Въпрос: От частите на урока, по време на които изучаваме Зоар и ТЕС, ми е много трудно да разбера нещо.

Как е правилно да се подходи към материала, за да може все пак да се подобрява връзката между нас?

Отговор: Баал а-Сулам и Рабаш са написали статии, писма и други подобни произведения. А освен това, Баал  а-Сулам е написал коментар към книгата Зоар, „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС), „Въведение в науката кабала” и книгата „Бейт шаар а-каванот”. Всичко това са нашите първоизточници, от които „се храним”.

Аз направих разделяне между тях и ето защо книгите, изброени горе, използваме като средство за привличане на светлината (сгула). А другите произведения четем не само за привличане на светлината, но и за разбиране. В първия случай, разбирането играе допълнителна роля, а във втория случай – водеща.

В книгата Зоар почти няма какво да се засегне с разума. Понякога тя обяснява нещо, дава намек, но през повечето време това не ни е особено необходимо. В крайна сметка на нас ни е нужна методиката, която се нарича „Тора”, тъй като криещата се в нея светлина възвръща към източника.

И затова не е важно колко разбираш. Учи се не този, който е умен. От разума тук нищо не зависи. Някои записват всяка дума – това е хубаво, ако помага да се приобщиш към източника чувствено, с желание. Но ако всичко се ограничава с разума – не си струва.

Тук не е университет и от самото учене няма да узнаеш нищо, ако не придобиеш желание да отдаваш, връзка с другите, любов. Само това ще ти позволи да усетиш материала – тъй като човек се явява желание, съсъд за усещания.

Разумът сам по себе си е безсилен. Той е преди всичко средство, за да се направлява и усилва желанието.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 15.11.2010

[26597]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е по-добре да се чете по време на урока: първоизточника на иврит, не разбирайки нищо или превода на текста?

Отговор: Това е голям въпрос. Всъщност, речникът на науката кабала е толкова малък, че с времето ученикът постепенно свиква с него.

Става въпрос за около двеста думи, които, ако запомниш, ще разбираш текста на иврит. Ние виждаме това по Московската група, която чете първоизточника в оригинал.

Не мисля, че в бъдеще хората, стремящи се към целта ще могат да учат кабала на друг език. Това е много трудно. Ние още не сме се задълбочили в изучаването на буквите на иврит, в тяхното начертаване и вътрешният им смисъл.

Знаенето на кабалистичния език много помага. Уверен съм, че ти вече знаеш половината от основните термини на иврит. Предполагам, че е невъзможно да минем без разбиране на първоизточника.

Да, това не е просто. Говорим за необичаен език, различен от латинския. Но какво да се прави, светлината идва от дясно на ляво, и затова на иврит посоката на писане е такава.

Освен това, самото писане се осъществява отдясно наляво и отгоре надолу – съобразно с разпространението на светлината хасадим и светлината хохма. От тези елементи се състоят всички букви. От формата, продиктувана при различните съчетания на висшите сили.

Правилата на езика и неговата граматика също имат духовна основа. Те се изграждат върху взаимовръзката между Бина и Малхут. В иврит няма нито едно правило, измислено от човека.

От времето на Адам, роден преди 5772 години , и досега, в този език нищо не се е променило – нито в писането, нито в речта. Ако срещнем човек, живял преди хиляди години , в Египет или Вавилон, ние лесно бихме се разбрали с него.

Тук всичко зависи от висшия корен, а той е неизменен. Законът за взаимоотношението между Бина и Малхут е вечен, затова не се променя и езика.

Всъщност, езиците се променят спрямо менталността и нравите. Преди хиляди години  предците ти са разговаряли на език, който ти едва ли би успял да разбереш днес. Написването на буквите също се е променяло с времето.

Но иврит – това не е човешки език, а проекция на висшите сили и техните съчетания. И дори и той да е неудобен за нас, съвременните хора, – изход няма. Кабалистите не могат да предават науката кабала по други начини.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел „, 15.11.2010

[26594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”: „Благодарение на отсъствието на светлината, тоест нощта, която включва в себе си всички съдилища (диним) и страдания, противоположни на свойствата на деня, Хесед, съществува трепет пред Твореца. И ако не е трепетът, не би се разкрило свойството на деня и утрото”.

Нашето първо поправяне – това е трепетът. Аз се страхувам да получа светлина директно в своето желание. Аз се пазя, треперейки, боейки се от това, че няма да съумея да се удържа и „ще отворя вратите” за наслажденията, които се проявяват в светлината.

Подобно на гост, който се отказва от угощение, аз се заключвам с всички ключалки от страх пред възможността да получа тези наслаждения не заради отдаване.

Първият етап на поправянето на моето желание е да го удържа от прякото получаване на светлината. Това се и нарича „възвръщане от трепета”.

Такова е първото свойство, което трябва да намеря – страх за това, всички мои действия да бъдат само заради отдаване.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава общо и частно управление?

Отговор: Намираме се в реалността на желанието за наслаждение, реалността на силата на получаване. А освен това в тази реалност действа и силата на отдаването, силата на светлината.

Каква е формулата на тяхното взаимодействие? Да допуснем, че едната сила е – X, другата – Y, а коефициентът на тяхното съединение е – К.

Всъщност формулата е такава: двете променливи – това е желанието да се наслаждаваш и да насладиш, а помежду им е екранът – К.

В началото на нашата реалност на желанието да се получава наслаждение (0) противостои желанието за отдаване (1). В крайна сметка за 125-те действия двете желанията се оказват равнозначни едно на друго (1 – 1).

По този начин формулата е лесна: от взаимната противоположност те трябва да се доведат до подобие на свойствата. Желанието за получаване трябва да придобие свойство за отдаване.

Формулата е известна, резултатът – също. Става въпрос за двете сили, действащи в реалността и контактуващи помежду си, така че всеки момент тяхното взаимодействие по оптимален начин да води към финалът.

Природа във всичко действа по този начин: минимално вложение при максимално отдаване. Този механизъм въздейства на нас и усещайки резултатите от неговото въздействие ние наричаме това „управление”.

Управлението може да бъде частно или общо.

Частното управление се отнася до всяка клетка в организма и определя как дадената част трябва да напредва, приемайки всеки път своя самостоятелна форма, съобразно с напредването на общата система.

За пример може да послужи поетапното оформяне на органите на зародиша. Неговото тяло расте съгласно общото управление, което определя редът на развитие на отделните части.

А след това от общото управление се отделят самостоятелни нишки, свързани със всяка една част и съобразяващи се с нейното място и роля в процеса на общия ръст.

Още повече, че общата програма за развитие обуславя самостоятелните програми, които управляват нас.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 15.11.2010

[26605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво по-голямо зло трябва да разкрием, за да ни освети светлината?

Отговор: Трябва да разкрием, че нашата вродена природа е Фараонът (егото), който не ни позволява да се издигнем над себе си. Трябва да го намразим, но все още го обичаме – продължаваме да се наслаждаваме да живеем в него. Когато, подобно на сегашните ни затруднения, започнем да получаваме удари, ние се разочароваме в своята природа и разбираме, че не можем да достигнем до духовното.

Така за първи път разкриваме своята природа като зло начало, като наш съперник, който е противоположен на Твореца, духовното. Това се счита за първото наказание на нашия Египет.

А що се касае до останалите девет наказания, не мисля, че ще се нуждаем от още девет подобни конгреса. Ще можем да преминем през тях в нашата взаимна връзка през ежедневието, по време на уроците ни. Ще преминем през тях бързо, защото ключът към всяка духовна степен е неговата първа степен.

По-късно това ще станe практика докато определен етап бъде завършен. Например, сега ще осъзнаем нашето собствено зло – ние започнахме този процес. Следващият път ще бъде бягството от Фараона, изходът от Египет – това се нарича духовно раждане.

От програмата „Неделна глава”, 12.11.2010

[26429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на невестата”: „Във времето на великия зивуг в края на поправянето, светлината на луната ще се уподоби на светлината на слънцето, както е казано: „И ще стане през нощта: ще има светлина”.

Излиза, че стъпалата ѝ се удвояват, защото и в продължение на 6000 години, тя е била в свойството на луната, както е казано: „И била вечер, и било утро””.

В крайна сметка, всички наши падения, всички тъмни нощи, се присъединяват към светлината на деня, към разкриването на светлината. Денят и нощта стават едно цяло. Всъщност става въпрос не просто за „удвояване” и дори не за увеличаване 620 пъти, както е казано.

