Въпрос: Защо Творецът е сътворил душа в съвършено и вечно състояние, а след това е бил длъжен да „изпразни съсъда”, оставяйки го без светлина, и скрива Себе си?

„Даряване на Тора”, п.7

Мъдреците на кабала са задали въпроса: защо първоначално Той не ни е създал в цялото величие, което трябва, за да се слеем с Него? За какво на Него му е било нужно да ни възложи това бреме и трудности на творението, Тора и заповедите (и поправянето)?

„Любов към Твореца и любов към творенията”

Ако целта на Тора и цялото творение се явява само като низина на човечеството, докато хората не станат достойни за това чудесно величие – сливането с Твореца, то на Него е било нужно да ни сътвори в това величие и да не ни притеснява с усилията на творението, Тора и заповедите?

Отговор: Всеки, който се храни с плодовете на чуждия труд, се стеснява да признае в себе си това, доколко в него няма човешки облик. А Творецът е съвършен и не може да произлезе от Него нещо несъвършено, за да можем ние да се наслаждаваме от плодовете на своя труд, Той е приготвил за нас тази работа (по своето поправяне) и създал творение в неизменна форма, за да можем ние сами, в работата посредством Тора и заповедите (поправяне на себе си), да се издигнем от неизменността на творението, и благодарение на тази работа да достигнем величието със своите собствени усилия.

Тогава цялото наслаждение и благо идващо към нас от Неговата щедра ръка се усеща от нас като притежатели, а не като получаващи.

[37846]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Творец, Тора - Няма коментари→

Въпрос: По време на четенето на книгата „Зоар“ много ясно усещам пречки и текста почти не го чувствам. Как да преодолея тези пречки?

Отговор: Всичко зависи от упорството в мислите. През живота си съм говорил с много хора страдащи от тежки болести. Те разбират от своите болести до най-дребните детайли, знаят всички медицински термини, известни само на опитни специалисти именно в тази област.

Защо? От това зависи техния живот. Желанието да живее е заставило човека да узнае причините за болестта, да търси лекарства, различни методи на лечение.

На нас не ни е достатъчно осъзнаване, че ние зависим от разбирането за нашата “болест”, в търсенето на нейното лечение. Не съм длъжен на никой да се надявам, а съм задължен да положа всички усилия, за да открия причината за болестта, да намеря лекарство, подходящо за моето състояние, за да може в края на краищата това лекарство да подейства.

Нали, ако човек действително чувства опасност, това го заставя да узнае как да се спаси.

А тук ти говориш: “Аз почти не чувствам…”, вярно, ти не усещаш “болест”.

Затова групата е длъжна повече да работи над теб, ти сам си длъжен да се стараеш да бъдеш упорит в мислите, а също да се молиш, за да ти покажат свише, че става въпрос за теб.

Цялата пропаст е между света на Безкрайността и твоята днешна ситуация – в тази нагледна демонстрация, която Зоар сега показва в теб. Представи си: ако сега си поправен, то би усещал света на Безкрайността, целия Зоар би бил разкрит пред теб, всичко би било ясно. На теб не ти достигат само съсъдите на възприятие, поправените желания, за да ги усетиш. В крайна сметка трябва да осъзнаеш, какво произтича.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[44510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е особеното в Тора, че даже и книгата „Зоар” е само коментар на Тора?

Отговор: Записите, които Мойсей е направил на пергамент, са земното изразяване на духовни действия на светлината върху желанието чрез материални символи. Мойсей е записал всичко, на което е научил своите ученици, в книга. В течение на 40 години скитане в пустинята те са написали цялата Тора, преминавайки през целия процес в записки, както в земните тела, така и в духовността. Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Израел (земна и духовна). Всичко това се е случило във връзката между корена и клона. Мойсей е изразил целия този процес в конкретна символична форма.

„Зоар” изразява същите процеси на различно ниво, в различна форма, защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова, желанието преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм, през изгнание и е достигнало до последното разбиване преди последното изгнание, е трябвало да получи метод подходящ за края на изгнанието, за нашето време.

Затова е написана книгата „Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който е разкрил голяма светлина и затова е бил способен да изрази това в книгата „Зоар”.

Самата Тора е разделена на две части: устна и писмена. Това идва от разликата между Зеир Анпин и Малхут. Зеир Анпин на света Ацилут е „устната Тора”, а Малхут на света Ацилут е „писмената Тора”.

Тора е разкриването на светлината. Светлината идваща до Малхут, съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина все още не е дошла на практика и затова се нарича „устна Тора”. За сега това е работа с екраните.

Под влиянието на същата светлина в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят впечатление у Малхут – това се нарича „писмената Тора”. Това говори само за действия на светлината в желанията от началото на творението до края му. И не съществува нищо друго освен желания.

Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса, нашата липса на поправяне, осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си.

Точно тези са желанията, които трябва да получат „Тора” – инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне по техен свободен избор, как да привлекат светлината желаейки да се поправят по-бързо вместо да чакат тя да дойде и да ги разтърси.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Хората могат да разберат нуждата да правят отстъпки един на друг, но как може да се обясни на един обикновен човек за поправящата светлина?

Отговор: Светлината е свойството отдаване, Висшата сила, която съществува в природата, чрез която напредваме, която ни дава живот, поправя ни и ни движи напред. През хилядолетното съществуване на човека на земята (без да се взима предвид милионите години на развитието на неживо, растително и животинско ниво на природата) ние сме се развили принудително с помощта на силата, скрита в природата. Има определена програма вътре в нея, двигател, който управлява тази програма, задвижва цялото творение и причинява неговото развитие.

Учените разкриват, че преди 15 милиарда години нашата Вселена започва да се развива в резултат на Големия взрив. Тоест Вселената съдържа развиващата сила. И сега тази сила продължава по-нататъшното ни развитие, което се нарича „естествен ход на историята” (Беито).

Въпреки това, ние имаме възможността за развитие „по-бързо от времето” (Ахишена), не с помощта на суровата сила на природата, която ни притиска да се развиваме със „силна ръка”, чрез „осъждане и ограничение”, а чрез пробуждане на „милосърдие” към нас, както е написано „Както Той е милостив, така и ти ще станеш милостив”.

Това означава, че аз пробуждам добрите сили на развитие в природата. Ако съм съгласен с това развитие, желая го и се стремя към същата цел, пробуждайки желанието в мен дори преди природата да започне да ме притиска, тогава ще се чувствам добре и комфортно! Ще заслужа разбиране и ще съкратя своя път. По същество, това е всичко, което трябва да направим!

Трябва да тичаме напред самите ние като мишка, бягаща от котка. Когато човек стане по-мъдър, разбира, че валякът на развитието го приближава. От друга страна, има хора, които все още не забелязват и не усещат, че този валяк ги настига. Това означава, че все още не е достатъчно близо до тях и не предизвиква голямо страдание.

Представете си, че бягате по път и огромен валяк ви преследва готов да ви премаже. Ако вече чувствате това, тогава ще търсите начин да се спасите от него. Няма къде да избягате. От двете ви страни има сгради, простиращи се в продължение на много мили, и вие тичате надолу по тесен път между тях, докато валякът се търкаля точно зад вас. Това е изумителна картина… Нали не бихте искали валякът да ви премаже на асфалта?

Някои хора вече усещат, че са в това състояние, докато други все още не. Въпреки това, всичко е въпрос на време. Може би за сега се чувствате добре като човек, който пада от 10-тия етаж и докато преминава покрай 8-я казва на съседа си, който го наблюдава през прозореца: „Как си? Всичко е наред за сега.”. Така и светът е „наред” в днешно време, но все още не разбира това.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44324]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Можете ли да обясните връзката между човека, неговата душа и Твореца? Казвате, че човекът няма душа, докато не я развие?

Отговор: Всеки човек има точка в сърцето – като капката семе. За да бъде развита, ни трябва сила. Както капката семе се прикрепя към стената на матката, получава храна от майката и започва да расте – така и ние трябва да се присъединим към обществото, да се отменим спрямо тази подходяща за нас група, която е за нас като утробата на майката.

Ако аз се отменя така, няма да бъда като чуждо тяло в нея – като капката семе, която не се възприема като нещо чуждо. И затова, тялото не я отхвърля и зародишът може да расте.

Така и аз отменям себе си пред групата и получавам сили. И тогава, духовната ми точка, началото на душата ми – започва да расте. Тя расте по същите стадии, както зародишът в майката. Това се обяснява в кабалистичните книги в хиляди страници. Тези стадии се наричат именно по този начин: „зародиш – откърмяне – узряване” (ибур – еника – мохин) на нашата душа.

И ако човек не е започнал този процес, т.е. благодарение на съединението си с другите, поне малко не е разкрил висшето измерение, което съществува извън него, то тялото му умира, а тази точка на душата си остава само точка. Тя отново се въплъщава в тяло и го съпровожда, давайки му възможност да расте.

Но ако човек стигне дори до най-малкото, до първото духовно стъпало, вече чувства, че се отнася към друго измерение – духовно и вечно. То е вечно, защото се намира по-високо от нашия материален, „животински” егоизъм, отнасящ се към нашето тяло. И тогава, тялото може да умре и да се разложи, но човек ще се отъждествява не с него, а с онова духовно състояние, което е постигнал.

Ето до това трябва да стигнем! Поне до най-първото стъпало. А после е много по-лесно, защото човек започва да вижда стъпките, които трябва да направи нататък.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44669]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Науката Кабала говори за това, че всяка реалност се състои от желание, което постоянно се развива. От неживото ниво израства растителното, после – животинското и човешкото.

В човешкия род желанието продължава своето непрекъснато развитие, затова всяко следващо поколение се различава от предишното, а също отделният човек по време на живота си постоянно променя своето желание, своето его – постоянно се развива.

По такъв начин израстваме над животинското ниво, създаваме общество, промишленост, технологии, наука и т.н.

Но в това развитие е заложено пресищането. За първи път то се е появило в Древен Вавилон, когато се е създала особена ситуация: от една страна, хората са стигнали до голям егоизъм, пожелавайки „да построят кула до небесата”, а от друга страна, те се потопили във взаимна ненавист – до такава степен, че престанали да се разбират помежду си.

Тези две противоположни сили ги довели до нетърпимо състояние. Същите тези процеси протичат в семейството преди развод: съпрузите са свързани помежду си със здрава връзка: деца, общ дом, общо домакинство, общ живот – и в същото време изпитват непреодолима ненавист, нямат сили да се гледат един друг. Именно при такива обстоятелства във Вавилон се е разкрила науката кабала.

Кабала учи хората как да се издигнат над егоизма към взаимна връзка, към единна хармония в интегралното общество. По такъв начин се уподобяваме с природата, която също е „кръгла” по своята същност – с други думи, интегрална, глобална и неразрушимо взаимосвързана във всичките си части.

Ако се присъединим по този начин към природата, тогава бихме стигнали до равновесие, а също бихме разкрили всички сили, които присъстват в нея и я управляват. Защото тогава бихме се приобщили към общата Сила, която управлява всичко. Все пак, човечеството в тези времена е предпочело да отхвърли пътя за поправяне и се е разпръснало – по примера на развеждащите се съпрузи.

Както е казано в науката кабала, 3700 години след случилото се във Вавилон ние отново ще стигнем до такова състояние, но този път няма да има къде да избягаме един от друг. Защото ще бъдем тотално взаимосвързани по цялото Земно кълбо, ненавиждайки се един друг и няма да бъде по нашите сили да можем да минем един без друг. Нашият егоизъм се разраства до мащабите на нарастваща мултикриза и както пишат кабалистите, това трябва да се случи в края на 20-ти век.

Когато започнах да изучавам науката кабала през 1975 година, не вярвах, че всичко това ще се случи. То ми се струваше като нещо съвсем далечно и неосъществимо. Нима светът може да стигне до криза в такива сфери като възпитание, култура, семейство, наркотици, тероризъм, технология, наука? Нима хората по целия свят ще се почувстват взаимосвързани? Тогава все още не се усещаше нищо подобно.

Но все пак, за няколко години то се случи. И ето, днес се намираме в същото състояние, което се описва в разказа за Вавилон – и затова за първи път оттогава науката кабала излиза на светлина.

Разкривайки се на света, тя приканва всички да се запознаят с общите закони на действителността, за да можем да се издигнем над своя егоизъм и да заживеем в обща взаимна връзка – както живее едно голямо семейство. Защото глобалната сила на природата ни обкръжава все по-плътно, създавайки такава компресия, която може да доведе до унищожаването на човечеството.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44621]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: След седмица настъпва праздникът Шавуот – великият ден на Даряването на Тора. Всички останали кабалистични източници са всъщност само коментари към Тора, и всички философии, религии и учения също са произлезли от нея. Как  се отнася кабала към Тора – като към книга или като към метод за поправяне?

Отговор: Тора – това е светлината, връщаща към Източника, към Твореца. Това не е книга, а светлина, сила на отдаване, която идва от Твореца – източника на отдаване, и поправя човека, за да стане също отдаващ. Тогава човек става част от Тора и се изпълва със светлината на Тора – светлината Хасадим в светенето на Хохма. Това се нарича разкриване на Тора, разкриване на светлината вътре в човека.

Всичко, за което може да се чуе, трябва да се съпостави с две дадености: светлината и желанието, и степента на подобие помежду им, наречена екран. Няма нищо повече в цялата действителност.

В «Учението за Десетте Сфирот» се казва не „Творец“, а „светлина“ и не „творение“, а „желание“, не „поправяне на творението“, а „екран“. Няма нищо повече. Цялото объркване произлиза от това, че хората не могат да концентрират всичко вътре в тези три понятия.

Ако ти е сложно да се оправиш в тези три термина,  върни се към четирите стадия на разпространение на светлината – там има само светлина и желание. Започни оттук.

Всички свойства, усещания, чувство, разум, всички тези объркващи понятия – този свят, бъдещия свят, възприемане на действителността, трябва постоянно да ги свеждаш само до едно: светлина и желание. Тъй като няма нищо, освен това, където и да било, във всички светове.

