Кабала е всичко. Няма нищо, което да излиза извън нейните рамки – това е и човекът, и целият негов свят, независимо къде се намира той. Но всичко това е именно във възприятието на човека, а всички растения и животни (зоология, биология, ботаника) изучаваме само така, както ги усеща той. Всичко това са някакви сили, които се проявяват по този начин спрямо мен.

И дори Твореца аз изучавам само така, както се разкрива спрямо мен – аз разкривам Него, чрез цялата реалност, нейния корен. Постигането на този корен е и целта на цялото изследване. Цялото мироздание се е развило само за да може човекът да разкрие Корена. Цялата реалност е средство за установяване на връзка между човека и Корена, Твореца.

Творецът не е някакъв религиозен символ, а коренът на всичко, управляващият всички, първопричината и източникът на всичко съществуващо, а също и целта. Както е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният”.

Корен означава, че от него започва всичко и Той определя как ще стане всяко действие – и с Него, в крайна сметка, завършва всичко. За Него е казано: „Един, Единен, и Единствен” и „Няма никой освен Него”, „Добър и Творящ добро”.

Но не е възможно да изследваме реалността, ако първо не променим себе си. Само кабалистът може да бъде изследовател в тази наука, защото я разкрива на самия себе си. Невъзможно е да я изследва в качеството си на външен наблюдател, както се прави в другите науки.

Например, някога изучавах металознание. Ние вземахме образци от метала, нагрявахме го, охлаждахме го, изпитвахме го под натиск, проверявахме влиянието на различните добавки, на сплавите. Но аз си оставах все същия човек, който изследва метала. После изхвърлях образеца, а на другия ден вземах друг.

А в кабала трябва да се намираш вътре в образеца, който подлагаш на изпитание! Трябва да приемеш неговите свойства. Не просто да се научиш малко да ги разбираш и усещаш отвън, както обичайно проникваме в онова, което изучаваме. В кабала трябва да се намираш вътре в самия материал, да приемеш същата форма и съгласно това съответствие ще можеш да го разбереш.

Когато построиш вътре в себе си този пълен модел, само тогава ще можеш да проверяваш и изследваш. Ти ще изследваш самия себе си! Творецът (Боре) означава „иди и виж” (бо-ре). Аз не виждам нищо отвън – Творецът се намира вътре в мен. И в зависимост от подобието, което ще постигна, казвам: „Ето това е Творецът! Това е моят Бог.”

И всеки трябва да знае това – „от малкия до великия”. Но за тази цел трябва да бъдем готови да променим своята природа и да я заменим с природата на Твореца.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 23.01.2011

[33953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: В интернет мрежата Facebook, днес са регистрирани повече от 500 милиона потребители. Това е повече от цялото население на САЩ и означава, че всеки 12-ти човек в света използва тази система.

Как мислите, може ли такава система да ни отведе по-близо до духовната връзка, за която говори кабала? Как виждате ролята на Facebook в развититето на човечеството?

Отговор: Мисля, че всички начини за връзка, развити от хората и особено интернет, цялата тази световна мрежа ще са ни от полза. Всичко това произлиза от нашето желание да бъдем свързани един с друг. И свързани именно по този начин – не на физическо, външно ниво, а чрез по-вътрешна връзка.

Независимо от това, че днес, все още не сме се научили да използваме правилно тези предоставени ни възможности. И както във всичко останало, като егоисти, първо започваме да използваме всичко ново малко неправилно, докато не се намери по-приемлива форма. Но много се радвам, когато слушам за успеха в развититето на такива връзки между хората и възлагам на това големи надежди.

Защото виждаме, че природата ни подтиква към по-тесни връзки помежду ни. Сега разкриваме, че сме съединени помежду си и всички зависят от всички. Днес ни се разкриват тези закони на природата. И ако вървим в една посока с тях, то безусловно ще спечелим.

Това важи за всеки закон на природата – ако го знаем и изпълняваме, тогава ще спечелим. Затова, използването на социалните интернет мрежи, които помагат за установяване на връзка между хората е много полезно.

Въпреки, че в началото, всички се държат там като малки деца, които постоянно се бият и спорят. Но после, постепенно се научават как да общуват правилно, зачитайки чуждото мнение.

