„Зоар”, глава „Бешалах“, п.466-467: „А Аарон и Хур поддържаха ръцете му“. … „И това се случи, когато издигаше Моше (ръка)“.

„Когато издигаше“ означава, че издигал дясната над лявата и именно това е имал предвид, когато е издигал ръцете си, тогава е вземал надмощие Исраел – Висшият Исраел, Зеир Анпин, „а когато свалял своята ръка, тогава е вземал надмощие Амалек“.

Дясната – означава „хесед“ (свойството милосърдие), а най-главното, от което имаме нужда е светлината Хасадим. Преди всичко, в нас трябва да властва светлината на поправянето – светлината Хасадим, тъй като именно тя свързва всички помежду ни.

Тя властва в нашето желание/кли и го покрива с намерение за отдаване. И тогава, в степента на поправяне на намерението за отдаване, в кли може да се облече светлината Хохма, присъствието на Твореца, усещането за Него и Неговото разкриване.

Но преди разкриването на Твореца трябва да има подобие с Него. Именно това прави светлината Хасадим – светлината на отдаването и милосърдието (хесед), като ни напълва по наша молба.

Затова, цялата война на Моше против Амалек (Амалек е съкращение на думите „заради получаване“ – „Ал МенАт ЛЕКабел“) се състои в това, че преди всичко Моше (Моисей)  иска светлината на милосърдието, силата Хасадим – силата на Аарон, която го поддържа от дясната страна.

Тогава, Моше (Моисей)  започва да вдига тежките си ръце, наречени „ръце на вярата“. Защо са тежки те? Защото неговото желание за наслаждение е огромно и постоянно расте за сметка на Амалек.

Когато в човек се пробужда желание за наслаждение, тогава неговите ръце, „ръцете на  вярата“ – символа на отдаването, отново се свалят, и отново надделява намерението заради себе си. От това следва, че е необходимо да се поддържат ръцете на Моше (Моисей).

И затова, срещу Амалек идват висшите сили – дясната Арон и лявата Хур, а свише идва светлината и се облича в желанието на човека, поправено от вярата, от светлината Бина – и тогава Моше (Моисей) успява да победи Амалек, своя егоизъм.

Така се случва в много ситуации в нашата работа – нараства желанието за наслаждение и ние трябва да воюваме срещу него.

От урок по  книгата „Зоар”, 15.11.2010

[26584]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В книгата „Да види доброто” е казано: „И знай, че човек трябва да се занимава с четирите степени ПаРДеС: пшат, ремез, друш, сод и да се превъплащава дотогава, докато не ги изпълни.

Трябва ли в действителност да преминем през толкова много кръгообороти, докато не изучим целият ПаРДеС (простото тълкуване, иносказанието, намека и тайната) за да достигнем до края на поправянето?

Отговор: Длъжни сме да достигнем до „пшат” – простото тълкуване на Тора. Засега все още учим „сод” – скрития, потайния замисъл. „Сод” означава, че аз се уча и нищо не разбирам, за мен това е тайна.

Когато тайната се проясни малко, тя се превръща в „ремез” – намек, след това в „друш” – алегорично тълкувание или иносказание, а след това в „пшат” – просто тълкуване.

Има четири свята: Асия, Брия, Ецира и Ацилут. Сега аз изучавам входа в света Асия, аз още нищо не разбирам – това се нарича, че изучавам „тайната – сод”.

Когато премина от света Асия в по-висок свят, в света Ецира, аз ще изучавам „друш”, в света Брия – „ремез”, а в света Ацилут – „пшат”.

„Пшат” е най-голямото постижение, когато няма никакво скриване, всичко е явно, открито, просто и ясно. Всички светлини напълват всички келим, аз знам и разбирам всичко!

Това трябва да постигне всеки в душата си – но всеки на своето ниво, до пълното си поправяне.

От 3-я урок на конгреса, 09.11.2010

[26779]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата“:

„Раби Шимон седял и се занимавал с Тора в нощта, когато невестата, т.е. Малхут се съединявала със своя мъж.

И всички другари трябва да се намират с нея цяла нощ и да се радват заедно с нея на нейните поправяния, които стават благодарение на тях. “

За да се включим в текста на Зоар, важно е да не преставаме да се стремим към единството. Тъй като неговата светлина може да влезе само в нашето обединено желание. В индивидуалното желание на човека светлината не ще влезе.

Трябва да разберем, че всичко, което четем в кабалистичните книги, разказва за връзката между нас. И затова отначало трябва да си представяме тази връзка като подготовка към урока, а след това да се вслушаме в кабалистите, които я описват.

Така аз изучавам науката кабала, предназначението на която е да поправи разбитата ни взаимовръзка. Преди всичко аз пробуждам във въображението връзката, която искаме да поправим, а след това се опитвам да разбера за какво именно обединение става дума.

Потопени сме в нощен мрак и не знаем къде се намираме. Нищо не ни е понятно, но ние работим, за да подготвим невестата – Малхут, нашето кли – за настъпването на „утрото”.

А на разсъмване, т.е. в края на усилието и поправянето, от мрака (егоизма) започват да се очертават контурите на нашите взаимовръзки и все по-ясно виждаме (в сутрешната светлина, свойството отдаване) къде и как тя трябва да се разкрие.

Когато накрая тя изплува от тъмнината, настава утро. Състоянието се проявява и в нашите връзки се разкрива светлината, свойството отдаване, милосърдие, светлината хасадим.

А след това в хасадим се облича светлината хохма – и настава ден. Тогава се протяга връзка между жениха и невестата, между Твореца и съсъда на нашата взаимовръзка, нашето общо желание.

А засега се намираме в състояние, което се нарича „нощта на невестата”. Ние се подготвяме. Между нас все още няма единство, в което би се проявила светлината.

Но ние се стараем да намерим мястото на нашето разбиване, напипваме разделящия ни егоизъм и средствата, които можем да използваме. Всичко това е работа през нощта, подготовка за първите лъчи на утринната заря.

От урока по Предисловие към книгата „Зоар“, 14.11.2010

[26468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че принципът на духовната работа „Ако аз не помогна на себе си, то кой друг ще ми помогне?” противоречи на друг принцип – „Няма никой освен Него” и съединението с групата…

Отговор: Длъжен съм да кажа: „Ако аз не си помогна, никой не ще ми помогне да разкрия Твореца, свойството отдаване.”

Никой не ще ми помогне в това. Мога да прочета хиляди книги и да прослушам хиляди лекции, но в крайна сметка, развитието на желанието е моя вътрешна работа.

И само ако пожелая духовен живот (в свойството отдаване), вместо този живот (в свойството получаване), ще го открия за себе си.

Не чакам помощ от никого! Длъжен съм да достигна до толкова силно желание, че „по-добре смърт, отколкото такъв живот!”. Защото такъв живот – за мен не е живот. Длъжен съм да достигна духовното!

Тук трябва да действам според принципа „Ако аз не помогна на себе си, то кой ще ми помогне?”. Тъй като Творецът няма да се откаже от своето условие, Той няма да ни даде насила желание към Себе си. Той дава напълване, а не желание. Няма насилие в духовното развитие.

Но веднага щом „Ако не аз на себе си, то кой ще ми помогне?” достигне до завършек, т.е. разбера, че то зависи само от мен – тогава веднага откривам, че не съм способен на това.

Ненавиждам егоизма си и се боя от него, както Моисей от Фараона. И тогава „Изплакаха те от тази работа” ще се освободят от властта на егоизма – тъй като нито аз, нито който и да е около мен не ще ми помогне.

Когато постигнем тези две състояния – отсъствие на помощ отвътре и отвън, това се нарича последни родилни мъки.

Тогава се изтръгва отчаяние от самата дълбина на сърцето – само тогава се разкрива висшата сила, светлината (га”р де хохма), която поражда човека на духовната степен. И тогава вече действа принципът „Няма никой освен Него”.

Затова има етап „Ако не аз на себе си, то кой ще ми помогне?”, а след това – „Няма никой освен Него”. Тъй като не бих могъл да разкрия, че „Няма никой освен Него”, докато не завърша „Ако не аз себе си, то кой ще ми помогне?”.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26355]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако по пътя ни се откриваха духовни напълвания, както молят всички – това би заглушавало нашето желание към духовното. Това е най-голямото препятствие по пътя.

Затова пред мен разкриват стена, преграждаща пътя ми. Аз стоя пред стена, предвкусвайки, че зад нея ме чака нещо необикновено.

Но трябва да разбера, че ако ми е разкрита такава стена, значи аз вече съм въоръжен със съответната сила на съпротивление, за да не изоставя напредването, а я пробия .

Въпреки че не мога да я пробия веднага, наведнъж, и трябва да ударя няколко пъти, докато не я разруша – стената ще се пропуква, и накрая ще падне. Но аз вече притежавам необходимата пробивна сила, силата на атаката, иначе не биха ми показали тази стена.

Ако сега са ни разкрили стената, стояща пред нас, която се намира вътре в нас, в нашите сърца – това е знак, че ние сме способни да я разрушим. Иначе тя не би се разкрила, защото „не  поставят препятствия пред слепци”. Струваше ми се е, че  сме готови да я преодолеем, и затова направихме стъпка към съединение.

А сега е нужно само да се сплотим за сметка на обучението и цялата останала работа и постепенно да съберем троха по троха всички наши усилия в една обща пробивна сила – за да открием отново, че тази сила е недостатъчна за пробива и трябва още повече да се обединим.

И така, отново и отново,  ще събираме все повече сили и ще засилваме натиска, докато стената не рухне. Това вече е окончателният етап на изхода от Египет, самият край – затова то ни  радва толкова.

Проблемът е , че сега всеки усеща тази стена в самия себе си,  а ние трябва да я усетим като обща, и в тази степен ще почувстваме обща и силата, с която се опитваме да пробием стената. Срещу стената вече няма да стои един човек, а групата.

Това е като при бягството от Египет – една обща нощ, един Фараон за всички, една беда, едни общи наказания за народа Исраел, обединил се като един човек с едно сърце.

За никого вече не се говори поотделно, всички се съединяват заедно – и така трябва да се почувства групата. И тогава, независимо че стената ще изглежда ужасно висока – ние ще станем по-силни от нея.

Защото, когато се съединяват човек с човек, ние разкриваме, че между тях липсва Творецът и без Него няма как да минем! Той и ще бъде тази сила на пробива, която ще пробие стената.

Ще ни помогне самият Фараон, защото той сам прогонва народа на Исраел от Египет, а след това го преследва и направлява, както е написано в Зоар. А човек през цялото време се кани да се върне назад – но Фараонът ги изхвърля от Египет, той е верен помощник на Твореца.

От урока по статията „Същността на  религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26709]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обръщайки се към трудовете на кабалистите ние можем да изучаваме науката, а можем да изучаваме и Тора (методиката на поправяне).

Под „наука” се разбират обичайните науки: физика, химия, история, география и т.н.

Именно така се отнасят към кабала в академичните кръгове. Книгата Зоар по тяхното мнение е била написана в средновековна Испания, а не в Израел преди 2000 години.

Учените се опитват да извлекат от кабалистичните източници знания, информация. Те обсъждат стила, правят анализи на текстовете, опитват се да свържат текста с исторически събития.

Такъв разсъдъчен подход няма нищо общо с „изучаването на Тора”. Защото Тора е методика на поправяне на нашата природа, към подобие на свойствата с Твореца. И в степента на подобие, Творецът се разкрива в нас.

Целта на всички „свети” книги е разкриване на Твореца от човека. Обаче такива първоизточници като Петокнижието, Талмуда, Мишна – изложени на земен, материален език, описват висшия свят в земни образи. В техните повествования ни е трудно да разгледаме духовните действия.

Езикът на кабалистичните книги помага да не се отклоняваме от посоката към поправяне и подобие с Твореца. Защото в тях самите се говори за това, как да се поправим,  посредством обединение, за да разкрием Твореца.

Ето защо езикът на кабала най-добре от всички е пригоден за достигане на целта, заради която е дадена Тора. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора, защото нейната светлина възвръща към източника”. За нас Тора е методика за поправяне, не  е наука, а светлина, възвръщаща към Твореца.

Казано е, че преди занятията с Тора трябва да я благословим, иначе вместо благослов ще получиш проклятие. Това значи, че е необходимо да се настроим на поправяне. „Да благословиш Тора” значи да благодариш на Твореца за това, че ти е дал възможност да се поправиш с помощта на светлината, която се крие в нея.

Книгата Зоар описва поправянето на нашата връзка – онова, което е било разбито между нас. Затова, изучавайки я, ние сме длъжни да се стремим към единство и да чакаме светлината – силата, която ще поправи връзката ни. Единствено тогава, в степента на нашето единство и поръчителство, между нас ще се разкрие Творецът.

Дайте да „благословим” Тора – да мислим за създаването на общо кли, обръщайки се към книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да правя, ако непрестанно разкривам в себе си нови недостатъци докато съм на този път, сякаш бягам продължителен маратон?

Отговор: Мислете за това като за признак за напредък! Има престъпници, които се гордеят със своите престъпления – ние трябва да се учим от тях и да се гордеем, че успяхме да разкрием тези недостатъци в себе си, че ние в действителност сме престъпници! Ако разбера, че съм такъв, за да ми помогнат за моя напредък към целта, тогава съм длъжен да им се радвам.

Това е като учен, който изучава себе си и продължава да разкрива колко много все още не знае и какво огромно поле за работа има пред него. Така той се радва, че има възможност да напредне, че има място за работа и изследване. Трябва да се отнасяме към това като към работа във вътрешна лаборатория.

Ти работиш като учен, който прави разкрития и поправяния, и се движиш в безкрайността, без да знаеш крайната точка на пътя, непрестанно разкривайки нещо ново. Отнасяй се към този процес съзидателно и творчески, защото ти изграждаш нови светове, докато ги разкриваш и възстановяваш от разбитите части!

Желаеш ли набързо да изкараш малко пари и да се пенсионираш?! Такива хора не разкриват духовното, защото то не е предназначено за тях. Ние трябва да сме упорити, както са истинските герои. Герой не е онзи, който набива някого, а е този, който разбива своето собствено его. Това се случва именно чрез преодоляване на всички неприятни състояния и, благодарение на тях, намира възможност да се развива духовно и да стане човек.

Разбирам, че това е плашещо – писано е, че Мойсей много се е страхувал от Фараона. Той е избягал от Египет и се страхувал да се върне там, докато не е достигнал до нивото на Бина, докато Творецът не разкрил себе си на Мойсей в „горящия храст”.

Ясно е, че ние имаме същия страх. Но ако си в група, там няма зло, което да се изправи пред теб и да се боиш от него повече от един миг. В първия момент аз се плаша, когато разкрия нещо неприятно, което не съм очаквал да разкрия.

Но ако съм свързан с обкръжението, тогава веднага осъзнавам, че това е трамплин, който ми помага да отскоча напред към целта. А ако не разглеждаш злото като целенасочено и, вместо това,  задълбаеш в него и започнеш да „ядеш” себе си, това означава, че ти нямаш връзка с външната сила,  с групата.

Този път ти се струва като продължителен и изморителен маратон? Но затова ти е даден живота! Ти си в този свят, за да започнеш и свършиш своето поправяне.

Не си мисли, че можеш да свършиш всичко за година или две, след която ще си почиваш в своята духовна пенсия и ще се наслаждаваш на сиянието на Шхина. Действително е написано, че праведниците живеят в радостното присъствие на Шхина, но това е така, защото те непрекъснато се намират в духовна работа, издигайки такава мощна обратна светлина – светлината Хасадим (милосърдие), че Шхина може неуморимо да сияе над техните „глави” и техните намерения.

Те работят неуморимо, както е написано, че „праведниците не си почиват нито в този свят, нито в бъдещия.” Каква почивка може да има, ако желаеш да отдаваш? Няма по-голямо наказание от невъзможността да отдаваш, което е подобно на болката на майката, която не може да нахрани своето дете.

Отдаването е най-голямата награда. Така че не търси почивка.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26721]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Без значение колко ни уморява усилието, когато четем книгата Зоар, и колко безвкусна  ни се струва тя, всички ние по време на четенето трябва да бъдем обединени в едно намерение, в едно желание.

В това се и състои нашата съвместна работа в поръчителството, срещу  вътрешните пречки на всекиго в  мислите за обединението.

При четенето ни се приспива, разконцентрираме се, губим смисъла на описанието, бродим в мъглата, самият текст не ни влече, не пробужда чувства – но именно в този текст е заложена онази светлина, която е длъжна да предизвика поправяне в нас, да ни доведе до обединение, т.е. към духовната форма.

Ние сме длъжни да се стремим към единство от наша страна и да очакваме действие от страна на светлината, така че тя да извърши точно онова, което трябва.

Ние желаем да се обединим, концентрираме се върху единното желание да сме заедно, когато всеки склонява глава. Аз осъществявам това усилие и желая светлината да извърши своето действие свише.

Това се нарича: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Чрез Тора ние се стараем да разкрием Твореца. Тора – това е светлината, възвръщаща към източника и обединяваща ни. А Творецът ще се разкрие в нашето единство.

Можем да си нарисуваме такава картинка: всяка дума на Зоар – не е дума, а е порция поправяне. Чувайки думата, аз не мисля за нея. Нека четецът да продължи с четенето. За мен всяка дума – това е нова капка светлина, обединяваща ни в едно цяло.

Обръщам се към всички приятели от всички краища на света: не ни достига точно това общо усилие.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Много от новите хора казаха, че на втория ден са нямали нито сили, нито желание да дойдат на конгреса.

Но след като все пак са дошли, те усетили, как изведнъж ги обзема топла вълна на любов. Какво се е случило с тях?

Отговор: Това което те са усетили, е така нареченото „подслаждане”, независимо че не достигнахме до съвършеното състояние.

Работата е в това, че в крайна сметка всяка линия се състои на свой ред също от трите линии. И въпреки, че ние разкрихме само лявата линия, то тя се състои също от своите лява, дясна и средна линия. И точно това е станало с тези хора.

С други думи във втория ден на конгреса им се е разкрила дясната страна на лявата линия.

Въпрос: Много хора ми разказаха, че през третия ден от конгреса са почувствали нещо особено. И те сами не знаят точно какво, но това е изменило цялото им вътрешно усещане от конгреса…

Отговор: Правилно. Защото въпреки, че средната линия принадлежи към лявата линия, и въпреки че още не сме достигнали разкритие, тази линия все пак ни носи някакво осветяване свише. И затова те са почувствали това.

Вярно, не трябва да считаме, че се е случило нещо грандиозно, защото това все пак е много малка светлинка. Освен нашите основни групи, на конгреса присъстваха страшно много нови хора, затова беше малко сложно.

Но все пак, ние достигнахме много голяма и съществена промяна в нашия напредък. Това неминуемо означава стъпване на „стълбата на Яаков”, вярно, – само на нейната лява линия.

Защото ние достигнахме само до осъзнаване на злото, разбрахме, че не сме способни да достигнем духовното в сегашните си егоистични желания, че това върви срещу нашата природа, а ние все още не знаем как да я пречупим.

Но това все пак е някакво начало. И оттук нататък, ние вече ще можем да оперираме и с другите понятия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво означава да достигнеш Безкрайността? Когато достигна Безкрайността, се превръщам в Малхут от света на Безкрайността – аз включвам в себе си всичко.

Нали „възлюби ближния, както самия себе си” означава, че всички тези, които аз виждам и усещам наоколо, стават неразделна съставяща на моята душа.

Моята душа получава обратно всички тези части, които са били разпръснати, отделени от нея и става цялостна, съвършена душа.

И всичко, което ми се струва съществуващо наоколо: неживите обекти (представи си, че ти поглъщаш всички звезди!) се отнасят към неживото ниво на твоето егоистично желание, всички растения – към неговото растително ниво, животните – към животинското ниво.

Това е като отпечатък на твоето егоистично желание, който ти показва, че всички тези неща, като че ли се намират наоколо.

Но само като започнеш да разкриваш орган за отдаване, свойството отдаване, те започват да ти се струват съществуващи вътре в теб. Те са твои части!

И ти ще почувстваш, че това е точно така! А докато на теб ти е трудно да разбереш това, наистина живееш вътре в своето его – само вътре в него!

Физиката утвърждава, че дори, когато гледаш отдалече някакъв обект, то с това вече внасяш в него някакъв дефект.

И затова го виждаш не такъв, какъвто е той в действителност, а някак усреднено между твоите свойства и това, което той представлява всъщност.

Наистина всичко, което виждаш, се възприема от теб в съответствие с твоите свойства. Всичко зависи от твоите органи на усещане, от това как ще разшифроваш „видяното”.

Но след дълги размишления, въпроси и изяснявания, ще почувстваш изведнъж, че практически реалността е друга. Ще я видиш под друг ъгъл и ще разбереш, че именно това е вярното виждане. Сякаш си сменяш очилата…

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→