Само след като сме положили всички усилия да се свържем един с друг можем да ускорим нашето развитие и да се върнем до правилното и поправено усещане за реалността, за да се събудим от съня, от скриването, в което съществуваме. Можем да вървим по пътя на страданието, но това не е развитие! Ние не достигаме до самостоятелно желание да се върнем към светлината, към състоянието на сливане с Него, в което сме съществували в света на Безкрайността.

Ние трябва да се върнем към света на Безкрайността и да се слеем с Твореца в едно цяло, но трябва да направим това чрез нашето собствено желание и сами. Не трябва да бъде както по-рано, когато без да имаме намерение сме били под властта на светлината, която е поддържала нашата връзка с нейната сила, въпреки пълната противоположност на нашето желание. Светлината просто ни е напълвала без нашето съгласие: така сме съществували в подобие с нея, поддържани от нейната сила.

Но сега трябва да стигнем до нея по собствена воля. Първо, трябва да има желание и тогава неговия контакт със светлина. В първичното състояние 1 светлината предхожда кли (съсъда). В крайното състояние 3, когато ние се връщаме към точно същата тази обединена душа, желанието предхожда светлината.

И всички страдания и беди, които ни тласкат напред, не са истински напредък; така нищо не поправяме. В крайна сметка, ние самите нищо не сме направили. И само ако се опитаме да действаме сами, тоест да работим над нашето съединяване, което достигаме против егоистично ни желание, против съпротивлението ни, само тогава нашите усилия се считат за принос към поправянето.

Затова, светлината никога няма да отстъпи и да ни позволи да прогресираме без нашето свободно участие и желание да се върнем към състоянието на съединение. Ние самите трябва да решим, че се връщаме към отдаването – до степента, до която се свързваме против силата на разбиване, която е между нас.

Човек трябва да разбере, че в неговите усилия да се свърже с другите той ще намери всичко: силата на разделяне, разбиване и омраза, както и силата да преодолее това разделяне: силата на любов и свързване. И само такива действия влизат в неговата сметка и го приближават към крайното поправяне. Те са единственият индикатор на неговия прогрес.

Във всяка ситуация ние трябва да се опитаме да се видим като един човек с едно сърце, който представлява нашата обща душа.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[38973]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →