Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава“ в ГАР де-Брия и до „краката“ в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З“А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора“, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата“. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З“А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего“!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З“А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З“А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З“А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА“Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих “ – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ“И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.11.2010

[27425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога вярата се превръща в постижение?

Отговор: Ако това е вяра над знанието, то тя става съсъд/кли за постижението. Тъй като вяра се нарича светлината Хасадим.

Вяра над знанието – това е свойството отдаване, преобладаващо над желанието за наслаждение. Желанието за наслаждение с намерение за отдаване, става съсъд/кли за светлината Хохма.

Тогава светлината Хохма, облечена в светлината Хасадим, се възцарява вътре в желанието за наслаждение – именно това е постижението.

Напълването на светлината Хасадим със светлината Хохма се нарича „пълна или безусловна вяра“ (емуна шлема).

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 25.11.2010

[27654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Трябва да се „принудя” да се обединя с приятелите и непрекъснато да помня, че успехът лежи само в обединението. Това трябва да бъде нашата групова, колективна цел: обединени желания, обърнати към Твореца. Обединени, те стават едно общо желание насочено към Твореца, свойството отдаване, така че то да се разкрие и възцари в нас.

Ние трябва да действаме така сякаш това е за което копнеем и молим. Това „сякаш” кипи около мен, пропива ме с истинско желание. Това е законът за това, как обкръжението влия на един човек.

В резултат, вдъхновен от обкръжението, всеки започва да плаче. Това може още да не е истинско действие, но е достатъчно да привлече поправящата светлина. Ние не можем да плачем наистина. Ако можехме, вече щяхме да бъдем в духовния свят и да имаме правилно желание. Следователно, нашият плач не е искрен, но обкръжаващата светлина все пак ни осветява и ни дава това, за което се правим, че молим.

Това е играта, която ние доброволно играем „ако се помолиш така сякаш го искаш, ще направя както желаеш”. И все пак, аз трябва до колкото мога, да се опитам да си представя нашето поправено състояние възможно най-близо до реалността. Така от ло лишма (не заради Нейното име) аз преминавам към лишма (заради Нейното име).

В духовните степени светлината отговаря дори на неискрена молба. Нарича се молба за поправяне. Аз съм грешен и моля Творецът да ме поправи. Моля се насила, точно защото съм грешен.

Тук лежи мостът между материалния и духовния свят. Докато съм под махсом (бариерата, разделяща ни от духовното), аз не мога да се моля наистина, но съм готов да положа усилия, за да се свържа с другите.

По този начин изпълнявам споразумението: аз извършвам действие, в отговор на което светлината влиза. В материалния свят създавам ситуация, връзка, която ми позволява да задействам взаимно действие в духовния свят.

Същото правило важи, когато изкачваме стълба в материалния свят. Но ключът е в качествената промяна на моята природа, когато свойството отдаване се спуска и започва да ме управлява.

От урока по беседета на Баал аСулам, 19.11.2010

[27148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала ни предлага средство да развием в себе си вечната душа, сякаш ние избираме между две свои състояния: единият “аз“ – красив, богат, здрав, млад и вечен, а другият “аз“ – слаб, временен, смъртен – то защо на хората им е така трудно да се съгласят с това?

Отговор: Нима ние избираме? Ако на твоят егоизъм му предоставят да избира между доброто състояние и лошото, – ти безусловно ще избереш доброто.

Ако ти дадат да избираш между пълната чаша и празната – ти без съмнение ще избереш пълната. Това не се нарича избор – ти просто действаш съгласно своята природа и не можеш по друг начин.

Ако ти изведнъж направиш грешен избор – значи си се объркал или си се разболял. Тоест тук няма никаква свобода на избора.

Но проблемът е в това, че тази възможност: да станеш здрав, красив, съвършен и вечен – е скрита от теб, и ти не виждаш това състояние, не го усещаш в своето егоистично желание.

Аз чувствам този земен живот и виждам с какво мога да се насладя в него – нека да е временно, но в крайна сметка е осезаемо. Такива наслаждения се одобряват от моето его, моето животинско тяло, от моето “Аз“, от всичките ми родственици, всички, с които съм свързан, от мнението на обществото – целият този свят живее така!

И тук изведнъж ми предлагат това, към което аз нямам никакво желание, нито поддръжка от другите – тогава как да избера него? Разбира се, че ще си остана с моите животински интереси.

Затова ни е нужно да развиваме в себе си желание към тази скрита част, която се нарича “желание за отдаване“. Това е нещо съвършено ново и когато ти го разкриеш, това пробужда абсолютно нов свят, съвсем друга реалност. И ти самият ще бъдеш друг, защото ще откриеш в себе си нов орган на чувствата и нови желания!

Ти просто ще разделиш себе си на две с ясна граница: от една страна – всичко, което е в теб днес, а всичко ново – от другата страна, без всякаква връзка между двете. И точно това, което ще бъде в теб от тази нова страна – ще се нарече душа.

Но ще ти се наложи да развиеш тази система само от една точка, която съществува сега в теб – без да имаш никакъв ориентир и направление.