Мисля, че човечеството бързо ще премине тази детска възраст и ще стигне до състояние, когато ще използва всички  социални мрежи достойно, правилно и чрез тях ще почувстваме, какво всъщност сме всички ние – като един човек, една система.

От телевизионното предаване „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[33936]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да действам, за да преобразувам негатива между другарите в разбиране на това, че всичко идва от Твореца?

Отговор: Това е много просто. Щом като почувствам между нас и именно между нас някакви проблеми, аз веднага мога да привлека, да повикам Висшата сила, която ще създаде мир между нас, равновесие. Казано е: „Правещият мир в небесата, ще направи мир между нас”. Аз сякаш мога да Го заставя, да Го принудя, мога да разбера защо става това между нас, с каква цел Той прави това.

Въобще да се предявяват изисквания към Него може само за това, да поправим себе си. А което касае ставащото между нас, аз трябва да кажа: „Всичко това става заради мен и в никакъв случай не поради някого другиго”.

Да допуснем, чувствам, че между теб и мен е възникнало напрежение, конфликт. Това не е, защото ти си погрешен. Казано е, че всеки осъждащ, осъжда с количеството на своя егоизъм, с количеството на своята непоправеност. Виждайки те, аз винаги те виждам лош, но в действителност това е моето отражение в теб.

Това означава, че винаги трябва да изисквам поправяне. Докато не те видя идеален, аз все още не съм поправен. И всичко това се отнася само до връзката между нас, целта на която е да достигнем Твореца.

Това е възможно да се почувства само ако човек се включва в група, която увлечено работи с това, която разбира, че в това се крие смисълът на нейното съществуване, която за това и съществува, за да отработи в себе си всички взаимодействия, която осъзнава, че така тя поправя цялото мироздание, подготвя почвата за другите.

Зашото ние се явяваме част от общата система, от нейния корен, от „шапката”. Днес ние сме  първопроходци в новото поколение, което първо започва да разкрива Висшия свят в масов порядък. С други думи, ние полагаме основата за цялото останало човечество.

Към това, което става между нас, e необходимо да се отнасяте творчески, както в лаборатория. Ние трябва да видим себе си като естествоизпитатели и именно така да се отнасяме към себе си, към егоизма, който възниква в нас, като към нещо трето, чуждо, над което трябва да извършим експеримент. Както Творецът се отнася към него, така и аз трябва да се отнасям към него – отстрани.

Щом като в моята работа започна да се отнасям към егоизма отстрани, като напълно се издигам над всички проблеми, които възникват в мен – аз ще изляза от Египет.

А вече после ще започна да разкривам Твореца. Не веднага, не е така лесно – отначало ще се намирам в процес на поправяне на своите желания. Това се нарича „четиридесетгодишното пътешествие в пустинята”, но това вече е нещо друго. Защото аз воювам с егоизма в пустинята, заради това да завоювам, да образувам между нас свойството отдаване, свойството Бина.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако животът тече и в него има добри и лоши състояния, тогава цялата мъдрост е в способността да се наслаждавам и на неприятните състояния. Това наричаме мъдростта на живота: как да се отнасям към нещо лошо, така че да виждам в него или отношението ми или подготовката, или част от добро състояние.

Всъщност, това наистина е така, подобно на усещането за глад преди да се наситя или за умора преди да получа така желаната почивка. Не може да бъде иначе. Трябва да има „тъмнина” преди „утрото”, както е написано: „Имаше вечер и имаше сутрин”.

Например, аз се наслаждавам от мисълта, че скоро отивам на почивка. Тогава вече усещам част от тази почивка, точно сега, въпреки че реално тя още не е започнала за мен.

Тогава започвам да мисля: „Наистина ли ми е нужно да бъда на почивка? Или мога да започна да ѝ се наслаждавам точно тук и сега дори повече, отколкото когато тя започне?”. И наистина, когато в действителност отидем на почивка, не ѝ се наслаждаваме толкова много, защото се наслаждаваме от очакването и от подготовката за нея.

Това е мъдростта на живота. Когато я използваме, винаги живеем в красиви илюзии и се наслаждаваме на всеки момент. Това е истински подход, тъй като никога не получаваме напълване в желанието. Всичко е само над него.

От беседа с Рахел Лайтман преди заснемането на ТВ шоу, 19.01.2011

[33503]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Каква е ролята на религията и на всякакви други практики в съвременния свят от гледната точка на кабала?

