Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Държавата се оказа спонсор на разпращането по пощата на „Кабала днес“.

„Пощата на Русия“ е включила разходите за доставка на издание със „съмнително развлекателен характер“, в частност „Кабала днес“, в държавна разплащателна сметка.

За това е съобщила Сметната палата, която смята, че подобни действия на ФГУПа не трябва да се считат за ефективни при използването на държавни средства.

Коментар: Не зная, как така се е получило, тъй като нашата организация няма никакво отношение към това, но ако някой е пожелал да разпространява Кабала за сметка на държавата, той така е оказал на държавата си голяма услуга, нали такова действие привлича носещата благо висша светлина!

Аз не виждам по-ефективно изразходване на държавни средства. Мога само да посъветвам да се последва този пример в целия свят.

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От Висшия винаги идва съвършенство, а низшия само изяснява своето отношение към него.

Защо в книгата Зоар е казано: „Тъй като всичко, което се извършва отгоре, се върши съвършено, всичко е единно цяло и произлиза от едно място: било то чудо или съд – а не разделено наполовина, когато половината от него е чудо, а другата половината – съд“.

Отговор: Играейки със своето дете, ти през цялото време се представяш в различни образи, за да различава то в теб различни състояния и отношения, и това да го подтиква съответно да реагира, и по такъв начин да расте.

Ти не можеш да оставаш един и същ. Цялото развитие и предвижване се гради на възприемане на висши свойства, не дотам приятни и предизвикващи в нас неприятни усещания. Така Висшият ни принуждава да се развиваме.

Както пише Баал Сулам в притчата за роба, Творецът се превъплащава ту в бунтовник, ту в разбойник, ту в убиец.

За какво съществува системата от светове? – За да бъде постоянно наш възпитател. Зад нейните филтри се намира висшия свят, безкрайно добър и съвършен, но преминавайки през световете, той ме възпитава.

Аз през цялото време съм против тази система и всеки път получавам от нея най-доброто въздействие за мен.

Тя ми дава именно това, което сега ми е необходимо. А аз съм длъжен всеки път да намирам правилната реакция в отговор.

Аз реагирам правилно – „Юнак! Получи следващото въздействие!“. Аз намерих правилната реакция – „Прекрасно! Получи следващото влияние свише“. Така се предвижваме.

Струва ни се, че Творецът през цялото време мени своето отношение, сякаш се обръща към нас един път от към добрата си страна, а друг път е зъл, като театрална маска, едната половина на която се смее, а другата плаче.

Така Висшият трябва през цялото време да се отнася към низшия, за да го отгледа, така системата от светове се отнася с нас.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът непрекъснато обърква човека, поставяйки пред него препятствия в духовния му път.

При това, радостните събития ни объркват още повече, отколкото неприятностите – изведнъж ни се откриват някакви необикновени възможности, успех в бизнеса, увлекателно пътешествие или разни дребни съблазни, сменящи се всяка секунда.

По такъв начин, започваме да разкриваме, че нямаме никаква възможност да управляваме своето състояние без поддръжката на обкръжението, която се нарича „поръчителство“ („взаимна гаранция“).

Ако аз нямам глобална, обща поддръжка, когато хиляди хора по целия свят също се стремят да разкрият Твореца, въпреки всички препятствия, които Той нарочно слага пред нас, то няма да мога да премина „49-те врати“ – препятствията, отделящи ме от Твореца и да стигна до последното – 50-тото, където ние, с Него, ще се съединим. (40 – разстояние от Малхут до Бина; 10 – това е моят строеж, общо 50).

Ако не се намирам във връзка с хора, които правят същото, аз съм пропаднал и никога няма да мога да достигна целта. Ще разтегна тази работа в продължението на няколко живота, а за съжаление, това е което в действителност се случва с хората.

Дори традиционната наука днес разкрива, че човешките мисли са свързани едни с други и по необикновен начин се предават от единия край на света до другия.

Учените обясняват, че нашата природа е такава, че ни заставя да мислим синхронно. И ние разбираме, че просто сме свързани един с друг в желанията ни, в една обща мрежа от души, и затова моите мисли и желания се предават на всички останали.

