Въпрос: Трябва ли да възприемам конгреса като отражение на поправената система от души?

Отговор: Разбира се! Ако идвам на конгреса, значи имам намерение да се включа в система, която е напълно поправена в сравнение с мен.

И не е важно, че там пристигат само начинанещи в изучаването на науката кабала или желаещите да се запознаят с нея, които са объркани и все още нищо не разбират.

Творецът ги е довел там и аз съм длъжен да ги възприемам спрямо себе си, точно толкова поправени, колкото е Той.

А ако ги виждам непоправени, глупави, нищо не разбиращи, тогава всичко това трябва огледално да виждам в себе си. Освен явните противници на целта, които трябва да се отстранят – с тях ще има разплата в Края на Поправянето (Гмар Тикун).

От урок по книгата „Зоар”, 02.11.2010

[25681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Аз разкривам единството с преки или косвени действия.

Като действам направо, аз се грижа за приятелите, помагам им, правя им чай или кафе, обслужвам ги – с една дума, обединявам се. Така е прието в нашия свят – сближаваме се с хората като им доставяме радост с подаръците си.

А що се отнася до духовните действия, аз трябва да виждам в другарите си най-добрите хора на поколението. Те са споени помежду си, а аз се намирам извън тяхното единство и прекланям глава, за да стана едно цяло с тях. Към това поправяне се стремя особено по време на учене.

Като резултат от моите усилия – вътрешни и външни, в действията и намерението, при мен идва светене от по-високо стъпало, което аз си представям поправено. Представям си, че там всички ние сме обединени и заедно разкриваме светлината между нас, съгласно подобието на свойствата.

Работата ми се състои в това, чрез моето самоотричане да предизвикам въздействието на Висшия. Но да не преча, а само да се включа. Този период се нарича „трите дни на прикрепянето на семето в матката”.

Необходимо е само да се абсорбирам вътре – все повече и повече, постоянно да анулирам егоизма си, за да не бъда чуждо тяло във висшето. Иначе ще се получи отравяне.

„Висшият” не е някаква абстракция, а другарите. Те изглеждат все по-зле в очите ми и аз трябва непрекъснато да се противопоставям на това чрез работа над знанието.

Струва ми се, че външният свят ми предлага великолепно обкръжение от умни, здрави и радостни хора, които могат добре да си прекарват времето.

А тук е обратно – дразнят ме глупавите разговори и лицемерието. И аз работя все повече и повече, за да мога във всяко състояние да разкривам уникалността и величието на своите другари.

Периодът на зараждане е продължителен процес и неговата задача е самоотричането. Намирам се в майчинската утроба, в особена група, сред другари, с които трябва да се обединя и чрез тях да получа помощ свише.

Състоянието на зародиш е преходен етап. Издигането до първото духовно стъпало е най-трудно.

Но как така? Нали е казано, че поправянето става от лекото към тежкото. Нещо повече, Баал аСулам пише в статията „Една Заповед”: „Основният тежък момент при служенето на Твореца е първото скачване”.

Друг изход няма, защото става дума за промяна на парадигмата, на отношението, на възприемането на действителността. При този процес, в човека се променят много параметри и той започва да гледа на света по съвсем различен начин.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз съм този, който създава и прожектиран филма на собствения си живот, цялата тази реалност, тогава защо хората създават неприятни филми за себе си?

Отговор: Да създадеш филм все още не е  силите ти. Все още не можеш да бъдеш продуцент. Трябва да управляваш желанието си, светлината, и да можеш да определиш как точно биха се променяли те според стриктни закони, а не просто по начина, по който ти се иска. По този начин, ти постепенно изграждаш по-добра реалност.

Това е единствената ти свобода на избор, и точно затова учим мъдростта Кабала. Докато не придобиеш власт над филма на твоята реалност, Творецът е отговорен за нея, за да те задължи да създадеш твой собствен филм. Затова целият ни живот, и всичките ни прераждания, имат за цел да ни „вдъхновят” да създадем точния филм, автентичен, а не въображаем.

Това прави възприемането на реалността в мъдростта кабала толкова интересно. Това е така, защото това не е нито теологично учение, нито схоластична дискусия, а е специален метод, който мога да използвам, за да променя наистина собствения си свят, да избягаме в различно измерение.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24999]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Какво означава „да се разтвориш сред народите на света”? Твоите егоистични желания разбиват на части стремежа ти към духовното и вклиняват вътре желанието Исра-ел.

Всичко това са твоите собствени желания: Г”Е (желание за отдаване) и АХА”П (желание за получаване), които са примесени така, че е невъзможно да се отделят едно от друго.

Отдаващите желания (Исраел) се пропиват с егоистичните намерения (народите на света) и се учат да отдават заради себе си, заради собствения си интерес и успяват в това повече от останалите народи.

Защото целият разум, чувства, изключителните свойства Г”Е, дадени на Исраел за постигане на духовния свят, се използват от тях за егоистичен успех в този свят!

Тези хора (евреите) се гордеят още и със своите постижения в материалния свят – но тук няма с какво да се гордеем, защото на нас са ни дали мъничка част от духовните възможности, една мъничка искра, за да можем с нейна помощ да се издигнем в духовния свят.

А ние я използваме за незначителни придобивки в този свят – получава се двойна нищожност, „обратен успех” – дърпаме целия свят към безсмислено развитие, докато не се разкрие на всеки, че светът е стигнал до задънена улица.

И кой е направил това? Тези същите искри на отдаването – Г”Е, получени още от Вавилон и използвани заради получаване, а не за нашето предназначение, което е да издигнем АХА”П, получаващите желания (народите на света) нагоре.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.311: В бъдеще Творецът ще възкреси тези царе, които са притеснявали Израел: Адриан, Лупинус, Навуходоносор, Санхерив и всички прочее царе в света.

Той ще им даде власт, като в началото и те ще съберат около себе си останалите народи и ще се сражават за Ерусалим.

А Творецът ще им въздаде положеното в стените на Ерусалим, както е казано: „Това ще бъде поражение, с което Творецът ще порази всички народи, воювали някога против Ерусалим”. Така е казано за времето на идването не Месията и тази песен е песен на света.

Става дума не за времена, а за обкръжаващите светлини, които идват и ни дават усещането за време. Затова всичко, което сме длъжни да разкрием в бъдеще, в голям авиют (дебелина, грубост) на желанията, това са най-тежките части на малхут – Санхерив, Навуходоносор и прочее, които се разкриват в самия край на поправянето.

И затова се нарича „време” на идването на Месията (избавление от егоизма), когато настъпи общото поправяне, извода на всички поправяния. Това е поправяне на обкръжаващата светлина (О’’М) и келим (желанията „лев аевен”), които не са могли да бъдат поправени до този момент, а сега се поправят.

От урока по Книгата Зоар, 02.11.2010

[25684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Всеки човек ли може да попадне на конгреса и да почувства радост?

Отговор: Ние каним всички! Всеки може да дойде и да се присъедини.

Има хора, които участват в този процес 15 години, те се намират вече на по-високи нива, и има хора, които ще дойдат за първи път и може би те и не знаят, защо са дошли.

Радвам се много за тях и им завиждам! Те могат, да постигнат това, което се нарича „Да придобиеш свой свят за един час!”

Те могат да дойдат и да се присъединят към другите, подобно на дете, което се е родило в 21 век и всичко, което цивилизацията е приготвила за него за последните 20 века, то получава в готов вид и се наслаждава. Защо? Защото се е родило сега и това е негово право.

Същото става и с хората, които попадат за първи път на конгрес. Още нищо не разбират, но доколкото ние сме подготвили за тях цялата инфраструктура, всички предпоставки, установили сме връзките между нас, те се включват в нас като младенци, без да разбират напълно какво се случва, и при това се удостояват с всичко.

Затова се радвам и им завиждам. Аз трябваше да полагам много усилия, страдания и пот, докато постигна нещо, и аз виждам, колко леко новият човек се включва в този процес и го разбира. Откъде се взема това разбиране? От въздуха, от това, че се съединява с другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[25632]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В навечерието на Конгреса трябва да се съсредоточим върху три неща:

1. Увереност, че се намираме в добро, силно, правилно обкръжение и откриваме пред себе си път към взаимно обединение и взаимно отдаване.