Отговор: Религиите са възникнали от това, че Висшият свят е скрит от нас. От нас са скрити днешното, утрешното, бъдещото, това, което се случва в живота и което става след него. Религиите са основани на незнание, на вярата в нещо си.

Кабала няма никакво отношение с тях. Кабала е наука. Тя въобще не оперира с понятието вяра. Тя е методика за развитие на допълнителната възможност да се почувства обкръжаващият ни свят. Но в същото време, кабала изразява и своето мнение за това, което се случва в света, защо са се развили вярата, вярванията, религиите. В нашия свят общо се наброяват три хиляди и осемстотин всевъзможни методики, вярвания, убеждения, религиозни практики и т.н.

Те се появяват, защото ние не знаем какво се случва, ние се намираме в непредсказуем свят. Не виждаме връзката помежду ни. Ние изобщо не виждаме причината за всички явления, за това, което ще се случи с нас зад ъгъла. Не знаем нищо. И затова в човека възниква нуждата някак си да узнае или ако не може да разбере, то поне някак си да се предпази, да се застрахова по някакъв начин, да има някаква гаранция, ако е възможно. И ето тук се появява възможността за такива религиозни методики. А в своята същност те са психологични практики, които ни дават успокоение.

Разбира се, ако ние разкрием Висшия свят, то за религиите няма да остане място. И затова, като правило, религиите не приветстват особено много кабала – имам предвид истинската кабала, която действа като наука, защото тя предварително разкрива на човек онова, което му е неизвестно.

А от друга страна, религиите са необходими. Те съществуват в човешкото общество, затова човек все пак да се развива, за това, той да мисли, че съществува нещо по-голямо, нещо висше. Религиите се явяват вече някакво предварително действие, подготвителен стадий за това, да започнем да проникваме във Висшия свят. И затова, след като са изминали няколко хиляди години във всевъзможни религиозни практики, идва времето, когато човек започва да се нуждае от реално разбиране на света, защото природата просто не му оставя никаква друга възможност.

Сега ние навлизаме в такова противостояние с природата, когато тя ще ни принуди да я опознаем, зашото ще се окажем в толкова непредсказуемо състояние, че няма да знаеш какво ще се случва в следващия момент. Така е невъзможно да се съществува. Ние виждаме, че и така се разделят семейства, вече не желаем деца. Човечеството вече изобщо е във времето, когато му остават само наркотиците, за да се забрави.

Тоест ние стигаме до това, че сме длъжни да видим цялата картина. Само тогава ще имаме сила, защото ще знаем за какво живеем, творим, съществуваме. Днес в нас това сияйно утре го няма! Излезли сме на такова ниво, когато вече, след него, има единствно разкриване на следващото стъпало, следващото измерение.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33810]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Единствената работа на човек, когато четем книгата „Зоар” е да привлича поправящата светлина. Защо тогава „Зоар” описва структурата и механиката на духовните светове с такива подробни детайли?

Отговор: Не можем да се свържем с нещо, което изобщо не познаваме. Трябва да има някаква връзка. Това първо. Второ, когато четем, дори и без голямо разбиране, и ни изглежда, че някои части са описани повече или по-малко ясно, ние все пак се просмукваме от намерения и разграничавания.

Въпреки всичко, има разлика дали четем текст, който от части разбираме или учим напълно непознат текст, може би и на чужд език (въпреки че това също е полезно, тъй като ти пак поемаш духовната сила, скрита в текста). Във всеки случай, желателно е да четеш и да се опитваш да разбираш доколкото можеш, не умствено, а да бъдеш по-близо до него емоционално. Стремя се да го усетя, както аз усещам и да си представя как може би се усеща духовно стъпало в действителност.

Разликата между тези две понятия ми помага да се стремя да напредна. Това напредване може да бъде въображаемо, объркващо и сложно, но няма значение. Ключът е моето усилие.

Така се развива бебето. То полага усиля, а природата не очаква от него да прави нещо повече от това. В резултат, детето придобива разум. С други думи, по време на подготовката, по време на тъмнината нашите Келим (съсъди) не изискват от нас да съответстваме напълно на порцията светлина, на формата, която трябва да се разкрие.

