Главното при четене на «Зоар» е да се слеем с текста. Достатъчно е да помним, че светлината ни въздейства.

Малкото дете се намира сред възрастните. Какво разбира то от техните разговори, от тяхното поведение? Нима знае какъв е техния свят? За него това е тайна.

Ние сме устроени от природата така, че детето, намирайки се сред възрастни, без да е подготвено, не разбирайки нищо, възприема чрез така нареченото «обкръжаващо сияние».

Такъв е начинът на развитие – постепенно , косвено, отвън, то започва да поема всичко от възрастните, включва се в тях, без предварително да разбира какво става. И от това проникване в тях чрез своето желание, то започва да усеща, а после – и да разбира. Това развива в него сетивните органи, желанията (келим), а след това и разума.

Вече възрастни, ние не се развиваме, а само допълваме в себе си знания и усещания. Но сетивните органи повече не се развиват.

Тяхното развитие е възможно само, когато човек влезе в «пространство», където не разбира и не усеща нищо, но желае да стане подобен на него.

Тогава, благодарение на своето желание и стремеж, без да разбира и знае, той започва да поема от това пространство сили и това го развива.

При възрастните няма такова вътрешно развитие, както при децата. Те само напълват свои стари желания. Нови желания, както в нашия, така и в духовния свят могат да растат само благодарение на това, че аз искам да усетя и да науча, къде се намирам.

Чета «Зоар» и не знам за какво се говори там. Но тъй като желая да разкрия тази картина, аз развивам сетивните органи на своята душа. Затова се казва: «Учи се не чрез ума» (ло хахам ломед).

Нашето духовно развитие се извършва по същия начин като развитието на детето в нашия свят. Само чрез пълно заличаване на себе си, на низшата степен пред висшата. Нали ще усвояваме нов свят!

Кабалистите пишат за това в много статии. В статията «Завършване на Книгата «Зоар» Баал Сулам пише, че ученикът трябва да анулира себе си пред Рава, както децата – пред възрастните. Само по този начин ти постигаш по – висше състояние.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава Шемот (Изход), п.40: Ние откриваме нашите очи, виждаме колелата на святата колесница отправящи се в своя път. И песенно звучене, сладко за слуха, Бина, прекрасно сърце, Малхут, издига се и се спуска, и се разтваря, и не изчезва… А Хохма се постига само чрез движение от линия към линия, в трите точки  – холам, шурук, хирик. И тогава се разнася звучене на песни, осветяване хохма, в ушите („ознаим”), в Бина, главно чрез средната линия, Тиферет, наричана „звучене”. А от нея се предава в Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно  действие, предизвикващо осветяването Хохма в „ушите”, тоест в светлината хасадим в Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мен много ми харесват песните, които пишат Моти Мор и Аркадий Духин. Те се раждат от впечатленията в човека, който се намира на духовния път и се стреми към духовното и не е важно, че той още не  достига високите степени.

Баал Сулам пише, че даже обикновеният човек може интуитивно да поставя правилни названия и да свързва материалните клони с техния духовен корен.  Например, някога, един човек видял Маслиновата планина в Йерусалим. И помислил колко е подходяща за  засаждане на маслинови дървета, нарекъл я Маслиновата планина. Днес приемаме това название за свято.

Баал  Сулам обяснява , че така се облича духовното в материалното и се появява връзката корен с клони. Духовният корен въздейства на своя клон и така той „говори” от корена, сам незнаещ защо.

 Затова изучаващите Кабала, дори още ненамиращи се на висотата на духовното усещане и постижение, и непостигнали истинската природа на звуковете и дълбокия смисъл на думите, при все това създават правилни произведения. В тях има дълбочина и дълбоко впечатление, много повече от това, което те сами предполагат.

Всичко, което човек създава от връзката си с Източника, вече носи вътре духовна  искра.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Но какво конкретно съм длъжен да направя, когато чувствам „ожесточение в сърцето”?

Отговор: Без излишни емоции, опитай се да изясниш това състояние: кой прави това, защо, как Той те управлява, как  организира твоето обкръжение.

