Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва да се настроим така, че да усетим себе си в групата.

Защото тогава ние се намираме в подобие на свойствата със самата група кабалисти, която е написала книгата Зоар и можем по – лесно да разберем, какво желаят те да ни предадат.

Разбирането идва в резултат от въздействие на светлината. Светлината ни действа от връзката между душите на десетте кабалисти, които всички заедно са се намирали в напълно поправено състояние, т.е. в изцяло поправени връзки помежду си.

Затова, когато те са поправили връзките помежду си до такава степен, че в нито един от тях не е останало непоправено желание да се наслади, тогава разкрили помежду си висшата светлина наречена „Зоар“ – светлина излизаща от Рош (глава) на Арих Анпин, светлината на Безкрайността.

И затова, ако се стараем да достигнем също такова отношение между нас, както при авторите на Книгата Зоар, то привличаме светлина от това състояние, което те са достигнали.

Тази светлина може също така да създаде връзка между нас, както е казано: „Правещият света във висшето, ще направи света в нас“. Именно това трябва да очакваме от четенето на Книгата Зоар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В науката Кабала ние действаме като учени. Откриваме нов свят, поправяме се, в процеса на това поправяне се учим и през цялото време растем.

Затова, никой не може да знае съществуващата степен предварително, преди да я достигне. Няма нищо такова, че пред нас всичко е открито – и ние вървим.

Нищо не е разкрито! Винаги идваме към нещо, което миг преди това е било непонятно и скрито.Така се придвижваме.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията на Баал Сулам „Свобода на волята” започва с думите: „На скрижалите на завета е изсечено” – чети не „изсечено” (харут), а ”свобода” (херут), което означава – „освободили се от ангела на смъртта”

Какво е нужно на човека в този свят, когато все още не усеща висшите духовни светове, а просто, както всяко животно, се грижи за своя живот? В този случай най-важният въпрос за него е въпросът за живота и смъртта.

Не случайно е написано, че свобода означава освобождение от ангела на смъртта. А науката Кабала е средството за достигане на вечността и това е принципно важното за всеки.

В края на краищата цялото човечество подсъзнателно крие от себе си проблема за смъртта – тя няма решение, но принизява всички нас на ниво нисши същества.

А всичко, с което се занимаваме в този свят (култура, образование, работа), е за да се скрие неизбежността на смъртта. Ние с всички средства се стремим да я отделим, да не мислим за нея, все едно не съществува.

Но ако този въпрос застава пред човека той усеща своето пълно безсилие, та нали против смъртта нищо не може да се направи.

Ние можем да се справим с всичко, да постигнем всичко, освен едно – да станем вечни!

Затова всичко, с което се занимава човечеството подсъзнателно произлиза от тази мисъл. Ние сами не разбираме доколко по-различно бихме гледали на живота, ако не сме смъртни.

Цялото ни отношение към нашето съществуване, към реалността, към другите хора, към самите нас би било съвършено различно…

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода  на волята”, 15.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако по времето на Първия и Втория Храм целият народ е бил в духовно постижение, не е ли могло да се премине през разбиване само в духовното, без материалното му въплъщение, и веднага да се постигне Третия Храм?

Отговор: Цялото слизане и издигане на душите трябва да се отрази и на най – низшето неживо ниво – в нашия свят.

До самия край на поправянето, то трябва да премине през всички слоеве на желанието за наслаждение, в цялата негова дълбочина, завършвайки в материалния свят.

Затова, нямаме никаква възможност да избегнем събитията, които се случват в този свят – тоест в нашето егоистично желание, което усещаме като «този свят».

Ние винаги ще ги усещаме като следствие от нашите големи или по – малки успехи в духовния свят, от нашите отношения с Твореца.

Невъзможно е да се раздели онова, което става в духовния, от това в материалния свят – то е едно и също.

Има едно и също желание, в цялата дълбочина – от този свят, до света на Безкрайността, само че, то е с различен авиют (грубост) на пластовете.

И човекът долу, със своята молитва (МАН), издигаща се в Безкрайността, определя цялата светлина, спускаща се от самия връх, по всички нива на желанието, през всички светове до неговата степен, а след това и по- надолу.

Защото, намирайки се някъде по средата на духовната стълба, ти включваш в своя МАН целия авиют на желанието, намиращо се по –долу, под теб.

И тогава светлината, идваща в отговор на тази молитва, преминава през теб и се разпространява по – нататък, надолу, до самия край!

Затова, всеки човек влияе на плътността на Малхут в света на Безкрайността.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че Кабала дава възможност на човека да постигне вечен живот. Но ние виждаме, че кабалистите също умират. Как така?

Отговор: Кабалистът умира в твоите очи, защото не виждаш неговия живот на кабалист. Ти виждаш само част от него – животинското тяло, което, разбира се, умира, както всяко животно.

Вечно остава да живее неговата божествена, духовна част, която той е развил в себе си. В мига, в който я открие, тя става негова и му дава чувството за вечно съществуване. Вечно е свойството на отдаване, което е придобил, желанието за отдаване.

Ние започваме постепенно да долавяме това с приближаването до махсома, когато в нас се появява предчувствието за отдаване.

Светлината, която започва да достига до човека, му дава усещане за това, какво значи малко да се издигнеш над материята и да мислиш по – различно, да се отнасяш към другите от гледна точка на отдаването.

Той все още не се намира в отдаване, но вече може някак си да се докосне до нея. И тогава, в него се появява предчувствие, че може да се включи в това свойство – усещане, което принадлежи на вечността.

А дотогава, той не възприема. Светлината не се е приближила достатъчно до човека и всичко това ще бъдат празни приказки за него. Той ще поиска да хапне, да си почине, а вечността – тя е много далеч от мен, аз не я чувствам.

Само, когато започне да усеща отдалеч дъха на светлината, като полъх на вятър, той започва да разбира,че в Кабала е заключено освобождението от ангела на смъртта. Когато светлината се приближи към човека, тя му носи чувството за вечно съществуване.

Това е начално условие за единственото свободно действие, което можем да изпълним. А иначе – за какво ти е свобода? Какво още имаш да правиш в своя живот, в животинското тяло?

Всичко останало правиш не ти, а отгоре го извършват над теб. Единственото, което можеш да направиш сам, е да достигнеш вечността.

Отдаването е вечно, а получаването – временно. Светлината Хохма не идва при нас завинаги, а само, ако бъде възприета вътре в светлината Хасадим.

Затова, за да постигнем вечността, преди всичко трябва да придобием желания за отдаване, и тогава, в тях, можем да почувстваме своя живот – вечен.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята», 15.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал творението от желанието за получаване на наслаждение, но трябва да се внесат в него искри на отдаване, за да съществува творението и да се развива.

То трябва не само да получава, но и да отдава, та нали силата на живота се състои от две части: поглъщане и отдаване.

Животът се заключава в изясняването, какво за теб е лошо, и какво е добро, в отхвърлянето на вредното и притеглянето на полезното.

Така действа всяко живо същество, съгласно своето състояние и степени: растително, животинско или духовно, т.е. човешко ниво.

За това, във всеки елемент на творението, освен неговият изходен материал – желанието да се насладиш, трябва още да се добави и желание за отдаване, за да не бъде то мъртво, безжизнен прах – а да оживява.

За да се направи от прах живо същество, е нужно да се внесе искра светлина, свойството на отдаване, вътре в желанието за получаване.

Това смесване на свойствата на получаване и отдаване във всеки „атом” на творението се случва в процеса на разбиването на душите.

До разбиването на душите, в Първото състояние на съкращаване (цинцум алеф), Малхут получава светлина, защото Творецът и дава такава сила, а не защото тя сама я притежава.

Започвайки от света Ацилут и по- нататък, Малхут се смесва с Бина и започва да действа сама, желае да се съедини с нея, да се издигне в Бина и да стане като нея. Това вече е работа на самото творение. А до това всичко се изпълнява от силата свише.

За това, само след разбиването на келим (желанията), когато искрите на отдаването проникнали в желанието за наслаждаване, това получаващо желание станало способно да извършва действия на отдаване. А също така, то разкрива, до колко е противоположно на светлината!

Разбиването всъщност – това е истинската природа на творението, желанието за наслаждаване, относно светлината.

Разкрива се тяхната противоположност, свойството на егоистичното желание да усеща и да се грижи само за себе си.

Редом с него се разкрива светлината на отдаването и любовта, – и тогава творението осъзнава своята противоположност относно Твореца, и какво желае да бъде.

То придърпва светлина свише, за да се уподоби на Твореца – започва работата на творението.

Откъс от урока Зоар 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо за процеса на изправяне е било необходимо да се мине през разрушаването на двата Храма?

Отговор: Изправеният духовен съсъд е длъжен „да получава за да отдава”. Но като начало трябва да се достигне до изправяне на намерението, да се отдава, а след това  „да получава за да отдава”.

Затова е и разрушаването на съвършеното състояние „светът на безкрайността’’, създадено от Твореца, станало на два етапа : от „получаване за да се отдава” към „отдаване заради отдаване” – крушението на Първия Храм, загубили сме светлината Хая, а след това от „отдаване заради отдаване” в „получаване заради себе си” (нечисти желания, клипот) – крушението на Втория Храм, загубили сме светлината Нешама. Така ние сме се озовали в нашия свят.   

С това за нас се създало поле за работа – да възстановим Храма. А доколкото това правим ние самите, то разкриваме себе си в най-съвършената светлина Ехида.   

Същото се отнася и за земното строителство на Храма, затова отначало, както с предходните Храмове, на нас ни е нужно да достигнем духовна степен в себе си, а после да построим външния Храм.  

Остава въпросът – ще ни се наложи ли да го строим в материалния свят? Та нали е казано, че когато нашия свят достигне пълно изправяне, този въображаем свят (олам амедуме) ще изчезне от въображението ни, и ние ще възприемем в своите изправени свойства само духовният свят

При всички случаи, ако Третият Храм бъде построен от камък, то това ще стане само след като го построим в нашите сърца, както това е било с Първи и Втори Храм. Затова ние трябва да съсредоточим цялото си внимание в изправянето на нашите сърца.  

Откъс от урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: С какво Зоар се отличава от другите книги по отношение на въздействието си върху нас?

Отговор: Другите произведения действат върху нас по-открито и въздействат на нашите материални чувства и разум.

Затова по време на четене сме способни да си представим себе си така, сякаш се намираме в подобни състояния.

Например книгата „Шамати” се обръща към чувствата ни, а други статии на Баал Сулам – към разума.

Но Зоар не се обръща към нашия външен, земен разум и чувства, и ние сме длъжни да разкрием вътрешния смисъл в него – тоест към какво сочи тази книга вътре в душата ни, във вътрешните ни свойства, вътрешните усещания.

А докато не съумееш да направиш това, ти ще чувстваш, че не се съединяваш с тази книга и че тя съществува съвършено отделно от тебе.

Кабалистичните книги и особено книгата Зоар, са много лични, интимни. Та нали когато влизаш в тях те разкриват душата ти.

Започваш да чувстваш, че тази книга те познава в детайли, а ти сам себе си не познаваш!

Книгата разказва за теб самият. Тя все повече ти разкрива и обяснява кой си ти отвътре.

Откъс от урока по книгата „Зоар”, 13.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→