И проблемът е там, че ти не виждаш това, което можеш да спечелиш! Това е невъзможно да се види в твоето его. Ако ти се струва, че сега в своя егоизъм виждаш някакъв духовен свят – и го желаеш – значи, ти виждаш пак този материален свят! Само мислиш, че той принадлежи на духовното, но всъщност всичко това е материално.

Но цялата тази лъжлива, илюзорна картина ти е нужна затова, че именно с нейна помощ да построиш истинската.

От урока по статията "Тяло и душа", 24.11.2010

[27588]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В нашия свят обкръжаващата среда автоматически въздейства на зърното, което е поставено в почвата и което започва да расте. Така всичко на неживо, растително и животинско ниво в природата си взаимодейства с обкръжението без да има свобода на волята.

Но в духовното ни развитие не e така. Ние трябва да пробудим обкръжението, за да ни въздейства то, така че да има подходяща „температура, влага, минерали и слънчева светлина”.

Ние трябва сами да създадем тези условия – това се нарича повдигане на МАН. Нашето обкръжение е Творецът. А ако си мислиш, че на теб ти влияят приятелите, слънцето, луната или внезапна промяна в настроението – всичко това е Творецът.

Вътре съм аз, моята точка в сърцето, а всичко останало е Творецът, въпреки че Той съществува около мен в различни форми. В края на краищата аз пробуждам Него.

Могат ли приятелите действително да ми повлияят даже ако те крещят и изискват? Каква сила на влияние имат те? Аз съм длъжен да получа силата на духовно влияние. Затова обкръжението само ми изглежда по този начин, докато в действителност, това е Творецът. Така аз Го пробуждам, разкривам Го и говоря с Него.

Затова ако не пробудя това външно влияние, как мога да израствам? Ние не можем да се придвижим по никакъв друг начин освен чрез „пробуждане от долу” (итарута де-летата). Трябва първо да има МАН, искане или търсене, идващо от нас. Написано е: „Човек положи усилия и намери”. Ако не положиш усилия, не ще намериш.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Изучаването на кабала ни дава връзка с Висшият свят. Разрива между нашия и духовния свят е пропаст, бариера, желязна стена, която е невъзможно да преместим – само Висшата светлина е способна да я разбие.

Затова не можем да се свържем с Висшия, с духовния свят, освен изучавайки истинските първоизточници – съчиненията на РАШБИ, Ари, Баал Сулам, Рабаш. Благодарение само на това към нас ще дойде светлината, връщаща към първоизточника.

Длъжни сме постоянно да изучаваме техните трудове, като по този начин даваме възможност на светлината да продължи своята работа.

И вие усещате, че това единство, което постигнахме на конгреса ще се разпространи от своето начало до 10 сфирот и ще получи напълване. Аз очаквам, това да се случи много скоро с всеки един участник в конгреса.

Ще почувстваме още и какво взаимно проникване на един в друг сме постигнали: мъже, жени и дори деца! Всеки от нас е придобил по-широко, по-многостранно, по-сложно кли, в което вече можем да подготвим себе си за получаване на светлината.

И ако сега, след конгреса всички ще живеем в една тематика, изучавайки на уроците трудовете на кабалистите, то ще бъдем свързани със светлината, която те носят в себе си.

И освен това, ще се съединим с всички приятели, които в този ден, в тези 24 часа преминат заедно с нас същия този материал. Нищо не може да ни съедини повече, отколкото ежедневното присъствие на урок.

Благодарение на това, че всеки ден ще привличаме все нови и нови порции Обкръжаваща светлина – това, което се е зародило между нас на конгреса, това, на което положихме начало, това семе, което „хвърлихме в земята” – ще продължи да се развива, ще даде своите 10 сфирот. И в тях ще усетим Висшата светлина, разкриването на Твореца.

Ние се намираме в преддверието на това. Това е акумулаторен процес, както е написано: „грош по грош – натрупва се голяма сума”. И това, че на конгреса възникна единство, стана съединение между нас – е много голямо постижение. Това е буквално начало на нов етап от нашето духовно развитие.

От заключителната беседа на конгреса, 11.11.2010

[27526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Намираме се в океан от светлина – трябва ни само кли (съсъд, инструмент) за да го разкрием. То е като космическото пространство, струващо ни се абсолютно тъмно.

Излизам в откритият космос и нищо вече не ме отделя от слънцето. Защо тогава не усещам светлината, а виждам само тъмнина наоколо?

Защото светлината няма на какво да се отрази, тя не среща никаква преграда по пътя си. Нужно е нещо стоящо на пътя ѝ – и тогава ще я почувстваме. Постави до себе си в космоса преграда – светлината ще се натъкне на нея и ти ще видиш че тя съществува.

Махни преградата – и светлина отново няма…. Защото светлината сама по себе си изобщо не се усеща, дори материалната светлина! Ако не беше атмосферата около земята, с всички частици във въздуха, ние не бихме видели светлината, нас би ни обкръжавала тъмнина – като на луната, тъй като няма нищо, което да спре фотоните, светлинните частици.