Не падай, а започни да властваш над ситуацията, в която се намираш, за да създадеш точката на контакта с Твореца. Също както Творецът ти е казал: ”Отидете при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!” така сега ти можеш да поискаш от Него. Именно сега е моментът, когато ти можеш да поискаш от него помощ. За целите на настоящето Той те изпрати при Фараона. Творецът никога не ще ти отговори в състояние, когато ти се чувстваш добре и всичко около теб сияе. Ти нищо не ще получиш в такива състояния! Защото в тях ти не се нуждаеш от Него.Ти можеш да благодариш на Твореца за Неговата доброта, но всичко това е само подлият егоизъм. Кога Творецът ще те чуе? Именно в лоши състояния (Вратата на сълзите, Шаар Адмаот). А иначе за какво Той сега съществува и за какво те е въвел в в такова състояние? Само в такива състояния ти действително се нуждаеш от Него!

Всички те ти се дават само за това, за да хванеш Твореца за ръка. Ти си малък, стоиш до Него и го питаш: „Ти ли ожесточи сърцето му? Сега ми помогни! Аз се страхувам! Аз не искам! Аз не зная какво да правя! Смили се над мен!”.

А какво каза Твореца? – „Аз ожесточих сърцето му, защото искам да ти се разкрия. Аз искам ти да видиш Моето величие! Чрез Фараона Аз ставам велик!”.

Творецът може да бъде велик в очите ти само при условие, че ти се боиш от своето его – фараона – не знаеш какво да направиш с него и ставаш покорен. Тогава, ако Творецът може да отмени в теб тези състояния, ти започваш да уважаваш и цениш неговата сила и величие. Така ние ще познаем кой е Творецът.

Фараонът ни дава мярката за измерване величието и силата на Твореца. Да допуснем , че фараонът ти е добавил тежест 20 кг., а Творецът те е избавил от нея. Тогава ти оценяваш силата на Твореца с 20 кг. – точно обратно на фараона. В края на краищата в Твореца , в светлината, няма форма. Формата я дава твоето желание (кли). Така ти се повдигаш. Защото само такива състояния са за добро.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Каква е логиката във „вяра по-висока от знанието“?

Отговор: Във „вяра по-високо от знанието“ има логика на висшето. Логиката на нисшето – това е когато аз гледам на света със своите разум и чувства – и така съществувам.

Но по такъв начин аз се движа по плоскост, само на моята степен на развитие и никога няма да мога да се издигна по-нагоре.

Това се нарича „вяра по-ниско от знанието“ или „вяра колкото знанието“ – вярата, свойството на отдаване, висшите знания, не определят моите постъпки.

Във „вяра по-високо от знанието“ аз сякаш снемам очилата от очите си – и не виждам нищо, освен висшето. Аз съм готов да се присъединя към висшето във всичко, което той пожелае.

Аз искам да намеря неговото усещане и знание – за сметка на силите за сливане с него. В това действие аз съм готов напълно да анулирам себе си, да се разделя със своите „цели“.

И когато аз постигна неговата степен, в мене вече ще има неговата вяра (неговото свойство на отдаване) и знания по-големи, от сегашните.

По голямата сила на отдаване аз придобивам също с по-големи висши знания. Това се нарича „вяра по-високо от предшестващите знания“. Така аз постигам по-висока степен.

Затова тези, които вървят с „вяра по-високо от знанието“, именно така добавят знание, защото в тях има нови съсъди на възприемане – нали знанието, постиженията, светлината Хохма се разпространяват само в светлината Хасадим (отдаване, вяра).

Тогава тези, които не могат да се издигнат над своето знание на животинския си разум, вкопчват се за това състояние, в което се намират, не желаят нищо по-вече и не могат да отменят своето мнение пред висшата степен, пред учителите –те не ще достигнат нищо и ще останат „животни“.

Те ще бъдат „умни и разумни“ в рамките на своя разум, но няма и да разберат дори, че съществува висша мъдрост. Нали висшата мъдрост ни се струва без всякаква основа под себе.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.510: „И ангелът на лицето Негово ги спасяваше“. Защото Той се намира с тях в бедата, тъй като в началото се казва: „Във всяка тяхна беда, съчувстваше им Той“.

… Когато Исраел е в изгнание, Шхина също се намира с тях в изгнание, както е казано: „И ще се върне Творецът, Елоким твой, на пленниците твои, и ще се смили над тебе“.

Твореца може да бъде заедно с творението само в беда и в изгнание. Защото иначе гордостта, егото, големината на желанието за наслаждаване ги разделя.

А когато творението се намира в беда, в усещане на изгнание и мъка, тогава то може по-силно да почувства Твореца и да бъде по-близко до Него, както е казано: „Близък е Твореца до разбитите сърца“.

Няма друга възможност да се пробуди творението, да се приближи към него и да бъде заедно с него – само ако то се намира в беда. От това състояние то вече може да се пробуди.

Но ако творението е готово само да предизвика в себе си страдание – така наречените „страдания от любов“, когато то страда не от земните беди, а от отсътствие на връзка с Твореца, тогава то се издига и може да достигне напреднали, хубави състояния, живот, пълен с всички блага и наслаждения.

Но вътре в тях, в него остава усещането за страдание – същата липса и тъмнина, в които творението се е намирало по време на раздялата с Твореца. То остава в празното пространство долу, вътре – и във всичкото благо над него.

Откъс от урока по книгата Зоар, 09.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава «Шемот», п.59: «… И никога Творецът не оставял Исраел в изгнание, без преди това да постави своята Шхина сред тях.

И най – вече, когато Яаков се спуснал в изгнание, Творецът и Неговата Шхина, и висшите праведници и колесници – всички се спуснали заедно с Яаков… Така постъпва Творецът във всички изгнания…»

Какво означава «Шхина се спуска с народа на Израел в изгнание»?

Ние мислим, че съществува нещо, в което Творецът не действа. Но нали има само една сила, която действа в цялото творение, в нас – и това е Творецът, светлината.

Изгнанието е особено състояние на творението, което светлината специално създава в него, в сътвореното от нея желание, за да го спусне надолу, да го отдалечи от Себе си, да създаде в него желание към Себе си.

Светлината много точно отмерва всички състояния на изгнание, всички проблеми, които възникват в желанието за наслаждение, цялата празнота, всички нещастия.

Обратната страна на светлината, на Твореца, действа в изгнание, както е казано: «Ожесточих Аз сърцето на Фараона». Творецът е присъствал също и вътре в потопа и т.н..

Защото «Няма никой освен Него». Изгнанието е форма на въздействие на светлината (Твореца), в своята противоположност, от обратната си страна – точно премерена, във всички градации на свойствата, срещу всяко желание, във всяка душа, във всички връзки помежду им.

Заради това, разбира се, Творецът, светлината се намира заедно с народа в изгнание, през цялото време му въздейства и го поддържа.

Той сам създава изгнанието със своята обратна, сенчеста страна, както е казано от цар Давид: «Отпред и отзад ( със светлината и тъмнината) Ти ще ме обгърнеш».

И, когато вече не е необходимо светлината да въздейства чрез обратната си, сенчеста страна, тоест чрез тъмнината, когато Той достатъчно разтърси и възбуди желанието (кли), и то наистина се устреми към лицевата част на светлината – към отдаване, тогава Той извежда кли от изгнание към освобождение.

Но само светлината е единствената действаща сила – с обратната си или лицева страни. И затова изгнанието е начинът, по който Той ни подготвя за нашето освобождение.

Откъс от вечерния урок по книгата «Зоар», 12.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако аз дори и пет минути не мога да се съсредоточа върху урока по Зоар? Не знам къде да търся, всичко това, в себе си?

Отговор: Необходимо е, въпреки всичко, да търся къде в мен се намират всички тези свойства, за които разказва книгата Зоар.

Ако на болния биха му казали, че този текст разказва как да оздравее, как да се спаси от беди, от банкрут, проблеми, тогава той жадно би поглъщал този текст, стараейки се да разбере всяка дума.

Той би се старал да го разбере, дори на непознат език, ако се намираше в страх и търсеше в този текст спасение.

Но ние не чувстваме страх от липса на духовното… – и само обкръжението може да породи в нас тази необходимост.

И не е важно, че ти не знаеш къде, в себе си, да търсиш това. И въпреки всичко – търси! Все едно, че влизаш в някакво ново, тъмно, непознато място и нищо не виждаш.

Но у теб има фенерче, и всеки път, когато ти казват нещо, ти започваш да осветяваш около себе си с фенерчето …- и изведнъж ще намериш?!

