От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Защо трябва да работим над себе си именно в група? Защо не можем да работим над себе си, чрез взаимодействието на външния свят?

Отговор: Трябва да работим помежду си в група, а не първо с външния свят, защото така препоръчват кабалистите.

Защо те препоръчват това? Защото ние с вас трябва да създадем такова общо желание, подобно по свойства на Твореца. И тогава ще можем да Го разкрием.

Ако кажа на човек от улицата: “Хайде, заедно да започнем да се обичаме един друг“, – той ще ме помисли за обратен.

Всъщност свойството любов – това е свойството на Твореца, основното Му свойство, проявяващо се пред нас. И аз трябва по някакъв начин да постигна това свойство. Как? Само ако се намирам сред хора, които ме разбират.

Значи ние трябва да обединим своите желания, и да се усетим един друг толкова, все едно всички ние заедно – сме едно цяло. Към това днес ни приближава общият вселенски егоизъм. Тази глобализация, тази започваща да се проявява зависимост, тези удари на природата – всичко ни движи само в една посока, – заставя ни да се сближим, “да се притиснем един друг в хралупата“, като мънички животинчета, които няма къде да се скрият.

Всичките нещастия, които сега ще ни се струпат, ще ни заставят да се сближим. Вътрешно да се сближим! Не просто в хралупата, заедно на една територия, а вътре в себе си.

Вие ще видите: природата ще действа систематично, удряйки в една точка. И затова ние ще трябва да се “прилепим“ с тези, които ни разбират. И да създадем заедно общо желание.

И веднага щом го създадем, то ще стане групата, която ще се превърне в едно сърце, едно желание. И тогава, според степента на нашето обединение, ние усещаме Твореца: нефеш, руах, нешама, хая, ехида – проявата на светлината между нас.

Всички души заедно са включени в целия свят, но ние, явявайки се техни части, вече сме се обединили и сме пропуснали през себе си тази светлина. И сега, тя постепенно протича и в другите души и те също започват да се пробуждат, започват изведнъж да усещат, че в нас има особено напълване. И те ще се приближат към нас. Ще видите как и те ще дойдат!

Но дотогава, вие трябва за начало да изпълните особеното условие, така че да има светлина във вас.

И затова, вие не можете да работите със странични хора, в които няма нищо такова. Това произтича от условията за поправяне на световете и е написано в кабала. Защо? Защото такъв е законът на Природата.

Ние трябва да започнем с тези непоправени желания, които са по-близо от всичко до светлината. Поправяйки тях, ние можем да се спуснем на по-ниско ниво, в желанията, които са по-непоправени. А поправяйки тях, се спускаме в още по-непоправените желания. През цялото време – от по-леката към по-тежката работа. Така се развиваме и в живота си: решаваме всички проблеми постепенно – от по-лесния към по-сложните. Това е естественият закон.

От урок по статията Рабаш, 16.01.2011

[33999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как човек може да разбере, че той действа изхождайки от точката в сърцето, а не от страданията във външния свят?

Отговор: Действа ли човек в групата изхождайки от точката в сърцето, а не от своя егоизъм? Устремява ли се той към групата, а не навън?

Да, ако поставя желанията, целите, средствата, усилията на другарите по-високо от своите. А ако другарите не са прави? – А те винаги са прави.

В действителност, каква е разликата за мен, даже и ако те не са прави? Главното е, че аз съм вътре в тях. И за мен няма друг изход. Да допуснем, че всички са против мен в своето мнение, а аз съм сто процента прав. Но те са заедно. Така че аз трябва да се сниша и да вървя заедно с тях.

Но те не са прави! Няма никакво значение. В духовния свят победата – винаги е в общото, в съединението.

Например, преди две и половина хиляди години е живял великият мъдрец – раби Йоси бен Кисма. И е имал, да допуснем, десетина ученици. Веднъж го помолили да се премести на друго място, на което той отвърнал: „Аз не мога да ги оставя. Защото, тогава аз напълно ще загубя това, което има в мен”. И това – при все че той е бил голям мъдрец на цяло поколение. Кои са те в сравнение с него? „Те са никой – казва той, – но когато са заедно, аз се съединявам с тях и чрез тях получавам всичко. А сам, направо, аз нищо не мога да получа”.

