Въпрос: Баал а-Сулам е казал, че в света трябва да има справедливо разпределение и всеобщо равенство. По какъв начин е искал да реализира това, не прилича ли то на комунистическите идеи?

Отговор: Невъзможно е да се реализира равно разпределение дотогава, докато човек не получи за това компенсация. Но срещу готовността за материално равенство, той ще получи духовно извисяване, което ще му даде увереност, защита, спокойствие, успех в живота, в семейството, здраве и цялото благо. Нима не си струва заради такъв райски живот, като в небесата, да се откажеш доброволно от материалното?

И тогава, малко ще се освободиш от бремето на този свят, който ти носи проблеми, конкуренция, напада те от всички страни. На човека трябва да се даде компенсация в живота и тогава можеш да се договориш с него.

Рабира се, Баал а-Сулам не е възнамерявал да въвежда уравниловка чрез насилствени методи, като комунистите в Русия. За компенсация служи спокойствието и висшия свят.

Но за тази цел е необходимо разпространяване на науката кабала. Докато човек не разбере къде е решението и не получи нов поглед, няма да се откаже от това, което има сега. Иначе това ще доведе до войни, защото никой няма да пожелае да даде своето и да споделя.

Справедливото разпределение е възможно само в замяна на духовно извисяване.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36854]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Зависи ли вида на връзката между душите от техния корен?

Отговор: Във връзките между душите има голямо количество условия – като в интегрална система, където всеки елемент е свързан с всички. Дори не можем да си представим това.

Да кажем, че някой трябва да се поправи и заради него в процеса на поправяне влизат още хиляди елементи от общата система, души и създания на всевъзможни нива.

Това, донякъде прилича на развитието на зародиша. Той расте по много странен начин: изведнъж се образува израстък като опашка, после изчезва, една форма се сменя с друга.

Защо сме длъжни да преминаваме през всички тези състояния, преди да придобием формата на човек? И това е само при зародиша! Защо трябва да получаваме храна през пъпната връв? Това е доста странно! Всъщност, приемането на храна през устата също изглежда странно, но в крайна сметка това произлиза от подобието с духовния парцуф, в който през устата/„пе” в главата/”рош” на парцуфа влизат светлините (вкусовете/„таамим”).

За това, почти няма какво да се пита. Защото пътищата на развитие, условията и взаимовръзките – всичко произтича от връзките между душите.

Защо неживата, растителна и животинска природа трябва да се развиват именно по този начин, пораждайки такова разнообразие от видове риби, птици, животни, хиляди сортове растения, милиарди всевъзможни създания?

Всичко произтича от развитието на желанията и техните съчетания. Казано е: „Краят на действието е в началния замисъл”. Ако в края на действието, в пълното поправяне не трябваше да постигнем абсолютно взаимно проникване, то нямаше да се нуждаем от такова многообразие на видовете, на всяко ниво на развитие на неживата, растителна и животинска природа.

Всички тези нива се появяват и изчезват според степента на поправяне, съгласно периода на развитие. Затова, има видове животни и растения, които вече са изчезнали от повърхността на Земята, а други сега изведнъж се разкриват.

Всеки ден учените откриват нови видове животни, които са били неизвестни преди. Имало ли ги е или не? Не ги е имало, те се разкриват едва сега. Изведнъж, тази форма започва да се разкрива и съществува, защото нашите желания се появяват във всевъзможни съчетания, поднасят ни ново виждане под формата на такива създания.

Преди, между желанията не е имало такива връзки и тези създания сякаш не са съществували. Защото те са само външна представа на определени съчетания между нашите желания.

Още много неща ще се разкрият. Но в крайна сметка, всичко това изхожда от същия принцип.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.03.2011

[36739]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От нашия свят ние се издигаме до света на Безкрайността. Този път е разделен на два етапа: първият се нарича „трепет”, а вторият „любов”.

По време на първия етап ние поправяме своето егоистично желание на нулево, първо и второ стъпало на авиют, а по време на втория – поправяме третото и четвъртото стъпало на авиют. Нисшата част е Галгалта ве Енайм (ГЕ), а висшата е АХАП. Те заедно образуват душата.