Като възрастни, ние се учим, напълвайки разума си. Но чрез разума, не се развиват усещанията. А когато сме били деца, ние сме се развивали, слушайки и гледайки, без да разбираме, че чуваме и виждаме. Но именно поради това, в нас, са се развивали усещанията и разумът.

Разказвали са ми, казвали са ми „Виж!“ – а аз не съм разбирал. Посочвали са ми връзката между нещата, а аз не съм забелязвал тази връзка! Но именно поради усилията ми да разбера, аз съм се развивал от животно в човек.

Затова и сега, когато желая да развия, в себе си, нови органи на осезание и разум, аз по същиш начин чета и не разбирам за какво става въпрос. Но усилията ми развиват, в мен, нови способности и аз започвам да усещам, и да разбирам скритото от моито осезания и разбирания.

Висшият свят е сред нас. Tрябва само да продължим развитието си от човек в този свят към Него.

Старай се да рагледаш! Така се развиват органите на осезанието. А когато достигнеш усещанията, ще заработи и разума ти.

От урока по книгата Зоар, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Участвал съм във виртуални конгреси и почувствах съединение, така че защо да оставям удобния си диван и да полагам усилие да дойда на конгреса, който ще бъде в началото на май в Ню Йорк?

Отговор: Невъзможно е да се съединя с другите «без да ставам от дивана». Живеем не във виртуален, а в материален свят, и този, който идва на материалните ни срещи разбира колко нужно е това за духовното ни придвижване.

Човек, който никога не се отделя от екрана на компютъра, не е в състояние да си представи какво означава съединение с другите хора.

В науката кабала има закон: духовния корен е длъжен да докосне материалните клони. Затова сме длъжни да реализираме връзка между тях – и във виртуална и в реална форма. Това е изискване в нашия свят.

Затова човек, който не идва на такава среща, то той и не участва в нея. На него само му се струва, че той е с всички, седейки пред екрана на телевизора, но това е заблуждение.

Веднъж в седмицата ние провеждаме виртуално събрание на приятелите, а веднъж на половин година провеждаме събрание «на живо», всички заедно на някой континент и тогава обезателно трябва да участваме в него.

Човек не може да се предвижва без да участва в конгреса, без да получи впечатление от него (решимо). Там става неговото присъединяване към останалите, и тази връзка остава. Сякаш той включва своя щепсел към духовната мрежа и остава включен!

Това не сме го измислили ние, така са практикували векове наред нашите велики Учители, и ако искаме да постигнем същото, ще трябва да ги следваме.

От урок по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение”, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Зоар, глава Шемат, п.40: Ние отваряме очи и виждаме: колелата на свята колесница се отправят в своя път.

И звуците на песните са сладки за слуха, Бина, прекрасни за сърцето, Малхут, повдигат се и се отпускат и се разнасят и не си отиват…

А Хохма се постига само с движение към линиите, от една към друга, в три точки  – холам, шурук, хирик.

И тогава се раздават различни песни, свистене хохма, в ушите (ознаим), в Бина, главно благодарение на средната линия, Тиферет, наречен „звучене”. А от нея се предава Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно действие, извикващо свистене Хохма в „ушите”, то е в света хасадим, Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мене много ми харесват песните, които пишат моите ученици, Мати Мар и Аркадий Духин.

Те се раждат от впечатлението на човек, който се намира в духовен път и се стреми към духовното, и не е важно, че той още не е достигнал високи степени.

Баал Сулам пише, че дори простият човек може интуитивно да дава правилни названия и да свързва материалните клони с техните духовни корени.

Когато някакъв човек видял Маслинена гора, помислил, че тя е добра за правене на масло. Нарекъл я Маслинена гора. А ние приемаме това название като свято.

Духовният корен въздейства на своите клони и те така „говорят” от корена, без да знаят защо – това става от само себе си.

Затова, при изучаването на Кабала, дори да не се намираме на висотата на съвършеното духовно усещане и постижение, и да не е постигната истинската природа на звуците и дълбокия смисъл на думите, се създават правилни произведения.

В тях има дълбочина и дълбоко впечатление – много повече от това, което човек създава от своята връзка с Източника вече носи вътрешна, духовна искра.

Откъс от урока по книгата Зоар, 12.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→