Въпрос: Ние учим, че процесът на поправяне е вътрешен и трябва да го отделим от външния свят. Но от друга страна, живеем в единна реалност и аз чуствам как Кабала влияе на моя ежедневен живот.

С моята професия на адвокат, ми се налага да хитрувам с хората и чувствам, че повече не мога да ги мамя! Какво да правя?

Отговор: Е, какво може да се направи… Ако съм част от мафията, която продължава да краде, то как мога да остана в нея, ако не съм способен повече да мамя?

Има много такива професии. Ако се намираш в системата на егоистичното общество, то действа по такива закони. Затова, обикновено кабалистите са си избирали някакви прости професии и дори не са си помисляли да се издигат до високи постове.

Разбирам какви усложнения възникват – ако човек вече има такава професия е сложно да смени нивото си на живот. Но нещата трябва да се организират така, че горе-долу да се действа в рамките на справедливостта, макар и не на духовната, а на обикновената, човешка. За да не бъдеш принуден да лъжеш, да крадеш и ощетяваш хората, защото ще почувстваш, че вече не си способен на това.

Духовният напредък толкова променя човека, че той не може да понася измамата в тези мащаби, в каквито тя действа в бизнеса и сред обикновените егоисти. Това е проблем на много професии, свързани с човешките отношения.

Макар  методиката на кабала да е насочена само към вътрешното поправяне на човека и неговото отношение към другарите в групата, но и във външния свят, той вече не може да действа нечестно. Променя се целият, защото това е цялостна личност. Не може да лъже хората с користна цел и да им навлича зло. Това е последствие от поправянето.

Иначе, защо му е на света да се поправя, ако отвън всичко си остава по старому? Накрая, трябва да стигнем до поправен живот на тази земя. И привличайки към себе си светлината, която връща към източника, всички ние ще започнем да се чувстваме така и дори много пъти по-силно. Няма да можем да се лъжем един друг и да си причиняваме вреда.

Вярно е, че да обичаш ближния означава да обичаш неговия стремеж към Твореца. Но когато започнеш да се променяш, го правиш и по отношение на целия свят. По тизи начин ни действа светлината.

От урока по статията „Кабала и философия”, 11.01.2011

[32532]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е светлината Хасадим и как да я създадем?

Отговор: Когато с помощта на обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, аз развия своята точка в сърцето, тя става моето условие за отдаване на Твореца. Аз получавам тази способност. Светлината Хасадим ме освобождава от егоизма и аз се издигам над него. Това е сякаш получавам въздушен балон, който ме издига над земята, и аз мога да летя!

Светлината Хасадим е светлината Бина, светлината на свободата. Аз се освобождавам от своето егоистично желание, сякаш излизам от Египетските граници и ставам свободен от властта на своето его. Аз се издигам над него и то повече не ме обременява. Аз повече не съм свързан с никакви егоистични свойства, които са ме заставяли да крада, лъжа и скривам – аз се отказвам от всичко и ставам свободен, сякаш гледам целия свят и себе си от горе, реeйки се във въздуха. Такава свобода ми дава светлината Хасадим.

Светлината Хасадим се разпростира не вертикално, а хоризонтално, защото тя не е зависима от степента на желанието. Това е подобно на „широката душа”: „Аз съм тук, готов да отдавам на всеки, без да съм управляван от своето желание за получаване. Вземете всичко, което имам – аз нямам нищо против! Аз съм свързан с Твореца, обединен съм с Него и не чувствам никакви ограничения от своя егоизъм – той повече няма сила над мен.”

Ако човек дотолкова излезе извън егоизма, докато се издига в светлината Хасадим, той освобождава себе си от ангела на смъртта, издигайки се над него.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 07.01.2011
[32114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. Статията „Водачът на магарета“, п.85: … Работата е в това, че водачът на магаретата, който върви зад тях, е помощ за душите на тези праведници, изпратена им от най-висшето ниво, за да ги издига от стъпало на стъпало.

… Затова съобразено с величината и стъпалото на всеки праведник, Творецът му изпраща висока душа от необичайно ниво, помагаща му по пътя. … Това се нарича „ибур /зараждане/” на душата на праведника.

Въпрос: Кога ни удостояват със зараждането на душата на праведника?

Отговор: Когато желаем да се издигнем. Няма никакъв проблем! Поетапната  стълба не се променя. Силите, действащи на стъпалата, са неизменни. Всичко е достъпно, всичко очаква сигнала за стартиране. А тази система се стартира от нас.

Няма какво да чакаме. Натисни  „бутоните”, дръпни „лостовете” и всичко ще заработи.Ти трябва да стартираш този механизъм. Той се намира в твоя власт – заповядай!