Трепет означава, че зад стотици мои притеснения стои една главна тревога: ще съумея ли да не получа? Като гост, аз се тревожа да не пожелая да получа угощението на домакина. Той се опитва да ме уговори, но аз отказвам отново и отново. С други думи всеки път придобивам екран на увеличаващия се авиют на желанието, докато се издигна над целия свой авиют (който се нарича планината Синай) и придобия свойството трепет. Сега се издигам над всички получаващи желания и се предпазвам от получаване на егоистично наслаждение.

Тогава започвам взаимно включване с ближния: „Какво иска той?”. Аз виждам какво иска той и до колко съм способен да направя нещо за него. Аз придобивам неговото желание, неговия келим и го обезпечавам в своя келим. Сега аз действам по друг начин: аз обръщам своето кли, за да получа за ближния.

По същия начин майката се грижи за своето дете. Тя прави всичко, за да го напълни. Така се проявява нейната любов. Така любовта се заключва в това никога нищо да не взимам от другите, никога да не крада или наранявам другите. Това се отнася към предишния стадий, трепет, първата степен на поправяне на келим.

За това мъдрецът Хилел е казал „страннико”, т.е. егоистично желание: „Искаш ли да се приближиш към отдаване? Моля. Не прави на другия това, което ти е ненавистно. Издигни се над своите получаващи келим и тогава няма никому да навредиш.”

Тогава настъпва обрата на любовта, която раби Акива назовава в общия закон на Тора: „Обичай ближния, както себе си”. Това означава, че ти взимаш чуждите желания и се обединяваш с тях, за да ги напълниш.

По този начин любовта в своето истинско духовно усещане не може да бъде достигната без значителна подготовка.

От урока на темата за любовта, 04.03.2011

[37085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои важността на предстоящия конгрес в Северна Америка и защо си струва да се участва в него?

Отговор: Нашият свят се намира в много опасно състояние, но то е и много интересно и чувствително. Такава ситуация се е създала по целия свят.

И върху този огромен и обширен свят можем да въздействаме само ние – хората, занимаващи се с кабала, които се наричат „исра-ел” (яшар-кел, стремящи се право към Твореца) и притежаващи връзка с висшата сила – единствената Сила, която управлява света.

Ако се съединим и искаме да повлияем на тази висша сила, за да привлечем нейното добро въздействие, ние осъществяваме единствената възможност за света да се обърне към доброто и да тръгне по добрия път. В противен случай той ще върви по пътя на страданията, съгласно надмощието, възникващо при сблъсъка на силите на доброто и злото в природата.

Само в нашите ръце е чрез съединяването си да донесем доброто развитие в света и да определим за него хубави времена. На 1-ви април се събираме на конгреса в Америка в Ню Джърси и това ни дава особена възможност, от тази първа в света и най-силна държава, откъдето в общи линии идва най-силното влияние, да се обърнем към целия свят с положителната, правилна сила, която ще донесе успех.

Затова съветвам всички да дойдат – нека, който е в състояние, да го направи. Ще работим над нашето съединение, ще се постараем да привлечем към себе си висшата сила и да я влеем в общата система на връзката между хората, за да може тази енергия да потече по цялата мрежа. Надявам се, че ще почувстваме благоприятните последствия във целия свят. Всичко зависи от нас.

Това са онези изменения, които можем да направим, избирайки пътя на светлината или пътя на страданията. А всички виждаме, колко бързо напредва света по пътя на страданията. В книгата „Зоар” е написано, че всичко зависи от вътрешната част на света, тоест от нашата група, която се явява вътрешна част на човечеството. Не трябва да се смущаваме от това, а да се отнесем с цялата сериозност и отговорност.

Затова възлагам големи надежди на този конгрес и очаквам с нетърпение да започне, защото в света се акумулира застрашаваща обстановка и всеки ден нещо се случва. Много се надявам, че благодарение на всички, които ще се съберат там – на по-отдавнашните ученици и на съвсем новите – ще предизвикаме големи изменения в света.