В началото, Творецът е дал малка искра и нищо повече. После, работейки над своите желания, аз се обръщам към Твореца, към светлината, и искам поправяне. Благодарение на това поправяне, аз се уподобявам на светлината по свойства и тя се облича в мен.

В моето желание, усещам светлината като безкрайна, безмерна. Защо?

Работата е там, че когато желанието за наслаждение започне да расте в нас, то се проявява и формира самостоятелно. Предишните усещания дадени му от решимот, спускащи се отгоре надолу, съвсем не са тези, които то сега реализира.

Издигайки се, човекът на всяко стъпало се реализира съгласно предишните решимот, но добавя към тях своите стремежи, усилия и падения. Той разкрива разрива между себе си и светлината – разрив, който не се е проявявал никога досега.

Човекът е откъснат от светлината и се стреми към нея. Светлината идва, но след това следва падение, отново и отново, и благодарение на всички тези преживявания, хвърлящи го от единия край в другия, човекът намира нови детайли в своето желание.

Той открива невиждана преди това дълбочина, съвършено ново кли, самостоятелен порив, небивал стремеж към светлината.

По-рано, нито едно желание, нито едно решимо не се е записвало за негова сметка, а сега, когато полага старания, дори и по детски, това формира в него нови келим.

Ето защо, светлината, разкриваща се сега, несравнимо превишава онази светлина, която е напълвала желанието до разбиването – преди да започне нашата работа по пътя нагоре.

Слизането на световете и всички усилия досега – това е само обща подготовка към реалното поправяне. В нея се е проявила най-малката светлина – нефеш.

Както пише Баал аСулам, преди се е разкривала много малка светлина, но сега, когато нашето поколение започва да се поправя, то привлича големите светлини от всички светове – НАРАНХАЙ.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вопрос: Ние говорим за това, че трябва да молим само Твореца. Но какво да направя, ако се срамувам? А може би съм недостойна да Го моля?

Отговор: Бих те посъветвал да не молиш, а да изискваш. И жените прекрасно знаят как да го правят.

А ако говорим сериозно – ако ни е срам да молим Твореца, това означава, че чувстваме, че сме още далеч от Него, че нямаме нищо общо с Него.

А в мъжете поначало, често играе роля тяхната гордост – те се държат като малки петлета: „Та защо аз да Го моля? За какво да моля?”

С други думи, от едната страна е срамът, а от другата – гордостта. Но и двете усещания постепенно отминат. Ако човек се включи в група, това става много бързо. Аз бих те посъветвал да бъдеш по-нагла.

Ако човекът казва: „На мен ми се полага, Ти се длъжен да ми помогнеш!” – Творецът обича това.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Поръчителството отнася ли се до жените?

Отговор: И жените и мъжете са задължени да достигнат състояние на взаимно поръчителство, независимо от пола.

Когато казваме, че в Синайската планина са стояли мъже, а жените са ги обкръжавали – това отразява вътрешните духовни свойства на всеки от нас.

Жената олицетворява желанието да получи наслаждение, а мъжът е символ на преодоляване („мъж” – на иврит е „гевер” от думата „итгабрут” – преодоляване) на това желание, т.е. – желание да отдава.

Именно това свойство открива против себе си, а по-точно, в себе си, планината Синай – „планината на ненавистта”.

Но обединението и поръчителството се отнасят до всички. Жените също така са длъжни да се стараят да се съединят вътрешно с всички, както и мъжете. Само че мъжете трябва да го проявяват и външно, а жената в себе си.

И освен това, жената трябва да оказва „натиск” върху мъжа. Тъй като мъжа по своята природа е склонен да се вслушва в жената, към жена си. За него жената е като майка, именно така той я усеща.

Защото праобраза на мъжа, Зеир Анпин, се намира между две жени, нукви: Малхут и Бина. Неговата майка е Бина, а неговата жена – Малхут. От Малхут той получава желания, а към Бина се обръща за тяхното напълване.

С други думи, без Малхут той не може да се обърне към Бина, а ако се обърне към нея, то в него не оставя изход, освен да и предаде всичко, което е получил от Бина – Малхут. Така работи той. И затова, жена в неговото подсъзнание заменя в много усещането за майка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2010

[26658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→