Науката кабала говори за духовния свят и силите, които работят в природата. Тези сили въздействат на материята в нашия свят, създавайки различни образи в него, и се получава цяла вселена с всичко в нея: неживи предмети, растения, животни и хора. Но ние виждаме всичко това в задната част на нашия мозък и затова ни се струва, че то е пред нас. Така ние си представяме реалността.

Затова науката кабала е отделена от цялата тази фалшива картина, въпреки че тази картина е това, което ни помага да постигнем дълбината на творението, неговите намерения и характера на Твореца. Но по същността си, науката кабала ни учи как от тази външна картина да влезем във вътрешното, истинското състояние, където само две състояния остават – силата на Твореца и силата на творението.

Разбира се, всяко от тях се дели на много повече части, отделни сили и действия. Но по същество, говори само за две сили: желанието за получаване и желанието за даване на наслаждение, и това, което се случва помежду им. Това е цяла наука.

Ако една наука говори за взаимодействията между тези две основни сили, тогава това е науката кабала. А ако говори за различни резултати от тях на различни нива на материята – неживо, растително, животинско и човешко, то това са науките на този свят.

Разбира се, тези наука си истинни, защото те ни дават знание за външното поведение, чрез което действието на тези две вътрешни сили е изразено. Но тези науки са много ограничени и можем да разчитаме на тях само в границите на нашия тесен свят.

Оказва се, че науката кабала, която обяснява двете основни сили, действащи в природата, е основата за всички други науки. И това не включва само естествените науки, които изучават природата и външния свят, като физика, химия, биология, зоология, а и тези, които се отнасят пряко към човек, като музика, танци, изкуство.

Всичко това също е част от „седемте основни външни науки”, защото ни дава знание за възможностите на човек да възприема и усеща света.

От урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 21.02.2011

[35960]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ние се срещаме с новото поколение, което може да направи всичко, само ако разбира, чувства, решава и се съгласява с това, което трябва да бъде направено. Иначе то няма да направи нищо. Виждаме това и по събитията, които сега се случват по целия свят. Задава се нова вълна, или с други думи, ново стъпало от общата душа се пробужда в цялото човечество.

Модерното поколение е противопоказно на морално правилното възпитание, което заплашва човек и му налага морални учения, казвайки му „Гледай на нас като на пример и прави по същия начин”. Това не е достатъчно за младото поколение. Те няма да поемат по този път. Точно обратното, ще вземат най-лошите примери и няма да се овладеят, за да се придържат към вашите прекрасни модели.

Новото поколение няма да приеме нищо само защото така трябва да бъде. Въпреки че едно дете абсорбира много неща автоматично, все пак, ако отгледаме съвременните деца чрез награди и наказания, това няма да проработи. Това е защото егоизмът расте от ден на ден и няма да може да издържи. Затова, навикът ще стане втора природа за тях.

Право пред очите ни в децата расте нова природа и тя изисква от вас да им дадете метод. Вие искате да дадете на децата готови резултати, които те да изпълняват като малка машина, която вие управлявате, да ви гледат и да повтарят всичко. Но това няма да проработи. Децата са проницателни, те непрекъснато ви изучават и анализират. Вие сте напълно прозрачни за тях.

Трябва да разберем, че това поколение изисква много разумен и логичен метод, който то може да разбере и, съответно на това разбиране, да го използва.

Робското поколение е свършило или поколението на машини, в които дори Чарли Чаплин се е въплъщавал. Днес трябва да помислим за това, как да дадем на младежта обяснение за процеса на развитие, реалността и тяхното място в нея, целта, пътя на управление и възможностите, които стоят пред всеки човек.

На кратко, необходимо е да покажем на човек границите, в които той наистина е свободно творение. Новото поколение е много различно от нас и затова не трябва да развиваме методи за дресировка, към които те послушно да се придържат, а метод за предаване на мъдростта според възрастта. Тогава децата ще използват и реализират тази мъдрост чрез поведението си и тогава всичко, което ще ни остане да направим, е да проверим дали сме им я дали правилно. Ще видим това по резултатите.

В миналото образованието и възпитанието са били базирани на награда и наказание. Децата са били натъпквани в различни граници и са били държани на каишка. Казвали са им „Така трябва да се държите”. Но днес това няма да проработи, защото Творецът изисква от нас да достигнем до осъзнаване на злото, до разбиране за това, какво се случва в живота. Трябва да се научим да се контролираме според важността на целта. Това е самостоятелната работа на човек.

Душата няма възраст. Няма значение в кого се пробужда тя, възрастен или дете. Трябва да разберем, че сме задължени да дадем метод за поправяне на младите и на старите, така че те да растат само чрез него.

Видео: Pink Floyd – Another Brick in the Wall

От вечерна беседа по възпитанието, 19.02.2011

[35843]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човешката природа е напълно егоистична. Затова той сам не може да я преобрази, а се нуждае от вътрешната сила, която да го промени. А тази сила може да бъде повикана само чрез изучаването в група на науката кабала.

“Ще призная, че не е по силите на човек със свои сили да измени егоистичната си природа, желанието си да получава само за себе си, и всички действия да извършва само заради другите.

Но затова Творецът ни е дал науката кабала (Тора) и действията в група (Заповедите), които опитвайки се да изпълняваме, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние изменяме своята природа“.

(Баал а-Сулам. Статия при завършването на Книгата Зоар)

[35949]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Интернет е много мощно средство за разкритие. Виждаме какво става в света, как интернет разнася информацията – със скоростта на вирус, свързвайки хората и държавите помежду им. Ала накрая той ще разкрие своята пустота, и ще стане ясно, че всички надежди и вложения в него не са се оправдали. И какво ще остане на хората тогава…

Точно в това трябва да им се помогне – да разберат, какво се крие вътре в тази виртуална връзка, от която те разчитаха да получат всевъзможни напълвания във вид на науки, знания,  власт, уважение, взаимно влияние, познанства, всевъзможни видове връзки. Всичко това внезапно ще се опустоши, и цялата интернет-машина ще заработи на празен ход, докато постепенно съвсем не спре. Хората ще загубят интерес към нея и ще престанат да влизат в мрежата.

Интернет компаниите ще изобретяват всевъзможни нови програми и игри, ще ги предлагат дори безплатно, само и само да влизат хората в мрежата – но никой вече няма да иска, защото ще настъпи насищане и от това.

Нашето желание расте, но вече не количествено, а изисквайки все повече и повече да израства качествено. Но това качество е вече невъзможно да се обезпечава с техническите изобретения – защото това е нужда от вътрешната връзка. Ще се наситим и на това материално интернет общуване и ще осъзнаем, че ни е необходима вътрешната връзка между всички ни.

Но интернет мрежата може да я обезпечи само, ако ние я използваме с надеждата, че ще извлечем от нея силата, която ни съединява. Тогава интернет връзката ще стане подобна на нашите кабалистични уроци, когато ние стоейки заедно, четем и искаме чрез това съвместно четене, да привлечем силата, която да ни свърже помежду ни. Същата такава връзка трябва да построим и вътре в тази, сега съществуваща в интернет.

Самата връзка вече си съществува, и трябва само да се промени нейния подход – тоест да се свързваме така, че да пробудим  вътрешната връзка, която се намира в тази мрежа. И ние искаме да пробудим тази вътрешна сила, заключена в нашата връзка.

Тези външни модеми и съединителни кабели са само материалното изражение на нашето желание да се съединим. И тогава ние ще разкрием тази връзка! Аз мисля, че това ще се случи много бързо, в приближаващите 1–3 години – ние много бързо се движим към това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35981]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала е основата на всички науки, струва ли си първоначално да дадем на детето нейното знание и едва после да започнем да го учим на всички други науки?

Отговор: Първо, детето трябва да се запознае със своя свят. Но още от ранна възраст, от шест години, ако не и по-рано, може по малко да му се обясняват понятия от науката кабала.

Децата могат да възприемат това знание паралелно с науките на нашия свят толкова естествено, колкото лесно запомнят няколко езика. По същия начин можем да им обясняваме двата езика за възприемане на реалността: вътрешния и външния. Те ще усвоят това много лесно и то ще влезе в основата на тяхното възпитание като навик, заложен в детството.

Трябва да им се обясни, че в света действат две сили. И всичко, което виждаме със своите материални очи са картини, възникващи в нашите сетивни органи, като следствие от взаимодействието на тези две сили. И тогава, детето ще може да разбере вътрешната същност на всяко явление, което наблюдава.

Всеки предмет – маса, стол, човек, автомобил, самолет, в крайна сметка може да се разложи на съчетание между тези две сили – получаване и отдаване – и да се изясни, защо това тяхно особено съчетаване създава в нас именно такъв образ на материалния обект.

И тогава, детето ще разбере, какво може да получи от него и как да го използва така, че с негова помощ да постигне някакви материални или духовни придобивки. Защото, то ще знае мястото на този обект в цялата реалност, а това е много важно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35957]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, през цялото време трябва да мислим за съединението помежду ни и на базата на тази постоянна, силна мисъл, малко да слушаме текста – доколкото това е възможно в качеството на добавка, подправка.

Но мисълта за съединението трябва да бъде силна и непрекъсната. И според възможностите, добавяме към нея самия текст – мисълта за него, усещането. Но само при условие, че тази основа – постоянната мисъл за съединението – не изчезва и не ослабва.

Можем с лекота да се намираме в правилно намерение само, ако знаем, че „Зоар”, както и цялата Тора, говорят само за типовете връзки между нас. Затова всичко, което изучаваме и всичко, което искаме да виждим сега, в резултат на нашата работа, е съединението между нас, вида на нашата връзка, нейните характерни особености, всичко ставащо между нас – за всичко това е разказано в книгата „Зоар”.

И по тази причина, говорим за една и съща точка –  за  точката на съединение между мен и останалите. А в тази точка има всевъзможни видове връзки между мен и всички. И за тях разказва Тора.

И ако се насоча правилно, тогава разбирам, че става въпрос само за това. Какви точно видове връзки има между нас? В какво мога да се съединя? Как да опозная това?

Това означава, че искаме да познаем изучаваното – и не знаем. Но от стремежа да познаем, да се съединим в единно желание/кли и да изясним всички видове връзки, за които разказва Тора, идва светлината, връщаща към източника, създава тази връзка, прояснява – и тогава я разкриваме на практика.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Откъде получавам сила, за да изтърпя поправките?

Отговор: От обкръжението. Сам, човекът няма силата да направи и една крачка напред. Ако групата ти дава осъзнаване за важността на целта, показвайки ти колко нисше и презряно е настоящото състояние, тогава ще имаш сили да се пробудиш от това състояние към по-добро, по-напреднало състояние.

Казано по друг начин, отдаването става по-добро в твоите очи, въпреки че ти е изглеждало по-лошо преди това. Ти си си мислил: „Защо трябва да отдавам и да се обединя с другарите? Това ме отблъсква. Не съм способен да го направя.”. Но другарите ти показват, че това е развитието. Виждаш, че всеки се стреми към това, и тогава завистта, силното желание и честолюбието те предвижват към същото нещо. И тогава  си способен да го направиш.

Но  само при условие, че  склониш глава пред обкръжението. За да направиш това, ти е дадено всичко необходимо. Имаш силата за себеотричане, но ако не я използваш, няма какво да направиш. Довели са те до групата и са ти казали: „Вземи я”. Тук започва твоят свободен избор: да я вземеш или не?

„Да я вземеш”, означава да анулираш себе си, да склониш глава. Моля, направи го и ще се придвижиш напред. Колкото по-малък и скромен се чувстваш по отношение на другарите, толкова повече ще се нуждаеш от тяхната помощ. Тогава ще можеш да получиш от тях осъзнаването на своята собствена низост и величието на Твореца, за да напреднеш съобразно това.

Но ако не се принизиш пред тях, тогава оставаш „петел” с високо вдигната глава и ще си останеш на животинското ниво.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че ние живеем, за да разберем, че искаме да се обединим, а не можем. Но защо продължавам да забравям за това?

Отговор: Ти не забравяш. Баал а-Сулам е написал статията„Чудесното свойство на запомнянето”, която обяснява до колко е невъзможно да запомня, а след това и да забравя. Просто в мен се проявяват и преминават решимот.

Затова не трябва да съжаляваш за нещо, което си забравил от миналото или нещо ново, което не желаеш. Ти трябва да приемеш всяко състояние като работно задание и да го реализираш. Всичко, което имам, ми е нужно. Аз виждам себе си след като нещо се е проявило в мен и от тази точка започвам да работя.

Без значение какви желания и мисли се пробуждат в теб, за да те объркат с тези неочаквани „изненади” или безкрайни повторения, те не ще изчезнат докато ти не ги реализираш до края, докато не решиш за себе си, че дадената мисъл е непригодна и не искаш да се занимаваш с нея, или че тя е желана и ти не искаш да я реализираш до края. Нищо не изчезва докато не направиш този краен анализ.

Скоростта на реализация на твоите желания и мисли зависи от готовността ти да ги търпиш и да се издигнеш над тях, работейки с вяра над знанието. С други думи, това зависи само до колко си включен в обкръжението.

Въпрос: Защо трябва да търпя това?

Отговор: Защото си задължен да не бягаш от тези желания, а да ги съхраниш и да ги анализираш, издигайки се над тях.

Например аз получавам някаква неприятна мисъл. Тогава аз се включвам в учението и групата, спазвайки дистанция между себе си и смущенията, които ме тревожат. Аз решавам за себе си, че едното е по-важно от другото. Аз продължавам по този начин докато лошата мисъл бъде захвърлена до самото дъно и изчезне. Така аз я анализирам. А после това се случва отново и отново, докато не я „стъпча” окончателно.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г., статия 3, „Светът е създаден за Тора”: „Тора и Исраел са едно и също. В началото Тора е инструкция за поправяне на злото, наречена 613 съвета за поправяне на 613-те части на егоизма. А след поправянето Тора е порции от светлината на Твореца, съответстващи на всеки от 613-те поправени органа на душата.”

Въпрос: Как най-достъпно да обясним на човека какво са Исраел, Тора и Творецът, и в какво се състои смисълът на тяхното единство

Отговор: Ние се намираме в неизменно състояние. Както е казано: „Аз Себе си не съм променял”. Това единствено състояние се нарича „Малхут на света на Безкрайността”. Пожелавайки да донесе на творението благо, Творецът го е създал в съответстващото за благодеяние състояние. Но за да усети това благодеяние, творението трябва да премине през всевъзможни премеждия, които ще увеличат желанието, апетита в него. Ще предизвикат отчаяние, беди и вълнения – с други думи, различни усещания, противоположни на усещането за Добрия и Творящия добро. Защото по друг начин, творението не може да Го усети.

Но за да не станат усещането за Добрия и Творящия добро, и Неговата противоположност двоен удар за творението, Творецът направил така, че да събираме неприятните усещания капка по капка – по малко, на малки порции. „Ох!” – и стига толкова. Отново „Ох!” – и достатъчно. Така вървим по пътя, внимателно проверявайки желанието и учейки се кое е добро и кое лошо.

Като цяло, трябва да бъдем чувствителни и възприемчиви към доброто и злото. Колкото повече човек е чувствителен към осъзнаването на злото, толкова по-високо е неговото стъпало и толкова по-дълбоко прониква в материала на творението.

И затова в неизменното състояние, което е създал Творецът, вече съществува желанието за наслаждение заради отдаване, поправеното правилно намерение, а също и светлината, напълваща това желание и намерение. Там всички те са единни – без каквито и да е различия. Именно това състояние се нарича „Исраел, Тора и Творецът са единни”.

„Исраел“ (ישראל) е съсъд, кли, с намерение за отдаване на Твореца – с други думи „право към Твореца, яшар-Ел (ישר-אל). „Тора” е цялата светлина, която го поправя и напълва. И те са единни, тъй като са постигнали състояние, в което са абсолютно равни и се намират в сливане.

Равенството, сливането на Твореца с Творението е единствената форма, в която те съществуват. И всяко създание постепенно разкрива тази форма, след като в него се събуди желанието да я разкрие.