А ако действаме за благото на света, то и за нас е определено да се издигнем по-високо – и ние ще заслужим извисяване. Всеки човек получава духовен напредък при условие, че го използва за благото на човечеството.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Първата, дадена ни заповед е заповедта за трепета. „Трепет” – това е страхът, дали вървя по духовния път, придобивам ли духовния свят, правилно ли разбирам прочетеното, правилно ли действам в групата.

Накратко казано, ще постигна ли успех? Тази тревога трябва да ме подхранва през цялото време. Ако се успокоявам, веднага ще се отклоня от пътя, водещ към целта.

В нашия свят, психологията отчита повече от 800 вида страх. Достатъчно ли печеля? Здрав ли съм? Ще ми се случи ли нещо лошо?

Но ние говорим не за производните, а за изконния страх: вървя ли към целта? Ще стана ли отдаващ? Това вече е тревога за онова, от което не изпитвам и най-малката необходимост.

Ще почувствам ли тази необходимост? Ще я събера ли в достатъчно количество, за да положа усилия и да се насоча към целта? Трябва да осъществя целия процес: от най-малкото, още неясно безпокойство до пълноценния страх, насочен точно към целта, като острието на стрела, водещо ме към реализация: „Достатъчно ли давам на Твореца? Ставаме ли по този начин равни? Не се ли оказвам по-долу, подобно на госта, който получава угощение от хазяйна, за да избегне срама?”

Този страх е именно трепета – и това е първата заповед. Такъв трепет трябва да се придобие, защото го няма изначално в мен. Целта не се вижда и нямам работа със свойството отдаване. Нима ми е нужна любовта към ближния? Но трябва да почувствам нужда от нея до такава степен, че да изпитвам страх: „Какво, ако не я постигна?”

Просто някакво безумие от гледната точка на егоизма. Нещо неестествено.

Но посредством обкръжението и светлината, връщаща към Източника, ние можем да постигнем това – да го постигнем с помощта на страха: „Ще получа ли светлината, за да направи тя от мен човек, страхуващ се за отдаването?”

И така, пред нас стои голям процес за построяване на необходимите условия. Макар, че на практика може бързо да се осъществи – тук всичко зависи от количеството усилия, които влагаме.

Преди всичко, трябва истински да се изплаша за своя духовен път: „Правилно ли вървя към целта?” А на второ място, само след като съм придобил страха, към мен идва свойството любов. Защото няма любов без трепет.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37089]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бих казал, че практически всички материали от науката кабала са посветени на жената. Защото, ние се учим на това, как да поправим своето получаващо желание, наречено „жена”, с помощта на Твореца, тоест с „мъжката” сила.

В реалността има две сили: Творец и творение, мъжка, даваща сила и женска – получаваща. Казано по-точно, двете желания – даващото и получаващото – се съединяват в нас и образуват две половини: мъжка и женска.

„Мъж” (гевер – גבר) означава преодоляване (играбрут – התגברות), екран. Ние подразделяме кли на мъжка, даваща страна (преодоляване, екрани, намерения) и получаваща – слаба, неспособна на отдаване, за която е казано: „Секна нейната сила в женското свойство”.

В нашия живот, като проекция на духовното, също има такова разделяне на мъжка и женска част. В духовното, тези две части на съсъдите се съединяват помежду си и в тяхното единство, желанието (авиют) представлява женската част, а екранът и отразената светлина – мъжката. От единството им се ражда кли и вследствие на това, става раждането на новия парцуф, получаване на светлина заради отдаванет – с други думи, раждането на синовете и разбиранията (аванот – הבנות). Защото редом със синовете, винаги има и дъщери (банот – בנות).

По разделянето на ролите в нашия свят, ясно виждаме, за какво е предназначен мъжът и какво е предназначението на жената.

Жената – това е „домът”, тя е призвана да го пази и ръководи, да ражда деца и да се грижи за семейното огнище. А мъжът е призван да излиза от дома, за да носи заработеното. Това е точното копие на духовното, където получаващото желание представлява женското свойство, а екранът върху него е мъжкото свойство. Действайки съгласувано, те постигат единство с висшата светлина, с Твореца и като следствие, възникват нови парцуфим, получаващи заради отдаване – „синове”.

Казано е: „Мъжът и жената – Шхина между тях”. Става дума за духовния свят, където, именно между получаващото желание и силата на екрана се въдворява Шхина, тоест висшата светлина.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37210]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 2

Обществото е най-важната основа за духовния напредък. И както хората, които по време на втория Храм са бягали от Йерусалим, виждайки как се руши духовността и укривайки се в околностите на Мъртво море, са искали да организират неголямо общество, за да задържат помежду си особената духовна връзка, висшата сила – така и ние сега искаме да основем такова общество.

И дори то, засега да не е много голямо – „общо” няколко хиляди души, което не е много в сравнение с цялото човечество, което сега трябва цялото да се пробуди и да се съедини. Но трябва да се вярва на кабалистите, че винаги ни са предоставени достатъчно сили и като количества, и като качество – и ако ги съберем заедно, според своите възможности и наличните условия, тогава ще ни се отдаде да разкрием висшата сила.

Ако се съединим, то същата тази сила ще се възпламени между нас и висшата светлина ще се разлее по цялата наша система. Тази светлина ще ни изпълни и ще се окажем в духовния свят.

Най-главното, което се изисква от нас е да организираме общество, т.е. място, където може да се разкрие светлината. Правилното общество се нарича „Шхина” – мястото, където се възцарява (шохен) светлината. Има определени закони за съществуването на такова общество. Творецът е даващ, Шохен, а ние сме неговата Шхина и е небходимо да подготвим желанието си за Неговото разкриване.

Един човек не може да служи за място за разкриване на висшата светлина, необходими са като минимум двама. Но и двама не са достатъчни, защото между тях веднага започват различни егоистични сметки. Затова, колкото е по-голямо обществото, толкова по-лесно е за човека.

От една страна, ако обществото бъде толкова силно, на човек ще му е по-лесно – няма да му се наложи да влага в него твърде много. А от друга страна, той ще може да се вдъхнови от останалите, които подготвят помежду си място за него, където ще може да влезе. Ще трябва само да отмени себе си пред обществото – и това вече ще бъде достатъчно.

Той ще расте като бебе в ръцете на майка си или като зародиш в майчината утроба. Това общество ще стане за него убежище, „ноев ковчег”, майчино лоно, откъдето ще получи всички сили, за да започне духовен живот. Така ще напредва.

И въпреки, че нашата група е твърде малка, в сравнение с народа на Израел или с целия свят, но нашите възможности са огромни! Ние можем да отгледаме в себе си цялото човечество!

Всеки от нас е способен да получи висшата светлина, само при условие, че сам стане част от това майчино лоно (рехем/матка – произлиза от думата рахамим/милосърдие, отдаване). В противен случай, ще остане „затворен” за светлината и ще усеща само този свят.

Ако не продължа светлината след себе си и не я предавам на другите, то поставям заслон на своя път и не позволявам на светлината да преминава през мен. Тогава ще усещам само нейната миниатюрна искра, рисуваща ми този свят.

От 2-рия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния свят, нашите представи за красота през цялото време се променят и сме принудени да следваме мнението на мнозинството.

Защото живеем в човешко общество и желаем или не, зачитаме неговите ценности – така е устроена нашата природа. В резултат, всеки ще уважава онова, което е почитано от мнозинството в неговото обкръжение.

Дори не осъзнаваме, колко неоснователни са всички тези ценности. Вече толкова пъти се е променяла модата – във възпитанието, в културата, в промишлеността, в творчеството, дори и в храната. И виждаме, че тя идва и си отива, нямайки никаква истинска ценност. Всичко, което излиза от рамките на нашето необходимо животинско съществуване, бива изисквано от тялото: обикновено жилище, семейство, препитание – всичко останало се цени от нас само, защото го цени обществото.

Но духовното се отличава с това, че никой не ни привлича в него след себе си. Необходимо е сами да построим за себе си общество и сами да го пробуждаме, за да ни тегли след себе си, а чрез себе си – към духовното. Тоест в духовното развитие ни е предоставена свобода на волята и никой няма да ни привлече насила.