2. Концентрираме силата на мисълта си на това, да намерим връзка помежду си.

3. Радваме се на изключителността си, на особеното ни състояние и статус, който сме постигнали.

Такъв конгрес още не е имало. Всички ние чувстваме това по напрежението, по натиска, по приятната тревога, която обхваща всеки от нас.

И всичко това идва свише, тази огромна помощ от горе, което показва, че трябва да се постараем да добавим към нея, това, което още не ни достига:

1. радост, от изпълнението на духовния подем,

2. увереност, в постигането на целта,

3. вътрешно усилие.

Трябва да се обединя с другарите ми в една мрежа, за да се прояви между нас единната сила, която се нарича „Творец”.

Цялата работа, целият сериозен анализ се провежда вътре във всеки. А на повърхността трябва да излъчваме радост, непренуденост и увереност. Смях на лицето, а в дълбина – изгарящ огън.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Желанието, работещо с екран се нарича линия, а без екран – „кръг”. Съвместната работа между линиите и кръговете придвижват желанията / душите.

Кръг и линия са две различни форми на поведение” линия – е частното, а кръг – общото.

Кръговете се отнасят към желанията така, сякаш в тях няма екран и затова те ги движат подобно на магнитно или гравитационно поле, отчитайки не степента на поправяне на самото кли – а силата, действаща в това поле. Затова кръговете могат да влияят и да придвижват желанията, които са без екран.

Докато „линията” – е желание, преминало през съкращението (Цимцум алеф) и по тази причина отнасящо се към този, който има антиегоистичен екран. А ако нямам екран, върху мен не действа линията – аз не се отнасям към нея, тъй като нямам с нея никакви общи свойства.

Затова сега се хвърляме от място на място само с помощта на кръговете – и това се нарича „обкръжение” (свива). Системата на връзки между душите ни се подчинява на този закон.

В нея действат „кръговете цимцум алеф” с ценър в точките малхут, и „кръгове цимцум бет”, с център в точките бина, където завършват получаващите желания и започват отдаващите.

На всяка част желание, всеки най-малък детайл, включва в себе си и двата вида желания, принадлежащи на цимцум алеф и цимцум бет – действат кръговете цимцум алеф и цимцум бет.

Да предположим, че в мен има желания, които могат да бъдат изяснени още сега, а има и такива, които не се проясняват до края на поправянето и съгласно това на тях ще действа едно и също поле, и не ще действа друго поле.

Т.е. ние се намираме в тези две обкръжаващи ни полета – полето цимцум алеф и полето цимцум бет. В това общо поле е заключена цялата памет, цялата програма, цялата цел и мисъл на творенията, на всички наши състояния до самия край на поправянето. А ние трябва просто да приведем себе си в съответствие с това поле.

Но как да го направя като не чувствам това поле? Това е обкръжаващата светлина – а аз не мога да установя връзка със светлината. По тази причина аз установявам връзка с желанията, с другарите ми, с някаква част от общата система и се опитвам максимално да се уподобя на нея съгласно законите, заключени във светлината.

И по такъв начин аз получавам повече въздействие от светлината. Аз ставам чувствителен към нея и затова тя силно ми влияе.

Самата светлина не става по-силна, тя е постоянна. Но аз съм длъжен да обостря усещанията си и тогава ще почувствам от това светлинно поле по-голямо въздействие. И така ще се предвижвам в това поле!

Колкото по-чувствителен съм на светлината, толкова по бързо ще плувам в това силово поле, придвижвайки се от периферията към центъра.

В центъра на полето може да има едновременно и голяма тъмнина и огромно силово въздействие – но за сметка на тази противоположност аз по-бързо ще „премина” към „пряко” действие в „линия”. Така движейки се „в кръговете”, аз достигам „линия” и придобивам антиегоистичен екран.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.11.2010

[25563]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние преминаваме през четири изгнания – едно след друго. Това произтича от 4-те стадия на развитие на общата душа – АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

Още в света на безкрайността общото желание е било създадено в 4-ри стадия и затова цялото развитие и поправяне стават в тези 4-ри стадия.