Разкриващите се в нас решимот не ни дават ясно, точно разбиране за духовното състояние и следователно, не е нужно да го формираме правилно. Още повече, ние никога няма да можем да го направим, тъй като винаги се намираме в тъмнина, спрямо висшето стъпало. АХАП на висшия е винаги тъмен, винаги е по-възвишен и винаги отдава повече от нас.

Затова всичко, което трябва да направим, е да положим усилия и в отговор, получаваме сила свише, която ни поправя: променящата светлина. Това се случва точно по същите стъпала и по същия ред, както и в нашия свят. Тук няма никаква разлика. Както малките деца растат в нашия свят, така и ние растем в духовния. Светът, в който нашите деца се развиват, също е объркващ за тях, но те действат инстинктивно в него. А що се отнася до нас, ние израстваме, като полагаме усилия.

От урока по книгата „Зоар”, 26.01.2011

[33764]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Който прилага усилия да достигне Твореца: всички вчерашни усилия по подобряване на своето духовно състояние, сближаване с Твореца,  пречистване на себе си, всичко, което си положил вчера – сякаш днес е пропаднало! И отново, всеки ден и всеки миг е необходимо да започваш отново (независимо от отчаянието от похабеното време и усилия), все едно че не си работил това и вчера.

Затова е казано: “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“. Защото ясно разбрали, че са съвършено неспособни да направят така, че от тяхната работа да израсне нещо духовно. Затова тяхната молба към Твореца е била пълна, от дълбините на сърцето. И незабавно получили отговор, защото само на такава молитва отговаря Творецът. (Затова нашата единствена задача е – да ускорим постигането на състоянието “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“).

Баал а-Сулам. Писмо 57.

Усилието и трудът, откриващи се в сърцето на човека по време на молитвата (изясняване на молитвата), по-достоверно и ефективно го водят към целта, отколкото всички останали действия в този свят (които са второстепенни и външни, и съществуват само, за да доведат до самата молитва).

Баал а-Сулам. Писмо 56.

[33760]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От урок № 3 (лекция), Москва

Въпрос: Преди десет – петнадесет годни беше повдигнат широко въпроса за националната идея на Русия, програмата за възраждане. Но той тихо изчезна от дневния ред и сега настъпи духовен вакуум. Как си представяте националната идея на Русия, програмата за нейното развитите?

Отговор: През висчките тези години се срещах с много хора, с членове на правителството, със средствата за масова информация, изявявах се много. Надявах се да намеря отклик именно в Русия. Първо, защото съм пропътувал целия свят и чувствам чрез своите ученици от цял свят душата на всеки народ. И никъде не съм виждал такова отдаване, такъв стремеж към истината, какъвто има в Русия.

Имаше национална идея. Надявах се, че тази национална идея ще послужи за основа на това да се покаже как трябва да се реализира. Тоест някога желанието на руския народ беше (подчертавам – някога) да покаже на целия свят, че има душа, някаква цел, че тя се намира по-високо от прагматизма, по-високо от джоба и други меркантилни интереси, че има за какво да върви напред и да увлече цялото човечество. Така че, това наистина го имаше някога – чак до деведесет и пета година, а може би и до двехилядната.

През последните години, за съжаление, когато започвам да говоря за това с някого и по принцип продължавам със същите идеи, не че ми се присмиват, но разговарят с мен като с дете. Сякаш всичко вече е минало – за какво изобщо говориш? Виждам, че за съжаление, тази идея е умряла.

Но не мисля, че това е възможно. Мисля, че народът просто е скован и в крайна сметка това може да се възроди, защото вътрешната необходимост трябва да съществува в народа. Надявам се, че тя ще се прояви. Но към днешна дата няма с кого да говоря.

И тогава се срещах и говорих за това с много влиятелни хора – какво може да се направи по този въпрос. Аз предупреждавах: вижте за какво говори кабала, като наука за общата природа, за нейното развитие, вижте към какво отиваме. По принцип, всичко стана така, както казах – с финансовата криза и т.н.

Не искам да бъда предсказател, но това е естествено, очевидно произлиза от кривата на егоизма, която се развива. Но чух много прост отговор: „Ние имаме армия и пари. Ако може нещо да се промени с помощта на тези две средства – готови сме да слушаме. Не разполагаме с нищо друго”. От страната на правителството, това е вярно – във всички страни говорят по същия начин.

