Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата към тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Има ли човека свобода на избора?

Всеки от нас е един вид машина, създадена и действаща по указанието на двете външни сили – наслажденията и страданията, които ни теглят и подтикват към тяхното желание, там, където то иска. Така че не притежава въобще макар и някаква самостоятелност.

Баал а-Сулам. Свобода  на волята

Ако се проанализират действията на човека, ще видим, че всички те са били принудителни или са били извършени принудително. Защото Висшето управление го е поставило между наслаждението и страданието. И няма разлика между хората и животните, а ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. С тези две сили Висшето управление никого не пита, води всеки, накъдето си иска.

И даже характерът на наслаждението (какво да ям и как да се облека) се избира не от човека, а в съответствие с желанието и вкусовете на обществото. И даже, въпреки моето желание, да се държа просто и да се обличам удобно. Къде е моята свобода на желанието?

Бала а-Сулам. Свобода на волята.

[47 406]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Необходимо е да се разбере, че освен трепета, който се явява при правилното отношение към Твореца, повече нищо не ни е нужно! С това и започва работата на човека, когато той започва да прави разлика между ”святост” (отдаване) и ”нечистота” (клипа, егоизъм).

Да се намираш в святост – означава да се безпокоиш през цялото време, за това Творецът да ни поддържа и да ни позволи да съхраним правилното отношение към Неговото разкриване и проявата на Неговата любов към нас. Това безпокойство трябва постоянно да овладява човека, защото, ако той се сломи и в някаква секунда, в някакво състояние по този път той остави тази грижа, то незабавно ще изпадне в егоизъм, в клипа.

И той веднага започва да използва доброто и любящо отношение на Твореца към него, заради лична изгода. Ако той, макар и за миг, се наслади от тази любов заради себе си – това вече е клипа.

А ако той се страхува дали ще съумее да обърне цялото разкриване на любовта на Даващия в ответно отношение към Него, за да Му отвърне с такава любов и отдаване, това е ”святост”.

По такъв начин човек издига себе си на такова ниво ”святост и нечистота”, което се определя от неговата способност да приеме любовта на Твореца. Ако той прави това само в страх за това, дали ще върне същото такова отношение, – това се нарича отдаване, ”святост”. Но, ако той иска сам да се наслади на любовта на Твореца, то това се счита за ”нечисто желание”, клипа.

Това се нарича ”екран”, който той през цялото време трябва да запази над себе си и да се грижи, за това да приеме разкриването на светлината, на Твореца – само в ”отразената светлина”. Тази отразена светлина и определя степента на ”страха”.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47 323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

По време на Международната Конференция по Теоретична Физика, която се проведе в Московския Свободен Университет, Москва, Русия, на 20-23 Юни 2-11, Д-р. Ицках Орион (Бен Гурион Университет, Израел) представи нашия съвместен доклад, наречен „Нов квантов подход към принципа на неопределеността на Хаинсберг“.

[47693]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясняваме на хората нашето послание за обединение? Можем ли да кажем, че това е природен, очевиден феномен?

Отговор: Можем да говорим за обединение, показвайки го от различни ъгли. Защото, обединеието винаги е благо, ако се прави заради правилна и справедлива цел. Казано е „събрание на глупци”, тоест обединение на нечестивци е лошо за тях и лошо за света. От друга страна, обединението на хора, които желаят добро, разбира се, носи благо на тях и на света. Ние виждаме това.

Всички ние печелим от обединението. Единството отвращава само индивидуалния егоизъм на човека, заради неговата ограниченост. Не е толкова трудно да обясним на хората, че във всяка ситуация, обединението, придружено от добро намерение, никому не причинява загуба, винаги се увенчава с успех. Винаги.  И само, ако ти искаш да навредиш някому или да спечелиш за чужда сметка, само в случай на пряка или косвена вреда, обединението ще бъде зло и нежелателно.

Във всички останали случаи можем да цитираме формули, доказателства и примери от живота на животните и растенията, както и от човешките взаимоотношения, които демонстрират, че обединението носи благо.

Въпрос: Това значи ли, че можем да кажем, че доброто обедиенение съответства на закона на природата и затова работи?

Отговор: Така и казвам във всичките ми беседи и видеоконференции. Дори, ако човек ме мрази, дори ако е настроен против и клони на другата страна, моята цел е да поставя него и мен в позицията на изследовател в процеса на разговора.

Дори ако сме най-заклетите врагове в света, все още се намираме вътре в Природата – така че нека да я погледнем. Нека да се вслушаме, какво ни казва. Защото, безусловно ще ни се наложи да вървим съобразно нейните закони по добрия начин – ако се съгласим, или по лошия – ако не се съгласим. Във всеки случай, няма къде да избягаме.

И сега нека видим кой от нас е прав.  Възможно е, истината да е някъде по средата? Това няма значение – за нас, като изследователи, само трябва да се изяви тази истина, а не да останем в своето лъжливо самоуспокоение, както би ни било приятно.

Искаме да разкрием истината и истината е Природата. Можеш да проклинаш законите на вселената, но това няма да ти помогне, защото се намираш в тях.

Това е, на което трябва да наблегнем. Все повече научни открития показват нашето противостояние, нашата противоположност на Природата, проявяващи се в криза. Вижте, какво се случва с нас, накъде вървим в неразбирането си на законите на Природата. Необходимо е да ги изучаваме. В „Предисловието към ТЕС” (п.42) Баал а-Сулам  пише за това:

Това, че сме така далече от Твореца и до такава степен сме способни да престъпим Неговото желание е предизвикано не от друго, а от една причина, ставаща източник за всички страдания и мъчения, които търпим и всички злоумишлености и непредпазливости, върху които „стъпваме на криво”.

Заедно с това е разбираемо, че с отстраняването на тази причина ние тутакси ще се избавим от всякаква мъка и страдание и веднага ще се удостоим със сливането с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои не в друго, а в „нищожността на нашето разбиране за Неговото управление със Своите създания”. Ние не Го разбираме, както подобава.

От урок по статията „Дарованието на Тора“, 26.06.2011

[46521]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (група изследователи от Калифорнийския университет в Беркли): На хората с противоположни характери им е интересно да бъдат в една компания.

Но всъщност, в потенциалните си партньори ние търсим подобни черти на характера. И ни привличат не противоположностите, а тези, с които си приличаме. Отдавна е установено, че влюбените трябва да имат общи интереси в противен случай съюзът им е обречен на неуспех.

Анализът показал, че при насрочване на среща, хората избират „подобните на себе си“, а не противоположните. Това се отнася и до външност и до увлечения и до социалния статус и материалното положение и по популярност.

Реплика: Основен закон на мирозданието е „Закона за подобието по свойства“ (Хок иштавут ацура), в съответствие с който, подобните свойства се привличат според степента на подобието си, чак до окончателно сливане, в своето пълно подобие. Това е закон и затова е справедлив и в наши свят и във висшите светове.

[48345]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната култура пропагандира индивидуализма. Може да се разбере, че светът се обединява от отчаяние, страдание или под заплахата от беда. Но как да минем без това? Тъй като всички примери от разрушаването на Храма до колхозите и кибуците свидетелстват против обединението.

Отговор: Вие размишлявате за света преди самите вие да сте реализирали поръчителството! Отначало проверете по себе си въз основа на собствения си опит, а след това с този опит се обърнете към хората.

Осъществете единството на дело и тогава ще получите отговорите за света. Обсъдете помежду си, как да направите това първо сами, без да се бавите, още сега, в рамките на цялото ваше световно кли, сред всички другари, които толкова много са се наслушали на това. Започнете и след това ще разберете как да се обръщате към света. Не ме питайте какво да правите и как да го правите. Напред, топката е у вас.

Говоря не за вашето поправяне, или на групата, а за света, за разпространението в света, защото дойде време за това. Що се отнася до вас, до групата, то вие според степента на осъзнаване на необходимостта трябва да реализирате поправянето на себе си. Аз не мога да ви насилвам, но вие поверете методиката за поправяне преди всичко въху себе си.

Въпрос: За това трябва да се измени отношението към обединението, а аз не чувствам, че за мен то е важно…

Отговор: Ако чакаш в тебе да дойде желание за обединение, значи ли че се отказваш от лично поправяне? В такъв случай в Твореца / Природата има възможност да ти предаде желание за развитие посредством страдания.

Реши: поправяне по пътя на страданията или чрез въздействието на светлината – изборът е в твоите ръце.

Помислете за това заедно, почетете заедно статии. За какво говори Рабаш в статиите за групата, ако не за поръчителство? За какво е предназначена цялата наука кабала? За да се постараем да се обединим и посредством обучение да привлечем светлината на поправянето.

Не искаш – но групата може да ти даде желание, а светлината на поправянето ще превърне твоето зло в добро. И тогава ще разбереш какво трябва да направиш за човечеството.

Ако напредвате по този път, вашето поръчителство ще се излее върху целия свят. А докато не направите това аз ще ви използвам за обръщение към хората. Вие не се грижите за себе си, а аз още по-малко мога да се грижа за вас, защото по този начин ще ви отнема свободата на избора. Така в крайна сметка, с ваша помощ аз ще продължа своята работа – ще обясня на света възможността за пътя на доброто – може те да поискат да го реализират.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48316]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение: (M. Делвагин, Директор Проучвания на Института за изследване на глобализацията (IPROG), kapital-rus.ru): „Световната финансова криза е просто външна проява на трансформацията на човечеството към радикално нова структура на човешкото общество.

Технологиите за обработка на информацията спомогнаха за нарастването на малката група  управляващ елит. Вследствие, 70% от населението са ненужни и трябва да бъдат оползотворени или физически, или социално.

Глобалните комуникации създадоха най-доходоносния бизнес: оформяне на общественото мнение. Това качествено променя характера на човешкото развитие: докато преди, в продължение на цялата човешка история, човечеството се е развивало чрез преобразуване на природната среда, днес започва да усеща нужда да промени себе си, за да оцелее.

Затова, всички развили се до този момент науки, съществуващи до днес, не само няма да могат да ни помогнат в по-нататъшното ни развитие, но дори ще затормозят качественото развитие на човечеството. Защото днес, вече не трябва да се променя светът, а самият човек – а това означава спиране на научно-техническата революция.

Опростяването на комуникациите подкопава държавата. Глобалното гражданско общество е призвано да поддържа световно правителство. Глобалната реклама натрапва на човечеството желание да се стреми към високо ниво на консумация, което доведе до напрежение, терор и миграция.

Дълбочината на световната финансова криза се подценява заради липсата на разбиране, че старата парадигма на глобална еволюция се е изчерпала. Необходимо е да се създаде качествено нова световна финансова система. Интеграцията на човечеството надвиши възможността  за неговото управляване и ни принуждава да отстъпим назад – да възстановим управлението за сметка на опростяване на развитието.

Необходима е интелектуална революция, формиране на нов тип мислене, което ще изведе човечеството от задънената улица, не чрез унищожаването на части от него, а  благодарение на общия прогрес.

В новата епоха на развитие на човечеството е необходимо:

1. Да се осъзнае същността на новия период на развитие.

2. Да се определи модела на бъдещото развитие на човечеството.

3. Да се дефинират основните проблеми (противоречия), които предстои да се решават, и които ще определят развитието в рамките на този модел.

4. Да се изработят конкретни препоръки и правила за международните организации, правителства и за бизнеса.

5. Да се формира и насочва общественото мнение и това на елита към хармонизиране на развитието на човечеството в новите условия.“

[47285]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В наше време физическите действия не определят нищо. Природата изисква от нас правилно отношение. И това е проблемът. Не е нужно да помагаме безвъзмездно на хората или да смъкваме последната дреха от гърба си. От нас се изисква различно отношение. Ти трябва да промениш себе си, а не начина, по който се държиш.

До сега действахме физически, по начина, по който искаше нашият егоизъм или фалшив алтруизъм. Раздавахме хляб на бедните и общо казано, се опитвахме да променим света както искаме. Но вече стига. Резултатите говорят сами за себе си. От сега нататък, ние сме тези, които трябва да се променят.

Вместо да променяме света, ние искаме да променим себе си с помощта на външни сили. Това е новата тенденция. По този път ще видим как всичко, което сме забъркали, се поправя.

Но за човек е трудно да разбере това. Той си мисли: „Какво, трябва да се променя? Защо просто не вземат 10% повече данъци от мен, вместо това?”. Следователно, за това е нужно общественото мнение. То ще направи лесно онова, което сега изглежда трудно. И тогава то вече няма да е толкова трудно. Ако всеки започне да мисли за това, тогава аз с радост ще се включа. В крайна сметка, влиянието на хората около мен работи само. То не зависи от мен, аз не определям нищо. Аз завися от другите.

И затова, не е нужно да се обръщаме към всеки човек по отделно. Най-важното нещо е да променим обкръжението, общия начин на мислене на света. И всичко друго ще си дойде.

От урока по статията „Поръчителство”, 14.07.2011

[48152]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→