Какво се нарича „живот“ и какво – „смърт“? В науката Кабала, тези понятия се определят,  единствено, спрямо сливането с Твореца.

Състоянието, подобно на Твореца, се нарича „живот“, а противоположното на Него – „смърт“.

Затова, егоистичните желания (клипот) се наричат „мъртви“, а „смъртната отрова“ –  това е силата между Твореца и творението, която ги  разделя.

Смъртта не е загуба на съществуване, както виждаме  изчезване на форми в нашия свят (на нашата степен).

Понеже всяко създадено  желание  се променя, единствено,  в своето „отдалечаване – приближаване“ с Твореца, т.е. в своето намерение за отдаване, а в каквото и да е  друго отношение  желанието си остава неизменно, то отдалечаването от Твореца или загубата на сливане с Него се нарича „смърт“.

А придобиването на сливане с Твореца, т. е. достигането на свойството на отдаване се нарича „живот“.

В статията „Същност на науката Кабала“, Баал аСулам пише, че науката кабала е средство за разкриване на Твореца, от творението, в този свят. Да разкрием Твореца, означава да станем като Него, в свойствата си.

И въпреки че съществуваме в света на неживата, растителната и животинската материя,  достигайки човешко ниво на подобие с Твореца, ние усещаме себе си и своето съществуване като вечно и съвършено, подобно на Твореца.

Науката кабала ни променя до издигане на следващо ниво, степен – и ние виждаме себе си не като изчезващи, а променящи нивото на нашето съществуване.

От вечерния урок по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как, постоянно, да се стремим да бъдем в по-добро обкръжение? Какво конкретно, е необходимо да се прави?

Отговор: Във всеки миг, трябва да се старая да усещам тревога, че аз изцяло завися от обкръжението. В тази тревога ще възникнат мисли и желания свързани с него. Ще се разкрие, че в това обкръжение съществува всичко!

Въпреки че те все още са неизправни,  в тях се намира изправената система. Те самите не я усещат, но ти, посредством твоето търсене, ще я разкриеш.

Защото духовното вече съществува в своето изправено състояние, а неговото разкриване зависи от желанието ни („Всеки съди според степента на покварата си“).

Нужно е да се стремим да усетим влиянието на обкръжението. В това влияние има енергия, разбиране важността на целта, необходимост да се обърнем към светлината.

Това е всичко което ми е необходимо за достигане на целта. И така, всичко зависи от моето отношение към обкръжението, т. е. от мен!

Целият свят и човечеството са създадени от Твореца, за да бъде дадена възможност на всеки един да напредва самостоятелно, създавайки, в себе си, правилно отношение към групата.

Иначе, движението към целта произтича по пътя на страданията.

От урока по статията на Баал аСулам „Мир по света“, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим живота на човек в духовния свят – без абсолютно никакви страдания?

Отговор: Не можем да си го представим, тъй като всяка една наша представа ще бъде егоистична.

Духовната представа – това е да намерим наслада и въодушевление в отдаването, в любовта към ближния.

Но не за да получим от това наслаждение и покой! А заради величието и особената ценност на самото действие.

Как да усетя величието на отдаването? Моля се светлината да ми даде да го почувствувам, тъй като аз самият не съм способен на това.

Но аз дори не съм способен да пожелая това и да помоля за него, какво да направя?! Обкръжението може да ме задължи за това – да ме застави да пожелая неестествено за мен нещо, което въобще е противоположно на мен.

Обществото може да ме задължи към каквото му е угодно. Човек е готов дори себе си да убие, за да изглежда велик в очите на хората.

Всичко зависи от обкръжението, то може да ти внуши желания, които са срещу твоя егоизъм – и егоизма ще те подкрепя в това!

Защото човешката степен в нас стои по-високо, отколкото животинската. И за да изпълни желанието си на човешка степен, за да наслади своето честолюбие, човек е готов да убие животното в себе си.

Животното не е способно на това, а човек може, защото в него има човешка степен, на която той може да влияе. А тя напълно зависи от обкръжението.

И обкръжението е длъжно да повлияе на всеки така, че той да пожелае да се повдигне над своя частен егоизъм.

Така, взаимно влияейки си един на друг, обществото ще се повдига през цялото време.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шмот“, п.333: Възпяващите песен долу се наричат „левити“, тъй като те се прилепят към „нилвим“, съединяват се горе като едно цяло.

И още поради това, че в този, който слуша песента, душата му се прилепя към висшето, съединявайки се горе с Твореца…

Песен – това е разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, – най – голямото разкриване, което може да бъде. „Песен на песните“ – това е върхът на сливането, връзката, съединението на творението с Твореца.

Всичките Псалми – това са песните, които цар Давид (Малхут), разкрива в средната линия, разкриването на светлината Хохма в светлината Хасадим.

Даже там, където ни се струва, сякаш той плаче, не знае какво да прави и се скриваот враговете – в тази тъмнина той разкрива Хасадим, милосърдието на Твореца – и затова е тази песен.

В началото трябва да се разкрие дясната линия – вярата, Хасадим, потискаща лявата линия и държаща само дясната.

И когато Хасадим се разкрива напълно, ние се издигаме в Бина и виждаме, че можем да се задържаме в милосърдие във всички желания, на всички тези степени (в желанията ГЕ) – тогава ние започваме да работим с получаващите желания (АХАП) и да пробудим лявата линия.

Т.е. ние започваме да пробуждаме силите Малхут и в тези получаващи желания да приемаме светлината Хохма.

Като изясняваме своите получаващи желания и ги присъединяваме към дясната линия, ние построяваме средната линия. Състоянието, в което светлината Хохма се разкрива в светлината Хасадим, лявата линия се включва в дясната и довежда до създаване на средна линия, се нарича песен.

Това се нарича „поход“ – тъй като ние преминаваме от състояние в състояние в резултат на тези премествания и така се придвижваме по трите линии: „зародиш“, „кърмене“, „израстване“. Като първо подготвяме желанията, а след това ги напълваме със светлина.

Затова в Псалмите (песните) на цар Давид са описани всички възможни състояния при поправяне на Малхут в трите линии.

В тях е затворена огромна светлина, която е по -висша от кли – тоест такова голямо поправяне, когато кли става съвършенно като светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Музика - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шемот“, п.340: „И беше: в течение на тези дълги дни“ – това беше краят на тяхното изгнание, когато всички работи потискаха Исраел.

„В течение на тези дълги дни “ – беше дългото пребиваване на Исраел в Египет, когато достигнаха предела и понеже, дойде краят на изгнанието, се казва: „И умря царят на Египет“.

Т.е. беше свален царят на Египет от своето възвишение и падна от своята прекалена гордост.

…И понеже падна царят египетски, техният господар, си спомни Творецът за Исраел и изслуша тяхната молба.

Ние сме длъжни да достигнем състояния, в които цялата Малхут на Египет, т.е. важността на този свят, всичките негови цели, целият наш живот и достижения, пада в нашите очи.

Ние ще усетим себе си нищожни, нещастни, кратковременни и ще си зададем въпроса: „Какво ми дава всичко това?..“. Този свят ще загуби всякаква значимост за нас.

Това се нарича „И умря царят на Египет“. За какво ми е всичко, което притежавам в този свят?! Защо?! Какво да правя с него?!.. В това състояние започва етап, предшестващ изхода от Египет.

В наши дни човечеството започва да разбира, че му липсва ясен процес на развитие, ясна цел, и най – важното – животът няма смисъл.

Предстои ни да видим опустошеност даже у тези, които днес са още фанатично преданни на някакви нищо не значещи цели и не осъзнаващи тяхната нищожност.

Когато това се разкрие, тогава ще избухнат истински войни – поради мрака), опустошеността, отчаянието и безсилието. Защото най-опасното състояние е, когато човек види, че този живот не му дава нищо.

