„Човекът е единственото животно, което се изчервява. Или би трябвало да се изчервява.” Марк Твен

Въпрос: Срамът по духовния път, някаква разновидност на греха ли е?

Отговор: Срамът е прекрасно свойство. По срама, човекът се различава от животното. Други различия няма. Само в него е разликата, тоест издига ме над животинското ниво.

Казано е, че всички са подобни на животните. Разликата се появява само тогава, когато започвам да се срамувам. Това е признак, че в мен започва да се появява Човекът.

В нашия свят, всички са крадци, но повечето от тях се страхуват да крадат. Именно този страх наричаме срам. Страхуваме се, че някой ще ни види, че ще ни хванат, изобличат, набият, поставят в затвора и т.н. Накратко казано, въздържаме се да крадем, защото се страхуваме. Както котаракът, получил на няколко пъти строго мъмрене, гледа сметаната от голямо разстояние. Той вече е научил, че тук нищо не може да се направи.

Но има и друг срам – без причина, без последствия за нас. Прави, каквото ти се прииска на душата, целият свят е на твоите услуги – като в съня, когато ходиш по безлюдните улици и всички врати са отворени пред теб. Магазини, автомобили – всичко е твое, всичко е разрешено. Наслаждавай се. Но ти не искаш.

Защо? Аз не желая това, защото искам да израсна, като използвам силата на срама по предназначение. 

Този срам произтича от усещането за Даващия. Без да усещаш Даващия, не е възможно да постигнеш отдаване. И затова, без науката кабала, без методиката за разкриване на Твореца, не можеш да извършиш нито едно действие заради отдаване, не можеш да поправиш нито едно от 613-те желания на своята душа. Без светлината, която ще ти даде това свойство, сам нищо няма да направиш. И това вече не е материален, а духовен срам.

От друга страна, при животните, които не изпитват срам, също може да се предизвика страх пред наказанието. Така че, по какво със своя „срам” се различаваме от тях? На практика, в нашия свят не се срамуваме – боим се.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 23.06.2011

[46263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да обясним на хората защо любовта е нужна?

Отговор: Ти може да обичаш да обядваш риба, да обичаш своя малък син, да обичаш ближния, или Твореца. Едни и същи думи определят напълно различни понятия.

Полезно ли е да се възхвалява любовта към ближния пред човек, обичащ риба? Как може да му се обясни насладата от отдаване? Какво ще разбере? Че трябва да даде рибата си на някой друг? Това ли е любов?

Какво означава да обичаш ближния? Това има напълно различен смисъл. Обичай ближния означава да присъединиш неговото желание към своето и да работиш с твоето желание, за да напълниш неговото. Тогава ние двамата се сливаме в едно цяло, където аз го напълвам. В какво става напълнен? В неговото желание. Желанието му по отношение на моето е като Малхут по отношение на Зеир Ампин. Аз съм като Твореца, а той като творението. Това е моята работа.

Ето защо „любов” е връзката между Твореца и творението. Само това е любов – отношението на творението към Твореца. Ако мога да създам такъв вид отношение към другите, или с други думи, ако придобия качеството на Твореца, качеството на отдаване, и чрез него се свържа с желанието на ближния точно както Твореца, се оказва че Той е в мен и аз правя нужното в отношението към ближния. Това означава да обичам ближния.

Нямаме право да използваме думата „любов” в никакъв друг смисъл, контекст или случай. В противен случай ще го объркаме с нашата „любов към риба”.

Тук говорим за степента, в която Твореца, качеството на отдаване, се облича в мен. Първо, трябва да спазваме принципа, „Не прави на другия това което е ненавистно за теб.” Така ставам неутрален. След това, трябва да придобия желанието на другия като мое собствено. То става по-важно за мен и така той става по-голям от мен. Готов съм да направя всичко за него, както бих направил за болното си дете в материалния свят. Аз съм изцяло „късо съединение” на неговото желание; това е, което ме кара да действам.

Точно заради това съм подобен на Твореца, като Зеир Ампин, който получава молба от Малхут. Колкото повече желанието на другия ме активира към отдаване, толкова по-голям съм от него. Това е любов. Виждаш ли,  колко е различно от сегашните ни представи.