И още повече, ако се стремим към духовна цел, то тази мисъл започваме активно да влияем на всички – тя се разпространява в цялата тази система.

Именно това вътрешно намерение се нарича поръчителство, а не препращането на електронни съобщения един на друг.

Поръчителството е когато аз мисля за духовното, искам го, изгарям, за да могат другите да мислят за същата цел и тогава аз също ще се спася от ангела на смъртта!

А ако те не мислят за това, тогава нищо няма да ми помогне – аз никога няма да мога да направя правилна сметка.

През цялото време ще се отвличам, защото няма да имам основа, свързваща мрежа, която ме удържа в себе си, подобно на майка, държаща в ръцете си младенец. Без това е невъзможно да се достигне нашата цел!

От урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Ако поискам заедно с другарите си да разкрия в себе си вътрешните свойства, за които се разказва в книгата Зоар, то те ще се разкрият.

Трябва само много силно да поискам, за да може това свойство на взаимно отдаване, любов и поръчителство да се разкрие във всеки от нас и аз да въздействам на частите от своята душа, виждани от мен като чужди хора, за да пробуди себе си всеки от тях.

Ти – това е част от мене, но аз не мога да действам направо в тебе, ние сме разделени от егоизма, като с преграда.

Аз нямам достъп до тебе, до частите на своята душа! Какво да правя? Само в рамките на възстановяване на душата, аз ще разкрия в нея Твореца, висшия свят!

И тогава аз търся, как да ти повлияя, за да накарам тебе – моята част, да съживиш себе си.

Аз ти въздействам и когато ти поправяш себе си (съживяваш се) – това съм направил аз и затова тази част ми принадлежи! Така аз присъединявам към себе си цялото творение.

Казано е, „земния другар – това е духовното твое“ (гашмиют ахавер зе руханиют шелха) – т.е. възбуждайки го към поправяне чрез земни въздействия, аз самият толкова духовно приближавам към себе си част от своята душа.

И така действа всеки – той възвръща всички останали към себе си. Излиза, че аз никога не работя срещу който и да е друг!

Отдавайки на другите и обичайки ближния, аз се отнасям просто в друга, правилна, „егоистична“ форма към частите на моята собствена душа – нали по-късно ще ми се разкрие, че те са мои.

Както ненавиждах съседския син, който не ми даваше покой със своето свирене на пиано, а сега изведнъж разбирам, че на практика – това е моето собствено дете.

И сега горчиво се разкайвам за своята ненавист и затова съхранявам грешките и престъпленията от миналото и ги превръщам в заслуги.

Така и ние сега, на етапа подготовка към духовно разкриване, разкриваме своите грехове – своята ненавист към всички, а след това ги изправяме, узнавайки, че всичко това е – наше собствено.

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Ваера“, п.360: „Нозете на своите благочестиви охранява Той“.

Има се предвид един праведник (хасид) – Авраам, когото Творецът винаги е съпровождал, така че никой да не може да му причини вреда.

„А нечестивите в тъмнина ще загинат“ – това са ангелите, които уби Творецът в същата тази нощ, когато ги преследваше Авраам.

Свойството Хесед (Авраам) – това е основа на всички останали изправления, това е първото свойство, което се проявява в изправящият се егоизъм.

Затова ние го считаме за „баща на народа Исраел“ – баща (основа) на народа (всички трайни изправления) Исраел (яшар-ел, водещи човека към Твореца).

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разделянето на народ на Израел и народи на света, за което пише Баал Сулам в своите статии, може да се разбира както във вътрешен, така и във външен смисъл.

Във вътрешен смисъл – така се разделят свойствата  вътре във всеки човек, като Исраел е стремеж «направо към Твореца», пробудилата се точка в сърцето, а «народите на света» са неговите получаващи желания.

Всеки човек, ако в него се е пробудила точката в сърцето, стремежът към разкриване на Твореца, може да бъде наречен Исраел («направо към Твореца»), а ако не се е пробудила – той е от «народите на света»  (стремеж към всякакви други цели).

И всички хора,  могат да бъдат разделени така – на Исраел и други народи. Подобно на това, което се е случило някога в древен Вавилон.

Но сред останалите, в които засега не се е пробудила точката в сърцето, науката Кабала първо трябва да се разпространява сред материалния народ на Израел, а след това – сред другите народи.

Макар че, сред народите на света има 10 колена, които са паднали на нивото «народи на света» от висотата на  Първия Храм (мохин де хая).

Откъс от урока  по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 08.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

От книгата на Баал Сулам «Домът на Портите на Намерението»: «На четвъртия ден на  творението станало  намаляване на Луната.

Защото в началото Зеир Анпин и Нуква били като две големи светила, стоящи на еднакво стъпало, «гръб с гръб».

И имала Нуква пълен духовен парцуф в 10-те сфирот от обратната страна – тоест в нея се намирали духовните съсъди. И защо тогава, в нея не е имало светлини?

И когато Луната се оплакала и казала, че двама царе не могат да използват една корона (Кетер), било й казано: «Иди и намали себе си!»

И тогава тя се върнала отново в точката под Есод на Зеир Анпин, където била преди.»

Малхут (творението) помислила, че може да бъде като Зеир Анпин и да свети като Него, но не могла да го направи. Тя се издигнала до Бина, за да получи светлина, подобно на Зеир Анпин, но се оказала неспособна на това.

Защото в Зеир Анпин съществува свойството отдаване – неговата природа е светлината Хасадим, и затова, Той се чувства в съвършенство и при липса на светлината Хохма. И свети, когато пожелае със светлината Хохма, защото в него винаги има светлина Хасадим.

А Малхут, тъй като няма светлина Хасадим, се чувства в светлината Хохма като в тъмнина. В това се състои оплакването на творението (китруг аяреах): « Мога да се издигна до самия свят на Безкрайността, но ако нямам светлината Хасадим, светлината на отдаването, светлината Хохма няма да свети, и аз ще усещам още по – голяма тъмнина».

Кога откриваме, че се намираме в тъмнина? Именно тогава, когато искат да ни издигнат! Издигат ни малко нагоре, и ние чувстваме как не ни достигат поправени желания, светлината Хасадим! Точно това се възприема като тъмнина.

Ние усещаме тъмнината не, когато падаме надолу, а когато се издигаме, но без одеждите на Хасадим, светлината на любовта и отдаването. Това, което смятаме за падение – точно то всъщност е подем, само че непоправен!

А това, което ни се струва, че е подем – всъщност е падение, защото получаваме онова, което ни дават в нашите получаващи желания.

В «този» свят всичко е наопаки!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 07.04.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→

“Няма  да се върне народът на Израел на своята земя, докато съвършено не се обедини”.

Народът на Израел – това е онази група хора,  която някога Авраам организирал, избирайки ги сред жителите на Вавилон. Той искал да поправи целия свят, но му се удало да събере в нея само няколко хиляди човека. Но Тората ни разказва не за исторически събития, а за вътрешни състояния, през който преминава човек.

Свойството Авраам вътре в нас взема част от нашите желания и ги довежда до частично поправяне, а след това към разбиване ( падението на Храма, падане от духовно ниво в изгнание ).

Изгнанията са необходими за това, че пребиваващите в духовно желание (Исраел) се смесиха с всички останали желания, който не са преминали духовен подем и разбиване ( т. н. ‘’Народите на света” ).

И след разбъркването, взаимното включване, всичките те са готови за поправяне, т.е. във всяко има част, която е била в духовното и не е била.

Изминалите подеми и падения, имайки предвид наличните в тях решимот (данни от минали състояния), са длъжни първи да преминат поправяне. А след това да се пробудят и останалите. 

Всеки трябва да разбере, че Исраел е в него –  тоест желанията, устремени към Твореца, няма да достигнат своята земя (арец) – поправеното желание ( рацон ) “направо към Твореца” ( Исра- ел ), в който ще се разкрие Твореца, докато всички те не се обединят, за да станат “като един човек, с едно сърце”. 

Това е условието, за което говорят кабалистите. Това ни трябва да реализираме в малка част от душата – вътре във всеки от нас, и в голяма – сред всички кабалистични групи в света, или в още по-голяма – сред цялото човечество. 

И това необходимо условие започва да се реализира, започвайки от най материалното ниво.

От урока по статията на Баал Сулам, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→