Когато настъпва сегашната ”тъмнина”, само по изкуствен начин може да излезеш от това състояние и да го преодолееш. Защото в действителност, в нашия живот няма никаква надежда. Ние живеем като белтъчни тела и приключваме земния си път умирайки.

Има живот, който се усеща вътре в животинското, биологично тяло. А ако тялото умре и животът умира, изчезва усещането за живот и нищо не остава. В този смисъл човешкото тяло няма никакво преимущество над животинското.

Единственият изход в този живот е да се издигнеш на духовното ниво. Само така може да достигнеш вечността. Ако ти се възползваш от тази възможност и в това време, докато се намираш в този земен живот, успееш да скочиш в следващото измерение, значи си успял да станеш вечен. Ако ли не, за теб няма никакво продължение.

И човек усеща това. Тази истина започва сега да се разкрива и да отслабва човека, защото се получава, че няма за какво да живеем. Това е вечната точка в него, изискваща от всеки човек вечност – коренът на всички проблеми, защото днес се изисква отговор. Защото тя усеща, че целият предишен подход, цялото спокойствие, когато той тайно се е утешавал, че се отнася към вечността – сега изчезва! И няма какво да се направи.

Желанието ни се отнася към 4-то ниво, във всеки у нас има подготовка към ниво ”далет”. Макар че ние със своето тяло се отнасяме към неживото, растително и животинско ниво, но вътре в това животно има точка на човешкото ниво. И макар само на тази една точка аз трябва да дам отговор, иначе тя няма да ме остави на мира. Защото това е точка на много високо ниво и затова тя е най-важна от цялото останало животинско ниво в мен.

Ние виждаме, че ако на човек му бъдат дадени всички блага, но му кажат, че той скоро ще умре и нищо няма да има, то на него му остават само наркотиците, за да се откъсне от тези мисли, така ще потисне тази точка, за да не я усеща.

Ние сме скрили тази болна точка наполовина, за сметка на религията и усещането за вечното съществуване. Когато излезе книгата на Моуди ”Живот след живота” (тоест след смъртта), хората много се зарадваха. Те много харесваха да я четат и да преразказват всичките ù разкази. И това, което има там – им даде надежда за бъдещето.

Тоест половината от тази точка на човешко ниво в животинското ни тяло, се е изгасяла за сметка на надеждата за съществуване на вечното бъдеще, а втората половина е мълчала просто заради това, че ние сме се опитвали да не се сещаме за нея. Целият този стремеж за материални желания: пари, секс, семейство, слава, почит, знания, в хипер атрофирала форма, са били само за това, да се потисне тази точка. Увлечи се в играта, за да не задаваш толкова много въпроси. За да се внуши на публиката, че ние сме изпълнени с живот…

И главната криза е в това, че всичко това рухва. В това е цялата причина.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Днес вече е реален фактът, че ние не съществуваме отделно един от друг. Макар че и по-рано сме били обединени, но не сме го осъзнавали.

Обаче сега явно ни се разкрива, за да ни принуди да изпълним работата си. А допреди това, ние действително не сме били толкова зависими един от друг. Това не се е изисквало от нас, растели сме и сме се развивали като дете, от което все още не се изисква сериозната работа, която изпълнява възрастният. Защото детето не е годно все още за нея.

Но сега ние израстваме в егоизма си и общата система ни се разкрива. Тя постепенно се е разкривала в течение на цели хиляда години, а хората ставали все по-тясно взаимносвързани.

В древният Вавилон хората са се опитали да се обединят и веднага се е разразила кризата, разпръснала ги по земята, така че връзката се е разпаднала. И те отново започнали да се обединяват, минали през войни, катаклизми, откриване на нови матрици, развитие на религиите, всичко това е поява на нови видове връзки, вътре в системата. Докато накрая не пристъпим към днешния ”глобален” свят!

И затова не можеш да се възмущаваш, че те отвличат материалните проблеми! Ти ще страдаш толкова, колкото страда и светът, съгласно положението си и важността в общата система.

Затова по света има хора, които живеят добре и такива, които живеят зле. По света има някакво общо, средно състояние, но всеки го възприема по своему, защото техните души се намират в различни състояния в тази обща структура от души, и всеки има своята степен, роля, място на работа, както при частите на едно тяло.

Принципът е много прост: ако на всички им е добре, тогава и на теб ще ти бъде добре! Но не трябва просто да чакаш на всички да им стане добре, – а да поискаш това да се случи. …И не защото очаквам, че от това ще ми стане по-добре на мен самия – тогава това вече ще бъде ”заради отдаване”.

Но макар и заради себе си ”ло лишма”, това също е добре. Ние виждаме, че човек постепенно го водят до това разбиране. Тази зависимост, която откриваме сега в целия свят, между всички народи и страни, точно ни разкрива, че е невъзможно, когато на един му е зле, то на друг да не му е зле.