Защото съсъдът на получаването, детекторът, локаторът – това е групата. Нека тя да се състои от нищожества, от начинаещи, не е важно от кого. Ако те се съединяват помежду си – това е достатъчно. А мъдрият, се включва към тях, придава им чувствителност, и затова възприема всичко.

Самите те нищо не разбират и нищо не възприемат, те просто са се събрали заедно, като телета. Но той в съединението с тях получава светлината, а без него не би я получил. И те, постепенно провеждайки през него своето единство, също започват да растат. Така става в света.

Затова само единството ни довежда до правилния резултат.

В групата има много „умници” – действително умни хора, сериозни, най-умните, но индивидуалисти. И тяхното постижение нищо не струва! Когато аз гледам резултата, който ние трябва да постигнем в групата, аз точно знам: нека човек да е умен, нека да има потресаващи идеи, нека да се справя блестящо във всичко, което му дават, и да постига поразителни резултати – но в крайна сметка това до нищо няма да доведе. В него няма да има духовно направление, той не израства въз основа на своите усилия, макар отвън всичко да изглежда идеално.

Всичко духовно се постига за сметка на единението. Ако са се събрали съвсем малки, начинаещи, но, се обединяват, те постигат повече резултати, отколкото големите, мъдрите, даже и те да са вече кабалисти, но сами.

Раби Йоси нищо не би направил без своята група. Затова той не я е напуснал.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да говорим за любов към Твореца, ако не знаем какво е това?

Отговор: Любовта е проявление на желанието. Въобще, за каквото и да говорим, става дума само за случващото се вътре в желанието и за неговите разновидности.

Вярно е – не знаем какво е любов. Тогава какво да направим? Първо ние получаваме пример от това, което имаме. Всички свойства и форми са заложени в нас във вид на получаване. Изхождайки от това, посредством механичните усилия в групата и учението, поправящата същност на които ние не разбираме, нашите естествени свойства започват постепенно да се менят.

Защо? Посредством каква сила? Какво се случва с нас? Ние не знаем. Ние просто „наблюдаваме” промените, случващи се в нас. Днес аз не мисля както вчера и не желая това, което съм желал вчера.

Но човек не се ли изменя ден след ден? Това е така, но ние говорим за качествени изменения. Вчера не ме е привличало толкова много отдаването, любовта към ближния и връзката с него, но днес това е малко по-привлекателно, по-ясно и по-възприемчиво в моите очи.

Как се е случила тази „свръхестествена” промяна в мен? Аз сам не зная. Затова тя се нарича „чудотворно свойство”, сгула.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: На всяка цена ли трябва да се омъжваме или да се женим?

Отговор: Да се омъжвате или да се жените от една страна не е задължително.

От друга страна ние трябва да разбираме, че нашият свят е създаден по подобие на Висшия свят.

Днес в човечеството върви процес на разпадане на семейството. В близките 5-10 години ще видим, че хората изобщо не се намират един друг. Защо да се омъжваш? Защо да се жениш? Защо е всичко това? Хората не чувстват потребност от това. Пропаднала е самата основа на обществото. Ние виждаме, че светът се променя дотолкова, че като че ли идва до своя край.

Необходимо ли е човек да бъде женен или омъжен, за да напредва в духовното? Не. Няма нужда от това.

Наистина, за да приемеш върху себе си по-голямо подобие на духовната картина, трябва да имаш семейство и деца, да работиш, да живееш нормален, така да се каже, патриархален живот, който е съществувал в продължение на цялата история. Но това условие не е необходимо и затова кабалистите сега не настояват на това.

За мъжете то е по-задължително, отколкото за жените, защото мъжът трябва да върви срещу съпротивлението.

А жената няма нужда да се съпротивлява. Жената не трябва да превъзмогва своя егоизъм като мъжа. Тя изпълнява работата в групата, помага, обслужва, учи се, обработва материали и с това свое желание помага и участва, поправя себе си, правилно внася себе си в общото желание, в общото кли. На нея не и е нужно на всяка цена да се омъжи.

От друга страна мъжът, за да постигне духовното, трябва да положи по-голямо количество усилия, несъизмеримо с онова, което се изисква от жената. И затова, той трябва да се ожени, да се грижи за семейството и да работи с другарите. Той има особена духовна работа – тежка, истинска.

При жените не е така. Ако жената помага, участва, опира се на групата, това е достатъчно. С това тя напълно изпълнява ролята си. Това не е леко и не е трудно – просто става дума за различни методи на поправяне, за различни типове души.

И в нашия свят по-рано жената не е била длъжна да се грижи за доходите. Жената е устроена така, че трябва да се грижи за дома. Всичко, което касае дома и семейството – това е жената. А мъжът – това е всичко, което касае доходите, не дома. Така трябва да бъде устроено в съответствие с висшите корени, с взаимоотношенията на Малхут и Зеир Анпин в света Ацилут. Така по своята същност трябва да бъде организирана и нашата семейна клетка в този свят.

Обаче, на сегашния етап на развитие, ние вече виждаме онези форми, в които тя се е преродила. Нищо не може да се направи, мутация.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33996]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

От урок № 2, Москва

При жените проверката се извършва чрез това, в каква степен желаят да бъдат заедно и да поддържат, да обграждат мъжката част.

Жените трябва да оказват натиск на мъжете. Такъв е техният характер – необходимо е само правилно да го използват, да не се стесняват. Те зависят от мъжката група, а тя зависи от тях и без жените няма напредване.

Женското желание е първично, а мъжкото – вторично. Така е устроена цялата природа. Ако не бяха жените, мъжете през целия си живот щяха да играят футбол. Но женското желание ги принуждава да създадат семейство, да работят, да се прибират в къщи, нещо да правят. Всичко това е женско желание, а не мъжко. В мъжа няма нищо от това – през целия си живот, той е като дете.

Затова, жените трябва правилно да се организират и да оказват натиск, влияние върху мъжете. А те трябва да разбират това. Ние сме възрастни хора и трябва да използваме своята природа – и женската, и мъжката, за да постигнем целта. А целта се постига съвместно. Това е като раждането на ново, общо дете.

Така че, гледайте на това сериозно, взаимно. Неслучайно сме създадени такива. Гледаме на всичко като на случайно създадено от Твореца, а в действителност трябва максимално да съберем всичко, което е в нас, правилно да го съединим – и тогава ще получим желание, в което ще се прояви Творецът. Но без женското начало, тук нищо не може да се направи.

В света, жените са 60% и те са най-устойчивата му част. По същия начин е и в групата – тя е абсолютно неустойчива без женската част. Силната женска група е залог за устойчивост на мъжката част. Тя е по-стабилна. Действайки правилно, тя смекчава, тушира всички проблеми, всички люшкания на общата лодка.

Жените трябва да разберат това и точно да изпълнява своята функция. Мъжете също трябва да го разберат – да предоставят на жените съответните възможности и да ги ценят. Без това, нищо няма да се получи. Без женската част, мъжката веднага ще „тръгне на различни страни”. Присъствието на жените потиска всички отплесвания встрани.

Ненапразно, още на Авраам е казано: „Слушай онова, което ще ти каже Сара”. Женската основа в развитието е изначално най-важната. Цялото желание, което трябва да поправим е женско, проявяващо се чрез жената. Така че, организирайте се правилно. Където има силна женска част, там големият успех е гарантиран.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33988]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: В какво е уникалността на Берлинският конгрес? Какво трябва да осъществим там? Какво трябва да прави всеки един от нас, всички заедно и между групите?

Отговор: Сега, искате ли или не, вие се намирате под впечатление на това, което говоря аз. Вие сте, сякаш малко подтиснати и включени в единно желание, в единна мисъл. И това ни обединява.