И така сега, намирайки се в действителността, усещайки огромния свят – заплашителен, добър или лош – ти усещаш всичко това вътре в желанието, намиращо се в определено състояние.

Въпрос: Но в своето днешно състояние аз виждам пред себе си също и книга, която някой някога е писал …

Отговор: Кабалистите са ти описали действията на светлината над желанието и са ги изразили под формата на различни символи, за да можеш някак си да се свържеш с тях и с помощта на тези символи също да предизвикаш действия на светлината над твоето желание.

Тази книга се нарича „Тора“ (от думата „ораа“ – инструкция“ и „ор“ – „светлина“), тъй като в нея се описва последователността на действия на светлините над желанията,  как светлината движи желанието.

Няма нищо повече в тази книга. Тъй като в цялата действителност няма нищо друго, освен светлина и желание.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44239]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Душата – това е резултат от въздействието на светлината върху желанието. Чрез своето влияние светлината привежда желанието в особено действие, и то приема форма под името „душа“ – с други думи, свойството отдаване, любов, излизане нагоре от себе си. Когато в желанието се пробужда такова свойство, това е именно душата.

Душа се нарича „частта от Твореца свише“. Творецът желае единствено да отдава, да обича – това е Неговото свойство в чист вид. А в човека то се пробужда над желанието, то е произведено от неговото желание, от „материала“ – тоест самият „материал“  вече се държи по такъв начин. Казано е за това: „тъмнината ще засияе като светлина“. Желанието – това е тъмнина, но посредством специално действие над себе си, то може да свети като светлина. Ето това подобие и се нарича „душа“.

Става дума за същото желание, само че приело друга форма, друго свойство – отдаване, вместо получаване. Така светлината поражда душата, въздействайки по определен начин.

Ако в човека действа свойството отдаване, то той има душа. А ако свойството отдаване в него не действа, ако той все още не се е поправил, то в него няма душа. Това не е някаква субстанция, която може да влезе и да излезе, а свойство, което се придобива чрез поправяне.

Оттук и определението: „частта от Твореца свише“. Ако човека има душа – в тази степен той усеща Твореца. Тъй като душата и Творецът са едно и също, същото свойство. Само така може да се разкрие Твореца, така и са Го разкрили кабалистите: те са поправили себе си на отдаване и в тази поправена част са започнали да проявяват новата реалност, новото усещане. Те са го нарекли „висш свят“, а свойството, което цари там, са нарекли „Творец“ (Боре), което значи: „ела и виж“ (бо-ре).

„Творецът“ е това, което се разкрива в поправеното творение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 27.05.2011

[44129]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Мнение: М. Шахиахметов (к.ю.н., к.и.н., министър на икономиката на Република Татарстан, член на Комисията по подготовка на ръководни кадри за РФ): Единството с природата съществува обективно и независимо от човека, който в процеса на развитие преодолява зависимостта, а след това си въобразява своето господство над природата, без да обхване себе си и природата в системно единство.

Разривът и противопоставянето на обективното и субективното е проява на етапа на дуализма на човека и природата, като преходен етап на развитие, характерен с  несъответствието и неадекватността на субективните представи и обективното единство на човека и природата.

В неадекватността на представите за разделяне и противопоставяне на разума и действителността, субективното и обективното, се проявява неадекватността на човека, противостоящ на природата. Такава неадекватност закономерно довежда до криза в отношенията между човека и природата.

Но, етапът на дуализма закономерно трябва да завърши с етапа на единството, което ще се различава от първобитното състояние с осъзнатия характер, проявяващ се в господството на представите за единство на човека и природата.

Кризата, която в наше време се проявява като заплаха от глобално екологично бедствие, е следствие от развитието на човека на етапа на дуалистичното противопоставяне на човека и природата, но тя също е и фактор, стимулиращ преодоляването на този дуализъм.

Реплика: Надявам се, че скоро всички ще чуят и осъзнаят кризата като необходим етап от нашето развитие, който трябва да поправяме не извън нас, а в нас, в промяна на нашето отношение към обществото и природата като към едно цяло. Осъзнали проблема, след това ние ще осъзнаем природата на човека като зло  и ще дойдем до първия етап на нашето поправяне: „Осъзнаване на злото“. „Аз създадох в човека злото желание“ (противоположно на общата природа).

А, след това ще открием, че в нашия свят няма друга сила, освен злото и, за да го поправим, ни е необходима външна (висша) сила.

За да я предизвикаме и използваме за нашето поправяне, ние сме длъжни да приложим методиката „Кабала“ (макар и да не я наричаме с нейното име и да посочваме нейния източник).

С това ние ще дойдем до прилагане на втората половина на указанието „Поправяне на злото“ – „И създадох Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина (силата на отдаването и любовта) връща към Източника (Твореца/Природата)“.

[44222]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→