Затова „кога” – зависи от човека. Когато пожелае.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 11.01.2011

[32506]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кой трябва да надвие злото: аз или Творецът?

Отговор: Каквото и да ми говорят за Твореца, аз трябва да работя сам, от началото до края. А после, съгласно това, което се разкрие, аз определям как то се случва: само по себе си, благодарение на моите усилия, или с помощта на някаква висша сила.

Не си струва да чакам нещо да падне отгоре. Нищо няма да падне. Със своите сили и старание аз трябва да разкрия съществуващата вече картина. Всичко зависи от това доколко ще се приближа до нея. Аз съм все едно дете, което расте само в тази степен, в която иска да порастне. И това желание то трябва да изгражда само. Ето сега си представи какво би му дошло до главата.

В нашия свят децата се развиват по естествен начин и ние едва успяваме да ги догоним. Детето се носи навсякъде, винаги нещо му се иска. Ето така и ние трябва да вършим своята духовна работа. Иначе няма да се развиваме, няма да растем. А ние вместо това си устройваме и почивки и прекъсвания за размисъл.

Нима детето си дава почивка? То няма нито секунда покой, то всеки един миг трябва да постига света.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011

[32481]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга Зоар. Предисловие. Статия „Водачът на магарета“, п. 85: … Слезли раби Елазар и раби Аба от своите магарета и целунали магаретаря.

Казали: „Толкова е велика мъдростта, която владееш, а побутваш отзад нашите магарета. Кой си ти?”

Казал им той: „Не питайте кой съм, а по-добре да вървим да се занимаваме с Тора. И всеки да произнесе думите на мъдростта, за да освети този път”.

Въпрос: „Магаретарят”, пришпорващ отзад – това задължителна степен на нашия път ли е, или той може да върви и отпред?

Отговор: Това се променя в зависимост от отношението на човека. Отначало той върви отпред, а неговото „магаре” – отзад. След това започва да разбира, че напредва именно за сметка на своето „магаре”, а не сам за себе си, и целият този път се състои в това да превежда „магарето” от степен на степен – с помощта на точката в сърцето, заключена в него. Тогава „магарето” става  нещо важно.

Човек лесно може да преодолее този път, защото „човекът” –  това е точката на Бина, точката в сърцето. Ако тя се намира вътре в него, нищо не и коства да се издигне, защото тя се е спуснала специално, за да вземе цялото това его – същото това „магаре”, Малхут, желанието да се насладиш – и да го преведе нагоре.

Затова са важни не тези двама човека – мъдреците, вървящи по пътя, за които разказва Зоар, а е важно „магарето” с всичките си атрибути. И ако е така, то важен е и „магаретарят”.

А тези двама мъдреци са само точка, стремяща се да достигне целта. Вярно е, че това е важно, и тук е целият свободен избор на човека, началото на работата, с която той е съгласен и нейното направление. Но реализацията на тази работа е само за сметка на „магаретаря”.

Ако с помощта на Тора (светлината, връщаща към източника) те не се сдобият  с връзка с тази висша сила, дошла да преведе егото им нагоре, те няма да се поправят и няма да се издигнат. Тоест те изучават Тора на същото това „магаре”, с целия негов тежък товар – с помощта на „магаретаря”

Излиза, че „магаретарят” всъщност ги обучава как да вървят, къде да стъпят и по какъв начин. Той става техен учител – именно на тези мъдреци, а не на „магарето”. И затова самите те могат да се издигнат.

Тук се получава взаимно проникване на Бина и Малхут. Отначало аз мисля, че най-важното са тези двама мъдреци (човекът в мен, който трябва да се издигне). След това започвам да забелязвам, че този човек е нужен само за  да преведе „магарето” от подножието на планината до чертозите на Твореца.

След това разбирам, че главното в тази работа е „магаретарят” и той трябва да ми помогне да водя „магарето”. А впоследствие разбирам, че „магаретарят” ми е нужен, за да ме обучава.

Тук се сменят техните роли и значимостта на всеки от тях. Но в крайна сметка всички се съединяват заедно: ти на „магарето”, „магарето” върху теб, и всичко се подрежда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.01.2011

[32399]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1989, статия 12, „Трапезата на годеника”: „„Годеница” се нарича работата по време на изгнанието, когато ликът на Твореца е скрит. Тогава над човека властват силите на разединението.”

Кабалистите се стараят да ни обяснят един прост принцип по различни начини.

Като цяло, творението се нарича „годеница”. Това е „материалът” на желанието, което трябва да издигнем на висотата на Твореца и да се слеем с Него, разкривайки Добрия и Творящия добро.

Когато в нашия мътен материал се появят проблеми, необходимо е да разберем, че не трябва да го анулираме, а да го „осветим”, поправим. И така, всеки път с негова помощ да се издигаме все по-нагоре. Именно от онова, което добавяме в авиюта от разкриващия се материал, за нас, едно над друго се изграждат стъпалата на духовната стълба.

Това е цикличен процес и тук се изисква просто действие. Точно както в компютъра, всичко се определя от избора между две положения: „да” и „не”, „0” и „1”. Сумирайки множество подобни действия, можем да стигнем до всякакъв анализ, да дадем израз на всякакво свойство, на всякаква форма на взаимоотношения между Твореца и творението, между силата на отдаване и силата на получаване.

Така единственото, което му остава на човек е да ускори времето. От една страна, той вижда, че „годеницата” е обезобразена, а от друга страна разбира, че егоисточното желанние изкривява истинската картина. Това желание е ужасно, то отхвърля човека от целта и го захвърля в падението.

Но, изучавайки „годеницата” през призмата на желанието за отдаване, човек вижда, че ако „освети” своя егоизъм, тогава ще успее да го „поразкраси”, „поиздокара”, както е прието да се разкрасява годеницата преди сватба.

В процеса на това „издокарване” са възможни различни ситуации. Понякога не сме съгласни да приемем своето егоистично желание, виждайки колко е уродливо то. Понакога е обратното – разбираме, че трябва да го приемем и поправим, да го украсим, полагайки старания.

А накрая, вървейки напред с вяра над знанието, поставяйки отдаването над получаването, ние стигаме до „трапезата на годеника”.

Като цяло, по този път има три състояния:

1. Сили на разединението, Шхина в изгнание – начало на анализа.

2. В периода на духовно изгнание, ние работим над годеницата, „издокарвайки” и „украсявайки” я.

3. „Трапезата на годеника“.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.81: „Ет (тези) съботи са Мои“. „Ет“ – указва за включване границите на съботата, 2000 ама от всяка страна, затова добавя думата „ет“.

„Съботите са Мои“ – множествено число, горна събота и долна събота. Тоест двете са съчетани заедно и са скрити заедно.”

Събота се нарича  пълното поправяне (Гмар Тикун), а целият процес, в течение на който се подготвяме за пълното поправяне, се нарича по време – „вечерта на съботата“, а по разстояние – „2000 ама“.

Сега, всички ние вече сме навлезли в този период, и затова се разкриват всички тези неприятни явления в света, принуждаващи ни по-бързо да стигнем до поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32405]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, за да може «Зоар» да проникне дълбоко в сърцето, в желанията и мислите ми?

Отговор: Да отвориш сърцето си. Повече нищо не е необходимо. Главното е да не се отчайваш и да не се успокояваш, а да полагаш усилия точно когато е тежко.

Статията „Водачът на магарета“ (книгата «Зоар». Предисловие) точно обяснява, че когато вървиш и твоето „магаре“ (на иврит „магаре“/„хамор“ – от думата „хомер“/материал, желание за наслаждение) повече не може да тегли своя товар, ти изпращат «водач на магарета», който помага на твоето „магаре“ да се изправи.

Разбира се, този водач боде „магарето“ с остра пръчка и това е неприятно – но ти вървиш напред. Затова, ако си съгласен на такъв водач – ще го получиш. Но трябва да помолиш за тези «убождания»…

Въпрос: Може би мога да помоля за нещо хубаво. Но как мога да моля за «убожданията» на водача на магарета?

Отговор: Ако не отъждествявам себе си със своето его и искам да се освободя от него, тогава напротив – смятам, че колкото повече „убождания“ получа, толкова повече ще мога да се отдалеча от него, да избягам от него, да се издигна над него.

Тези „убождания“ ще наранят не мен, а моето его. И ако се откъсвам, отделям от него и ни разделя разстояние, тогава не усещам върху себе си «убождането», което минава през него. Тъй като убождането идва само за да се разделя със своето его. И тогава не приемам тези удари на свой гръб. Те отиват към моя «Фараон», а през това време аз се издигам.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 09.01.2011

[32291]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите хиляди години са крили кабала от народа на Израел, а са разкрили нейните тайни на гръцките философи?

Отговор: Но това се е случило стотици години преди разрушаването на Втория Храм. През това време много учени и философи в света, не само гръцките, са идвали да се учат от кабалистите. Те са изследвали народа на Израел и са искали да го разберат.