Всички тези свойства, средства, желания, мисли, това, което вече изминахме, това което искаме в нашите стремежи, огромно количество от хора, групи – всичко това се съединява в едно и в крайна сметка работи, придавайки ни най-силен постъпателен импулс.

Но ние с вас имаме „малък проблем”. Струва ни се, че се намираме в малък егоизъм и трябва само да го преобразим, да завъртим тази малка ръчка, да натиснем на някакъв бутон – и готово. Ние не разбираме, че тук работи огромна система.

Това е не просто „Превключване”, което някой, там свише, иска или не иска да превключи. Ние се намираме в система от две противоположни сили: отдаваща и получаваща. И докато тази система не сработи в нейната диалектика, в нейното движение напред, по закона за съединяване на частите – няма да се получи.

Ние с вас само ускоряваме времето на нашите усилия, но никога не ще можем да извършим скок. Това е невъзможно поради природата на нещата. Всичко се извършва чрез постъпателни, последователни, строго определени движения, стъпка по стъпка. И с това движение, крачка по крачка напред, ние с вас постепенно се доближаваме към това, което се нарича „изстрелване“. Преход ще има! И този преход ще бъде внезапен.

Нашите конгреси ускоряват движението много и затова са важни. За тези няколко дни, в които сме заедно, а около нас се намират много хора от целия свят – в това време се извършва много сериозна обработка по степените на вътрешното ни развитие.

Защото трябва да преминем през тези милиони различни състояния. Ние трябва да ги изминем. И всяка една такава среща преминава по различен начин, всяка включва нови аспекти, нови форми, нови чувства.

Затова считам, че Берлинският конгрес трябва да бъде особен. Защото там се срещат хора, пропити с желанията на тази среда, в която те се намират, с нейните свойства.

Това е една много лоша среда. Европа е много труден континент, източник на всички проблеми, войни и огромен егоизъм, който наистина умира, както и цялата наша минала цивилизация. Но тя е костелив орех. Така че, това не е лесен конгрес, съвсем не е лесен, най-тежкият от всички.

А най-лесният конгрес от всички е в латинска Америка. Там хората се разпалват, те са открити, душевни. Не съм срещал други такива. След това е Русия. След това е Европа: колкото е по-сложно, толкова по ефективен е резултатът, работата е по-ефективна.

Затова, се надявам на вашата поддръжка – физическа и от разстояние, за да можем всички заедно „да поработим” над Европа.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се зарадваме на разкриващото се зло?

Отговор: Не, ти не можеш да се зарадваш на това. Получавайки удар, ти си длъжен да го почувстваш и едва по-късно ще можеш да работиш с него. Не е възможно да се защитиш предварително, така че вместо удар да усетиш прегръдка.

Работата е там, че злото се разкрива не като зло в прекия смисъл на думата, а като способност за осъзнаване на злото. И това вече е нещо абсолютно различно.

Осъзнаване на злото е когато, получавайки огромни наслаждения, се намираме в най-прекрасните и сладки състояния, които само злото може да подстави и по-добри, от които не ще ти се случат – ти разкриваш егото си като зло.

Ударът не е в това, като например да ти причиня днес някаква неприятност – това просто не е зло, което се разкрива.

Осъзнаване на злото е, когато в най-добрите свои състояния усещам своето его като зло. И тогава, в мен възниква ненавист именно към тези състояния, в които на мен ми е така добре.

С други думи, осъзнаването на злото и самото зло са две противоположности. И затова се нарича осъзнаване на злото, тъй като задействам своя разум, с помощта на който в доброто се разкрива злото.

Според степента, в която го разкривам, аз откривам удара, който идва от него, но самия удар аз не усещам. Защото злото не се проявява явно, то винаги се възприема като добро.

Змията се разкрива именно тогава, когато най-много се наслаждаваш. И само благодарение на светлината, която се спуска към теб, а също и на твоето обкръжение, ти разкриваш какво е зло – „ангелът на смъртта”.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 21.01.2011

[33946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие споменахте, че социалните интернет-мрежи съответстват на природните закони за развитие. И действително, Facebook има просто феноменален успех – половин милиард потребители! Това става необходим атрибут на съвременния живот. Защо на човек толкова му харесва именно виртуалната връзка, какво е особеното в нея?