За това единственото, което ни е нужно е кли за разкриване на светлината. И преди всичко, то трябва да бъде противоположно на светлината – т.е. да бъде желание за отдаване. Но освен това то трябва да подхожда на светлината по характер на действие – т.е. да бъде „за отдаване”.

Когато желанието ни получи намерение „заради отдаване”, то става съсъд за разкриване на висшата светлина.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 24.11.2010

[27562]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откакто съм започнал да се занимавам със своето духовно развитие, в мен растат различни желания, отнасящи се към този свят.

Аз през цялото време се опитвам да се защитя от тях: от желанието за власт, за знания – но всичко е безполезно. Това пречи ли на придвижването?

Отговор: Няма нужда да се работи срещу собствените естествени пориви и желания. В духовното няма насилие! Няма смисъл да унищожаваме в себе си желанията, да ги потискаме със сила, да ги спираме в себе си.

Съществувай и занапред нормално, както е прието. Но вложи всичките си сили в това да привлечеш светлината, връщаща към източника.

До днес ти си се развивал за сметка на естествената си природа, дадена по рождение, и онова, което ти е добавено от възпитанието и влиянието на обкръжението, внушило ти своите ценности и разчети.

Но сега ти е дадена възможност да получиш втора природа – така че позволи ѝ да се развива! Не се опитвай да направиш нещо насила с нея – не трябва.

Не се бъркай в работата на Твореца! Само приложи всички сили, за да помогнеш на себе си да се развиваш духовно, а своите материални свойства и желания не докосвай.

Не се опитвай да ги пребориш! Силата на преодоляването идва от светлината – тя ще направи съкращението в теб и ще ти даде екран.

Геройството не е в това външно да потиснеш в себе си всички желания, все едно не е важно какво има вътре в мен – главното е как аз изглеждам отвън. Това се нарича подход „Мусар” (религиозен морал), който е неприемлив от гледна точка на кабала.

Ние трябва да дадем възможност на светлината, връщаща към източника, да работи – и към това е насочена цялата кабалистична методика. Трябва само да създам условия от моята точка в сърцето да се развие целия свят! С това се и занимаваме, и повече с нищо.

И не трябва да обръщаме внимание какво се случва междувременно с нашата първа природа в този свят – живей, прави всичко, което е необходимо за нормалното съществуване, не се бори с желанията си.

Но цялото внимание е съсредоточено на втората част от реалността. И какво ще се случи в резултат от развитието на тази втора природа, как ще се промени първата природа – това предварително е неизвестно.

Може на някакъв етап от духовното си развитие да почувстваш в себе си голяма жестокост, по-силни материални желания: към храна, секс, семейство, власт, пари – не се опитвай да ги изправиш, само привличай светлината към себе си.

Иначе само ще си навредиш. Това е много важно предупреждение. Тежко е да се гледа как много нанасят на себе си такава голяма вреда.

От урока по статията „Тяло и душа“, 24.11.2010

[27578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четенето на Зоар не ми се удава да бъда в намерение и в този момент изобщо не разбирам за какво е всичко това, значи ли това, че „пробивам дупка в лодката”?

Отговор: Преди всичко трябва да си изясня нужна ли ми е изобщо „лодка”, каня ли се нещо да достигна, или не?

„Лодката” това е съвкупността от нашите намерения. А желание без намерение – това е чиста дупка.

Намеренията, които можем да създадем над желанията, строят за нас „лодката”, началото (Рош) на стъпалата, екрана и отразената светлина, духовния съсъд (кли). Кли това не е желание, а намерението над него.

Със самите желания не се съобразяваме. Главно е намерението, което мога да построя над желанието.

Въпрос: В какво се състои моята отговорност пред групата?

Отговор: Ако се старая да мисля за целта, по този начин декларирам за своите другари, че те също ще мислят за нея.

Ако пазя нашата „лодка” със собственото си намерение, ако искам да я преустроим като пълно кли – с екран и отразена светлина, ако се грижа с цялото си сърце другарите също постоянно да мислят за това – по този начин аз също удържам и тях в намерението.

Това се нарича поръчителство. За какво полагам поръчителство? – Че те няма да изоставят целта.

От урока по Книгата Зоар, 24.11.2010

[27555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

От получените писма с впечатления от конгреса:

Участвах в конференциите чрез интернет. През втория ден, на лекцията „Целта на групата”, както и на много други, след вътрешни усилия и обединения се докоснах до мембраната, зад която се виждаше светлината. За мен, това не беше разочарование (вътрешно, аз подозирах, че преходът през махсом няма да стане толкова лесно).

В този момент осъзнах, че всичко, което става не е сън, а реалност. В началото нямаше съмнение, но сега увереността ми нарастна още повече и се появиха нови сили.

Стоиш пред мембраната и гледаш, как зад нея свети светлината… Много е трудно да съвпаднеш по свойства с Твореца. Отпускаш се. А после ще почувстваш, че се задъхваш от егоизма и след това, отново – както можеш към целта.

Аз съм все още начинаещ в определенията, но се старая. Ние задължително ще преминем. С цялото си същество, с всичките си желания съм с вас. Лехаим!!!

[27568]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→