На човек му се струва, че преодолява своето его, стреми се и напредва към духовното, насочва себе си към „Исраел, Тора и Творецът са единни“ –действие, което той трябва да извърши сам. Това е напълно погрешно!

В нашия свят, ние винаги чакаме, кога малкото дете самостоятелно ще извърши някакво действие – или, следвайки нашия пример, или само ще измисли нещо. Да кажем –  ще нареди кубчета, и т.н.

В духовното, ние се развиваме на стъпало, което е над материалния свят и там трябва да придобием втора природа, докато в материалния свят трябва само да напредваме, само да научим това, което е заложено в нас, и да осъществим онова, което ни предстои. Всичко вече се намира в завършен вид, цялата реалност е открита.

А за духовното, ние трябва някак да се „закачим“, да започнем да го възприемаме, да го видим, да го открием. Засега, духовният свят е  неразбираем за нас…

Така че, ние трябва да признаем едно много просто, но изключително сложно за изпълнение, нещо: когато говорим за преодоляване, пробив, постигане на целта, разкриване на Твореца, за своите усилия – всичко това трябва да бъде заложено в нашата молба към Него то да се случи. Не можем да направим нищо друго, освен правилно да помолим Твореца.

А засега, ние не осъзнаваме факта, че „няма никой друг, освен Него“, че Той е властелин на всички действия, а ние сме само обект на тези действия. От нас зависи само да издигнем МАН, за да може Творецът да ги извърщи върху нас.

Ние, все още се отнасяме към духовното, като към този свят, смятайки, че можем да направим нещо със собствените си „ръце“. Разпиляваме своите усилия за каквото и да е – само не и за молба към Твореца.

А ако не формираме в себе си молба към Твореца, това значи, че не се стремим към отдаване. Тъй като е напълно очевидно, че самите ние не можем да пребиваваме в отдаване – затова трябва да молим Твореца.

Работата е в това, че групата не може правилно да осмисли и да обясни на всеки, какво точно действие трябва да извършат всички заедно.

Казано е: „И възроптали синовете на Израел от тази работа“. Тъй като те искали сами да построят красивите градове Питом и Рамсес. Построили ги и видели, че всичко това е погълнало тяхното  егоистично желание за наслаждение. И тогава закрещели към небесата, за да дойдат промените свише.

С други думи, ние само предполагаме, че това ще се случи. А изпълняващата сила, която ще ни промени, ще дойде само по наша молба. Можем стотици и дори хиляди пъти да чуваме тези неща, но само Висшата светлина ще отпечата в нас способността да ги  възприемем.

А към това може да ни приближи мнението на групата. Тъй като, ако всеки се постарае през цялото време да напомня на себе си и дори насила да се принуди да мисли за това, че всички трябва да се обединим в молбата към Твореца – това вече е  усилие на всички.

Тъй като именно общата молитва („тфилат рабим“) ще отвори за нас врата към духовното.

От подготовката към урока, 19.11.2010

[27533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Мъдреците на света”: „Казал раби Шимон: „Веднъж, при мен дойде един философ от народите на света и ми каза: „Вие казвате, че вашият Бог властва във всички небесни висини и всички войнства и станове не постигат и не познават Неговото място.

Това не увеличава много Неговата слава. Защото е казано: „Сред всички мъдреци на народите и в цялото тяхно царство, няма подобни на Теб”. Що за сравнение е това с тленните хора?”

По духовния път, в човека се пробуждат въпроси – в него сякаш започва да говори философът. В конкретния случай, това се случило с раби Шимон. В него се появила философска мисъл – напълно логичният и рационален за нашия свят въпрос за Твореца

Разбира се, този „философ” е умен, а неговите постулати и аргументи са истински. Казано е: „Вярвай – има мъдрост в народите”. С други думи, в нашия свят нищо не може да се противопостави на логиката и здравия смисъл.

Науката кабала не отрича това – просто, в нея е заложена друга програма, друг разум и подход. И затова, глупак е онзи, който се опитва да приложи логиката на този свят към духовната реалност. Защото става дума за несъпоставими неща, за различни келим.

Ясно е, че в теб възникват въпроси и няма съмнение, че ще можеш да докажеш на всички своята правота. Защото онези, които те заобикалят, се ръководят от същата логика, от която и ти.

Съгласно сведенията, намиращи се в егоистичното желание, вашите претенции са справедливи. Изходната точка, подходът към нещата, анализът и резултатът – всичко е вярно. Онова, което се отнася до нашия свят, подлежи на неговите закони.

Но ние говорим за изследването на духовния свят, в който нашите закони не действат, където нашата логика и нашето усещане са безсилни. Именно това ни обясняват авторите на книгата „Зоар”.

В такъв случай, какво изобщо мога да направя? Без разум и чувства – какво ще ми остане? Капката семе? Точно така. Дали са ми точка в сърцето и още от първия миг, работата над нея се извършва по-високо от този свят.

Аз се обединявам с другите точки, при които са ме довели и привличам силата на обединяването с помощта на книгите, които също не принадлежат на този свят. И всичко това е, за да разкрия силата на отдаването.

От началото до края, полето на моята дейност е обособено от нашия свят. Тук е забранен земния подход. Това е напълно различна „територия”, държава на висшия ред, където въпросите на „философите” губят каквато и да е рационалност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли в нас нещо вечно?

Отговор: Що се отнася до материалното тяло – ние сме просто животни, макар и по- развити, надарени с чувство и разум. Но всяко животинско тяло е смъртно.

Освен втората природа, желанието за отдаване, което се нарича духовен свят, душа, „божествена частица свише“ – всичко останало се отнася към егоизма, към животинското ниво, към материалния свят.

Затова, засега нищо не ни свързва с вечността, освен една точка, принадлежаща на Безкрайността, която е длъжна да организира за  себе си среда, за сметка на която ще се развива.

Аз не говоря за животинската душа, оживяваща тялото – за „виталната сила“, която присъства във всички създания – неживи, растителни и животински.

Но освен нея, в човека има една истинска точка на корена, която трябва да развие. По името на тази точка, той се нарича „човек“ – Адам, „подобен (доме) на Твореца, чието ниво може да постигне.

В обикновения човек, освен тази точка, няма нищо духовно и вечно – както е живяло животинското тяло, така е и умряло. И нищо не е останало!

А какво става с тази точка, дали тя да остава в нас? Нима се е намирала в тялото? Тя не принадлежи на тялото и ние не бихме могли да я присадим на някой друг заедно с някой орган…

От урока по статията „Тяло и душа“, 24.11.2010

[27585]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Често ме питат какво е  кабала и аз се опитвам да обясня нейната същност, нейната цел. В отговор, много признават: «Да, аз също усещам това. Да, аз разбирам за какво говориш».

Така че, какво е  «точка в сърцето»? С какво нейните притежатели се отличават от другите хора, които също търсят нещо?

Отговор: Точката в сърцето е част от Твореца. Тя се разкрива в теб, и тогава ти разпознаваш «призивния сигнал» зовящ те към Него.

Ще разпознаем точката в сърцето, когато тя доведе човека в науката кабала – на това място, в тази мрежа, там, където са родени всички наши точки. Кабала не са книгите сами по себе си, а мъдростта, програмата на общата система.

Книгите на кабалистите довеждат до теб тази програма и с нейна помощ, ти задействаш първият духовен импулс.

Всъщност, ти не си излизал от «тази система на управление». Винаги си бил в нея, свързан си с другите и вашето общо тяло е живо. Това е Малхут на света на Безкрайността, която е реално съществуваща – но ти не чувстваш принадлежността си към нея.

Вместо в нейния основен прозорец, ти усещаш себе си в абсолютно друг «прозорец». Ти винаги си там, но възприемаш друг свят, лишен от всеобщи взаимовръзки.

И така, има два «прозореца»: единият е естествен, правилен, истински, дълбок, а другият е виртуален. Сега целият мой екран е зает от нашия мним свят, но наред с него има и вътрешен екран – там всички се намираме в състоянието на Безкрайността. Именно за него говорят кабалистите.

Аз се стремя към него с точката в сърцето си, искам да премина от виртуалния екран към истинския, там където съм съединен с всички. И ако моята точка действително се е пробудила, аз се оказвам в група.

Откривам книги, разказващи за този вътрешен екран и когато ги чета, привличам от там светлината, която започва да ме движи напред.

Ако на човек не му е до кабалистични книги, до обединение в група, ако не усеща тази вътрешна потребност, то в него няма точка в сърцето. Той търси духовност в Индия, в религиите и вярванията, в медитациите, в ню-ейдж и т.н. За разлика от него, човекът с точка в сърцето, вече не може да се отклони от пътя. Той може да си вземе «пауза» поради някакви проблеми, но да промени точката в сърцето си в нещо друго – никога.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Аз много се старая да премина махсом, но Фараонът винаги взема връх. И в определен момент аз губя вяра, обединявам се с групата само по навик, а не от стремеж. Това ме ядосва. Какво трябва да правя сега? Да искам от Фараона пропуск за Твореца ли?

Отговор: Не, бий Фараона. Защото той е ненавистник, който не ти позволява да стигнеш до Твореца. Той стои между вас.

Трябва да разбереш, че Творецът сам е поставил пред теб Фараона. За да развие в теб силно и правилно желание, Той е поставил на пътя ти особено препятствие.

Това препятствие, твоят егоизъм, самият Фараон, „вае” т.е., формира от теб нов порив – правилен и мощен устрем към духовния свят.

Ако не беше Фараона, ти нямаше да търсиш духовното. Ти щеше да искаш материалното, смятайки, че това е „духовността”.

Но Фараонът поправя това несъответствие. Ти натискаш, – той те бие, ти натискаш, – той те бие, отново и отново, и посредством тези удари той ти придава необходимата форма в дълбочината на желанието, – желанието за отдаване (цура мелубешет бе хомер).

В резултат на това ти, като ключ, точно влизаш в заключената ключалка, – и вратата се отваря. Затова е казано, че Фараонът приближава към Твореца „синовете на Исраел” – тези, които са устремени към Него.

Ние мислим, че в природата има лоши сили, а на практика това не е така. Когато в мен се възцари свойството отдаване, аз ще разбера, че няма никакво зло, а всички негативни фактори са били предназначени да формират в мен желанието за отдаване.

Всички те са помощ свише. И когато приема формата на отдаване, те вече няма да ме притискат.

Трябва само да разберем как да работим с тези сили. Колкото по-бързо разберем, толкова по-бързо ще приемем новата форма и ще се родим.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето обединение трябва да става на качествено ново ниво. Ние трябва да се съединим в това, всеки вътрешно да се включи в другите, а своето егоистично желание да остави настрана.

Със себе си трябва да вземе само своя стремеж към духовното, което се нарича искра светлина.

С нея се вписва в групата, изключвайки своите чувства от всичко странично. И тогава искрите на всички ще се съединят в едно.

Благодарение на това изключване аз постигам общото желание за получаване на наслаждение, което се намира извън моето его и в него получавам усещането за Висшия свят и Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[27091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отначало човек расте като зародиш вътре в утробата на „неживото” ниво – просто отменяйки себе си.

След това като малко дете заедно с възрастен – това е „растителното” ниво. След това вече съществува като възрастен индивид – това е „животинското” ниво.

Всички тези нива се осъществяват със силите на природата – т.е. ние не трябва да прилагаме усилия, за да се развиваме – Природата сама вътре в нас събужда сили и желание за растеж, отправя вместо нас молба за развитие, МА”Н – тя се събужда в нас сама по себе си.

Творецът (природата) действа в две направления – отвътре на зародиша, който се стреми към развитие и отменя себе си относно материята, и от страна на майчиния организъм, който се грижи за зародиша и не го възприема като чуждо тяло.

Тях ги поддържа животинска привързаност, любов един към друг – и от страна на големият към малкия, и от страна на малкият към големия.

На „животинско” ниво, в по-късна възраст, ние също трябва да отменим себе си по отношение един към друг, за да се учим от другите. Но всичко това се управлява от природните инстинкти.

Когато става дума за развитието на душата, което стои по-високо от неживото, растителното и животинското ниво – на нивото Човек/ Адам (Адам, доме означава „подобен на Твореца”) – трябва сами да отправим МА”Н, молба за изправяне. Т.е. необходимо е желание, изхождащо от самия човек.

Началото на това предварително желание получаваме като част от Твореца свише – това е „точката в сърцето”, която ни се дава свише, заедно с всички останали средства: книги, учител, група.

А ние трябва правилно да използваме тези средства, за да достигнем изискването за подобие с Твореца. (Силата Р1 идва от Твореца, а Р2 трябва да излезе от теб).

Аз имам желание да се развивам, но нямам сили, нито разбиране: към какво и как. От мен всичко е скрито… Но затова пък ми е дадена групата, обкръжението. И ето защо общата душа се е разбила.

Присъедини всички към своята точка в сърцето и ще получиш сила, достатъчна за действия. Зад твоята точка в сърцето стои групата и, ако ти получаваш помощ от нея, ще съумееш да отправиш МА”Н към Твореца (който на практика също се намира вътре в групата…)

И тогава ще получиш отговор от Твореца, МА”Д, сила за развитие, светлина, възвръщаща към източника.

И няма значение къде работиш по цял ден – важното е къде са мислите ти – там си и ти самият. А мислите си можеш да определиш с помощта на обкръжението.

И така дайте да се договорим, че прилагаме всички сили, за да не може нито един от нас нито за миг да забрави, че ние трябва да бъдем свързани, и така взаимно да се пробудим един друг!

Хайде да поискаме това и всички заедно, с всички наши другари по целия свят, да се присъединим към това желание на висшата сила, Твореца! Нека ни помогне да мислим само за обединението, само за поръчителството!

Ако ти не се събудиш, другите също няма да се събудят! А ако другите не се събудят, утре аз също ще спя на урока! Няма изход, ние сме длъжни да обезпечим предварителното желание, получавайки го от групата – и с него да се обърнем към Твореца.

Всичко, което прави природата в зародиша, в детето, във всичко живо на този свят, тласкайки ги към развитие – ние трябва да направим това сами и сами да предизвикаме собственото си развитие.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: През вторият ден от конгреса у мен се появи усещане, че всички хора, всички „точки” – като че ли са в мен и аз действително мога да ги обичам „като самия себе си”, защото ги усещам като част от мен. Правилно ли е да усещам цялата група вътре в себе си?

Отговор: Именно такова начало е и началото на формиране на мястото, в което след това се разкрива свойството отдаване, наречено „Творец”.

Въпрос: Аз бях свидетел на това как на конгреса момчетата напълно отдаваха себе си в работата. А нужни ли са ни толкова външни действия, може би те всъщност ни отвличат от истинската цел? Защото намекът на истината в тях очевидно е много слаб?

Отговор: Възможно е да трябва работата да бъде разпределена по-равномерно, но е несъмнено, че ние трябва сами да се обслужваме.

Въпрос: Вие говорите за това, че проблемът е там, че ние се опитваме сами да преминем махсом, а само светлината може да направи това. Към кого сме способни да се обръщаме в тази молба-молитва – към групата, обкръжението, защото вие сте ни казвали, че именно там ще се разкрие Той?

Отговор: Към Твореца, силата на отдаване, която се крие в групата.

Въпрос: И, да предположим, ние започнем да усещаме ненавист към другарите. Но как да различим тази, да кажем „божествена” ненавист, препятстваща съединението на разбитите съсъди, и простата ненавист, която е генерирана от лош характер или произтичаща от психически разстройства?

Отговор: Ако човек е полагал усилия за връзка с другарите, за да разкрие Твореца в нея, то при силно съвместно усилие той ще открие ненавист към задължението да се обедини.

Така е казано, всъщност, и в книгата Зоар. А ако не е полагал усилия в опити за обединение, то няма да почувства и истинска ненавист.

[27457]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Виждам, че много от хората, изпитали голямо въодушевление на конгреса, сега, след него усещат умора и са депресирани.

Защо тогава те бяха в такова приповдигнато настроение? Защото ние се намирахме под силното влияние на обкръжението. А какво ни пречи и сега да се чувстваме по същият начин?

Сега ние трябва сами да работим, за да създадем за себе си силно обкръжение. На конгреса това стана от само себе си, благодарение на огромното влияние на силата на такава маса хора, които толкова се подготвяха за тези заветни мигове – трите дни на конгреса.

Сработи нашата подготовка, а също и голямата помощ, оказана ни свише (итарута де-леила).

Но сега всеки от нас е длъжен да приложи същите усилия и всички ние заедно – и тогава ще почувстваме, че напредваме със същата тази мощна сила както на конгреса! Ще успеем да направим огромни скокове по пътя – иначе ще разтегнем на година, или даже години това, което можем да придобием за седмица.

Ако човек чувства някакво падение, то това е знак, че той не е свързан с обкръжението и недостатъчно пробужда върху себе си неговото влияние! И самото обкръжение като цяло, не достатъчно се грижи за общото въодушевление, така че то да не е по-малко, отколкото на преминалия конгрес.

Защо трябва изведнъж да падаме?! Трябва през цялото време да оставаме в подем, ние сме способни да направим това! И не трябва да се съгласяваме с това, че сме загубили тази особена настройка.

От урока по статията "Тяло и душа", 23.11.2010

[27454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че ние не извличаме възможния максимум от текста на книгата „Зоар“. Как да използваме кабалистичния текст?

Отговор: За начало си представи, че между теб и другите стоят всички светове: от точката, в която ти се намираш, до Безкрайността (Ейн Соф).

Ако стигнеш до някой друг и се обединиш напълно с него, значи си постигнал Безкрайността.

По този път, ти преминаваш през светове, парцуфим, сфирот, придобиваш и всевъзможни детайли на възприятието. „Зоар“ ги  описва образно  и  разказва за многобройните действия за установяване на взаимна връзка.

Започвайки да се сближаваш с това, което описва текста, ти ще усетиш духовния свят. Потокът на отдаване от теб към другите и от другите към теб – именно това е висшия свят, който искаш да разкриеш. Това е възобновяващата се връзка с другите, която  желаеш да поправиш.

Ако я наложиш в егоистичното желание – възможно е и да получиш за кратко добър живот. Например,  революцията в Русия – виждаме до къде води такъв път.

Ако се стремиш към отдаване, ако искаш да стане така, че твоята връзка да се поправи от светлината, от книгата „Зоар“, ако се опитваш да откриеш вътре онова, за което четеш, да го познаеш, да се обединиш с него, да го разкриеш, тогава текстът ти носи поправяне на връзката и ти извличаш възможният максимум от книгата.

Поддържайки постоянна нагласа, ти наистина ще усетиш как „Зоар“ разгръща твоето възприятие, изпълвайки го с нови краски и въодушевления. Лично ще видиш обновяващата се връзка и в нея ще започнат да се проявяват състоянията, които описва „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.11.2010

[27418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→