Отговор: Нашата природа – това е желанието да получиш наслаждение, да напълниш себе си, да почувстваш нещо ново, да разбереш, да чуеш. Ние виждаме, че съвременната телевизия – това са хиляди канала, а ако влезеш в интернет, то там въобще има всичко, което поискаш – безкраен обем от информация. И всичко това следва от нашето желание за наслаждение.

Ако това желание може да намери за себе си напълване – това е добре. Но ако не можем да го напълним, то развиваме интернет-мрежи в такава насока, за да получаваме все повече и повече напълване. Докато постепенно не разберем кое за какво и тогава всичко, което не отговаря много на нашето его, на нашето развито желание, постепенно губи популярност и свежда до нищо.

И самото его също „вижда”, че му е полезно да е свързано с другите. Въпреки, че това е дълъг път, но постепенно хората и цели държави, които някога са враждували една с друга, започват днес да разбират, че няма избор. Ние не можем вечно да враждуваме – нали няма да чакаме, докато се унищожим взаимно. И се съгласяваме, че ни е по-добре да установим някакви връзки и да разговаряме.

Така животът ни учи да се съединяваме. Затова Facebook е много полезно явление. От него се ползва всеки човек в света, който иска да заема видно положение – започвайки от президента и до портиера. (Например, Президентът на САЩ, Обама, има 17 млн. „приятели” във Facebook). И това е достъпно за всеки.

Това е добре, защото в някаква степен отговаря на потребността да се достигне вътрешната връзка. И аз мисля, че на това ще се научим: как да отидем до по-вътрешни връзки – вместо физически, материални.

От телевизионната програма ”Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[33930]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвахте, че вътрешното изясняване започва още преди махсома. Но какво мога да си изясня тогава, ако още не съм придобил свойството отдаване и изцяло съм обзет от моето желание да се насладя?

Отговор: Точно преди махсома ти трябва да си изясниш доколко всичко, което желаеш в живота, е само заради собственото ти благо. Но тези изяснения стават с помощта на светлината.

Аз постоянно проверявам: дали правя това заради себе си или заради другиго? И така по отношение на всички и във всички направления. Аз през цялото време си изяснявам какви са моите мисли и разчети: „Аз го ненавиждам, но трябва да се издигна над това, тъй като моята ненавист изхожда от моето его, желанието да се наслаждавам.

Но ако аз се издигна над своето его, в намерението за отдаване, то ще започна да обичам този човек и да действам за неговото благо. И въпреки че вътре в моето желание да се наслаждавам това ще предизвика лоши усещания, но в своето намерение аз ще почувствам, че съм се издигнал към светостта, към отдаването“. Това е постоянно изясняване още преди махсом.

Опитай да се насладиш от това, че тъпчеш собственото си его. Може да си помислиш, че това е вид мазохизъм или сякаш някакво психично отклонение. Но това не е отклонение, защото заедно с това ти си слят със своето бъдещо вътрешно свойство отдаване, което също е твое. Ти се отъждествяваш с него – с това ново свойство.

Това не означава , че на теб ти харесва да страдаш. Не! На теб ти харесва да бъдеш в това ново свойство – отдаване и затова се стараеш да се издигнеш над своето желание да се наслаждаваш. И дори и да страдаш вътре в него, но в свойството отдаване се наслаждаваш. А след изясняването ти изведнъж усещаш: “Аз изобщо нямаше от какво да страдам! Даже обратното! Аз преобразих моето желание да се наслаждавам в желание да отдавам и за сметка на това още повече се издигнах!“

Това не е лесно. Но за сметка на няколко такива действия, това се случва. Наслаждението, в който и да е случай, е признак за край на действието: или в получаването, или в клипа, или в отдаването, светостта. Но наслаждението трябва да стои накрая, в който и да е случай ние се наслаждаваме, тъй като целта на творението е да се наслади.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→