Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Поколението ни – това е поколението на Машиаха (Месията). Затова сме удостоени с избавлението на нашата земя от чужда власт. Удостоени сме също така с разкриването на книгата „Зоар”, което се явява начало на изпълнението: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца”, „И няма да се учат повече един от друг, защото всички ще Ме познаят, от малкия до великия”.

Баал аСулам. Статия при завършване на книгата Зоар.

Всички предишни коментари на книгата „Зоар”, не успяха да разяснят дори и десет процента от трудните места, в книгата. Но и при този малък процент, който са разяснили, – мъгливи са техните думи, почти каквито са думите на самия „Зоар”. А нашето поколение е удостоено с коментария „Сулам”, който се явява пълен коментар на всичко, казано в „Зоар”.

И освен това, този коментар не оставя в целия „Зоар” нито една неяснота, която да не е обяснена, а разясненията се основават на прост и здрав смисъл, и всеки изучаващ би могъл да ги разбере. И този факт, че „Зоар” се разкри в това поколение, се явява явно доказателство за това, че ние вече се намираме в началото на периода на Машиаха, и сме това поколение, за което е казано: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца”.

Баал а-Сулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[25987]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Защо аз не усещам в равна степен с всички вътрешното напрежение, духовния заряд?

Отговор: Разбира се, че аз усещам всеки различно.  Зависи от това, доколко в моето днешно егоистично възприятие те ми се струват близки или далечни.

Някои аз просто не забелязвам, в други намирам нещо привлекателно, а трети отблъсквам.

Работата тук е в моят характер и дори в настроението, в множеството детайли, случки и произшествия, за които съм слушал, които съм наблюдавал или съм чувствал.

Това за нищо не говори. В действителност, по духовния път, в нас постоянно нараства усещането, че всички сме равни, че няма разлика между бели, черни, червени или жълти, между красиви или грозни.

Националност, език и характер – всички тези външни признаци изчезват, защото те се отнасят към ограниченото възприемане на свойствата в нашият свят.

Както и да е бил възпитаван човекът, както и да са го обучавали – всичко това е външната обвивка. Докосвайки се до неговото желание, аз разкривам там духовната искра и даже неговото място в общата система от души. Чувствам го точно, като част от моето собствено тяло.

И тогава отношението се променя: всичко придобива важност. Както майката обича еднакво всички свои деца, отделяйки на всяко толкова внимание, колкото му е нужно.

Защото всички ние сме части на съвършената система, а в съвършенството не може един детайл да е по-важен от другите.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26024]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам пише в статиите си „Изгнание и освобождение” и „Поръчителство”, че се намираме на прага на окончателното духовно освобождение и народът на Исраел (всеки устремен към разкриването на Твореца), трябва да служи за проводник на общото поправяне на света.

Всичко случващо се в днешно време е предназначено само за реализирането на крайната цел и за това трябва да се настроим.

Нужно е да се създаде общество, съюз, виртуална държава, която да живее само по духовните закони и да не взема пример от нищо във външния свят.

Тази държава трябва да съществува не физически – това е съюз на душите, съществуващи по законите на отдаването, без да поглежда назад. Това е единственото условие.

Ако хората могат да постигнат такива отношения, те ще разкрият помежду си висшата сила и ще станат духовен център на света, към който могат да се присъединят всички.

Тази група/държава трябва да изгради в себе си свои системи, необходими за постигането/реализацията на целта – пълно поправяне.

Необходимо е да се създаде образователна и възпитателна системи, призвани да създадат човека, да се създаде социална система на кабалистичен принцип, която да поддържа човека в нужда, болест, старост, осигуряваща работа, правна защита. Съгласно принципите, дадени от Баал а-Сулам в статията „Последното поколение”.

Трябва да се изследват и изграждат системи за преходния период – от кризисното състояние на човечеството до състоянието „Ново поколение”.

Днес, ние се приближаваме към създаването на такава духовна система помежду си. И всичко започва от духовното към външното, материалното. Във външното не трябва да се прави нищо, за което не сме готови вътрешно.

Както няма смисъл да се изгражда Третия Храм, както искат някои, докато не изградим в себе си това духовно състояние (мохин де-яхида)

Ние няма и да можем да го изградим, защото не разбираме какъв трябва да бъде той. Само от по-висшето стъпало, от постигането на стъпалото Трети Храм, може из основи да се опознае и създаде низшето стъпало.

Затова, само в зависимост от нашия духовен напредък могат да се изграждат материалните връзки на този свят. И колкото по-високо се издигаме и разберем по-добре вътрешните духовни връзки между нас, толкова по-успешно ще усъвършенстваме изградените от нас материални системи.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 04.11.2010

[25962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не се опитвайте да направите от човека животно и да оковете духовния свят в механична система.

Този свят е пълен с приключения и неизвестност, които се разкриват внезапно по пътя и виждаш, че това не е така, както си мислел, а може дори да е обратно.

Когато връзката между нещата се разкрива на по-вътрешно ниво, ти правиш пълен “upgrade” (нова конфигурация) на цялата своя „програма”. Виждаш, че вече можеш да използваш нови инструменти/келим, нови връзки.

Ясно е, че основата остава непроменена: Творецът, творението, процесът на развитие с помощта на обкръжаващата светлина, желанията Г”Е и АХА”П, по-голямото единение на душите, но конкретните явления могат да бъдат напълно противоположни.

Вътре, в същото желание за отдаване, изведнъж откривам на по-голяма дълбочина /авиют абсолютно нови връзки! Не съм си и помислял, че врагът на моето стъпало, на по-високото ще се окаже мой любим приятел! А на по-високото стъпало, аз се прегръщам с Аман – този завършен престъпник се превръща в свещена личност.

Как може на по-ниското стъпало, това да е най-заклетият ми враг, към който е невъзможно да се приближа, а на по-високото – се сливам с него?

И ако двама кабалисти се намират на тези стъпала, макар и двете да са духовни, те не се съгласяват един с друг! Как можеш да обичаш моя враг? Ние с теб вече не можем да бъдем приятели!

За човек, постигнал окончателното поправяне/Гмар-Тикун – Аман, Хитлер, Ахмадинежад, всички човекомразци са свети сили. На предишните стъпала ти си ги ненавиждал, а на по-високото се сдобряваш с тях.

Целият проблем е, че ние, със своя ограничен разум не можем да съединим две противоположности: как електронът може да бъде едновременно вълна и частица, как частицата може да бъде едновременно на различни места?

А още повече не можем да проумеем, как над този, в духовния свят, всичко се състои от две противоположности, които съществуват заедно: ангелът на смъртта и ангелът на светостта, Творецът и Фараонът.

Ние, с нашия земен разум, не можем да го разберем и искаме да чуем, кой от двата противположни отговора е верен, а те и двата са истина! Духовният свят, Творецът се разкрива именно при съединяването на противоположностите!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 04.11.2010

[25915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: ”Грош по грош се събират в голяма собственост”. Всеки човек ли внася своя ”грош”? Или това е нашият общ ”грош” на пътя към целта?

Отговор: Човек събира тези ”грошове” – малките желания, получени от всички другари.

Обединявайки се с тях и стремейки се да влезе в поръчителство, той намира желанията на всички и те се съединяват в него, придавайки сила на пътя.

Но дори това все още не е достатъчно. Сила у мен има, ”материал” няма. Този ”материал” се проявява на малки порции: в мен парче по парче разкриват егоизма и аз го преодолявам, според количеството на появяване на тези порции.

И тук също ”грош по грош” се събират в голяма собственост.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25888]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо за егоизма е болезнено да се анулира?

Отговор: Това зависи от важността на целта. И в нашия свят ни се налага да анулираме себе си: на работа – да следваме указанията на началството, у дома – да ухажваме децата, да обезпечаваме семейството и т.н.

След всички задължения ми остава час-два лично време. Излиза, че аз постоянно анулирам себе си – от безизходност, защото трябва да живея. Но аз получавам възнаграждение в същия този егоизъм!

А тук, ние се отказваме от егоизма, за да получим ”нещо по-важно”: духовен живот, вечност, съвършенство, хармония. Засега ние не усещаме важността на това като възнаграждение . Обкръжението трябва да ме убеди в това.

В нашия случай – аз съм избрал обкръжението, свързан съм с всички. Никога в историята не е имало такова състояние, в което се намираме  сега .

Ние сме първото поколение на поправянето и вече сме се удостоили да получим методиката и да започнем да я реализираме заедно между хиляди другари.

Какво е останало да се направи? – Да анулираме себе си! Ако ние направим това заедно, то на всеки ще му бъде лесно. Именно така и ще стане!

От лекция в Деня на единството, 31.10.2010

[25854]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.335: Храмът, построен от цар Шломо, това е Храм на покоя.

Той е подобен на висшето във всички свои поправяния, за да стане, благодарение на поправянето от висшето, Храм на покоя и на наследството.

Да издигна Храм на покоя означава да достигна състояние, в което да имам възможност да отдавам без всякакви ограничения. Но кой може да ме ограничава? – Аз самият.

Когато всички мои желания бъдат поправени до такава степен, че нито едно от тях да не ми попречи да отдавам – това се нарича покой.

От урока по книгата Зоар, 03.11.2010

[25782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Аз ви наказах с изгнание, но ако кажете, че Аз съм ви оставил, то не, Аз съм с вас” (Книгата Зоар, гл. ”Бехукотай”, п. 49).

Въпреки че ние говорим за действия ”не заради наградата”, всъщност такова действие в природата не може да има.

Ние винаги се нуждаем от възнаграждение като енергия за действие. Наистина, само безумните и малките деца действат безцелно.

Но нашата цел е да достигнем разкриването, да видим истинското състояние, да разберем неговите причини, да осъзнаем своето място. Необходима ни е истината в пълния обем, тук и във всички светове.

Разкриването на тази истина е разкриването на Твореца. Това е нашето възнаграждение. Така и се определя същността на науката кабала: разкриване на Твореца от творенията в този свят.

Ние се устремяваме към най-великата награда, но я намираме не във вид на егоистично напълване, а в своя устрем от лъжа към истина.

Целият ми живот може да изглежда пълен с изобилие, със сладост, с прекалена сладост до прилошаване. Но заедно с това, аз чувствам опустошение, защото истината не е в това. И тогава променям целта: вместо прякото напълване със сладост искам да намеря пълната истина.

Не е лесно да достигна това . На иврит думата истина се състои от три букви: אמת. Алеф – първата буква на азбуката, Мем означава Бина, свойството отдаване, Тав – последната буква на азбуката.

С други думи, всички мои свойства трябва да се сплотят около Бина, намерение заради отдаване, и тогава аз ще разбера какво е това да разкрия Твореца.

Истината е критерий за моето изгнание. Ако виждам, че се намирам в изгнание по отношение на истината, означава, че съм в изгнание по отношение на Твореца.

Нали във финалното, желано състояние ние сме обединени, слети, споени в единен, съвършен, нескончаем зивуг. А това означава, че сега ние двамата пребиваваме в нежелано състояние – с други думи, и аз, и Той се намираме в изгнание.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да укрепвам групата и другарите, ако ми се налага да действам виртуално?

Отговор: Е и какво ако е виртуално? Разстоянията не са пречка, и не трябва задължително да се държим за ръце. Да не би да мислиш, че ако те познавам по лице, и познавам характера, то познавам самия теб?

Ти как ни намери? – Чрез интернет! И според теб, беше случайност? – Всъщност, твоите желания са свързали теб с общата система Адам – връзката на всички части в света заедно.

В тази система има множество общества/кръгове по интереси/желания: научни,банкерски, делови, семейни и т.н.

Но в нея съществува още и особен кръг, обединяващ всички тези, които се стремят към целта на живота, към познание за това, заради което си струва да се живее.

Тези хора географски са навсякъде, а също се намират и в обикновените кръгове, но в същото време, съставляват помежду си, даже без да усещат и осъзнават, свой кръг – поле на вътрешна взаимовръзка. Ще го обозначим с жълт цвят.

Когато човек усети, че целта го зове, той започва да контактува с това поле, излиза от своето обкръжение и влиза в този кръг. Ето така и ти си ни открил в интернет.

И сега тази нова връзка продължава да укрепва. Дори и да не сме се виждали или познавали един друг по-рано, с течение на времето ние все повече влияем един на друг, и всеки ден ти получаваш мислите и желанията на милиони хора от целия свят, които също като теб са се замислили за целта на творението – и по този начин се намират един друг.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Целта на творението могат да постигнат не само особено надарените хора, но и всички създания без изключение, и не е задължително за това да имат особени способности.

Мъдреците са казали в „Мидраш Раба” (книгата с „Великите коментари”): „Казал е Създателят – всичката мъдрост и цялата Тора са лесни за този, който се бои от Мен (пази себе си от егоизма) и съблюдава условията на Тора (действа само за отдаване и любов), и цялата Тора и всичката мъдрост (в такъв случай) ще бъдат в неговото сърце”.

Рабаш. Шлавей Сулам. Любовта към другарите-2, стр. 6, 1984 г.

[25901]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Рабаш - Няма коментари→