Творецът е постоянен и съществуващ, в него няма изменения. А творението не може да усети нещо, в което няма промени. Ние не различаваме неизменното, не го усещаме.

Всички наши усещания действат въз основа на измерването на контраста – „Всичко се постига чрез сравнението”. Различаваме само онова, което се променя, движи се, разликата между едното и другото – във времето, в движението, в силата, в хилядите промени. Но само, ако те се осъществят!

Затова, Творецът ни показва Себе си, дава ни възможност да Го познаем чрез множеството изменения, които не съществуват нито в Него, нито в желанието за наслаждение. Но Той е длъжен да организира милиарди промени в отношението между Него и желанието, за да може чрез тях, творението да получи знание за Него.

След всички тези изменения, ние постигаме покоя и съвършенството. Но, за да постигнем това и да познаем Твореца, ние трябва да преминем през тях. Всички тези изменения са изкуствени, умишлено създадени от Твореца.

Желанието да се насладим и желанието да отдаваме, отдаването и получаването, клипа и светостта – всичко това е създадено единствено, за да ни бъде предадено постоянно впечатление за Твореца.

Без всичко това, ние не бихме могли да различим нищо в простата бяла светлина. Дори не бихме разпознали, че тя е бяла. Невъзможно е да се предаде на творението непоклатимото съвършенство и вечността – това може да стане само за сметка на безкраен брой изменения.

В известна степен това може да бъде видяно в техниката. За да предадем каквото и да било явление, ние трябва да го разцепим, да го разделим на множество импулси, дискретни данни, и да ги предадем на високи честоти.

С помощта на такава диференциация (разделяне), предаването на множеството дребни изменения, тяхното приемане и последваща интеграция (съединяване), ние можем да предаваме информация по линиите за връзка.

Другият човек също можеш да разпознаеш само благодарение на различните изменения, които забелязваш в него, при сблъсъка с него. Другояче не можеш. Но след като събереш всички тези впечатления заедно, можеш да кажеш, че сега вече го познаваш.

От урок по книгата „Зоар”, 17.10.2010

[23921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Творец | Add Comment →