Кабала говори с познати на всички ни думи, но те имат и материално, и духовно тълкуване.

Когато започнем да изучаваме науката Кабала, ние си представяме всичко, за което тя ни разказва чрез образите на този свят.

След това започваме да си мислим, че тя разказва за духовното по начина, по който си го представяме. Но това, все още не е духовното, а само моите фантазии за него. Аз си представям чертежи и различни образи.

Защото, не е лесно човек да премине към възприемане на духовното само чрез качества и свойства, за които не съществуват време, движение и пространство.

Той не може изведнъж да си го представи по този начин и затова рисува в съзнанието си различни картини и образи. Така преминава от един екран на друг, като на компютър, докато не поправи своето възприятие.

Но терминологията си остава същата. Аз имам хиляда сменящи се екрана, като в «Windows», които се описват със същите думи, но картината се сменя през цялото време.

Отначало си представяш всеки термин като нещо материално, а след това все повече и повече по духовен начин.

Вместо «ръце», «нозе», «прекръдка отляво», «прегръдка отдясно», рош (глава), тох (торс) – ти започваш да си представяш свойства, които нямат материална форма.

Дори в материалния свят, квантовата физика открива, че няма «твърди» частици: електрони, протони, миони – всичко е размазано, това са някакви изчезващи електронни облаци, по – близки до понятието за свойства.

Но наименованията си остават същите, защото няма откъде да вземем други, освен от нашия свят.

Защо трябва да сме дотолкова педантични и да не променяме нито една дума? Защото думата, със своя материален клон обозначава висш духовен корен.

Ако променим думите, ще объркаме връзките между корени и клони. А това вече няма да е наука.

Представете си, че в химията променим наименованията на веществата, а след това ги смесим според дадена формула и направим реакция – в резултат ще получим съвсем друго вещество.

Затова запазваме същия език, но през цялото време се опитваме да приближим възприемането му към по – издигната, истинска духовна форма.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 12.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.424: „…Плодовете от работата на Твореца произлизат от тази река, която извира и тече от Едена, т.е. Зеир Анпин, и това са душите на праведниците”.

И това е успех (мазал), когато всички добри благословии и благословенни дъждове текат (нозлим) от нея и оттам излизат.

Както е казано: „За да полея градината“, тъй като тя се разлива (мезил) и полива отгоре надолу, доколкото синовете зависят от този успех (маз́ал) и от нищо друго…

Всички наши степени на издигане и поправяне зависят от „успеха“ (мазал) – светлини, идващи свише „по капки“, една след друга, които се отделят от брадата на Арих Анпин от неговата глава. И доколкото те идват с прекъсване, ние имаме възможност да се поправим.

Нашето поправянето става постепенно, стъпка по стъпка, поради това, че висшата светлина идва към нас на малки порции, нали човек не е способен изведнъж с рязко движение да се освободи от своя егоизъм. Това е невъзможно, това е цялата наша природа!

Затова, при нас настъпва обременяване на сърцето, ние го преодоляваме, след това то отново настъпва и ние го преодоляваме и така „капка по капка“ ние получаваме поправяне.

И всичко това благодарение на разкриване на капчука от светлина Хохма, който носи към нас ручея (Зеир Анпин), извиращ от Едена (Бина) и напояващ нашите души.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Иша ки тазриа“, п.117: „…Ние учихме, че има висши духове – от тези, които са произлезли от левия дух на първия Адам”.

Те не се прилепят долу към този свят, а висят във въздуха и чуват това, което чуват отгоре. И от тях, се ръководят други духове, които са долу, в този свят, показващи се на хората в съня им, като ги осведомяват.

Разбира се, не става дума за хора, които виждат това в съня си. Книгата Зоар не казва нито дума за нашата реалност и нашия свят.

Постепенно, продължавайки да четем все по-вече и по-вече, ние започваме да чувстваме, че се намираме в някаква система, в която действат сили и желания.

Когато човек види, че е свързан с тях и действа чрез тях, той се усеща, като че ли е облечен в определен образ, сила, характер, наречен на някакво животно, птица или растение.

Разбира се, това не е животно, птица или растение, които ние виждаме в нашия свят. Но така човек усеща частите на духовната реалност, духовните сили, привеждащи го в действие.

Затова книгата Зоар описва това в такава форма. На практика, тази форма е най-близка до това, което ние ще започнем скоро да познаваме, в началото на нашето усещане на духовния свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли  да обясним на децата духовното значение на думите и разказите в Тората?   

Отговор: Децата са готови за това повече от възрастните. Те развиват своите усещания, своите органи на чувствата.   

За тях няма проблем да започнат да възприемат езика и термините. Та нали ние им говорим думи, които те за първи път чуват?!

Ти можеш да покажеш на детето стъклена чаша и да кажеш: „Това е чаша”.   

А можеш да му обясниш, че „чаша” – това е усещане в себе си на някакво желание.  

И детето ще възприеме тези понятия, защото то няма още никакви определени понятия за нашия свят. 

Или можеш да кажеш, че чаша се нарича стъклен съд, който ние напълваме, и чаша се нарича моят вътрешен съд, който искам да напълня.

Детето възприема това естествено и няма да се обърка, защото децата нямат двузначно  възприятие, както възрастните.    

Децата се развиват в нашия свят точно така, както ние трябва да се развиваме в духовното. Това е онзи същият път, същият маршрут.

От урок по статия на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”.12.04.2010

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Народът на Израел води началото си от Вавилон, където Авраам разкрил висшата сила на природата и започнал да разпространява знанието за Твореца, за целта на творението, за целта на човека и обществото.

Всичко това е, за да се издигнем над нашия свят, а не да приличаме на животните, които живеят и умират, живеят и умират.

Той разбрал, как да се издигнем над този живот и кръгооборотите на животинското тяло, което е смъртно, достигайки висшето, духовно измерение, което се намира над този животински живот.

Това знание, Авраам започнал да разпространява сред всички жители на Вавилон, като събрал около себе си хиляди хора. Всички те, групата, която той събрал, се нарекли «домът на Авраам».

Групата изминала дълъг път, нараснала, и започнала да нарича себе си народ на Израел. Това не е обикновен народ, като всички останали народи по света, които се обединяват по естествен начин.

Към «народа на Израел» може да се присъедини всеки, който се стреми към обединение, за да разкрие в него Твореца – силата на отдаване и любовта.

Затова тази група (или народ) може да се намира в две състояния: изгнание – когато те искат да се обединят, но все още не са го постигнали, и освобождение – когато постигнат обединението (като един човек, с едно сърце с общо поръчителство «аравут») и разкрият Твореца в себе си (БОРЕ от думите БО – ела и РЕ – разкрий). И по – нататък те се издигат по стълбата на по – голямо обединение и постигане на отдаване, до цялостно поправяне на Егото на любов към ближния – състояние на сливане (двекут).

Като резултат, цялото човечество също трябва да се присъедини към тази група и заедно с тях, да се присъедини към Твореца.

До днес сме преминали през четири изгнания и три освобождения и се намираме преди последното освобождение, тоест – последно, окончателно и пълно разкриване на Твореца – от всички заедно и от всеки поотделно!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 11.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.

И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.

Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.

Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.

И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да „засияе тъмнината като светлина“ – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!

Затова даже „самоотмяната“, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и във връзка помежду си.

Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.

Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.

Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. „Везни“ (мознаим) произлизат от думата „ухо“ (озен), слух, Бина.

Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.

А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато човек преминава в духовното такива състояния като „Нова година”, той с всяко ново състояние се доближава до окончателното, поправено състояние.

Ние не можем да достигнем до края на поправянето изведнъж. Постигаме го на части, стъпка по стъпка.

За това всяка година се възвръща състоянието от началото, „Началото на годината”. Така поправянията се натрупват и настъпва общото, крайно поправяне.

През цялото време ние като, че ли се връщаме към едно и също поправяне, отново и отново, подобно на въртящо се колело.

Също както при велосипеда, когато ни се струва, че колелото се върти около себе си, а в същност, благодарение на неговото завъртане, защото се променят външните условия, велосипедът (ние) се придвижваме напред – до постигане на окончателно поправяне.

Откъс от вечерния урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Изследване (статия в «Калкалист», книгата «Connected») показва, че всички свои решения (относно брак, кариера, вкусове и др.) хората вземат, защото така са постъпили техните приятели.

Но, всеки е убеден, че взема решение, основаващо се на собственото му мнение – по свое желание, а не под влияние на приятелите.

