Нищо не може да се направи, ако не се обединим. Още повече, всяка страна иска да представи себе си така, като че ли не я вълнува, какво ще се случи с другите. И макар, че утре това ще се случи и с нея, за утре никой не мисли!

Става дума не за малкия, ограничен, слаб човек, а за поведението на цели държави, за човечеството. Защото всички хора, а не единици, изведнъж загубиха чувството си за отговорност, за реалност.

Свише ни се показва нашия глобален егоизъм – как целият свят се съгласява да живее само в настоящето, без да взема предвид, какво си подготвя за утре.

Кабала ни предупреждава, че не бива при настъпващите страдания да говорим: “Да вървим да пием и да се веселим, все едно утре ще се мре!” – защото тези обстоятелства специално са за програмирани от природата – заради нашето издигане в ново измерение (вж. “Предисловие към ТЕС”, п.122).

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→