Засега човек знае, че може нещо да постигне в своя живот, и той действа, даже воюва, и макар в света да възникват проблеми, да протичат революции и войни, то те са целенасочени.

А когато всички видят, че живота нищо не струва и влизат в сблъсък един с друг – това вече е голям проблем. Тогава всички ще обърнат внимание на Израел.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не ни е известно колко още е нужно да се работи, за да видим новия поправен свят. Но резултатите от нашата работа могат да се видят по това доколко народа се пробужда. В резултат от него трябва да произтекат някакви качествени, по-големи изменения и хората да започнат да усещат духовната реалност. Затова ни е необходимо да достигнем обща мощност, която се нарича „шестотин хиляди души”.

Тази мощност трябва да се достигне и по размер, и по сила, тоест по количество хора, стремящи се към духовните цели. По силата на тяхното разбиране, във връзката между тях и важността, която те усещат в това.

Ако достигнем такава мощност в „шестотинте хиляди души” пред нас ще се открие Духовният свят. В това се състои целта на разпространение на Кабала – да се присъединят към това движение толкова хора, че да съумеят да достигнат „първата спирка” в Духовния свят.

Когато ние се съединим по между си с такава сила и в такова количество, така че количеството умножено по качеството да даде необходимата мощност (P = U x I – мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока), тогава ще възникне духовният съсъд „Р”, в който може да се разкрие Твореца.

И тогава всеки, който участва в този общ съсъд ще почувства духовно разкриване. Това се нарича разкриване на Твореца от творението. Това зависи само от важността, която придаваме на духовното спрямо материалното.

Ние вече строим този общ съсъд за разкриване на Твореца, но докато не го завършим, няма да можем да го разкрием. Той ще се прояви в нашите усещания заедно с Твореца в него.

От урока по статията „Предговор към книгата Зоар “, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

”Бейт Шаар аКаванот”: Духовното поправяне наречено „гръб в гръб” е поправка на получаващите желания, скрита от светлината Хасадим, което ги лишава от силата да привличат светлината Хохма, от която те се нуждаят съгласно своята природа.

С какво могат да се успокоят получаващите желания, които искат да се напълнят със светлината Хохма и не разбират нищо повече? Какво да направим, за да не ни пречат в работата? Не можем да унищожим желанията. Можем само да поправим начина на използването им като измененим нашето намерение. В това произтича духовното поправяне, което се нарича ”гръб в гръб” или „от обратната страна”.

Аз съм длъжен да покажа на получаващите желания, че в мен има възможност само да отдавам! И тогава те веднага ме оставят, като че изчезват, съкращавайки се. Обаче когато започнем да получаваме с намерение за отдаване, тези желания мигновено се появяват и започват да желаят за собствена изгода. Затова при прехода от Катнут („малко състояние”), Хафец Хесед, към Гадлут („голямо състояние”) е необходимо да се запасим със сили да се съпротивим на своя егоизъм.

От урока по книгата ”Бейт Шаар аКаванот”, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има лично намерение в човека, има и групово намерение. Какво трябва да бъде груповото намерение по време на четене на книгата Зоар?

Отговор: Едно и също. Намерението на групата не може да бъде друго. Група е съвкупността от личности, която само усилва личното намерение на всеки човек.

Доколкото в моето намерение няма достатъчни сили, за да привлека светлината възвръщаща ни към източника, която ще ми разкрие всичко, което чета сега в Зоар, аз съм длъжен да се съединя с другите. Ако приятелите ми предаваха своите намерения и тези намерения се съединяваха в мен, в този момент щях да разкрия вътрешната същност на разказа, който се чете в книгата Зоар. На момента!

Целият проблем е в това, че те не желаят да обезпечат мен чрез своите намерения, както и аз не съм способен да им предам моите. Може би на думи е така, но в действителност това не ме вълнува толкова.

В това е цялата същност на обединението. Затова сам не мога нищо да разкрия, а във връзката с другите получавам тяхните намерения. В края на краищата ние не получаваме един от друг нищо друго освен намерения. Аз мога да се свържа с друг човек само в мрежата от намерения, когато съм готов да обезпеча всички с жизнена енергия, за да могат всички да заживеят в духовното. Мислейки по този начин, аз предавам намерението си на останалите. Съединявам се с другите в мрежата на един жив организъм, и тогава той започва да живее. Аз го оживявам. Тогава във всеки от моите другари има жизнена сила, защото в тях съществува възможност да предава по-нататък светлината.

Жизнената сила, светлината, се намира между нас. Ние можем да я разкрием според нашето намерение, отношението ни един към друг. Това е подобно на електромагнитно поле. Ти не можеш да го усетиш, ако в теб няма електрическа верига от проводници. Тогава вътре в тази верига, която се движи и върши работа в магнитното поле, започва да протича електрически ток. Металният проводник, преместен в магнитно поле провежда електрически ток и в него става движение на свободни електрони. Това са едни и същи явления.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Отначало се случи земетресение в Китай, след това падна самолет, а в последните два дни всички говорят само за вулканичното изригване в Исландия, закрил с облак вулканична пепел цяла Европа. Съществува усещане все едно се намираме на границата на глобална катастрофа?

Отговор: Цунамито, земетресението, изригването на вулкан са естествени природни явления. Но всичко, което се случва зависи от човека или по-точно от нашето подобие с Твореца. Тоест от равновесието ни с природата. Колкото по-егоистични ставаме, в толкова по-голяма степен нарушаваме равновесието на силите в света. Затова и усещаме лошото им въздействие в себе си и върху себе си.

Последствията от духовния дисбаланс, който създаваме е неизвестен. Нашата противоположност с природата, с Твореца, се разкрива на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко. Изригване може да се случи навсякъде. Ние живеем върху горящ вулкан! Цялата планета е огнено кълбо, покрито само с тънка земна кора, а вътре е пламтящ вулкан.

Тези явления са малък намек за това, че не се грижим за своя дом – Земята. Човекът трябва да приведе силите на природата в равновесие. Как да направим това ни разкрива науката Кабала.

Но все още не желаем да осъзнаем, че произтичащото се явява следствие на нашите свойства и зависи от нас. Ако нашият дисбаланс с природата се усили ще възникнат по-големи и по-сериозни проблеми.

От урока по статията на Баал Сулам “Свобода на волята”, 19.09.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Криза, глобализация - 10 коментара →

Въпрос: Какво означава закона: “Нищо не изчезва в духовното”? Означава ли, че колкото и ние да се отделяме от нечистите желания, клипотите, то те си остават с нас?

Отговор: Относно казаното, че няма изчезвания? Този закон означава, че всички изправяния направени от нас, се съхраняват и натрупват. Независимо, че изчезват от нашето зрение. Сякаш у мен, не остава нищо от онова, което съм направил вчера.

Аз съм изнесъл от съкровищницата пълно канче със злато, а са го взели от мен. Нищо не са ми оставили! Но казват: “Идвай отново и започвай пак”!

Но нищо не изчезва в духовното – за това аз ще разкрия, че всичко изнесено от мен, се натрупва на моята сметка. Нищо не изчезва – означава, че не изчезват изправените действия на отдаване.

Но защо трябва да се говори за това? – Защото на човек му се струва, че всичко постигнато пропада!

Вчера аз постигнах успех, бях на висота, чувствах привличаща ме сила, обичах другарите си, а днес аз съм опустошен, обезсилен. Но трябва да вярвам, че нищо няма да изчезне в духовното, всичко остава!

Тъй като, всичкият този свят, всичките ни успехи в него – всъщност, не съществуват, а само ми се представят на мен като съществуващи, за да мога аз да узная от противоположните свойства, какво е това отдаване и любов.

От урока от книга „”Бейт Шаар Каванот’’, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→