Колкото повече отдавам на другите хора, толкова повече им предавам поправящата Светлина. Преди всичко, има взаимно поръчителство между нас. Аз не напълвам неговото егоистично желание, а разкривам в него желанието да бъде в една система с мен, така че Шхина да царува между нас. Така че какво трябва да му осигуря? Давам му моята подкрепа на взаимното поръчителство, което той също предоставя за мен като го разкрива в желанието си. Това е любов.

Никой не е включен в егоизма на другия. Аз не откривам егоистичното желание в другия човек, а желанието за взаимна подкрепа, за да разкрием Твореца в отношенията между нас. Творецът не може да бъде разкрит в никой индивидуално или просто в моето отношение към друг човек, освен ако не е подкрепен от същото отношение към него. Любовта не работи в една посока. Тя е двупосочна улица. Тя изисква свързваща мрежа, чрез която импулсите на отдаване се вливат, мрежата е пропита от усещането за любов, отношението на взаимното поръчителство и взаимност, чрез които ние укрепваме един друг.

В същото време, егоизмът остава отдолу, без да прави никакви изчисления за напълване. В крайна сметка ние се издигаме над него, свързани сме от нашето взаимно намерение за нуждата от отдаване. И когато то достигне определено ниво на единство, създавайки мрежа над нас, ние разкриваме Твореца, взаимното качество на отдаване и любов между нас.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 20.06.2011

[45908]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Дойде време да стигнем до съответствие с мрежата, която Природата спуска върху нас. Необходимо е постепенно да започнем да осъзнаваме пред какви условия и сили, пред каква матрица стоим.

Без съответстващата възпитателна основа, заложена в групата или в глобалната система на образованието, тази матрица ми се струва като ужасен шаблон. И действително, нима всички ще бъдат наравно и всички ще получават поравно?

Да. Това означава, че всеки ще получава количеството, съответстващо на неговите животински потребности. Един има нужда да се храни два пъти на ден, друг – пет. Един се нуждае от топла дреха, друг – от лятна. И какво? Именно това е равенството.

В „Трудове за последното поколение” Баал а-Сулам пише, че трябва да се проверяват нуждите на всеки. Защото в своите насъщни нужди ние сме животни, а животното никога не взема нищо излишно. Хващайки елен, лъвът изяжда някаква част и си отива, оставяйки улова. Човек би си помислил, защо? Нима на другия ден няма да има нужда от храна? За него няма „утре”, няма излишък над необходимото. В крайна сметка, той осигурява храна за другите.

В нашето глобално, интегрално възпитание трябва да изучаваме и тази тема: какво означава да бъдем поправени, нормални „животни”. И всичко, което е над това, вече се отнася към духовното.

За да се изгради в човека такъв подход, е нужно обществено мнение, последователно възпитание, подкрепено с примери от живота. За тази цел са необходими години, но такова е поправянето. За да стигнем до неговия край при изтичането на 6-те хиляди години, трябва да започнем процеса своевременно. Още един кръгооборот или още няколко – и какво от това? Човекът, извършващ тази работа, вече вижда накъде върви тя, пред него се разкрива перспектива – и виждайки я, той се радва.

Защото вече чувства вечността и съвършенството, които са заложени тук – вече осъзнава, че тук присъства Творецът, вече вижда мощта на истината, пробиваща си път през завесите. И това му дава огромни сили.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 22.06.2011

[46165]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 26: Какво е това ”нагоре”?

Изравняване на свойствата на низшия и висшия свят- това е неговият подем ”нагоре”.

Няма никакви подеми и падения, движения на дясно- на ляво, нагоре- надолу- всичко това се оценява единствено относно свойствата, и става въпрос за техните изменения, достигането на подобие на свойствата на низшия и висшия свят.

Но какво се случва, когато низшия се ”повдига” към висшия и става такъв като него? Той изцяло изчезва и се превръща във висш или съществува заедно с него?

У всеки остават неговите желания, стремежи, природни свойства, които не се променят. Материалът на желанието за наслаждение остава непроменен. У човека нищо не се променя, освен намерението, с което той използва всички свои желания и свойства.

Ако изравним намеренията си- по тяхната степен и мощност, означава, че ние се намираме на едно стъпало. Ако едно е по-ниско, а друго по-високо- означава, намерението на единия засега е по-слабо от намерението на другия.

Нисшият се устремява към висшия, става ”такъв, като него”- но не и като него самия. Разбира се, между тях остава разлика.

Когато аз се устремявам към Твореца по 125 стъпала на подобие, на всяко от тях, даже на най-малкото, аз вече Го усещам и се прилепям към Него в някаква форма. С всяко следващо стъпало, аз се съединявам с Него и го опознавам все повече и повече. Но все пак, остават Творец и творение и връзката между тях, която се нарича ”сливане”(двекут)- единият не изчезва вътре в другия.

В крайна сметка ”подем нагоре”- е изравняване на свойствата на нисшия и висшия свят. Те се изравняват само по формата си на отдаване, обаче всеки остава с природните си свойства.

[46139]

Из урока ”Учение за 10-те Сфирот”, 22.06.2011

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 27: Какво е това Творец (Маацил)?

Всяка причина се нарича Творец относително своето следствие, степен, която тя поражда. При това, названието Творец включва и получената светлина, и съсъда, получаващ тази светлина.

Това е разбираемо, когато се казва, че висшата степен се нарича Творец относително по-нисшата, създадена от нея степен. Но защо тук е направено добавяне така, че в понятието ”Творец” е включена не само получената светлина, но и съсъдът, получаващ тази светлина – това моят съсъд ли е, моето желание?

Вътре в желанието си аз получавам светлина и усещам своята реалност. И вътре в тази реалност аз усещам висшето стъпало, и това усещане у мен се разделя на две част: самото мое и висшето. И всичко това се нарича Творец.

Всичко това се познава само от вътрешното усещане на човека и аз наричам Твореца особена част вътре в самия мен. Затова е казано: ”По твоите действия ще Те позная!”.

Само в степента на собственото поправяне можем да говорим за Твореца (Боре) – „ела и виж” (бо- ре). Tази част, която аз поправям вътре в себе си за отдаване, в свойства несвойствени на моята природа по рождение – нея аз наричам Творец.

Затова душата може да бъде единствено точка, капка или всяка голяма част, но тя винаги е част от висшето. Вътре в тази част в мен, поправена на отдаване, която се нарича душа, аз усещам висшия корен, Твореца.

Той вече се намира в мен, той не е отгоре – но става въпрос за свойството отдаване, което е по-високо от мен, по-високо от моята природа. И макар че аз съм го придобил и сега работя с него, при все това, аз го отнасям към висшето.

Затова, Творецът се намира вътре в човек, а не някъде в небето. И това същото се отнася към висшето стъпало – за него може да говори само този, който го е постигнал и влиза във връзка с него. Това висше стъпало също се намира в мен, само аз го смятам за висше за себе си.

В моето усещане винаги има такава степен, която вече съм придобил и на практика работя върху нея като нa принадлежаща ми и на такава, която засега остава за мен висша и ме осветява ”отдалече”. Тя се намира в мен, но в такава форма, която засега не мога да използвам. Всичко се възприема и се усеща само вътре от постигащия човек.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 23.06.2011

[46252]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Съобщение: Президентът на САЩ плаши света с нова финансова криза. Социологическите проучвания показват,  че в редовете на обикновените американци царят тъга и тревожно очакване на повторение на Голямата депресия.

В Европа икономистите съветват да се реструктурират дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия. В противен случай забавянето може да доведе до неконтролеруеми процеси. В КНР в скоро време очакват два проблема: увеличение на задълженията към кредиторите и огромно количество излишна мощност.

Прогноза по отношение на Русия: новата криза ще предизвика срив на цените на суровините на стоките и на нефта, а също така и ще увеличи отлива на капитали от Русия. На Русия външния негативен фактор в световната икономика ще й се стори твърде болезнен, в сравнение с 2008г.

[46176]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от  тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите  са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът – това не е природното себелюбие, позитивната сила, поддържаща съществуването на индивида и поради това не явяваща се противник на алтруистичната сила, дори и да не служи на нейните интереси.

Егоизмът – това е развиващата се ненавист и желание за експлоатация на ближния, за да облекчи собственото си съществуване. Той противоречи на любовта към ближния и разрушава обществото.

Баал а-Сулам. Вестник „Аума” (Народ).