Но все едно, мисля, че предстои светът да се разтресе хубаво – никъде не можем да се скрием от това. А после всичко, което сега е в застой, ще се разбърка и ще може да се говори за възраждането на тази идея. Но тя трябва да се гради по подобие с природата, а не да бъде някаква измислена идея, която се опитват да нагодят към народа, както са правили болшевиките.

Когато вървиш заедно с природата, тогава не грешиш. Можеш да я изпревариш в нещо или да я догониш. А ако вървиш в унисон, тогава това е най-оптималното, наи-комфортното развитите на обществото. Но ако вървиш заедно с нея, знаейки формулата на развитите, какво изисква тя от теб – тогава напълно се предпазваш от всякакви катаклизми и дори от всевъзможните малки отрицателни въздействия. Тоест няма да има нито болести, нито големи епидемии, нито земетресения или пожари – нищо. Ти просто съществуваш комфортно.

И изведнъж започваш да чувстваш, как цялата твоя дейност в света ти носи пестотин, хиляди пъти по-голяма печалба, отколкото днес. Просто, защото природата е благосклонна към теб, ти вървиш правилно с нея. Кабала разкрива само това – формулата, по която се развива човечеството и която трябва заедно да следваме. Тоест можем да се развиваме и под валяка на природата, който ни гази и ни развива въпреки нашия егоизъм, или ако вървим доброволно заедно с нея, за нас това ще бъде леко, приятно развитите.

Не виждам в света друга такава сила, като тази в руския народ – с неговия характер и стремеж към идеята, към това да живее в идеята, дори ако се наложи да страда заради нея, но това трябва да е истинска идея. И затова, все пак си мисля, че това движение отвътре, тази нужда предстои да възникне и тя ще може правилно да се реализира. И тогава, вие наистина ще станете учители на масите, които просто ще поискат да научат, в какъв свят съществуват. Това ще може да им се разкаже, покаже, разкрие и така да се стигне до състояние, когато целия свят ще бъде добър – което и изисква от нас природата.

Аз мисля, че това ще стане. Струва ми се, че няма да мине много време и ние просто ще бъдем принудени да поумнеем – съдейки от темповете на развитие и по това, което се случва в света.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33801]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), Москва

Въпрос: Ако осъзнаването на злото става при отхвърляне на обединението, тогава как жената трябва да чувства осъзнаването на злото, ако не извършва пратктическа работа по обединяването? И как конкретно трябва да чувства това обединение?

Отговор: Същото е, както в семейството. Как може да бъде преразказан конкретно семейния живот – какво означават отношенията между мъжа и жената?

Мъжът и жената са два събирателни образа, от които се състои цялото човечество и заедно, помежду си, те трябва да създават този образ на единната душа. Затова, групите задължително трябва да се състоят от две части, които да се съединят помежду си в своята работа – като една част, взаимно помагайки си.

Ако мъжът или жената не желае да се занимава с това, в никакъв случай не бива да се настоява да го прави. В духовното напредване няма никакво насилие. И както няма никакви задължения, така не трябва да има и никакъв натиск. Но взаимната помощ в групата от страна на жените и мъжете, трябва да бъде обикновена – както е в семейството.

Напредването е невъзможно без жените, защото те се явяват носители на истинското природно желание – по-близо са до природата. Без мъжете също е невъзможно, защото те се явяват проводници на тази висша енергия към женската част. Излиза, че дори в нашето духовно напредване, ние зависим един от друг – както е и в материалното. И примерно, същото съединение помежду ни, каквото е в правилно изграденото семейство, трябва да бъде и в групата, за да се допълваме един друг.

При нас, във всички страни, вече се появяват такива семейства, в които и децата, и жената, и мъжа – всички се занимават с това. Вече организираме наши задочни, виртуални училища.

Бих желал жените да бъдат много по-активни. Не разбирам, защо се получава така, че в кабалистичните групи женската част изведнъж някак си замлъква, става по-тиха, по-малко активна, съществува донякъде редом с мъжете, но малко под тях.

Не разбирам това. При мен има много жени, които ми помагат – с тяхна помощ правя преводите, обработването на материалите. На тях се надявам повече, отколкото на мъжете. Жените са по-предани в работата, няма да те подведат, по изпълнителни са. И затова, женската група, женската част трябва да бъде „по-гръмогласна”.

От лекция в Москва, 16.01.2011

[33805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→