо. Докато не разберем, че светът е онова, което усещаме вътре в себе си и затова сме зависими само от нашите си свойства. Какъв свят да усетим – егоистическия или Твореца – зависи от това в какво свойство се намира човек – в свойство да получава или да отдава. Ето така Твореца ще ни доведе до подобие със Себе си.

Затова, кризата ако не я разберат и не я поправят -ще се усеща още по силно – от неправилни икономически взаимоотношения кън недостига на храна и вода и безработица. Пълен работен ден за всички беше възможен в миналата цевилизация, когато съвременните технологии още не бяха развити.

Доколкото кризата се явява глобална т.е. следствие над държавнически връзки, възможно е решението към което ще се обърнат правителствата да е подобно на това, както враговете се договарят за взаимно ненападение, така и държавите ще се опитат да се договорят, предпочитайки да се « разделят», както при скандал, да скъсат международните и междудържавни връзки, за да не се стигне до война.

Но доколкото това противоречи на плана на Природата / Твореца да ни обедини всички в едно цяло, то в случая възниква още по дълбоко проявяване на кризата, противопоставяне на Твореца.

[47304]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какъв етап предхожда трепета пред Твореца?

Отговор: От самото начало човек започва да работи единствено над трепета. Трепет се нарича първата заповед. От кой момент ние започваме да работим с трепет? Това е дълъг път – докато достигнем трепета, докато започнем да усещаме, че само това не ни достига.

С други думи, трепет – това е усещането за пълна зависимост от Твореца във всичко. Но тази зависимост идва при човек, който не просто трепери от страх и не просто вярва в това, което са му казали, а който се е проверил във всичко, което му се е изпречило на пътя, и вижда, че не е способен да достигне целта, над важността, на която толкова се е трудил, че сега не може да избяга от нея и да я изхвърли от главата си. И тогава той вижда, че всичко зависи само от придобиването на правилно отношение, което ще има към Твореца.

Той трябва да получи това отношение свише в готов вариант, трепетът трябва да се роди в него. И той не знае всъщност какво представлява този съсъд / кли. Ние не знаем какво е това трепет. Възможно е да си мислим, че това е страх. Но страх от какво? Ще бъда ли аз способен да получа усещането на Неговата любов или не?

Това е много нереално чувство в нашия свят. Ние дори не знаем как това е възможно, това е толкова далечо от нас.

От урока от книга „Зоар“, 06.07.2011

[47290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да си спомняш за Твореца през целия ден? Как е възможно да Го внесеш във всеки миг?

Отговор: Ние се намираме в Малхут на света на Безкрайността, изцяло изпълнен със Светлина. Но вместо това вечно и съвършено състояние, виждаме и чувстваме собствените си свойства, рисуващи ни материалния свят. Затова, ако искаме да се насочим към целта, към усещането за света на Безкрайността, имаме нужда от поръчителство от страна на обкръжението. Другарите трябва да ни дадат сили, желание, постоянство, усърдие и осъзнаване на важността на целта.

В края на краищата, имам само една цел – да придобия правилното желание и нищо повече. Нека постоянно чувствам, че не се грижа достатъчно за това, да давам благо на Твореца, както Той го прави за мен.

Може да възразиш: „Но аз не знам какво ми дава Той. Съдейки по живота си, понякога мога да кажа, че е по-добре, ако не ми дава нищо“. Това е вярно. Очевидно, всеки човек отрича нещата според собствените си недостатъци. Затова, моето отношение към Твореца може да бъде описано по следния начин: искам да стигна до състояние, в което ще имам желание да Му отдавам.

И самият резултат ще дойде, благодарение на въздействието на светлината и на усилията, които полагаме непрестанно. Светлината се излива върху нас отново и отново – и внезапно тези светения създават желание в човека.

Ние не знаем какво е Лишма, пробуждането свише. Но когато се появи, човекът може да каже: „Сега знам, сега разбирам“. Той трябва да полага усилия като малко дете и от тези усилия усещането ще се появи. Но не и преди това.

От урок по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (на мексиканския археолог Alfonso Morales): Слуховете за предсказания край на света през 2012 година в календара на маите няма никаква научна основа. Маите само са се придържали към теорията за цикличността, а не линейното развитие в процеса на историята.

Маите не са предсказали апокалипсис през 2012 година. Те са говорили за „строго цикличен феномен“, а не за планетарна катастрофа. В книгата „Чилам Балам“, в която се разказва за историята на народа на маите, пророчествата са свързани само с края на първата епоха от историята на човечеството.

Именно от този откъс, някои учени са направили извод за края на света. В книгата „Чилам Балам“ е казано: „Ще дойде края на света на ненавистта и материализма и на човечеството ще му се наложи да направи избор между пълното изчезване, като разумен вид, заплашващ да унищожи планетата или ще тръгне по пътя на еволюцията и хармоничното съществуване с обкръжаващия свят.“

Реплика: Всички чакат промяна, но промяна към по-добро няма да има, ако човек не започне да изменя сам себе си към подобие с Твореца. Всички други изменения са към по-лошо, защото те разкриват нашето несъответствие с Твореца и го разкриват единствено за да принудят човек да тръгне към свойствата на Твореца.

[47292]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините„.

Въпрос 45: Какво е това просто (пашут)?

Просто – е това, в което няма разлика между степените и страните.