[45588]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Нима Творецът има нужда от творенията? Не трябва ли да е обратно, че само ние имаме нужда от Него?

Отговор: Ако Творецът не се нуждаеше от творенията – защо е трябвало да ги създава? А по силата на своята природа, Добър и Творящ благо, Той е създал творенията, за да ги наслади – това Му доставя удоволствие! Тоест във висшия също има потребност, «недостатък», но не егоистичен – Творецът иска да отдава.

Казано е: «Кравата иска да накърми телето повече, отколкото то иска да суче». А иначе на кого бих отдавал, ако Той не иска нищо от мен? В Него има огромно желание – Той иска аз да се насладя! Това е недостиг – но положителен, добър.

Желанието на творението да напълни само себе си отначало не е съществувало и е било създадено «от нищото». Но желанието и потребността да отдава са същестували изначално. Тя се отнася към Твореца, а не към творението. И тази форма на недостатък ние трябва да възприемем от Него, за да се стремим да отдаваме и сме длъжни да удовлетворим в себе си този недостиг, а ако не отдаваме – то се стараем.

Висшият страда, ако нисшият не се издига до Него и не получава от Него. Това се нарича страданията на Шхина, която не може да отдава, да приближи душите към себе си. На нас само ни се струва, че недостига е винаги нещо лошо. Но ако на мен не ми достига отдаване на другите – нима това е лошо?

Но ако във висшия има недостиг, значи ли това, че Той е несъвършен? Да, Той е несъвършен в смисъла, че зависи от нисшите – но само по силата на любовта си към тях. До самия Край на поправянето остава недостиг – и във висшия и в нисшия.

А ние съдим според степента на своята неизправност и мислим, че щом като Той има нужда от нас, значи Той е също несъвършен. Но в Твореца потребността да отдава произлиза от излишъка на съвършенство.

Потребността на Твореца и потребността на творението не изчезват, а растат и в края на поправянето стават огромни! Това не е като в нашия свят, когато задоволяваш потребността си от любов и тя изчезва. Толкова сме се стремили да бъдем заедно, сега сме се съединили и край – желанието пропада. Аз съм се наял и повече нищо не ми е нужно, в мен не може да влезе втори обяд.

Затова ние подготвяме в себе си такъв съсъд, такова желание, което не изчезва никога! Обратно, всеки път аз усещам все повече и по-голям недостатък – и все по-голямо напълване. Но недостатък, който се напълва с отдаване за ближния не означава ущърбност. Той е ценен, почтен, висш! Като майка, която желае да отдаде на детето си. И разбира се, че в нея има недостатък – от сутрин до вечер всички нейни мисли са само за него, от момента, когато то се е зародило в нея. Но нима това я прави по някакъв начин ущърбна? Обратно, те двамата могат да насладят един друг – и това е възможност за напълване, за развитие, за любов.

Творецът е като тази майка, която през цялото време страда за детето си и иска да му даде колкото се може повече. Това е огромен недостиг, който съществува в света – и именно от него е създадено желанието, което е заключено в нас. Когато това желание се разкрие напълно, то ще бъде на тази висота, както желанието на Твореца да ни отдава. Но то не принизява, а възвеличава, тъй като причината за него е любовта.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.06.2011

[46145]

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Мнение, А. Янов: Главният проблем, без който не може да съществува нито един уважаващ себе си народ е загубата на национална самоидентификация. Без отговор на него ние не можем да напреднем в решаването на другите проблеми.

Русия вече не знае как ще живее и каво ще бъде. Сериозните хора ни уверяват, че Русия не принадлежи към Европа, те са си измислили «руска цивилизация».

Оздравителният процес в страните започва с новата тяхна самоидентификация. А диагнозата на отечествената болест: «порочната Европа». Само борбата за гаранция от произвола на властта, въплащаваща днес «порочността», може да събере максимален брой привържениси. Тъй като от произвола на властта страдат всички.

Реплика: Докато бях в Москва, се срещнах с много хора и чух много мнения. Лично аз смятам, че време за диагноза, убеждение, излекуване – няма! Историята ни е оставила само един път – не отделяне и позициониране на себе си, като отделен народ, а обединение на всички народи. Днес вече няма време за утвърждване на самоидентификацията!

[46179]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→