Разбира се, Творецът ни стимулира и ни устройва в този свят нелек живот като ни лишава от напълване. Но от друга страна, животът не е така сложен, както някога в миналото и ние не умираме от глад. Но усещаме вътрешна празнота, която ни тласка към развитие. И когато намерим тази пустота в себе си, се замисляме: за какво да живея, в какво е смисълът и тайната на живота – и като не можем да отговорим на това, става ясно, че никой не може да ни каже и обясни, никой не ни тегли след себе си.

Ние гледаме и не виждаме никакви примери около нас. За всичко останало в живота получаваме примери: каква професия да придобием, какъв дом да построим, какво да купим, как да се устроим, на кого да приличаме. Човешкото общество ни дава пример за всичко. И само духовното остава без пример – като че ли се намираш в празен вакуум и всеки ден и дори всеки миг, отново се изправяш пред въпроса, какво да правиш – къде да отида, откъде да взема образец, духовни ценности, цел?

Това е голям проблем. Но от друга страна, нужно е да се разбере, че това е следствие от дадената ни свобода! Защото човек, влизайки в духовното, сам изгражда своята душа. Никой не го учи. Има много съвети и книги, но всичко това са само общи обяснения около тази тема, които единствено малко ни поддържат.

А в края на крайщата, всичко зависи от самия човек. И ако той не изгради за себе си обкръжение, което да му даде духовни ценности, посока, толкова основателна, както е в нашия свят, показващ ни толкова примери, тогава разбира се, няма да знае как да напредва.

В това е главната разлика между духовното напредване и материалното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[37023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

За да може свойството на светлината да проникне в желанието, се осъществява особен процес на низхождане.

Преди всичко, на желанието дават чувството за собствената противоположност на светлината. Като следствие, то не може да понесе само себе си и произвежда съкращаване.

А след това, желанието решава: „На мен ми трябва екран (масах)”. С други думи, на него му е нужна възможността да се уподоби на светлината посредством собственото си действие.

Това означава, че то все пак ще бъде обособено от Твореца и ще застане пред Него като гост пред домакин. Нищо не получавайки от домакина, гостът все пак чувства, че е противоположен на него и страда от това.

На мен не ми е необходимо приготвеното от хазяина угощение, аз го отхвърлям. Обаче домакинът все пак ми предлага да ме отведе на своята масата и съжалява, че аз не вземам неговите дарове. И тогава аз ги приемам – при това е ясно, че аз правя това, желаейки само да му доставя удоволствие.

И така, светлината и творението, бидейки противоположни са отделени помежду си. Светлината иска да напълни творението (1), а творението я отблъсква назад (2).

Но след това, когато светлината все пак се връща и „много моли” (3), творението сякаш  и прави услуга и се съгласява да получи от нея (4). Такова получаване се смята за отдаване. Така се развиват техните отношения.

Става въпрос за развитие чрез екран. Творението се представя като място на желанието, но пред това желание стои екран. То сякаш поставя отгоре „преграда” и решава за себе си: колкото и светлина да дойде (1), най-напред аз ще я отблъсна (2). Но светлината все пак ме притиска (3), и тогава аз си правя разчет (?): колко мога да получа. Съответстващото количество аз пускам вътре и приемам това „угощение” (4).

Разчетът става допълнителен фактор: колко съм способен да получа, за да доставя на домакина такова удоволствие, каквото той иска да ми даде? И този разчет прави от мен човек (адам). Защото с това аз утвърждавам своята самостоятелност в пълно откъсване от домакина и действам подобно на него. Той – на мен, а аз – на него. Или, както е казано в Песента на Песните: „Аз – на любимия, а любимия – на мен”.

Постъпвайки по подобен начин, творението достига до поправеното състояние, и такова получаване прави от него духовен съсъд.

Защо „съсъд”? Защото той може да получава светлина.

Защо „духовен”? Защото е подобен на Твореца, даващ като Него.

От урок по статията на Рабаш “ Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→