Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 487: Има притча за царя, който приготвил трапеза за своето семейство. Във времето, когато те изпълняват Неговата воля, те ядат на трапезата заедно с Царя, и дават костите на кучетата да ги сдъвчат. Когато Неговото семейство не изпълнява волята на Царя, цялата трапеза Той дава на кучетата, а на своето семейство дава костите.

Въпрос: Каква е тези храна, която всеки яде на трапезата на Царя?

Отговор: „Храна” означава, че ти получаваш наслаждение от отдаването. И трябва да получиш тези наслаждения заради отдаване.

Тук става дума за отношение, усещане, действие в желанията. „Кучетата” вътре в мен стоят под „масата” вътре в мен, където усещам „вкуса на Царя”.

Какви са „вкусовете на Царя”? Какво е „трапезата на Царя”? Това са всички наслаждения, които се разкриват от отдаването, което Царя желае да отдава. Той се наслаждава от отдаване. И той желае ти също да се наслаждаваш от отдаване на другите.

И тогава, ако отдаваш и се наслаждаваш от това, целият въпрос е: какво ти доставя наслаждение? Наслаждаваш ли се от факта, че си подобен на Царя? Наслаждаваш ли се, защото Той получава наслаждение от твоето подобие с Него? Или се наслаждаваш, защото си попаднал на някакво наслаждение? Ако е така, тогава веднага се превръщаш от човек, който седи на масата срещу Царя, в куче, което дъвчи кокали под масата.

От урока по книгата „Зоар”, 11.07.2011

[47772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →