Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Какво означава да бъда прозрачен за светлината и да й позволя да мине през мен?

Отговор: Това означава да си подобен на светлината – тогава тя ще мине през теб без всякакви пречки. Така е, защото ти се явяваш неин проводник. Не просто ставаш прозрачен, за да мине през теб без пречки – ти участваш в нейното преминаване през теб.

Ние оставаме в егоизма си, който е просветлял дотолкова, че пропуска през себе си цялата светлина. Тази светлина преминава и излиза от теб още по-силна, предавайки се по-нататък на останалите.

Допускаме, че на входа, силата на светлината е била „Р1”, а силата на твоя егоизъм – „Е”. Тогава „Р1”, умножено по „Е” – това е и силата на светлината „Р2”, която излиза от теб.

Ти се явяваш усилвател на светлината по нейния път.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45591]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, цялата ни работа се състои в използването на връзките между човека и ближния му. От друга страна – поправянето идва от книгата „Зоар”. Как да съвместим двете неща?

Отговор: Поправянето става от светлината, скрита в текстовете на кабалистите – ако искаме да стигнем до усещането, до разбирането на онази реалност, за която разказват кабалистите, за да може всичко онова, описано в тези текстове да се въплъти в нас. Ние искаме да бъдем в същата система на отношения помежду ни.

Става дума за връзката между всички души – до такава степен, че да постигнем единството, единната система – Махлут на Безкрайността. Ако се стремим да постигнем такова единство във „възлюби ближния като самия себе си”, ако аз искам това, то книгата говори за мен. И тогава получавам от нея силата на поправянето и постепенно напредвам чрез четенето.

Всъщност, в самата книга няма нищо. Но четейки я, стремейки се да бъда в тази единна система, предизвиквам върху себе си въздействието на силата на полето, което наистина се намира в Малхут на Безкрайността – и така я постигам.

От урока по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Мнение. Ник Бостром (PhD, Oxford University): Благодарение на ускорения технологичен прогрес, човечеството бързо се приближава до критичната точка в своето развитие.

Сега извършваме действия, които никога преди не са били извършвани на Земята. Ако природните фактори не са могли да унищожат човешкия вид в течение на стотици хиляди години, то тези фактори ще ни сразят в близките сто години.

Парадоксът се състои в това, че без технологииите, нашите шансове да избегнем глобалните рискове ще бъдат нулеви, а с технологиите имаме малък шанс да избегнем измирането, въпреки че най-големите рискове се създават именно от самите технологии.

Основният фактор, който води до нарастване на рисковете е несъответствието на развитието на човечеството в морално-етичен план и ръста на могъществото на неговите технологии.

За да се намалят рисковете от техногенна катастрофа е необходимо:

– Да се повдигне въпроса за проблемите на рисковете като опасност за нашето съществуване.

– Да се създаде структура за съвместни международни действия.

– Да се запази готовността за превантивно действие като последно средство.

– Да се регулира скоростта на развитието на технологиите.

– Да се развиват програми, насочени към намаляване на конкретните опасности за нашето съществуване.

Реплика: Развиваните от нас технологии се явяват следствие  от нашето егоистично отношение към заобикалящото ни общество и природа. Именно нашето равновесието с природата, би ни довело до разумно използване на технологиите. Но за тази цел е необходимо предварително да изменим природата на човека. А това е възможно само с помощта на същата сила, която ни е създала такива: „Аз създадох злото начало и създадох методика за неговото поправяне”.

[44279]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам, ”Свобода на волята”: Казано е: ”изсечено е на скрижалите”. Чети не ”изсечено” (харут), а ”свобода” (херут) – свобода от ангела на смъртта.

Казано е ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Какво всъщност е „Тора”? Това е инструмент, в който е заключена светлината, възвръщаща ни към Източника.

По такъв начин, ние можем да привличаме висша светлина, и тя ни възвръща към Източника, за да обърнем злото начало в добро. С това, от желанието за получаване, което се нарича ”ангел на смъртта“, ние преминаваме към желание за отдаване, наречено ”ангел на живота”. Това е и да се освободиш от ”ангела на смъртта”.

Защото в своето желание за получаване ние можем да усещаме само този свят и нищо повече – това е животинското съществуване. Ние живеем, страдаме и накрая умираме. Ние дори не можем да си представим, колко ниско и оскъдно е това битие.

Докато ние не постигнем отдаване, целият ни живот тук е бягство от страданията, заради някакви мизерни удоволствия, които нямат място в духовното. Най-малката духовна степен е с милиард пъти по-голяма, по-пълна, целеустремена, отколкото всичките наслаждения на нашия свят във всички времена. Това е невъзможно да си го представиш.

За да задържиш толкова голямо духовно наслаждение трябва да приготвиш съд с намерение за отдаване. Каквото и да правим, само със свойството за отдаване ние ще можем да се издигнем над ”ангела на смъртта”.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Науката кабала – е средство, позволяващо ни да се издигнем от ниво животно на стъпало Човек. Ако не използваме това средство за промяна на своята егоистична природа, то ще си останем животни, както е казано: ”всички те са подобни на животните”.

Защото, в такъв случай, ние се развиваме само вътре в своето его, ние няма с какво да го поправим и да се издигнем от получаващите желания в отдаващи. И тогава усещаме само този свят, живеем и умираме като животните.

Тогава как на стъпалото на човека аз ставам подобен на Твореца (човек/Адам – от думата едоме – подобен). С помощта на средството, наречено ”светлина възвръщаща към Източника”, който аз притеглям към себе си, четейки кабалистическите текстове, и специалната книга „Зоар” – най-силният източник на скритата висша светлина, аз мога да поправя себе си и да се издигна от егоистичната природа към алтруистична, към отдаване и любов към ближния.

Тогава, вместо желанието да използвам ближния, аз му отдавам, а вместо ненавист, усещам любов към него. В зависимост от това, как използвам тази природа, аз започвам да разкривам висшата сила вътре в моите алтруистични желания, в моите свойства за отдаване и любов. Аз усещам онова, което напълва моите нови свойства – и това се нарича висша светлина или Творец.

Но всичко това се постига със силата на отдаването. Как да я достигнем? Затова, още преди нашия свят (най-ниското ниво на света Асия, наричан ”този свят”) да е бил създаден, създаденото от Твореца творение, наричано обща душа Адам (Човек), се разрушило на много части. И сега, за да привлекат светлина, тези части трябва да се съединят помежду си в предишното си състояние, преди разрушаването, когато ги е напълвала висшата светлина.

И независимо от това, че не сме способни да се обединим помежду си, но желаейки това и стремейки се с всички сили, ние със своите усилия привличаме светлината от това състояние на единство. Тази светлина не идва при нас и не се облича в нас, тъй като все още не сме се обединили. Но тя ни свети отдалеч, в зависимост от нашия стремеж към нея – стремежът ни към светлината, към отдаването и любовта към ближния.

Но аз наистина ли се стремя към това? …Представям си, че много се стремя към светлината – към нещо хубава за моето его. Но, ако го изтълкувам правилно – като светлина за отдаване и любов, от която се наслаждавам, отдавайки на ближния, и действам само заради отдаването – аз вече много много не я желая.

Затова, преди всичко, за да се устремя към светлината, към поправянето, за да стана отдаващ, обичащ ближния ,аз трябва да придобия важността от това. Важност за поправянето мога да получа от два източника:

1. Ако усещам страдание, болка, то се стремя да променя своето състояние. Аз съм готов даже да отдавам – само да не ми е зле. Това се нарича напредване по пътя на страданието.

2. Важността на отдаването и любовта към ближния, аз мога да получа от обкръжението, което ще започне да ми ”промива мозъка”, внушавайки ми колко е важно да отдаваш, колко ще спечелим от това, колко е хубаво, каква наслада донася отдаването.

То, като че ли, противоречи на другото: ”Отдавай – и ще получиш наслаждаване! Отдавай и ще усетиш висшия свят!”. Това се нарича ”ло лишма”, но във всеки случай това е промеждутъчен етап от напредването. В такъв случай аз се стремя да напредвам по пътя ”ло лишма”, по пътя на светлината. Тъй като всички сме егоисти и трябва да си представяме напред ясна за нас изгода, иначе нищо не можем да направим.

Затова аз се намирам в група заедно с хора, желаещи също да постигнат духовното. Без значение е, че си представяме духовния свят, като добра печалба – ние искаме да сме по-високо от останалите, повече да печелим, да се издигнем над този кратък живот, изпълнен единствено със страдания, да постигнем нещо стойностно, велико. Но ако ние заедно си рекламираме един на друг важността даже на такава цел – в обединението между нас да разкрием нещо високо, велико, вечно, съвършено – ние вече имаме сили поне малко да се придвижим напред към вътрешно обединение между нас.

Ако във връзката между нас ние разкрием общата вътрешна сила, която се нарича духовен съсъд, сила за отдаване – тогава в този съсъд, с количеството на силата за отдаване на нас ще ни се разкрие светлината – светлината на отдаване, висшата светлина, Твореца.

Затова, преди да започнем да четем книгата Зоар и с това да привличаме светлината, ние трябва да си представим, че се стремим да бъдем във вътрешна връзка помежду си, когато всеки отменя себе си и усеща само другите – всичките заедно, цялата тази вътрешна група, където сме свързани помежду си в една душа. И в тази връзка между душите ние разкриваме светлината, общата сила на отдаването и любовта – и Твореца вътре в нея. Ако мислим така по време на четенето на книгата Зоар – това тя ще ни въздейства по най-ефективния начин.

Няма значение доколко разбираме текста и знаем думите. Важното е през цялото време да мислим само за едно: ”Сега аз си вземам лекарството. Аз искам да се обединя с останалите – и тогава, в обединението между нас, аз ще получа целия духовен, висш свят. Аз очаквам това!”

От урока по Книгата “Зоар”, 24.06.2011

[46323]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се ускори развитието на желанието или този темп е зададен поначало?

Отговор: В това се заключава едно от преимуществата на методиката за поправяне, когато не очаквате някой да ви побутва отзад, а сами се стремите напред.

Как може сами да се стремите напред? Как вие може да престанете да съществувате вътре в себе си, с вашето егоистично обкръжение и да започнете изхода от себе си навън? По-рано вие през цялото време сте работили в себе си. Как може сега да обърнете този вектор в обратна посока?

Това е възможно само под въздействието на правилното обкръжение, когато вместо егоистична среда, аз създавам около себе си алтруистично обкръжение – група. Тя се явява източник на моето напредване.

Тоест, да се обърна от натрупването, напълването вътре в себе си – навън, това мога да направя само под влиянието на правилното обкръжение, което ми дава устрем, повдига ме над грижата за себе си.

Затова, ако участваме в разпространението, в обучението, в конгресите, ние постепенно проникваме във важността на изхода от себе си, важността да усетим другите, да почувстваме себе си в тях.

И тогава започва да действа не центростремителна сила, а центробежна, действаща навън. Стремейки се към другите, започваме да откриваме съвършено нови форми за съществуване. Започваме да откриваме съвсем различен, друг метод за възприемане на действителността.

Всичко, което сега ние възприемаме, го възприемаме вътре в себе си, когато всичко се концентрира вътре в мен, и аз усещам че по такъв начин е устроен света. Аз го усещам със своите пет сетивни органа, които получават това, което могат да получат, и затова ми рисуват такава картина. Това се нарича картина на нашия свят.

А ако аз, под влиянието на правилното обкръжение, се устремявам навън, то започвам да усещам ново възприемане на света – нов свят, външен свят, Висш свят, намиращ се високо над егоизма. И в моето възприятие на действителността вече се прибавя усещането за Висшия свят.

Затова, излизайки от себе си, ние получаваме съвършено различно съществуване. Това се нарича второ измерение, когато извън себе си започнем да възприемаме съществуващото състояние на истинския свят, истинското мироздание. В това и се заключава особеността на изхода от себе си навън.

Когато започна да съществувам в другите, в мене се появява усещане за вечност и съвършенство, което постоянно се разширява, доколкото не е потискано от егото ни, способно да ме напълва мимолетно, а навън мога да се разширява безкрайно и затова усещам вечност и съвършенство.

От виртуалния урок, 19.06.2011

[46232]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мнение (Л. Ивашо́в, началник на главно управление по международно сътрудничество в Министерство на отбраната, Русия):

Краят на 21 век се превърна в исторически кръстопът, на който човечеството, преживяващо обективен процес на глобализация, се оказа пред избор на път за по-нататъшно развитие. Къде и как да се движим по-нататък, за да съхраним земната цивилизация и да не се потопят хората в бездната на взаимното унищожение пред лицето на растящата опасност, свързана с постоянното изчерпване на природните ресурси?

Какво може да стане алтернатива на презокеанските схеми? Как изглежда глобалния свят? Каква трябва да бъде геополитиката, обезпечаваща безопасно и постъпателно развитие на съвременната цивилизация?

В качеството на модели на устройството на света, алтернативни схеми на „цивилизовани йерархии“, се предлага модел на Единно глобално общество, което може да бъде наречено „цивилизационна взаимоподкрепа“ или „цивилизационна хармония“. Нейна концептуална основа е идеята за глобализация на света, като нов етап в развитието на единния жив организъм – човешката цивилизация, в цялото многообразие на цивилизационните типове и планетата Земя като среда за нейното обитаване.

Цел на предлагания модел на устройство на света се състои не в „унифициране“, не в йерархически постройки на съществуващата цивилизация, а в тяхното равноправно развитие, със съхраняване и разширяване за всеки народ и всяка цивилизация „поле за развитие“.

По отношение на мирогледа, става дума за естествено разпространяване на идеологията за общността, за приоритет на общото над частното, над личното като основа на мирогледа и живота на народите на геополитическо, глобално ниво. Става дума за преход от взаимно потискане и противоборство на цивилизациите към сътрудничество и взаимна поддръжка, когато благополучието и успеха на всеки от тях се определят от създаването на условия за развитие и поддръжка от страна на цялото световно съобщество.

Това по моя преценка е единствено възможния път към построяването на глобално и взаимосвързано общество без антагонистични противоречия. Другият вариант, а именно технократско, взаимосвързано глобално общество, неизбежно ще поражда глобална заплаха, способна да постави човечеството на границата на унищожението, доколкото нейното париране ще бъде практически изключено.

В основата на строителството на предложеното от нас Единно глобално общество могат да бъдат предложени следните принципи:

– единство на духовната основа, в строежа на отношенията между цивилизациите и правителствата на принципа на общността, върховенство на интересите на развитие на обществото като цяло, отчитане на интересите на всички страни, народи и съхраняване на безопасността на средата на обитаване,

– доброволност в избора на развитие на цивилизацията, включвайки възможни самоограничения,

– съгласуваност на развитието на цивилизацията, обезпечаващо всестранното развитие на цялото съобщество,

– цивилизационна взаимоподкрепа и взаимопомощ вместо конкуренция,

– цивилизационно равноправие, равностоен обмен на материални и духовни ценности, при които се изключва експлоатацията на едни страни и цивилизацията на други,

– взаимна безопасност на развитието на цивилизацията, изключване на заплахите,

От духовна гледна точка, съюзът на тези страни обхваща всички водещи идейно-религиозни системи на общинската ориентация.

Централен и първостепенен въпрос, който трябва да бъде решен незабавно е изработването на идейните основи на обединението – Единна концепция на глобалния свят и хармоничната цивилизация.

Реплика: Впечатляващо е, че такова мнение изразява съветския и руски военен! Тоест, задачата и целта са указани абсолютно вярно, по комунистически. Това е точно както с построяването на комунизма – егоистите няма да построят ново общество в нашия свят. Цялото строителство ще рухне в огъня на новата световна война.

Централният и първостепенен въпрос, който трябва да бъде решен незабавно не е изработването на идейни основи на обединението – Единна концепция на глобалния свят и хармоничната цивилизация, а възпитанието на новия човек. Единствено новият човек, издигнал се над своята егоистична природа ще може да реши задачата по обединението на цялото човечество. Как да стане това, ни обяснява науката за поправяне на човека – кабала.

[46379]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: С какво усещането за злото се различава от осъзнаването на злото?

Отговор: Когато усещам злото, на мен ми е просто лошо. Осъзнавайки злото, аз разбирам какво става с мен и защо е така, какво трябва да направя и каква изгода ми носи поправянето. Всичко това заедно е всъщност осъзнаване на злото. Но това все още не е реализация.

Отначало ми е зле, но аз търпя, а след това от безизходност отивам на лекар. Сега човечеството се намира на етап на акумулиране на злото – докато не започне да го разкрива, поради отсъствие на друг изход. Тогава хората, накрая ще чуят това, което казваме.

Като пример, неотдавна участвах на съвещание със седем професора от Университета в Цюрих. Общувахме повече от час, а след това още два часа те седели, обсъждайки чутото. За тях това се оказа напълно неочаквано. Сред тях имаше: имам, суфист, будист, католик, еврейка. Всички те се занимават с изследване на културата и религиите.

Аз им разказах историята за развитието на човечеството и кабала от времето на Авраам до наши дни, обясних им нарастването на егоизма и описах съвременната криза като трамплин за изкачване на следващата степен посредством обединение.

Всяка дума беше изненада за тях. И тъй като става дума за умни, образовани учени от голям университет, под егидата на който работят 30 научноизследователски института.

Какво да говорим за обикновените хора! Колко време ще отнеме, докато те не усетят злото до такава степен, че да чуят за неговата причина?

Работата не е в това, че сме умни. Не, не сме умни, просто нашето послание е противно на човешката природа. В това е цялата работа.

Така, че предстои ни много работа. От една страна, нужно ни е търпение, а от друга страна, упорство. Ще действаме с всички сили и ще се сдобием с успех.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46344]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Един богаташ довел при себе си човек от пазара. Той го хранил и поил, всеки ден му подарявал злато, сребро и скъпоценности, увеличавайки всеки път своите дарове.

Накрая, богаташът попитал: „Кажи ми, изпълниха ли се вече всички твои желания?” А беднякът му отговорил: „Все още не са се изпълнили всичките ми желания. Защото, колко хубаво би било, ако можех със собствен труд да спечеля цялото това имущество и всички скъпоценности, като теб – вместо да получавам милостиня от твоите ръце.”.

И казал му богаташът: „Ако е така, то все още не е създаден човекът, способен да удовлетвори твоите желания”.”

Творецът нарочно е създал творението така, че да усеща дискомфорт и в крайна сметка да не може да получава никакво напълване в своето желание. Този дискомфорт ще подбужда творението към поправяне – дотолкова, че няма да се успокои, докато не постигне същата степен на отдаване на Твореца, в каквато Творецът му отдава. Творението няма повече да може просто да получава, тъй като по този начин, сякаш пренебрегва Даващия, Неговата любов и отдаване.

Любовта на Даващия е абсолютна. Неговото отдаване е съвършено и лишено от всякакво намерение да предизвика в творението този срам. Ние чувстваме, че той изхожда от наша страна, от получаващото желание. В своето усещане, не отнасяме това желание към Твореца, затова, и пробуждащия се в него срам, също не „приписваме” на Твореца.

„Почакайте, но нали няма никой, освен Него. Творецът управлява всички”.

Вярно е, но тук се появява въпросът за принадлежността. Ако смятам себе си за съществуващ, тогава пиша на своята сметка получаващото желание и срама в него. Ако пък не се смятам за съществуващ, то мога да впиша желанието и срама за сметка на Твореца.

Други варианти няма – не мога да усещам своето съществуване и в същото време да го приписвам на Твореца: „Това е направил Той!” Има ли в мен точка на собствено съществуване? Ако няма, тогава няма за кого да говорим. Ако има, тогава именно аз желая и се срамувам.

По такъв начин, срамът е онзи лост, онова средство, благодарение на което придобиваме всички поправяния. Какво представлява той? Срамът е разликата между получаващия и Даващия – онова, което усеща получаващият. С други думи, трябва да постигнем този срам.

И затова, в раздела „Вътрешно съзерцание” от първата част на ТЕС, Баал а-Сулам цитира думите на раби Елазар, че срамът е приготвен само за високите души. Те постигат Твореца, Неговото отношение към нас – и оттук постигат срама. Колкото по-нататък напредваме в постигането на Твореца, толкова по-силно усещаме срама, представляващ средство за поправяне.

Без срам, няма какво да поправям. По същия начин е безполезно да упрекваш котката, която е изяла сметаната. Да се срамува и изчервява може само човекът, тъй като този корен е заложен в него, но изобщо го няма на животинското ниво. Съответно, на човешко ниво, всичко зависи от това, доколко разбирам и се чувствам крадец – такъв, който получава заради получаването, без да се съобразява със стопанина, с Даващия.

Тук се крият тънки моменти: ако искам да извърша отдаване, необходимо е да усещам Даващия, да чувствам колко много иска да ми даде. Без това, няма да имам срам, т.е. усещане, колко много трябва да Му дам в замяна. Тогава, между нас няма да се появи подобие – няма да знам как да се държа и какво иска всъщност Той от мен.

С други думи, без разкриването на Твореца, творението не може да изпълни нито една заповед, нито едно действие по отдаването. Ако пред мен го няма образа на Даващия, просто няма с какво да сравнявам.

Аз съм като бедняка от примера на Баал а-Сулам, а пред мен стои богаташът. Той ме обича, дава ми всичко и е готов на всичко заради мен – дори на това да остане бедняк, правейки ме богат. Но аз трябва да го усетя, да почувствам неговото отношение, а срещу него – себе си и своето отношение. И да разбера: не е по силите ми да му върна любовта.

Проблемът тук не е в напълването – не е в онова, което ми дава. Иначе би било достатъчно просто да спра да приемам неговите подаръци. Нещо повече – дори ако поискам да му се отплатя, какво мога да дам на онзи, който притежава несметни съкровища? Какво мога да дам на Твореца?

Работата тук е в Неговото отношение, в безкористната любов, на която аз не съм способен. Именно от това се срамувам.

По такъв начин, срамът е причината, поради която в творението се появяват съсъдите за отдаване, намерението за отдаване.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Реплика: В нашата епоха на преситеност аз предварително знам, че не си струва да прилагам усилия за закупуването на Мерцедес. Защото след месец-два желанията ми ще нараснат и аз ще поискам нещо друго…

Отговор: Това е вярно, но ние не говорим вече за Мерцедес, а за духовна цел. Ако за теб има нещо по-високо от нея, ти ще се отклониш от пътя. Това ясно ли ви е?

Реплика: Но нали и най-духовната цел не ми е ясна. Аз не знам, какво е това?

Отговор: Оттук следва въпросът: подбужда ли те това да се добереш до истината? Ако ли не – ти не напредваш. Всеки ден ти трябва да правиш вътрешен разбор: „От една страна – какво имам, а от друга страна – какво нямам? И кога ще го имам?

А иначе, без посока и без усилие, как ще напреднеш, за да постигнеш желаното? Ако ти всеки миг не държиш пред себе си целта, то никога няма да я постигнеш. Или милсиш, че пътуваш във влака с платен билет?

Казано иначе, теб те мързи, както и другите, изчаквате, докато страданията не започнат да ви тикат по пътя. Просто отбиваш номера, успокоявайки се, че това ще има някакъв ефект. Така ли е?

Реплика: Разбира се. Но как да накарам себе си да провеждам тази ежедневна проверка? Тъй като аз не съм властен над своите мисли.

Отговор: Помоли другарите да те подстрекават, да те подбуждат. Те се възвисяват над теб на хиляди стъпала – защо не им завиждаш? Защо не се засрамваш пред тях? Около теб има хора, вече преминали махсом. Вярно, ти не знаеш какво е това, но си чувал думата. Тези хора пребивават в духовно усещане, малко, но духовно. А ти?

Ах да, ти това не го виждаш и затова не им завиждаш. Вярно, нали? Но не виждаш, защото в тях цари намерение за отдаване. Ако те ти го открият, ти ще побегнеш назад, обратно към потребността от Мерцедес. Затова, те не ти го откриват. Но все пак, някак си, се опитай да позавиждаш на тяхното постижение. Ти си задължен да направиш това.

Творецът е готов да ни даде Безкрайността, а ние нямаме сили да получим нищо, освен тъничко осветяване, което Той изпраща, за да поддържа нашето съществувание. Трябва да се мисли за това, как да стигнем до срама. А за това са нужни упражнения между нас и групата. Без това, нищо няма да се получи.

Докато човек не изгради своите взаимоотношения с групата така, както би искал да ги изгради с Твореца, нищо няма да се осъществи и да се разкрие. На теб сякаш са ти дали конструктор – множество дребни детайли, за да сглобиш от тях необходимата конструкция. Когато ги сглобиш – тогава ще ти дадат задача за възрастни. Без това, за съжаление или за щастие, няма движение напред.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46273]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→