Въпрос: Защо трябва да се учим да привличаме висшата светлина? Защо светлината не може да ни въздейства, докато работим в групата по начина, по който тя въздейства на малко дете по време на игра? Защо не е достатъчно да играем играта „любов към приятеля”, за да постигнем тази любов?

Отговор: По време на учението ние се опитваме да се обединим и задължително се нуждаем от светлината да ни развие. Светлината не просто идва, за да се опита да ни обедини заедно. Тя трябва да дойде от висшия свят, от висшето състояние или висшето стъпало.

Ние не растем като животни, т.е. ние не растем на същото равнище. Едно малко дете, което иска да стане възрастно, само расте вътре в своето его без да го превръща в „заради отдаване”. То просто става пораснало животно.

Но в нашата духовна работа на всяко стъпало ние превръщаме нашето его в отдаване и затова се нуждаем от светлината, възвръщаща към Източника. Затова не е достатъчно да „играем” в групата, за да постигнем любов към другарите, защото тази любов е противоположна на природата ни. Аз играя на любов, но така няма да я достигна.

Ако хората искат да се обединят, за да постигнат някаква егоистична цел, която нашето его разбира, например победа или печалба, тогава те няма да имат никакъв проблем да се обединят. Но ако трябва да изменим природата си, тогава нашето его не разбира защо е нужно да се обединим с другите и затова не можем да го направим. Аз чувам много претенции. Хората идват при нас и недоумявайки питат: „Това са отношенията, които вие, кабалистите, имате? Но тук трябва да има безкрайна любов! А вместо това, погледнете какво се случва тук!”. Хората отвън не го разбират.

Ако попаднете в някакво външно общество, което има ясна егоистична цел, вие ще видите, че те са обединени заедно, защото разбират, че заедно могат да постигнат целта, като например успех в някакъв бизнес или строежа на дом. Но ние не можем да се обединим, защото обединението между нас е възможно само чрез разбиване на егото, докато във външното общество това се случва чрез увеличаване на егото.

Затова ние трябва допълнително да пробудим светлината, възвръщаща към Източника. Само въздействието на светлината може да ни обедини. Ние можем да разкрием между нас само омраза. Във външното общество, което е обединено от егоистична цел, хората разкриват любов помежду си, а ние разкриваме ненавистта. Това се нарича „планината Синай” – планината на ненавистта. Тогава ще ни потрябва Тора – светлината, възвръщаща към Източника, защото ние можем да се обединим само с нейна помощ.

Затова ненавистта се разкрива само в истинска група от кабалисти и тогава те трябва да учат, за да привлекат светлината, която ги обединява. Но светлината ги обединява само за момент, а след това отново разкриват омразата, за да могат да напреднат по нататък, привличайки светлината към себе си. И така те непрекъснато трябва да привличат светлината, защото в противен случай те се потапят в омраза. Омразата е тяхното его, „помощ срещу тях”, помагайки им по този начин да напреднат.

Затова се нуждаем от група и ние трябва да се опитаме да се обединим заедно, въпреки че е ясно, че ние не го постигаме сами. Но трябва да се опитаме и да не се смущаваме да играем тази игра. Ние трябва да учим заедно, за да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, защото тя трябва да извърши този преврат в нас, тъй като ние няма да се обединим без да придобием свойството отдаване.

Външното общество се обединява егоистично, а ние – само благодарение на общото духовно отдаване. Ако светлината ни въздейства и ни обедини един с друг, тогава в общото кли между нас веднага ще разкрием Твореца. Общата сила, която ще се разкрие между нас е Творецът. Тогава нашето желание за наслаждение ще се превърне в желание за отдаване.

От  урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35407]

Filed under: Духовна работа в група, Егоизъм, Ежедневен урок, Кабалистични източници | Add Comment →