Ние виждаме, че между нас има някаква вътрешна връзка, чрез която проблемите се стичат сякаш по подземен тръбопровод, от страна към страна, от народ към народ. Ние сами не разбираме откъде произтича това. Това е и постепенното разкриване на висшата система, за да я видим най-накрая пред себе си. Няма къде да се скрием от нея.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47 612]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Трума”, п.443: Съдът на наказанието в преизподнята е предназначен за четене на присъдата над грешниците. Обаче преизподнята – това е огън, горящ денем и нощем. И подобно на това, как грешниците се подгряват на огъня на злото начало, престъпвайки думите на Тора, с целия жар, предизвиквайки в тях злото начало, така ги пари огънят на преизподнята.

Ад – това е степен на разкриване на егоизма като зло, когато човек усеща себе си получаващ и огънят на срама го гори. Този огън ни принуждава да се поправим. При това, в това състояние Ад, у човека има всичко освен свойството отдаване и от това той страда. Аз имам всички блага за напълване на моя егоизъм, но не ги искам. Искам да бъда в отдаване, защото така съм близо до Твореца. Аз не искам да бъда получаващ! Това е ад.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47 526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как се проверява доколко самоотричаш себе си?

Отговор: Самоотричането може да бъде вътрешно и външно. И аз трябва да проверя себе си мога ли да отменя егоизма си само външно: тоест да съм готов да услужа на другия, да помогна, да направя това, което той говори – независимо от това, че бих го направил по друг начин.

Това се нарича външно самоотричане, когато аз се възпирам и сдържам вътрешното си желание, собствения си разум и начина, по който виждам ситуацията, и правя онова, което казва другия. Точно както добрият слуга, изпълняващ желанието на стопанина. Макар той сам да би го направил по друг начин и може би 100 пъти по-добре, но отменя желанието си пред стопанина. Но това самоотричане се отнася до самото действие – той просто изпълнява заповед както в армията.

Но има по-висша степен, когато ти се самоотричаш и вътрешно – в разума си и приемаш чуждия разум над своя. Тоест ти считаш неговите мисли и решения по-добри и по-правилни от твоите собствени.

И това е след като си ги проверил и си сравнил своите разчети с неговите и виждаш, че той не е прав и е много по-лош от теб в своите разчети и замисли. Но ти приемаш неговите решения, защото за теб те са най-важните. Ти го цениш повече от себе си и затова съзнателно избираш неговите решения.

Защото ти разбираш, че твоите разчети си ги правил в своя егоизъм. И затова ти решаваш, че той е важен и приемаш неговите решения с вяра над знанието. Оттук нататък неговите желания, разчети и действия ти служат като образец и ти се присъединяваш към тях с цялото си сърце и душа.

Ти нямаш никакви доказателства за това, никаква поддръжка, но ти правиш така, че прилепвайки се по такъв начин към групата, към другаря си, към учителя, ти придобиваш желание, над което ще можеш да работиш за отдаване. Ти вече ще имаш желание за отдаване и действие, и мисъл.

Но всичко това не се отнася до нашата работа по разпространение – веднъж завинаги трябва да я отделим от работата в групата. Разпространението е като работа в предприятие и не се отнася към вътрешната работа.

Когато бях със своя учител Рабаш, аз често го съветвах как да постъпи по-добре що се отнася до обичайния живот: къде да отидем и как. И тогава ние разговаряхме като двама обикновени души, извършващи някакво просто, обикновено действие. Когато става дума за самоотричане се има предвид положение от духовна степен и отношението към него.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният път, по който вървим, минава през времето, движението и пространството, извън това, което усеща тялото ни в нашия свят. Извън  това, което желанието за  наслаждение, наречено „тяло“, усеща вътре в себе си всички състояния, през които преминава.

Ако човекът се стреми да достигне свойството на Твореца, отдаването, то той частично или даже напълно се отделя от времето, движението и пространството. И всичко, което се отнася до духовното, той усеща принадлежащо към вечността, където „Няма никого освен Него“, и над което нямат власт промените, протичащи на нивото на този свят.

Затова, когато достига усещания за духовен живот, той чувства, че е придобил вечен живот, възвишен и откъснат от тукашния земен живот, усещащ вътре в неговия егоизъм, който му се показва чрез тялото, направено от плът и кръв.

Има един период в живота на човека, който се нарича „дни на трепет“, и той няма нищо общо с някакви конкретни календарни дати от нашия свят (периодът от юдейския календар от Рош Ашана до Йом Кипура се нарича така).

Това състоянието, когато човек  проверява и изследва себе си,  вижда, че се намира в осъзнаване на злото, а все още му е трудно да го преодолее и да стигне до молитва и молба за поправяне: състояния, които се наричат „Йом Кипур“ (Съдния ден) и Рош Ашана (Начало на годината). Той се намира пред тези състояния в процес на самоанализ и трябва през цялото време да се проверява и да се подготвя за молитва.

Лека полека, ден след ден, той вижда все по-голямо несъответствие между желаемото и реалното състояние. Той намира вътре в себе си разбитите желания и усеща разликата между тях и поправените състояния. Това изясняване, а именно проясняването на тези две състояния и разликата помежду им, го довежда до същинската молитва, която наистина ще излезе от дълбините на сърцето му, от зрялото желание в последния 4-и етап (далет) вътре в общото му желание.

Там той наистина ще почувства до каква степен е противоположен на Твореца и ще поиска поправяне – сила, която ще може да надделее желанието му за наслаждение.

Тази работа се дели на обща и частна, тъй като молитвата обикновено създаваме в обществото, благодарение на нашето влияние един на друг. И всичко заради това да изясним как и доколко човешките свойства се различават от свойствата на Твореца.

От урока по статията от книга „Шамати“, 14.07.2011

[48125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек ни слуша, той, естествено, си задава въпроса: какво трябва да правя?

Отговор: Трябва да получаваш още и още информация за това, че благосъстоянието на света зависи от добрите връзки между хората. Зависи абсолютно.

Пари, месторабота, пенсионни осигуровки, ваканция, здравеопазване, екология, време, образование, съпружески отношения – всичко, което можем да си представим, не може да бъде коригирано «фронтално ».

Къде изглежда да е проблемът? Ако имаме финансова криза, ще  напечатаме повече пари и ще ги раздадем на когото трябва. Проблем с Либия? Ще приложим натиск върху Либия. Това е нелепо, но една от нелепостите, с които не можем да се шегуваме – много тъжна нелепост.

Какъвто и да е проблемът, днес е невъзможно да го решаваме фронтално, пряко, въпреки че в миналото действахме именно по този начин. Всичко беше просто: нещо се случва тук – поправяме го тук, случва се там – поправяме го там. Но вече така не се получава. Сега това е невъзможно.

Оказахме се в една затворена система, и докато поправяш една част, се разваля друга. Днес трябва да познаваш цялата система, днес трябва да я влееш в себе си, да мислиш глобално, като нея, да я чувстваш глобално. И само тогава може да успееш.

Защо са безполезни срещите на големите седморки, осморки, двайстки? Защо не работи нито една правителствена програма за изход от кризата? Цялата причина е в това.

Трябва да разберем, че поръчителството – това е решението, правилният подход към всеки проблем.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48155]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Духовното е построено върху отдаването. На каква основа да построим работата си, докато се намираме в ”период на подготовка” за встъпване в духовния свят?

Отговор: Има указание: ”Слушай Израел!”, т.е. човек е длъжен да се нагласи за това, че ”Творецът е единствената Висша сила над нас, Творецът е един” (думи от молитва).

Да допуснем, че аз говоря на себе си: ”Слушай, Творецът е висшата сила над теб, Той е един.” С това се определя моята посока, която ме води към Източника, към разкриването, съединяването, единството.

Това е основата, на която се построява нашата работа – оста, по която аз трябва да се движа. Сега трябва да се присъединя към тази ос с всички всевъзможни, намиращи се в мен средства, за да осъществя този принцип.

Аз и Творецът се намираме в двата противоположни края на една линия. И аз се приближавам към Него за сметка на намиращите се в мен средства: съединяването на ”Исраел, Тора и Творец” в едно цяло.

Тора, това е всичко, което може да си представиш, всичко, което съществува, освен самото изходно желание на творението. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка, за неговото поправяне”. И всичко това аз трябва да съединя в едно направление.

Липсва ми близостта с Твореца, моята цел е сливането с Него. Аз не зная с точност какво е това – съгласно желанията, мислите, решенията, завършека на целия този път. Но аз имам себе си, целта и средствата за нейното постигане. Ето всичко това аз трябва правилно да организирам и използвам. А крайната точка, резултатът е един. Всичко се включва в това понятие – Един и единствен.

По пътя ние получаваме друга форма на разума, мислите, взетите решения, действия, абсолютно всичко се променя вътре в човека. Светлината извършва революция в нас по пътя и създава нов човек.

Ние сега не можем да си представим какво е това. Но във всяко състояние, на всеки етап, ти трябва да се стремиш към това, способен си и длъжен да го направиш сега, на това ниво. И тогава се получава, че всичко действа в едно направление.

Тук се включва и твоето търсене, и особено борбата с препятствията, които се стараеш да разгледаш и да видиш, че тук работи твоят егоизъм, поваля те от пътя, от мисълта, че ”Няма никой друг, освен Него”.

Необходимо е през цялото време да се проверявам с особено внимание дали се намирам в мир и съгласие с единната висша сила във всичко, което правя. Разделя ли се сега в мислите ми и в моето усещане цялото мироздание на две или даже на три части, сякаш има Творец, всички останали създания и всевъзможни причини, и аз самият.

Някой ме дразни, поставя ми всякакви препятствия, създава ми проблеми  – това означава, че аз не свързвам целия този свят с Твореца, а признавам идолите, ”другите богове”. Защото как може да има някакви си други причини за моите състояния, щом като има една сила, действаща в мирозданието?

Трябва да проверя себе си, как реагирам на всички тези причини: на всеки човек, враг или другар, и на всеки проблем поотделно, или обединявам всички тях и зад всичко виждам да стои Творецът, който ми устройва целия този театър. За да съединя всичко в едно и да го отнеса към Него, аз достигам принципа: ”Няма никой друг, освен Него”.

Това е сериозна работа и, ако човек притежава чувствителност и внимателно анализира състоянията си, то той бързо и правилно ще напредва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 07.07.2011

[47 448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→