Докато не достигнем до последния стадий, Малхут, ние трябва да преминем през променливото разпространение и изчезване на светлината от желанието, между степените, – и така 4 пъти. Влизането на светлината – това е избавлението (от нейното отсъствие, от тъмнината), а излизането – е изгнанието (изчезването на светлината).

Присъствието на светлината вътре в съсъда се нарича присъствие на Твореца вътре в творението или разкритие на Твореца. Затова след избавлението (обличането на светлината в съсъд/душа/желание), винаги следва изгнание на светлината, нейното излизане.

Без това е невъзможно развитието! Както е казано: Напълването със светлина и опустошението прави желанието способно да достигне целта (подобие с Твореца).

Затова още първите кабалисти са знаели какво ще се случи по-нататък с човечеството. Авраам попитал Твореца: „Как мога да знам, че моите потомци ще наследят тази земя?”. И когато получил отговор, че те ще отидат в изгнание, се успокоил, защото е знаел, че след 4-те изгнания и 4-те освобождения те ще дойдат до окончателното изправяне.

Ние сега се намираме на изхода на последното изгнание, в системата на 4-то ниво, включващо в себе си всички предишни изгнания и освобождения, и ни остава само да извършим последното, пълно освобождение (на целия Малхут), което вече наближава.

Но за освобождението е необходимо усещане на изгнанието. Още до неговото идване, трябва да включим в себе си, в отрицателен вид, пълната форма на това бъдещо освобождение, формата на поправения свят – тоест да не мислим, че тя ще дойде само за Исраел, но и за цялото човечество.

За пръв път в цялата история, Исраел, т.е. нашата световна група, излиза като проводник на висшата светлина и ние сме длъжни да се обединим, за да поправим целия свят.

А освобождението означава – пълно сливане с Твореца, свойството отдаване.

От урока по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Конгреса – това е нашето следващо състояние. Какво трябва да правим сега, за да го достигнем с правилното желание, с искането?

Отговор: Сега, все още, ни е необходимо усещане за недостиг, стремеж, тъга, като преди желана среща и очакване на радостно събитие.

Желанието за разкриване на връзката помежду ни, я разкрива в цялата и мощ, за да се прояви в нея силата на отдаване, Твореца, светлината, запълваща тази обща душа.

Сега ние се готвим към това разкриване, но не бива да търсим самия недостатък – трябва през цялото време да се мисли за желаното състояние и в резултат на тези търсения, от моите представи за единството, ще достигна до усещането, което ми липсва! И това ще се създаде тази пустота, това желание. Светлината създава желанието!

Този, който не търси доброто състояние –  няма да усети, че то му липсва. Защото когато го търсиш, върху теб въздейства обкръжаващата  светлина на това състояние и увеличава желанието ти за него.

Ти ще се стремиш към добри състояния, към любов и обединение и в съответствие с това ще разкриеш обратните състояния – отхвърляне и ненавист. Тъй като ние действаме в две противоположни системи: получаване и отдаване, лява и дясна линия.

Човекът – това е обратния отпечатък на Твореца, формата на егоистичното желание. А всичките светлини, които ни въздействат, само обръщат нашата форма наопаки, довеждайки ни до истинската форма –от „заради получаване” към „заради отдаване”. Това прави светлината с мен. Но в началото винаги разкривам обратната, егоистичната форма.

Ако се стремя към добрата форма, тогава задължително ще дойде падението и аз ще разкрия ненавистта, пренебрежението.

Но не трябва нарочно да се потапяш в злото за да си изясняваш. Тази егоистична форма сама ще се прояви и ще те накара да я изучиш.

Доколкото ще се опитвам да се избавя от нея, дотолкова ще я изуча във всичките и детайли, за да мога да я трансформирам в отдаване.

От урока по статията „За Ехуд“, 01.11.2010

[25603]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→