Всички определения се дават по отношение на човека. Понякога ни се струва, че нещо е много просто и еднородно, без каквито и да е вътрешни различия. А след това, когато се задълбочиш навътре и там изведнъж откриваш множество съставни, много свойства. Но това е резултат от моето развиващо се възприятие, вкус (кли).

Отначало съм имал много просто възприятие, като човек, който опитва вино за първи път в живота си и едва сега открива неговия вкус. Но ако поговорите със специалистите, те ще ви разкажат, че съществуват милион различни видове вина, всевъзможни нива и вкусове – цяло изкуство, като във всяка една професия.

Тоест „просто“ – може да бъде нещо, в което просто не различавам много свойства, поради неразвитост на собственото ми възприятие, желание и затова го виждам като просто.

А от друга страна, има такова понятие като ПАРДЕС: пшат-ремез-друш-сод (просто възприемане – намек – иносказание – тайна). И в тази верига, „простото“ (пшат) е най-висшето състояние! Преди него вървят тайната-иносказанието-намека и едва след това е „простотата“.

В такъв порядък ние се изкачваме по стъпалата на световете: започваме от света Асия, където всичко е тайна за нас. Ние и сега живеем в света на тайната, тъй като нищо не знаем за нея! След това е света „Ецира – „намек“, Брия – „иносказание“ и „простота“ – това вече е света Ацилут.

В света Ацилут се постига простотата по отношение на постижението на светлината. Ако тук ни се струва, че това е абсолютна тайна, то след това ние започваме да узнаваме в нея всевъзможни свойства, различни страни и отношения между тях. Ние не разбираме отношението на Твореца към нас и как трябва да реагираме и затова изясняваме множество условия.

А в крайна сметка ние достигаме до едно, единствено отношение, което се нарича „Добър и даряващ благо“ – абсолютна любов! И затова то се нарича просто (пшат).

Но тази „проста“ любов, по пътя на запознаването ни с нея, включва в себе си безброй много чувства и състояния, постигнати от нас. Тя се получава именно в резултат на обединяването“ „613 желания“, „613“ напълвания и множество отношения между нас.

Нищо не изчезва! Но във всяко такова отношение при цялото това различие, ние установяваме едно намерение – насочено към Твореца. И затова всичко това става много просто…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.07.2011

[47337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек не е в състояние да разбере какво е това намерение „заради отдаването“ (лишма), тъй като ние винаги се намираме в друго, обратно на отдаването в природата – в желание за наслаждение. А това, което ни се струва като отдаване в този свят, е само още една форма на егоизма, преструващ се на отдаващ, за да може като отдава някому, по косвен път да получи от него още повече.

И затова не ни е ясно какво означава „лишма“ – чисто отдаване, без всякаква изгода за самия себе си. Баал а-Сулам казва (книга „Шамати“, статия „Лишма е пробуждане свише“), че „човешкият разум е неспособен да осъзнае как може да се случи такова събитие в нашия свят“.

И затова ако човек действително работи над това да постигне отдаване, той започва да разбира доколко тази задача е нереална. Как е възможно той да престане да мисли за себе си и да възникне мисъл, действие, желание, насочено „навън“, без всякакъв оглед за собствена изгода?

Тъй като всичко, което се случва, дава на човека да разбере, че цялата работа и възнаграждение трябва да бъдат заради себе си – в противен случай, той не ще успее да направи дори и едно, единствено движение. И затова лишма е светлина свише. И само този, който я усеща – тоест получава свише – може да разбере какво е получил сега. А дотогава в него не може да има никакво зацепване, дори и най-минималното разбиране и усещане какво е това „лишма“.

Затова е казано: „Пробвайте и се убедете колко прекрасен e Творецът“. Тоест отначало „пробвайте“ – получете в усещанията, а след това вече ще можете да разберете.

Защо тогава да прилагаме усилия и да се стараем да изпълним съветите на кабалистите, ако нищо не може да ни помогне, докато Творецът не ни даде друга природа? Не е ли по-просто да почакам докато не я получа?

А отговорът е в казаното от мъдреците: „Не ти е дадено да завършиш тази работа, но и не си свободен да се откажеш от нея“. Тоест на човек лежи задължението да приложи максимум усилие, което се нарича молитва. Защото молитвата се нарича недостатък, без усещането на който е невъзможно напълването. Ние трябва да придобием такова желание, което ще бъде пригодно за напълване със свойството отдаване.

Но как мога да моля за нещо, което изобщо не познавам и което нямам в себе си, което не съм пробвал никога и от което никога не съм имал нужда? Става така, че работата на човека, за да получи от Твореца свойството Лишма, е необходима само за да придобие недостатък и желание – напълването никога не зависи от човека, а е подарък от Твореца.

Но молитвата трябва да бъде пълна, тоест от дълбините на сърцето, когато човек е абсолютно уверен в това, че никой на света не може да му помогне, никой друг освен Творецът. Тоест нужно е да вложиш всичко, което имаш, да достигнеш до разбиване на сърцето в своето отчаяние от напълно вложените сили, че само Творецът може да ти помогне. И тогава Творецът чува твоята молитва.

Погледнете само колко усилия трябва да бъдат вложени и колко разочарования трябва да изпитаме за преминаване от състояние в състояние, когато все по-дълбоко и дълбоко постигам, че не мога, не съм способен, не искам! И как се спускам от стъпало на стъпало, прониквайки все по дълбоко и дълбоко в сърцето – докато не достигна до истинската молитва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→