Отслабване, увеличение на теглото, щастие, депресия, развод, пушене, щедрост, пиянство, честота на правене на секс, дали да се гласува на избори, вероятност да се извърши самоубийство, език на тялото, музикални предпочитания и начин на живот – всичко това са предаващи се свойства, които се разпространяват вътре в обкръжението.

Нашата свободна воля е илюзия и ние нямаме действителен контрол над нищо. Хората по нищо не се отличават от ято птици или стадо биволи, и променят посоката си заедно с цялото стадо.

Ние «се заразяваме» от разпространяващите се социални явления. И, ако можем да ги разберем правилно, можем да променим много неща в нашия живот, използвайки човешките отношения и връзките в социалните мрежи.

Реплика: Ето, че започва прозрението! – Виж статията на Баал Сулам «Свобода на волята».

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Както е известно, прогресът отделя хората от висшето, от Бога, от очистването. Ето и ново мнение на известния идеолог А. Дугин.

По моему Кабала, както и която и да е религия, е длъжна да се съгласи с такъв подход към прогреса?

Отговор: Развитието е закон на природата. Не трябва да го прекъсваме, то е следствие на развитието на егоизма в хората.

То трябва да доведе човечеството до застой, изходът от който е един – преход към общество на любовта и отдаването.

В глобалното общество, в условия на проявяваща се всеобща зависимост на всеки от всеки, друго решение няма.

Хората трябва да се уподобят на природата в своето поведение – да станат едно с нея и помежду си, въпреки нарастващия в тях егоизъм. Именно той и прогреса ще ни доведат до необходимостта да променим себе си.

Невъзможно е да извършим този преход по естествен път, тъй като трябва да изменим природата на човека. Опитите ще доведат до страдания (природни катаклизми, войни и прочие).

Преходът от егоизма към свойството отдаване е възможен чрез метода на кабала. Тя ни учи как да използваме силата, която е създал егоизма. Само тя може да го поправи, да го промени в свойство на отдаване и любов към ближния.

Ние нямаме възможност да спрем прогреса. Но можем да изведем света към по-добро състояние именно чрез нарастващите егоизъм и прогрес, което е възможно посредством прилагането на знанията по кабала. Затова нейното разпространение е толкова важно в наше време

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Творецът непрекъснато обърква човека, поставяйки пред него препятствия в духовния му път.

При това, радостните събития ни объркват още повече, отколкото неприятностите – изведнъж ни се откриват някакви необикновени възможности, успех в бизнеса, увлекателно пътешествие или разни дребни съблазни, сменящи се всяка секунда.

По такъв начин, започваме да разкриваме, че нямаме никаква възможност да управляваме своето състояние без поддръжката на обкръжението, която се нарича „поръчителство“ („взаимна гаранция“).

Ако аз нямам глобална, обща поддръжка, когато хиляди хора по целия свят също се стремят да разкрият Твореца, въпреки всички препятствия, които Той нарочно слага пред нас, то няма да мога да премина „49-те врати“ – препятствията, отделящи ме от Твореца и да стигна до последното – 50-тото, където ние, с Него, ще се съединим. (40 – разстояние от Малхут до Бина; 10 – това е моят строеж, общо 50).

Ако не се намирам във връзка с хора, които правят същото, аз съм пропаднал и никога няма да мога да достигна целта. Ще разтегна тази работа в продължението на няколко живота, а за съжаление, това е което в действителност се случва с хората.

Дори традиционната наука днес разкрива, че човешките мисли са свързани едни с други и по необикновен начин се предават от единия край на света до другия.

Учените обясняват, че нашата природа е такава, че ни заставя да мислим синхронно. И ние разбираме, че просто сме свързани един с друг в желанията ни, в една обща мрежа от души, и затова моите мисли и желания се предават на всички останали.

И още повече, ако се стремим към духовна цел, то тази мисъл започваме активно да влияем на всички – тя се разпространява в цялата тази система.

Именно това вътрешно намерение се нарича поръчителство, а не препращането на електронни съобщения един на друг.

Поръчителството е когато аз мисля за духовното, искам го, изгарям, за да могат другите да мислят за същата цел и тогава аз също ще се спася от ангела на смъртта!

А ако те не мислят за това, тогава нищо няма да ми помогне – аз никога няма да мога да направя правилна сметка.

През цялото време ще се отвличам, защото няма да имам основа, свързваща мрежа, която ме удържа в себе си, подобно на майка, държаща в ръцете си младенец. Без това е невъзможно да се достигне нашата цел!

От урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→