Например Александър Македонски, който отначало си е поставил за цел да разпространи цивилизацията в целия свят се е обкръжавал с учени философи, които са изучавали живота на народа на Израел в този период. И затова той се е отнасял толкова добре към този народ.

Учените са се стремили да разберат мъдростта, съществуваща в древния народ Израел, живеещ по духовните закони. Тази мъдрост е била просто очевидна и е било ясно също, че този народ живее според особени обичаи, съдейки по това, как е било устроено цялото правителство и народ.

Съществувала е огромна разлика в живота на народа на Израел в сравнение с другите народи, защото става дума за варварски времена. А в Израел тогава е имало съвършена обществена система, човек е бил напълно защитен, по-добре от съвременната болнична каса и обезпечаване при безработица.

Това време така се описва в Талмуда: не е имало дете, което да не е умеело да чете и смята, да не знае устройството на света! Системата на образование (левитите) обхващала целия народ. Така е било организирано още от Моисей в пустинята след изхода от Египет.

Не е имало безправие, както е казано: „Човек, купувайки си роб, си купува господар!” Не е имало разделяне на обществото на висши и низши слоеве, никога в народа не са се почитали хора заради богатство, както е прието в други народи. Вместо това са почитали мъдреците.

Хората, дошли от други места, се удивявали и не са разбирали как става това. Е, да допуснем такива правила са могли да бъдат установени в някоя малка община, но да съществуват такива закони в мащабите на цели народи?!

Съществувало такова съединение в народа, такава система на правосъдие, особени събития и празници, ясен календар, по който народът е живял, всичко било организирано като в изправен часовников механизъм – съгласно висшия часовник. На този часовник се подчинявал живота в обществото – това е била абсолютно съвършена система, точно съответстваща на духовната.

И всеки е знаел какво трябва да прави – разбирал го е отвътре! Не е имало нужда от властители, армия и пазачи, въвеждаща със сила порядък, проверявайки и наказвайки. Всеки човек сам чувствал как трябва да се държи – това е било общество на всеобщото равенство.

Царят служел на народа, а не се докопвал до властта. Била е съвсем обратна пирамида – този, който е стоял по-високо, чувствал такава голяма отговорност пред останалите. Това коренно се е отличавало от начина, по който са живели другите народи и затова са идвали мъдреци да ги учат. Било е епоха на пророци и древните учени на народите на света приели много знания от тях.

Естествено, че както Авраам е искал да поправи целият Древен Вавилон, така и пророците не са отказвали никому в желанието му да се обучи на законите на мирозданието.

От урока по статията „Кабала и философията“, 10.01.2011

[32420]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние прилагаме страшно много усилия и с всяко усилие трябва да правим разчет: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”

Трябва да правим всичко възможно, а също и да разкрием, точно къде да влагаме старания – в обединяването с другите, там, където е станало разбиването.

Трябва с всички сили да се стараем да възстановим единството на това разбито място, за да стане отново цяло, за да станем всички ние като един човек с едно сърце, и да живеем в поръчителство, т.е. в съвършено, системно единение.

Понякога ни се струва, че сме способни на това, а понякога – че не сме. Искаме помощ, но не можем да помолим за нея, защото все още не изпитваме истинска потребност.

Така етап след етап, човек, прекланяйки глава, поема курс към нови усилия. Той отново и отново пристъпва към работа в това разбито място, за да го съедини.

При това, предварително знае, че е длъжен да работи, докато не почувства нужда от помощ, а без неговото желание, помощта няма да дойде.

И в същото време, човек трябва да вярва, че няма никой, освен Твореца. Тогава, след всяко усилие идва отчаянието и новата потребност.

Всички тези етапи трябва да се преминат последователно, докато в човека не се натрупа голямо желание, докато напълно не се отчае от собствените си сили.

Тогава, чрез правилния вик, чрез вярната молба, човек ще пробие Портата на сълзите. Всички негови усилия ще се съединят, а срещу тях – всички светлини, които са идвали при него, принуждавайки го да се отчайва и оставяйки усещане за още по-голяма пустота.

Той се е старал и изобщо не е могъл да намери желаното, докато изведнъж не се установи, че не се е старал, а е намерил. С други думи, не той осъществява самото действие, а светлината, изпълняваща неговото желание и обединяваща го с другите в единно кли.

И тогава, в този съсъд се разкрива съвършената светлина, съвършеното свойство отдаване, Творецът. Така, човек накрая стига до своята „находка”.

Неговите усилия, помощ, отчаяние, вик – всичко, което се е натрупвало в преминатите стъпала, накрая е приело вярната форма. Всичко се е сляло в правилното желание и в правилното решение. И всичко е благодарение на онова, през което човекът е преминал по пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→