От коментара за Пасхалната Агада
Заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Исраел още тогава, когато са се намирали в египетско робство, защото спасяването става по възможно най-бързия начин.
Ние също се намираме в робство и нашето намерение също е устремено към спасението по примера на бащите ни в Египет.
„Роби сме били ние”. Започва с осъждане, а завършва с хвалебствие. Осъждането започва с думите „идолопоклонници били бащите наши” или пък с думите „роби сме били ние” – така смята Галаха.
Трабва да се започне с осъждане и да се завърши с хвалебствие, съгласно принципа „предимството на светлината ще се разбере от тъмнината”. И затова „като диво магаре се ражда човекът”, а като резултат придобива формата на човек. Така е било и при създаването на народа на Исраел.
Тъй като Творецът създал творението като нещо от нищото и небитието предшества всяко съществуване. Но на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, небитието е различно.
Начало на неживото ниво е абсолютното небитие. Начало на растителното ниво е формата на неживото ниво – засяването и разлагането на семената. Небитие на животинското ниво е растителното. А животинската форма се смята за небитие на относително човешкото ниво.
Затова, „като диво магаре се ражда човекът”. И за всеки човек е задължително, неговото начало да бъде в животинския стадий. Казано е: „човека и животното ще спасиш Ти, Господи”. Тоест ще извикаш всички желания, които са задължителни за неговото съществуване и за завършването на делата му.
В какво се състои предимството на формата на човека пред тази на животното от гледна точка на онова, което е заложено в тях? В техните желания, тъй като по това се различава също и спасението, което Творецът дава на човека от спасението, което Той дава на животното.
Човекът има само една потребност, която не съществува в животинския вид – пробуждането за сливане с Твореца. И в това се състои неговата подготовка – да се стреми към служене на Твореца. И само с това той се извисява над животните. Защото дори в животинския вид, ние откриваме абстрактен разум за работа и политическо ръководство.
И затова небитието, предшестващо съществуването на човека е отричането на желанието устремено към близост с Твореца, тоест стъпалото на животното. За това е казано: „започва с осъждане, а завършва с хвалебствие”. Тоест необходимо е да се постигне небитието, което предшества съществуването, в положителен смисъл – като осъждане, предшестващо хвалебствието. От него, ние по-добре ще разберем хвалебствието.
Същото се отнася е за четирите изгнания, предшестващи четирите спасявания, включително до четвъртото спасяване, представляващо желаното за нас абсолютно съвършенство. Изгнанието е небитието, предшестващо съществуването, т.е. спасението.
По такъв начин, всички букви на спасението (геула – גאולה), ние откриваме в изгнанието (гола – גולה), освен буквата алеф, която насочва към „Повелителя на света” (Алуфо шел олам). Това означава, че формата на небитието – това е отричането на съществуването.
Формата на съществуването, т.е. спасението се узнава от думите: „Няма повече да се учат един друг, тъй като всички ще Ме познаят, от малкия до великия”. И значи формата на небитието в изгнание е отричането на знанията на Твореца, отсъствието на буквата алеф, която не ни достига в изгнанието и е желана за нас в спасяването, т.е. в сливането с Твореца.
Самото небитие подготвя отнасящото се към него съществуване. Свободата е високо понятие, разбираемо само за избраните, но никой не може да изтърпи заробването.
Ние започваме с осъждане, за да можем по-добре да осъзнаем спасението. И трябва да започнем не от времето на Терах, а от Египет, когато в народа вече е имало малко количество от любовта към Твореца и служенето на Него. Сама по себе си, допълнителната тежест на робството в Египет не се явява недостатък в съществуването на народа, наричащ се човек (Адам).
Небитието подготвя съществуването – затова се смята за част от спасението и за него също е необходимо да се благодари. Което означава, че не следва да се започва с думите: „идолопоклонници били бащите наши”, тъй като това не се явява небитие, което предшества съществуването, защото в това няма човешко битие, тъй като тогава те били максимално отдалечени от любовта към Твореца.
И затова, ние започваме от египетското робство, когато в тяхното сърце вече присъствала частицата на любовта към Твореца, но угасвала от тежката работа. Именно това означава, че небитието предшества битието.
Свободата на народа в познаването на Твореца – това е възвишено понятие, което разбират само избраните по пътя на подготовката. А по-голямата част от народа е готова да постигне тежестта на поробването, която е разбираема за всеки.
[25655]
Filed under: Баал Сулам -
Няма коментари→
Въпрос: Мога ли точно да знам, кое властва над мен в даден момент – желанието за получаване или желанието за отдаване?
Искрата „Исра-ел” се разкрива на човек с това, че той стига до кабала. А иначе каква сила би го довела? Във всеки от учащите се съществува тази искра, иначе той не би учил.
Въпрос: Сега, когато толкова много хора ще пристигнат на конгреса, ще съумее ли всеки от нас да достигне усещането за духовния свят?
Въпрос: В „Предисловието към Учението за Десетте Сфирот“ Баал Сулам пише, че човек е длъжен да се стреми да разбере изучаваното“. Това отнася ли се и за Зоар?
Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.
Въпрос: Как обкръжението може да внесе в мен нещо различно от моя егоизъм, ако самото то също се състои от егоисти?
Въпрос: Преди Конгреса се създава такова впечатление, че хората, просто стремейки се към целта, изведнъж отстъпват в решаващ момент.
За да се изкача на следващата степен – аз трябва да имам желание за тази степен, тъй като самото поле на висшата сила не се променя!