Проявявайки пустотата в нашето сегашно състояние, в делата на този свят, Творецът постепенно ни води до чувството за опустошеност, безцелност, за безсмислеността на нашия живот. И в същото време, Той пробужда в нас началото на духовното кли, зародиша на осъзнаването на злото. Моето състояние е скверно, не защото е безвкусно, а защото съм лишен от сливането с Твореца.

Аз осъзнавам това постепенно. В началото изобщо не разбирам точно какво ми е необходимо – подобно на детето, което не знае защо плаче. Но малко по малко, детайлите се проявяват, стават по-ясни, появяват се в мен и вече чувам нещо.

След това идвам в групата, при учителя, и няколко години се подлагам на въздействието на светлината в различните състояния, през които преминавам заедно с учителя, книгите и групата. Процесът продължава и аз ставам по-възприемчив към осъзнаването на злото. А злото се заключава в това, че не искам да се приобщя към книгите, учителя и групата. Когато започна да усещам, че именно това е моето зло, поемам по правилния път към поправянето.

И едновременно с това разбирам, че е необходимо да се съединя с другарите, да получа от тях пробуждане, да придобия техния разум и чувство – да се разтворя в тях. Аз се включвам в тях, в техните желания и намерения, насочени към целта. И чрез това свое включване, трябва да привлека светлината, връщаща към Източника – с други думи, трябва да се уча заедно с тях да привличам светлината. Ако това се осъществи, натрупвам необходимото количество и качество усилия и стигам до поправянето на моите келим.

Разбира се този процес се състои от цяла серия от действия. Защото наведнъж няма да мога да изтърпя големите поправяния, големите скокове. И затова, има множество стъпала, които се делят на по-малки стъпала, а те от своя страна на още по-малки и т.н. – и чрез тях постигам състоянието, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Аз вече съществувам в това състояние, но то се проявява в мен постепенно. Не бихме могли да изтърпим всичко наведнъж, тъй като това единство е абсолютно противоположно на нас.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Езикът на клоните” може да бъде много полезен, ако се намираме в двата паралелни свята едновременно. Той ни обяснява, как да използваме предметите от нашия свят, как чрез тях можем по-ефективно да въздействаме на другите хора и да ги пробудим за поправяне.

Ако познавах природата на човека и на всички предмети, намиращи се на мое разположение, би било възможно да пробудя целия свят за поправяне! Щях да знам точно какви филми, текстове, особена музика са необходими за тази цел – щях да преценявам техните души и силите, които искам да задействам вътре в тях, съгласно вътрешното им устройство, което познавам.

Но тъй като засега, те не разбират обръщението отправено към тях на нивото на душите и вътрешните им сили – пренасям това на друга плоскост, на нивото на материалния им слух и усещания, в звука на музикалните инструменти. По такъв начин се появява възможност да им повлияя.

Посредством такива външни инструменти, мога да пробудя в тях вътрешни сили, за които самите те не знаят. И това им въздейства чрез външния слух, чрез музика, и постепенно пробужда в тях вътрешните сили.

Защото човекът е единна система, в която се обединяват материалното и духовното. И затова е възможно да му се въздейства с материални средства, но с намерение да повлияят на вътрешното, духовно ниво. По този начин, можем да го въведем във вибрации, в резонанс и да получим реакцията на такива слоеве, за които сам не подозира – чрез слушане на музика и други външни въздействия.

Точно така пробуждаме себе си с четенето на кабалистичните книги – „Зоар” и „Учение за Десетте Сфирот” – повишавайки своята чувствителност към светлината, връщаща към Източника. Защото тази светлина не се намира на материалното ниво. Но кабалистите са направили така, че чрез външно въздействие върху моето ухо и око, да получавам вътрешно въздействие – ако се настроя, че искам да получа именно него.

Ето защо, ако се познава връзката на корените с клоните, на нивата на двата паралелни свята: духовния и материалния – един срещу друг, тогава за поправяне може да се пробуди целия свят.

Именно по този начин действаме, но не със силата, с която го правят авторите на „Зоар”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→