Творецът първоначално създава съвършено творение. Но за да може то да осъзнае и усети къде се намира, то първо трябва да преживее различни усещания и впечатления, за да научи, усети и изследва състоянието, създадено от Твореца, и да види, че то е съвършено за него.

Следователно, самото състояние не се променя. Творецът е добър и прави само добро, но в това съвършено състояние ние преминаваме множество тестове и оценявания, които ни насочват към по-добро разбиране и усещане на дълбочината на цялото добро, което Творецът е подготвил за нас.

Това определя целия процес, през който преминаваме, всичките ни усещания на междинните стъпала по този път към съзнанието. Не нашето състояние се променя, а нашето възприятие, разкриването на това съвършенство. Започваме да разбираме все повече и повече къде сме и какво ни се случва, докато не научим какво е истинското ни състояние.

Когато то ни се разкрие, това се счита за духовно раждане. След това ние преминаваме през 125 стъпала, докато го осъзнаем. Когато впечатленията от този път се натрупат и се съберат в нас умствено и емоционално, ние най-после ще разберем състоянието, в което сме били от началото, само с една разлика: ние сме се променили, променили сме нашето възприятие и вече можем да усетим това съвършенство.

По този път ние преминаваме два етапа: първо, ние постигаме това, че сме неспособни да усетим това добро състояние и затова го наричаме зло. В действителност няма никакво зло, няма егоизъм и нищо, което да е против Твореца. Единственият проблем е моята неспособност да разпозная и усетя Твореца, светлината, и затова аз го наричам зло.

Моят егоизъм – това са същите тези свойства в моите чувства и разум, които не ми позволяват да възприема доброто в моето състояние. Аз непрекъснато искам да достигна сливане с Твореца, но не мога, поради моите неразвити чувства и мисли, които са точно онова, което наричам зло, егото.

Този първи етап, където аз се запознавам с моето зло и се издигам над него, се счита за промяната „да отдавам заради отдаване”, степента Бина. Моят егоизъм ми помага да се издигна.

Когато най-после се издигна над него, започвам да променям злото в добро, тоест „получавам заради отдаване” и тук аз използвам моето его в неговата обратна форма спрямо това, което преди това се е разкрило в мен. Това означава, че аз съм се издигнал над „ангела на смъртта”, освободил съм се от него и сега разкривам абсолютната любов, стъпалото Кетер (корона).

Така етапите на моето развитие са нивата на разкриване. Първо, аз разкривам моето зло или свойствата, които не ми позволяват да усещам любов, а после как да ги използвам правилно. Така, аз винаги съм благодарен за факта, че това не е зло, а само разкриване на липсата на усещания и разбиране в моя разум и сърце, което не ми позволява да постигна доброто в неговото съвършенство.

Злото просто ми помага да видя къде ми липсва възприемчивост, единност и подобие със светлината. Затова, аз винаги виждам разкриването на злото като разкриване на болка, симптом, който ми показва къде трябва да се променя, за да се издигна по 125-те стъпала.

От урок на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля” 13.03.2011

[37927]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →