Въпрос: Откъде водят началото си мерките за време: секундите, минутите, часовете, седмиците, месеците?

Отговор: От астрономията, от това как се движат Земята, Слънцето и Луната едно спрямо друго. А висшите корени са заложени в Зеир Анпин, който е разделен на шест части. Два пъти по дванадесет парцуфим съответстват на 24-те часа в денонощието. Книгата „Зоар” пише за това.

Човечеството инстинктивно е установило такава времева скала, която съответства на духовния корен. Баал а-Сулам дава аналогичен пример: в древността, един селянин видял планина и я нарекъл Маслинова. В това име има духовен смисъл, но той просто е мислил, че на нея растат добре маслинови дървета. Така работи в човека духовният корен.

Същото се отнася и за измерването на времето. Изворите му се крият във въртенето на Зеир Анпин и Малхут, в 24-те працуфим, в шестте сфирот, всяка по десет – което съответства на 60-те секунди в минутата и 60-те минути в часа. Висшата система се проектира в нашия свят като взаимодействия между Слънцето, Луната и Земята.

Оттук произлиза и деленето на месеци и години, а също така и мерките, за които няма астрономичен аналог: седмицата, седмата година, петнадесетата година и т.н. Всичко произлиза от духовния свят.

От урока на тема „Време”, 09.03.2011

[37596]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment →