Въпрос: Ако кабалиста вижда реалния духовен свят, то как в него може да има каквито и да е съмнения или дори грешки?

Отговор: Духовният свят не се вмества в нежива схема, която се разкрива пред тебе вече готова.

В тебе се проявяват изходните данни / решимот, а ти от тях сам строиш своето отношение към обкръжението, пълно с отдаване – групата и Твореца. Висшата светлина образува в тебе правилно отношение.

Затова, не трябва да ни учудва, че в кабалиста в духовния свят може да има съмнения, теории, догадки, както в учения в нашия свят. Тъй като именно благодарение на неяснотите и тяхното изясняване, ние се развиваме.

Аз винаги се съмнявам и вече знам от опит, че днес разбирам по-добре това, което е било вчера, това, в което вчера съм могъл да сгреша.

И изобщо, всяка степен се постига само от степента над нея, защото се ражда и се управлява от по-висшата степен.

Всеки ден Твореца става все по-понятен, както е казано от един велик кабалист: «Всеки ден в мен има един нов Творец!»

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 04.11.2010

[25918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че разума предшества сърцето?

Отговор: Ние измерваме мисълта в съответствие с величината на желанието, на което тя въздейства. Желанието се усеща в сърцето, а мисълта – в разума.

Кое е първично, и кое вторично? От наша страна желанието предшества мислите, доколкото, когато човек започва нещо да желае, тогава в него се появява мисълта как да постигне желаното.

Ако в мен няма желания към нещо, аз никога няма да мисля за това. Човек постоянно го мъчат желания от този свят и той се намира в пълен хаос, тъй като те го увличат в различни посоки.

Как да проверим мисълта, така че да не се объркаме? Мисълта може да бъде изяснена само при условие, че човек се включи в групата и получи от групата по-голямо желание.

Групата му дава други ценности, нейни собствени, и ако той се включи в група, той приема нейните ценности, нейните желания и тогава в него се пробужда мисъл за реализиране на желанията, получени от групата. Желанията винаги предшестват мислите.

Въобще, в нас няма мисли като такива, има желания! Ако има желания, има и мисли, ако няма желания – няма мисли. Колкото повече са желания, толкова повече са мислите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25998]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Киното и телевизията преминават на тримерни изображения. Така и на нас ни е нужно да се разделим с повърхностното плоско възприемане и да видим духовната дълбочина – в нашата реалност.

В моите възприятия има три измерения: ширина, височина и дълбочина. Това е моят екран. На този тримерен екран аз виждам хората, животните, къщите, слънцето, целия обкръжаващ ме свят.

Всичко това аз усещам в духовното желание. Само, че то ми рисува картината на света не в плоскост, а в обем, в мен. А доколкото около мен освен тази картина друга не съществува, аз я усещам истинска и единствена.

Такава картина е създадена при разбиването на душите/келим, когато от мен са се отделили моите части: моето АЗ – т.е. ГЕ, а отвън се намира моят АХАП, когото аз не чувствам като свой.

И ето сега, вместо проявлението на моя АХАП, аз започвам да работя с групата и да взаимодействам с другарите: те се стремят към мен, а аз – към тях.

Ние се опитваме да работим заедно, като че ли в поръчителство, и тези упражнения ми помагат да разбера, че и групата, и всичко останало всъщност са мои.

Променяйки отношението си към „външната” реалност, аз откривам, че тя ми става все по-близка и „се прелива” отвън навътре.

По този начин групата – е всъщност лаборатория, в която ние се стараем да изправим в себе си повредените желания (келим), за да придадат те на нашата реалност изгубената дълбочина.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако нашият свят е най-низшият от световете и с помощта на науката кабала можем да започнем да се изкачваме по степените на стълбата, то защо хората от милиони години се намират на тази същата ниска степен, без да стигнат дори до началото на подема?

Отговор: Има пет духовни свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон. Ние се намираме на най-последното стъпало – в този свят. Всичките 125 степени над нас са нива на изменение на реалността.

Ти искаш да промениш реалността? – За това е нужен екран. Екран се нарича степента на връзка между мен и светлината/Твореца.

Аз трябва да се свържа със светлината/Твореца с помощта на екран. Тогава аз ще мога за сметка на всевъзможни действия с екрана да създавам различни форми на реалността.

При това тези форми са живи, точно както сега виждам хората около себе си. Но сега аз не създавам тази реалност, това възприятие ми е дадено от природата.

А изкачвайки в духовното, аз действам като Творец. Аз създавам всяка степен – цялото неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Аз създавам тази реалност, формирам я и я поддържам – вместо Твореца.

Но кой е този „аз”? – Този, който притежава екран.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25995]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Като отида на конгреса, оставям вкъщи всичко от този свят,  за да дойда на място на обединение, за да се преродяв нов живот. Няма накъде да бягам, пътят назад е отрязан, без никаква връзка с този свят. Светът не съществува.

Трябва да се подготвим за такова състояние. Планирам да прекарам трите дни точно по  този начин, без да мисля за нищо друго освен за това.

В къщи, на работа, в банката, в магазина – подготвям всичко, така че да не се налага да мисля за нищо през тези три дни, сякаш летя до Марс с еднопосочен билет. Нищо да не ме задържа тук вече; мостовете са изгорени.

От беседа за поръчителството, 29.10.2010

[25509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичките души произлизат от едно творение, една душа Адам Ришон. Всички събития произтичат в нея.

Тя се разделила на множество части, когато в нея влязло желанието, противостоящо на единството. По друг начин не е било възможно да бъде разделена на части, което пък е необходимо за поправянето

Също като царя, изпратил своето богатство отвъд морето, давайки по монета на всеки поданик, за да е сигурен в успеха на прехвърлянето, душата Адам Ришон се поправя (преминава от нашия свят в духовния) на части.

Разбиването на части се нарича „грях”, макар че всъщност, никой не е съгрешил. Просто в общата душа е била внесена сила, насочена към получаване, за да се напои с нея всяка част и да се отдели от останалите.

Оттам, работата на всяка душа се състои в това, да бъде преодоляна тази сила и собствената частица от общото богатство да бъде приобщена към единната взаимовръзка.

По отношение на мен всички останали са съвършенни, а тяхната мнима раздробеност и неизправност е следствие от собствената ми непълноценност.

Човека трябва да гледа на света по този начин, без да си фантазира, а работейки вътрешно със себе си. Тогава неговия светоглед ще се промени и той действително ще види, че наоколо цари съвършенство, а развален е само той.

По този начин човек разкрива изначалното разбиване на единната душа. Поправяйки себе си, той се завръща към нейните части в качеството на Адам, тоест придобива общо намерение върху всички части, върху всички „прегрешения”, върху цялата разделяща сила, проникнала в системата и разбила я на 600 000 души.

Поправянето се извършва от лесното към трудното, съобразно разкриващият се в дадената част авиют (дълбочина на желанието) – с други думи, съобразено с отблъскването, което тя усеща по отношение на останалите.

Защото колкото и да се извисява човек, злото начало все пак го превъзхожда. Но на него винаги му разкриват такава мяра, която той е способен да поправи. Нужно е само да се реализира свободния избор посредством обединението с групата.

От урока по статията на Рабаш, 02.11.2010

[25674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ние постоянно чуваме, че трябва да се обединяваме и да търсим  Твореца, но не можем да приемем това като практическа работа. Какво конкретно трябва да правим?

Отговор: Ако външните действия са полезни за вътрешните процеси, ние сме длъжни да ги изпълняваме.

Ползата може да се прояви в бъдещето: аз цяла година извършвам външно действие, за да може като резултат от своите действия да достигна по-вътрешен духовен пласт, казано по друг начин, да се приближа до свойството на Твореца – отдаването, осъзнавайки колко съм далече от това, чрез своето желание да започна поправянето на намерението от „заради себе си” на „отдаване”.

С други думи, „края на действието” трябва да е „ в началния замисъл”: или ми се казва какво да направя и аз го изпълнявам „над знанието”, или действам така сам. Във всеки отделен случай изпълнението касае самия човек.

Но ако към неговото действие не е присъединено намерението „заради обединяването на групата”, колкото и важно да е намерението няма да донесе полза. Защото именно работата над намерението е работата на Човека.

Невъзможно е да я заобиколим, тъй като природата на света e – желанието да се наслаждаваш и желанието да наслаждаваш; мисълта, намираща се до него; тяхното съединение и взаимопроникване. А освен желанието и намерението нищо не съществува!

Желанието да получава на низшия влиза в желанието да отдава на висшия във вид на МАН (молба за поправяне) и желанието да отдава на висшия слиза в желанието да получава на низшия и го напълва като МАД (поправящата светлина).

Тогава между тях се извършва взаимно обединяване: Бина в Малхут и Малхут в Бина – Твореца в творението и творението в Твореца, докато не достигнат пълно равенство. Това е цялото изпълнение!

Къде се случва това? – Само в мисълта, в желанието, във вътрешното усилие!

Разбира се, това е най-трудно от всичко. На някой му е по-лесно да работи умствено, на някой му е по-тежко, но духовната работа в еднаква степен е трудна за всички – и за учените, и за дърводелците, та тя се извършва в душата, а не в разума.

Ние, все пак, извършваме някакви външни действия и те ни обединяват в правилното намерение: защо правим това? Защо заедно, а не по отделно? Защо искаме да разширим кръга на участниците? Това ни дава жизненост и въодушевление.

А без намерение в усилията ние сме „събрание на насмешници”, защото и най-важната работа без намерение е лишена от смисъл!

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човечеството като цяло и в частност всеки човек, могат да бъдат разделени на три типа желания.

1. Безразличен към духовното, остава на животинско ниво, съобразявайки се само с околните, за да намери най-удобния и приятен за себе си формат на взаимоотношения. Не отива по-далече от формата „аз – обкръжението”.

2. Религиозен – вярва в наградата за „добрите“, по негово мнение, дела. Вероисповеданието и жизнената философия могат да бъдат всякакви: един се страхува от  полицията, друг – от  Твореца.

Съответно, единият търси награда от обкръжението, а другият добавя към това още и награда от бъдещия свят. Така или иначе, всички те са получатели на отплата: всеки определя за себе си оптималното за дадения момент възнаграждение.

Тези хора въобще нямат намерение да се поправят и затова нямат отношение към Твореца. Те просто използват метода на самоуспокояването, разчитайки на бъдещия свят в замяна на определени действия в този свят.

Заради голямата награда след смъртта, която, както са ги научили, чака достойните, те са готови да платят и да изтърпят множество лишения в този свят, даже да отидат на смърт – само и само след миг да се насладят в райската градина.

3. Кабалистът разбира, че всичко посочено по-горе е лъжа, че не действа, че принципът: ”направи и получи награда” не действа във взаимоотношенията с Твореца, а и не издържа проверката на реалността, на историята.

На този етап човек достига до  по- висша равносметка, желаейки да постигне смисъла на живота си. За него вече не е така важно възнаграждението и наказанието ( сладко/ горчиво) – той иска да се добере до истината ( истина/лъжа).

Нека той да страда, нека да не получи нищо, но истината за него е самата награда. Тогава човек се проверява не чрез напълването, не чрез сладостните и горчиви усещания, а чрез истината и лъжата.

От урока по статията на Рабаш, 03.11.2010

[25776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Духовното изисква съвършенство и радост, но понякога в групата, ние потискаме радостта. Как се съчетава това?

Отговор: Ти попадаш в групата след обичайния „цивилен” живот. Там си се радвал на храната, секса, семейството, парите, уважението, властта и знанията. А тук са те поставили пред цел, която не постигаш и пред хора, които не избираш.

Във външния свят сам си решавал с кого да работиш, и с кого да почиваш, а тук пред теб са лицата на другарите. Погледни, ще ги приемеш ли в компанията си? Но изход няма. Още повече и изгода също няма. Ти не намираш нито причина, нито място, нито повод за радостта, с която си свикнал във външния свят.

Сега трябва да промениш всичките си представи. За какво съм тук? За какво са ми тези хора? Как да намеря напълване за себе си? Каква е целта? Доколко е важна тя?

Събирайки и правилно степенувайки тези въпроси и техните отговори, ти трябва просто да се взривиш от радост, да полетиш на седмото небе от щастие.

Защото се намираш на единственото правилно място, в компанията на правилните хора, които се стремят към същото, към което и ти – към възвишената цел, която сам не можеш да постигнеш. Погледни – те са се събрали заедно, специално за теб. Те съществуват единствено, за да придобиеш съвършенството.

Тогава, гледайки другарите, ти започваш да ги обичаш. Те стават важни, близки, скъпи за теб. И целта не е вече толкова непостижима. Ако се обединим, ще я намерим между нас. Тя не е в далечна галактика, а тук, зад разделящите ни прегради, които трябва да разрушим.

Целта е да разкрием в нас светлината. Но тя не може да протича, докато в мрежата има пробив. Заради разкъсаните кабели, през никой от нас не може да протече духовния ток. Дай му възможност да засияе, затвори веригата!

Всичко вече е подготвено за нас и само, ако гледаш правилно на случващото се, непременно ще се изпълниш с радост.

От урок по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, за да разкрием Шхина между нас на Конгреса?

Отговор: Само едно – обединение. От нас не зависи нито едно действие, освен сбижаването между помежду ни. Благодарение на него между нас се разгаря въодушевление, което ще ни помогне да се обединим.

Ние се обединяваме вътрешно. Прегръщането не е задължително, макар външните действия да помагат. Преди всичко трябва да разбера, че ще изляза в духовния свят и ще придобия живот на по-висше стъпало само, ако се издигна към по-високо и мощно желание за възприемане на всички като свои части.

Но тук възниква чисто псохологически проблем, защото аз ги отхвърлям. Значи трябва да променя възприятието си, своето отношение, да разкъсам вътрешната преграда между мен и другите.

За тази цел, аз трябва да се сбижа с другарите, за да могат те да ми въздействат. Тогава те ще влеят в мен своите идеи, своята цел – единството, в което всеки разкрива висшата реалност.

Ето защо ние организираме Конгрес и се обединяваме с всички сили. Ето това е практическата кабала.

Преди хората са мислели, че кабала предсказва бъдещето и се занимава с нещо свръхестествено. Нищо свръхестествено няма тук, освен преобразяване на нашата егоистична природа в алтруистична.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→