Баал а-Сулам. „Плодовете на Мъдростта. Послания“, стр.70, писмо 19: Не веднага  човекът става готов за висшето сливане с Твореца, а постепенно, както е казано: „Само доброто и милостта ме преследват“.

И затова създава стремеж, явяващ се началото на сливането, както е казано: „Праведник е и му е зле“. Зле му е от това, че Творецът не желае сливането с него.

И затова човекът не усеща в своите желания и в тъгата любовта, необходима за сливането и се намира в страдания, които в бъдеще ще се обърнат в наслада от сливането.

Въпрос: Как да се стремим към връзка с Твореца в състоянията на страдания, които Той ни изпраща?

Отговор: Творецът не ни изпраща страдания. От Него излиза само добро, но аз в своя егоизъм усещам Неговото добро отношение като противоположно, т.е. усещам страдания. Но именно те се явяват „възбужданията“, необходими за достигането на целта, моята промяна от егоизъм към отдаване. И тогава страданията се обръщат в наслаждения.

По този начин, нищо не се променя освен моето отношение към света, както е казано: „И ще ядеш старото“. Ти си изменил себе си, своето отношение към ставащото, издигнал си се над своето желание за наслаждение и тогава, вместо страдания усещаш наслаждение.

Някога си се стремил към въображаеми напълвания, а сега твоят стремеж е към Твореца, тъгата и страданието се обръщат в напълване, защото освен това ти нищо не искаш – само да Го желаеш, и това вече е напълване.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →