В това писмо на Баал Сулам е казано, че Творецът постоянно води човека до сближаването със себе си. Сближаването с Твореца се състои от два етапа. Първият етап – когато човекът натрупва желания. Това е така нареченият период на натрупване на страсти, когато той се стреми към любимия, а любимият през цялото време сякаш се отдалечава от него.

 Както е казано: ,,Доме доди ле цви” – ,,Прилича моят възлюбен на елен”, който бяга, но обръща назад глава като по този начин привлича, зове към преследване след себе си. Така и Творецът – възбужда в човека желанието към себе си и в същото време се скрива, сякаш се заиграва, флиртува с човека дотогава, докато в човека не се появи необходимото желание, напрежение. Играта, наричана флирт, не е просто игра – в нашия свят тя произлиза от висшите корени. Възниква такава необходимост от сливане, от съчетаване с Твореца, че без това човекът не може.

Тук съществува проблемът, който се състои в това, че когато човекът се устремява към Твореца и полага много усилия, на него му се струва, че Творецът сякаш е длъжен да  му отговори положително. Тоест, аз полагам много усилия и Творецът се приближава към мен, положил съм още повече усилия – усещам себе си още по-близко до Твореца. (more…)

Filed under: Баал Сулам - No Comments→