Тъмнина, нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ме полазват тръпки – отглас от студа, който сковава костите на мъртъвците. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде, като че ли някой ми драска по сърцето. Силуетите на гробовете започват нервно да се тресат, похлупаците се сриват от местата си, и хрущенето на плочите известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.
Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра… (more…)

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Молитва - No Comments→