Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Който не страда за бедите на обществото, а усеща само своите лични потребности, не може да получи общото духовно разкритие, наричано “утешение на обществото“, тъй като не е подготвил общото желание, а само своето лично.

А съчувстващият за бедите на обществото, възприемащ неговите беди като свои лични, ще се удостои с разкритието на Твореца, тъй като неговата потребност – е общата, и неговото напълване е – също общото.

Баал а-Сулам. При Хахам. Беседи. „Всеки, който страда за обществото“.

Само човекът се явява творение, а всичко освен него – това е Творецът. И когато той се моли за своето поколение, се моли за Твореца, който се намира в изгнание, и така разкрива светлината на милосърдието.

Рабаш. Даргот Сулам. „Скрил се е моят другар“. Статия 237. (Трудовете на Рабаш т.3 статия 217)

[44661]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Кабалистични източници, Рабаш - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Съществува ли някакъв опит за сътрудничество на науката кабала с други учения в областта на развитието на човека и отношението към силите на природата?

Отговор: Основната разлика между науката кабала и всички останали учения се състои в начина на работа с егоизма. Всички учения, вярвания и религии – както източните, така и западните – учат човека как да намали своето его.

В общи линии, това е характерно за източните учения – по-малко яж, по-малко пий, по-малко се движи, занимавай се с медитация, седейки в неподвижна поза и мислейки само за едно – казано накратко, намали своето желание до растителното ниво и дори до неживото, намали егото, желанието за наслаждение до такава степен, че да нямаш нужда от почти нищо.

Религиите също казват на човека: бъди обикновен, спокоен, отстъпвай на другите, бъди милосърден към тях – постъпвайки така, и ще получиш бъдещия свят. В миналото, това е действало в някаква степен.

Но ние виждаме, че в резултат на цялото наше развитие (на желанията), стигаме до такова голямо ниво на егоизма, че той си пробива път през всички препятствия и е невъзможно да бъде задържан.

Науката кабала казва следното. Не можем да противостоим на своето его – трябва да работим заедно с него. Именно когато се издигна над своето его и то всеки път нараства, аз се издигам над него още повече – благодарение на неговото нарастване в мен се издигам – влизам в усещането и постигането на висшия свят.

Именно в прилагането на егоизма за духовно израстване е и главната разлика между кабала и всички други учения, вярвания и религии.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44765]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Да излезеш от своето его и да се повдигнеш – това ли означава да достигнеш духовността? Превръща ли това нашата душа в безсмъртна?

Отговор: Науката кабала казва, че изначално никой от нас не притежава душа, има само точка – зачатък на душа, като капка семе, предшестваща човека.

Ако аз искам да придобия душа, то трябва да се съединя с ближния, да придобия неговите желания, и те да станат като мои собствени желания.

Тези желания, които аз присъединявам – стават съсъд за моята душа, и в него аз разкривам висшия свят и висшата светлина – извън мен. В мен се намира само точката – зачатъка на душата и, разбира се, моето физическо тяло, което живее и умира, както всичко живо.

Всъщност, целият предмет на науката кабала – е как да изградиш душата, да усетиш в нея безкрайната реалност и да съществуваш в нея. Такава е целта на човека – в продължение на своя земен живот да постигне вечен живот. Затова в Тора има такова строго условие/заповед – любов към ближния.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44786]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Когато желае собственото си поправяне – се занимава с получаване заради себе си. И колкото и да прибавя  в молитвата, той не само, че не се приближава към свойството отдаване, а обратното – разпалва в себе си желанието за получаване.

Но, ако той проси за обществото, то се приближава към отдаването – дотолкова, че голямото желание за отдаване разкрива в него светлината на отдаване (милосърдие, хасадим). А благодарение на получаване на светлината на милосърдие, може да разкрие в нея светлината на любовта.

Рабаш. Даргот Сулам. „Скри се другарят мой“. Статия 237. (Трудовете на Рабаш  т.3 статия 217)

Няма да помогне на човека да моли Твореца да го приближи към Себе си. А само молбата за подем на обществото от прахта, помага също и на молещия, защото той се явява част от това общество.

Рабаш. Даргот Сулам. Разрушението на светостта. Статия 116. (Трудовете на Рабаш т.3 статия 106)

[44658]

Filed under: Духовна работа, Кабалистични източници, Рабаш - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да отмениш себе си – това звучи толкова противоестествено за светския човек, цялата ни природа се противи на това. Какво ще накара цялото човечество да седнат зад чиновете и да изучават кабала?

Отговор: Аз не разбирам, защо самоотмяната ти се струва така противоестествена. Някога аз учих в университета, и там имаше един професор когото аз смятах за голям специалист в неговата наука. Аз исках да прихвана всичките му знания и затова се отменях пред него. Това също се нарича самоотмяна.

Ако аз чета някаква статия или книга и желая да разбера какво е написано в нея, аз се прилепям към мислите и чувствата на автора. Това също е вид самоотмяна. Без самоотмяна в мен няма да влезе нищо! Да отмениш себе си – това означава да разкриеш себе си за получаване на знания, информация, усещания отвън.

Има такъв израз: ”Дойдоха мъдреците и казаха”. Ето така идват умните хора: политолози, икономисти, учители – накратко казано 10% от каймака на обществото, най-мислещите, преживяващи за нашето бъдеще и казват на останалите 90%: “Господа, ние сме изправени пред огромен проблем!”

”Ако ние продължаваме така, то след 10 години ще останем без каквито и да било природни ресурси – ако дотогава не избухне световна война. Ние няма да можем да отгледаме никаква реколта. На нас ни трябва нещо с което да се прехранваме, нужна ни е енергия за отопление и за охлаждане. Но на нас ни се налага да свием своето потребление до нормалното, разумно ниво”.

Учените, умните хора казват така – как да не им повярваш? А когато аз отивам при доктора, който гледайки рентгеновата снимка, ми назначава лечение – аз му вярвам и се лекувам? Не зависимо, че аз не виждам снимката, нито какво има на нея моя ли е или не. Но аз съм принуден да вярвам на доктора и на неговото лекарство, аз нямам избор.

За да приема лекарството, аз трябва да повярвам на даващия го, че това е нещо хубаво благодарение на което аз ще оздравея. Това също се нарича вяра и самоотмяна. Така се случва навсякъде – когато отивам при учителя, доктора, навсякъде където аз искам да получа. Аз трябва да съм готов да платя за това (лешалем) т.е. да напълня (леашлим) себе си.

И когато за това заговорят средствата за масова информация, много от уважаваните хора, учени, професори, политици, икономисти – те ще могат да убедят хората. Все пак това е по-доброто отколкото войната, която може да се стовари върху главите ни, и ти няма да знаеш какво ще ти се случи в следващия миг?

Ние нямаме избор. Ти не можеш да поставяш условия на Природата, ако тя е изнесла такива условия. Искаш или не трябва да се съгласиш. Или ти ще спреш тази криза с твоето вътрешно участие, или ще загинеш. Това не е като при мама, където можеш да покапризничиш и да го направиш по твое усмотрение. Това е природен закон.

И тези закони ти ги обясняват сериозни, уважавани хора, които разбират от тях. Не си мисли че от това те имат някаква изгода – самите те са в същото положение, както и ти. Това е наш общ проблем.

От урока от статия от Шамати, 29.05.2011

[44588]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Проблемът е в това, че човекът се смята за собственик на земята, и в своя стремеж да извлече от нея колкото може повече, я разрушава. Той не разбира, че земята му е дадена само за използване, а не се явява негова лична собственост. Това тласка хората към завоевателски войни, към борба за територии и ресурси.

Как изучаването на кабала, може да доведе до хармония между различните позиции на хората, да даде на човека осъзнаване, че използвайки земята за своите користни цели, нанася вреда преди всичко на себе си?

Отговор: Само ако види обратната страна на картината! Ако не видим този свят прозрачен, ако не различим през него силите, действащи в цялата заобикаляща ни реалност – няма да се променим. Нашето его се разрушава само, ако види, че със своите действия си нанася вреда: „Ще ми бъде зле”.

Длъжни сме да стигнем до такова състояние, в което ще разкрием интегралната природа. И тогава, просто няма да бъда способен да извърша зло, защото ще видя, че по този начин ще навредя на самия себе си. Само по този начин! Няма друга възможност. Хората не могат да бъдат възпитавани по друг начин.

Но тази връзка, можем да разкрием само, с помощта на работата в обкръжение, правейки опити да се съединим, стараейки се да се издигнем над своето его. Тогава чувстваме колко е трудно това – и започваме да изучаваме себе си, своята природа, всички свои егоистични свойства, изясняваме си колко сме способни или неспособни да се съединим с другите – въпреки своето желание, да ги издигнем в очите си.

Това е голяма вътрешна психологическа работа – докато не започнем да разкриваме вътрешните сили. В общи линии, то става за сметка на това, че разкриваме общата сила – силата на единството, която поправя всеки от нас.

Ние нямаме избор. Сега, човечеството се намира в много опасно състояние. Виждаме, че след 10-15 г. ще изчерпим всички енергийни запаси. Рязко пада добиването на всички енергоносители – на нефта, газта, въглищата, запасите от вода. Всички ресурси са на привършване. Необходимо е да постигнем равновесие със заобикалящата ни природа.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44676]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Мен ме поразява, как серия от сериозни изменения в света предизвикват толкова незначителна реакция в управляващите го държави – какво всъщност се случва с тях?

Отговор: Аз мисля, че ”управляващите” света са разбрали, че те не управляват ситуацията и се опитват да смекчат удара. Особено при резкия спад на нефтодобива – и като следствие на това, рязко пада цялата световна икономика.

А това, разбира се, повлиява на цялото световно преустройство. Ще бъде разрушена цялата автомобилна и авиационна промишленост, ще се наложи да се въведе обществен транспорт, да се купи само необходимото – защото са ударени всички сектори на икономиката

Всеки десети работник в САЩ е свързан с автомобилите. Веригата от банкрути ще порази цялата икономика на страната, ще предизвика появата на екстремистки политически партии, каквито са възниквали при подобни обстоятелства в Германия през 1920-те години.

Не напразно кабала говори, че следващият стадий на обществено развитие на света, ако не се поправи по методиката на кабала, ще е фашизъм! Аз мисля, че САЩ по-рано специално сами са загубили своята автомобилна промишленост, разумно смятайки, че тя първа пада при приближаващата световна криза и засега успяват да дадат възможност на работниците си и промишлеността да се преустрои в секторите на икономиката, не така зависещи от нефта, както автомобилната, а в други, по-близки до обикновеното и направо зависещо ”от земята” производство и потребление. Що се отнася до СМИ, те правят това, което им казват и за което им плащат.

[44144]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Всички съсъди и всички тела, както духовните, така и материалните светове, се считат за разновидности на духовното (с намерение заради Твореца) или на материалното (с намерение заради себе си) вещества, природата на които е – желанието да получават (наслаждение).

Баал аСулам. Свобода на волята

Творение – това  е появата (относително себе си) на това, което не е било по-рано (преди това осъзнаване), тоест появата на нещо от нищото (когато осъзнава това, то се нарича творение). Но как може да си представим, че има нещо, което го няма в Твореца? Нали Той трябва да включва в себе си абсолютно всичко. И възможно ли е някой да създава това, което го няма в Него?

Както е казано, цялото творение, създадено от Твореца – това е не повече от съсъд на душата, представляваща по себе си желание да се наслади, да получи наслаждение. Затова е съвършено ясно, че в Твореца такова желание няма. И затова желанието да получава се явява абсолютно ново творение, от това, което е било по-рано, и то се определя като възникнало от нищото (а него го напълва Творецът).

Баал аСулам. Предисловие към Птиха, п.4

[44600]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е духовният корен на играта и смисълът на съревнованието?

Отговор: Игра и съревнование – важни неща. Коренът на играта е много висок, както е написано “Творецът играе с Левиатан”. Левиатан алегорически се нарича цялото творение, с което Творецът играе, за да го развие в подобие със себе си.

С помощта на играта творението стъпка по стъпка се развива, за да се издигне от степен на степен, достигайки целта. Истинската цел се състои в достигане от творението нивото на Твореца – това е и духовният корен на играта.

От този корен произтича снижаването на творението до нашия свят, за да ни даде възможност независимо и самостоятелно да се извисим: да достигнем света на Безкрайността с помощта на играта. Ние сме длъжни да играем и победим, както е написано: “Победиха ме синовете Мои”. Творецът иска, ние да играем и победим. Нашата победа Го радва, нали това е знак, че се учим да бъдем като Него.

Любовта към играта произлиза от нашия корен и ние цял живот играем – не само децата, които към това ги подтиква природата, но и възрастните. Играта е сериозно нещо. Тя показва, че човек се опитва да развие в себе си нещо ново, неизвестно, използвайки съревнованието и борбата.

При това състезанието може да произтича не само с някой, но и със самия себе си: днес аз съм вдигнал 20кг., а утре – 25кг. Аз се съревновавам със самия себе си в подхода на явлението и висотата на достижението, и това произтича всеки миг.

Във всяка ситуация и във всяка постъпка измервам себе си и се сравнявам с нещо: със себе си, с другите, със съществуващите в мен ценности. В противен случай  не чувствам живота.

Животът – това е напълване от играта, а най-сериозната, истинска и полезна игра се явява играта с Твореца, целта на която е да му се уподобим.

От телевизионната програмата “Попитай кабалиста” , 23.06.2010

[38490]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→