Въпрос: Оказва се, че човек може да полага усилия без никаква полза. И как тогава да проверя, че усилията ми са правилни?

Отговор: Ти си готов да прилагаш усилия и разбираш, че без тях не можеш да постигнеш нищо и искаш да провериш дали си в правилната посока. Усилията трябва да бъдат насочени към построяване на духовно желание – съсъд за разкриване на светлината. А светлината притежава свойството отдаване. Затова трябва да работя над егоизма си, за да го преодолея и за да го приведа към действие по отдаване, към свойството отдаване – да се приближа по някакъв начин към него.

Когато се опитам да се приближа към отдаване, аз разкривам съпротивление – от себе си и от другите. Виждам, че забравям за това, че не се стремя достатъчно към него – не е мое естестествено, природно желание.

И тогава моите усилия приемат определен характер – да не забравям за духовната цел и през цялото време да се намирам в правилното обкръжение, да си го представям пред себе си. Аз се опитвам чрез външното въздействие върху другарите ми да използвам всяка хитрост, за да намерим общото желание, да го чувствам, да въодушевявам останалите външно и вътрешно – със своята мисъл, с желание.

И ако полагам такива усилия и виждам, че нямам сили и че нищо не помага, то аз по неволя започвам да мисля за Твореца. Просто така, от само себе си няма да ми дойде на ум. Но ако приложа достатъчно усилия, то в крайна сметка ще си спомня, че имам нужда от помощ свише. Аз съм готов да моля: нека ми помогне и да бъде с мен!

Това се нарича: «Да отидем при фараона!» Съгласен съм Той да се присъедини към мен или аз към Него. И тогава ние вървим заедно, за да разбие егоизма ми, който ми пречи да се съединя с другите.

Така човек започва да работи, а в работата вече се разкрива какво трябва да направи по – нататък. Но правилността на усилията винаги се проверяват по това, дали са насочени към групата.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43381]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →