Въпрос: Как да разберем, какви желания трябва да поправим?

Отговор: Всичко се разкрива по пътя. Не знаем за какво става дума, но има ред на действията, които човекът трябва да изпълни, както ни обясняват Баал а-Сулам и Рабаш – последните двама кабалисти, формирали методиката, подходяща за душите, които се спускат в този свят, в нашето поколение.

Цялата ни работа по поправянето на душата е подробно описана от тях. Благодарение на поправянето на душата, постигаме разкриването на Твореца и пред нас се открива действителността, разкрива се светът – това става тук и сега.

Всички светове, всички души, всички висши сили – всички се намират тук, само че не ги усещаме. Трябва да развием в себе си сетивен орган, да разкрием съществуващите в нас желания колкото се може по-широко и по-дълбоко, да им дадем определение, да почувстваме в тях измененията, да ги изградим по такъв начин, че да различаваме всичките техни особености и съставни части.

Трябва да усетим цялата дълбочина на съществуващата реалност, за да се слеят в една картина всички наши впечатления и усещания, която се нарича Творец, висша сила.

Така постигаме истинската реалност – издигайки се по стъпалата на петте духовни свята, където в света на Безкрайността всички се съединяват заедно.

Всичко, което постигаме по пътя, става на малки порции, във вид на отделни части, а после всичко се съединява в интегрална форма. Именно това е съвършенството, което трябва да постигнем.

От програмата „Седмична глава”, 10.02.2011

[39985]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Как може човек да достигне абсолютно равенство по свойства, така че всички негови действия да бъдат за отдаване на ближния, тогава, когато в цялото му съществуване няма нищо друго освен  получаване за себе си?

Тъй като по силата на природата от която той е сътворен, човекът е неспособен да извърши и най-малкото действие в полза на другите, и когато отдава на друг, той трябва да очаква, че в края ще получи за това достойно възнаграждение.

А когато е удовлетворен с възнаграждение, то лишава себе си от възможността да извърши каквото и да е действие (защото възнагреждението го принуждава да извършва действията заради себе си). А възможно ли е по този начин всички негови действия да бъдат заради това, да отдава на другите, и нищо – за собствени нужди?

Действително, аз признавам, че това е много трудно, и не е по силите на човекът да измени своята природа, която се заключава в това, да получава само за себе си. И не трябва да се мисли, че човек може да  измени своята природа на противоположната, така че да не получава нищо за себе си, а всички действия да извършва само заради отдаване.

Но и затоваТворецът ни е дал Тора, като методика за поправяне, така че с нейна помощ да успеем да се научим да извършваме действия с намерение заради Твореца. И ако занятието с Тора не е заради Твореца, а заради собствена изгода, то нито една хитрост в света не би ни помогнала да променим нашата природа

Баал а-Сулам. Статия при завършването на  Книгата Зоар

[39773]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скобите са мои.

Само светлината в Тора променя човека

Тора се отнася към светлината (на поправяне), облечена в Тора (в стремежа да достигна свойството отдаване чрез свързване с приятелите, да станем като едно), тоест, както нашите мъдреци са казали „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това се отнася до светлината в нея, тъй като светлината в нея променя (създава в човек свойството отдаване).

Баал а-Сулам, Шамати, статия 6 „ Какво според Тора е подкрепа в работата”

Тора е единствената подправка, която може да анулира (да поправи чрез висшата светлина) и да покори (да замени природата на човек с противоположна на нея, с тази на Твореца, да го промени от егоизъм на отдаване и любов) злото начало, както са казали нашите мъдреци „Светлината в нея ги променила”.

От Баал а-Сулам „ Учението Кабала и нейната същност”

[39504]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

„Зоар”, Баалотха, 59. Казал раби Шимон: „Горко на хората, твърдящи, че Тора разказва за обикновени земни деяния (пшат), които уж са извършили Ейсав, Лаван и другите. Ако е така, то ние можем и днес да пишем разкази – още по-привлекателни от древните повествования на Тора.

Ако Тора трябва да ни показва нашия свят, неговите управляващи, как да го усъвършенстваме, то хайде от нашия свят днес да направим Тора (което и правят!). Но в действителност, казаното в Тора са висши ценности и тайни.”

„Сефер Абрит” 1,4,15: „Невъзможно е да се учиш и обучаваш в този свят на духовните тайни чрез материалното, от устата в ушите на нашия свят, четейки написаното – защото така ни се струва, че духовното се спуска и се облича в материалното.”

„Сефер Ахинух”, Трума: „Дори при простото разбиране на Тора, няма да намерим правилното разбиране без обясненията на кабалистите, които трябва да извикаме, за да ни разкрият казаното в Тора.”

[39293]

Filed under: Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Неделната глава „Пкудей” от Тора описва кой взима участие в издигането на Храма (Итмар, синът на Аарон, Бецелел, синът на Ури, Олиав, синът на Ахисамаха), както и структурата на Храма, материалите използвани за обзавеждането  му, особености по изработване на всичките му принадлежности и свещени покривки… След като работата по построяването на Храма е завършена, те довеждат Мойсей, и той го благославя…

Храмът е твоята душа. Няма нищо по-важно от неговото построяване, тъй като цялата ни работа лежи в съграждането на интегрална душа, единство между всички нас. Всеки от нас е част от общата душа, която се нарича „Адам” (човек), и когато изграждаме  между нас правилна връзка, означава, че построяваме Храма.

Кабалистите ни предават знанието и програмата, която трябва да завършим, на езика на клоните. Когато ни разказват за дървета и скали, какви материи и метали трябва да използваме и точно кой трябва да извърши тази работа, те говорят за четирите нива на желанието (неживото, растителното, животинското и говорящото), и как тези желания трябва да се свържат помежду си. Като се съединяваме, ние постепенно съграждаме интегралната душа, където намираме присъствието на Твореца, висшата светлина. Така, Храмът става мястото на нашия духовен живот.

Написано е „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това означава, че първо ние разбираме колко много се мразим един друг. Тогава променяме тази омраза и я превръщаме в любов и единство.

Съгласен съм, че е дълъг път, който не може да се опише с няколко думи, но когато постигнем взаимосвързаност и разкрием, че това всъщност е съсъдът, вместилището на висшата светлина и духовния живот, започваме да осъзнаваме каква трудна и деликатна работа е това. Ние трябва с голяма точност, с пинцети, да съберем този съсъд като свържем всички хора в света един с друг.

Ние ще трябва да направим това и тази работа вече е започнала в нашето поколение. Ние сме достигнали точката, когато глобалният егоизъм се е разкрил в нас. Затова, методът за неговото поправяне, мъдростта Кабала, също се разкрива.

Тя описва по какъв начин ние трябва да сме взаимосвързани и как да опознаем висшия, поправящата светлина, която ще ни помогне да се съединим, тъй като в нас, каквито сме, няма никакви предпоставки за това. До степента на нашето съединение, ние ще започнем да разбираме какво описва Библията, защото тя говори за степените на нашето поправяне, основаването на връзката между нас.

Това описание е представено като наръчник за построяване на къща с всичките ù принадлежности и обзавеждане, но тя става светилище. Свещен (кадош) означава отделен от егоизма, който е над нас. Когато се обединим помежду си в съюза на любовта, това се счита за святост. Това е степента Бина, стъпалото на отдаване, което придобиваме чрез любов към другите, когато се свързваме във взаимно поръчителство като един човек с едно сърце.

Когато постепенно създаваме такава връзка, ние отново се сливаме в една душа и намираме светлината, която ни напълва, присъствието на Твореца. Чрез силата, която се разкрива в съюза между хората, ти можеш да се издигнеш на по-високо стъпало.

Това е въпреки факта, че се случва в безплодната «пустиня», тоест човек няма повече сили, няма къде да отиде и не знае как да се движи напред, и все пак висшата сила се разкрива, тя ни показва как да се издигнем по-високо и по-високо, докато не достигнем земята на Израел, желанието, напълно насочено към Твореца. Нашето егоистично желание напълно се променя за отдаване, за добро на другите, според принципа «обичай ближния както себе си».

От програмата „Неделна глава”, 03.03.2011

[37860]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Поръчителство, Тора - Няма коментари→

„613 заповеди” и изграждане на „Скинията на Завета”, означава поправяне на „613-те” желания в човека. Във всеки от нас има „613 желания”. За да изградим правилната, поправена връзка с другите е необходимо да се съединим с тях по 613 канала, подобно на съсъдите, които съединяват всички органи на нашето тяло.

Нужно е да поправим тези желания, променяйки тяхното егоистично намерение да използваме другите заради себе си, на намерение за отдаване. Тогава ще стигнем до състояние, в което сме свързани помежду си с глобална, интегрална връзка – както е в природата и както го изисква днес нашият свят от нас.

Представете си, че от всеки човек излизат 613 желания – като пипала, насочени към всички останали. Всички те се преплитат помежду си и създават свързващата ни мрежа. А освен това, всяко желание включва в себе си петте негови нива: 0-1-2-3-4, според дебелината. Всичко се преплита и съединява заедно в един голям и дебел пласт, пронизан от огромно количество всевъзможни видове връзки.

Това общо желание, състоящо се от всички наши желания се нарича „Шхина”, Скиния на Завета, Храм – вместилище, наш общ съсъд на отдаването, Кнесет Израел (Сбор от желанията към Твореца).

Хората, устремили се „право към Твореца” (яшар-ел) и желаещите да  постигнат Неговото разкриване, съединяват заедно всички свои желания (Кнесет – събрание) и изграждат общо желание, в което се разкрива Творецът.

Това е работа по строителството на Храма – „на дома”, на съсъда, който си построил от своите желания, за да се разкрие в него „светостта”, тоест духовното свойство за отдаване и любов, Творецът.

Така, получаваш онова, което изначално е било предназначено за теб и за всички нас – светлината, която напълва общото желание. И затова, тя се нарича залог, гаранция (пикадон – от думата „пкудин”, указания, заповеди). Ти жертваш (макрив) желанието си, като отменяш своя егоизъм и по този начин се приближаваш (мекарев) към разкриването на Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 03.03.2011

[37853]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Зоар, Тора - Няма коментари→

Творецът желае Неговият дворец да бъде пълен с гости, равни на Него. А това означава, че те трябва да включват в себе си огромно желание, което има две страни: доброто и злото, природата на Твореца и природата, обратна на Него.

Ако творенията в своите желание се издигнат до Неговата възвишена степен, докато тяхната природа е егоистична, насочена към лична изгода и напълно противоположна на Твореца, те по този начин се отделят от Него и заемат позиция, обратна на Него.

Впоследствие те се поправят, обличайки своето его, желанието за получаване на наслаждение, във външни одежди – намерението за отдаване. Творецът, променящата светлина им помага да извършват това поправяне. Благодарение на това, те придобиват силата на Твореца. В резултат, творението вече съдържа две сили: своята вътрешна сила, желанието за получаване на наслаждение, което е огромно и равно на Твореца, и сила над него, силата на отдаване, велика и равна на силата на Твореца.

Така се получава творението. То по природа е противоположно и зависещо от Твореца, но от друга страна, то е напълно равно на Него.

Сравнявайки и разграничавайки тези две паралелни системи – вътрешната егоистична система и външната отдаваща – човек научава мъдростта и разбира творението от край до край. В крайна сметка, няма нищо друго освен тези две сили, действащи в цялото творение.

И тогава, притежавайки тези две сили, свойствата на получаване и отдаване, както и знаейки как да ги използва, тоест имайки мъдрост, творението може да стане подобно на Твореца и въпреки всичко да остане творение.

Когато цялата тази програма започне да се реализира на практика и всички тези сили започнат да участват в нея, тя завладява цялото творение и никоя сила не е в състояние да се противопостави или да устои. Наистина, всяка сила има своя собствена роля и всяка допринася до съвършенството.

Така, отначало ангелите се учудили защо Творецът създал такъв зъл и егоистичен човек и попитали: „Защо ти е такова нещастие?!”. Но накрая те видели, че всички тези сили добавят една към друга до една напълно завършена, съвършена система и тя не може да бъде постигната по друг начин. Тук те се съгласили и казали: „Колко велико е Твоето име по цялата земя”, тоест в цялото това желание (земя на иврит, арец, означава желание, рацон), създадено от Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 27.02.2011

[36518]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. Статия „Изясняване на разпределянето на 14-те заповеди в 10 изречения“: …Четвърто изречение: „И каза Твореца: „Да се стекат води“ – това е третата заповед, „да се знае, че има велик Творец, който управлява целия свят, и да се установява всеки ден по подобаващ начин Неговото единство“, т.е. единството на възванието „Шма Израел“, наричано висше единство, и това е привличане на ВАК  на трите предшестващи Зеир Анпин изречения, наричани ВАК на гадлут. И това е „вав“ от името АВАЯ.

Всичко съществува в неизменно състояние, а всички промени се извършват само във възприятието на човека. Човекът, поправящ свойствата си, ги постига стъпало след стъпало и за него се сменят „изреченията”, „заповедите” или „дните от началото на творението”. Всичко това, което сякаш е разделено и се променя с промените в човека е неговото вътрешно желание.

Желанието вътре в нас търпи промени – стъпаловидно, на пластове, преминавайки на всяко стъпало всичките нива на своя авиют/дебелина, грубост – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3, далет/4.

В процеса на поправяне на нашето желание ние започваме да разкриваме светлини, източници: откъде идва това въздействие, какво поправяне извършва то в моята душа, каква светлина се разкрива при това, откъде идва тази светлина, с Кого имам връзка, Кой е този висш, когото разкривам.

Става дума за поетапно поправяне на душата, което човек извършва. Успоредно с това „Зоар“ разказва какви келим/желания започват да се поправят, какви светлини се разкриват чрез пълния набор от десетте изречения, 14-те заповеди или седемте дни на началото на сътворяването – седем стъпала на Зеир Анпин (З”А), докато Нуква и З”А не достигнат състоянието на две велики светила, пълно поправяне (Гмар Тикун). В крайна сметка, ние говорим за етапите на нашето напредване.

В самата Тора е описан целия процес на нашето поправяне. В началото, в глава Берешит, са дадени тези десет изречения – в качеството им на резюме за всичко, което впоследствие се случва в Тора.

А след това от тази част на Тора, като от началната точка на буквата „юд”, се развиват всички останали части към пълната АВАЯ, докато цялото повествование на Тора не завършва с последната дума „Израел”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 03.03.2011

[36941]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и Заповедите, тъй като (точно заради това, защото) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или защото така е указано от Твореца). “Чистота“ означава изчистване от “желанието да се получава за себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който целият е (свойството) отдаване.

И затова, докато не очистим своите съсъди, е невъзможно да им дадем хубаво (висше) напълване (усещане за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд (по закона за подобие на свойствата) се разваля.

Затова на нас са ни нужни правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали по пътя на поправянето), които биха ни помогнали да пречистим своите съсъди (егоистичните желания), което се нарича кашироване (пригодност) и подготовката, за да можем да получим всичкото добро и наслаждението (приготвено ни при разкриване на Твореца).

Затова и са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на Зоар “613 съвети“. Които ни съветват, как да изчистим своя съсъд (нашите желания, а човекът представлява именно съсъд на желания) от нечистотите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата „Зоар“ (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на Зоар се наричат “пкудин“ (вложения), а освен това се наричат също и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществуват лицева и обратна страни. Времето за подготовка се нарича “обратната страна“, а времето за постигане (получаване) – “лицева страна“. И съгласно с това в Тора има разделение на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и Заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, докато се удостои да чуе, заповедите които се наричат 613 ейтин (съвети), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът с Неговите слова“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (влагане, усещане за светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. „Святост и чистота в работата“. Статия 28, 1991 г.

[36431]

Filed under: Заповеди, Изучаване на кабала, Рабаш, Тора - Няма коментари→