Кабалистите са приготвили за нас лесен и прост начин за поправяне

Предисловие към ТЕС, п. 11

От думите на мъдреците в Талмуда виждаме, че те са ни облекчили по пътя на Тора (поправянето) повече, отколкото мъдреците на Мишна, защото са казали: “Човек винаги трябва да се занимава с Тора и Заповедите (поправянето на егоизма) дори и ло-лишма (заради себе си), и от занятията ло-лишма (заради себе си) да достигне до занятията лишма (заради другите и Твореца)“. Защото светлината, заключена в Тора, възвръща към Източника.

По този начин те са ни предоставили ново средство вместо описания в Мишна аскетизъм – “светлината, заключена в Тора“, в която има сила, достатъчна, за да възвърне човек към Източника и да го доведе до занятия с Тора и Заповедите (поправянето на егоизма със светлината), в намерението лишма (заради другите).

[36254]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

В няколко места в Зоар 613-те заповеди се наричат ейтин де-орайта (съвети как да поправим кли), а в множество места в Зоар са наречени 613-те заповеди пкудин (светлините, които трябва да навлязат в поправеното кли). И в началото човек трябва да спазва (изпълнява) Тора и заповедите, за да пречисти своето тяло (себе си от егоизма) и да увеличи душата (стремежът за отдаване и любов).

Тогава 613-те заповеди се намират в него във (вид за поправяне) ейтин, тоест те се явяват за него съвети как той да се удостои и да застане пред Твореца (да се издигне над егоизма), напълнен с неговата светлина, тъй като спазването на Тора (привличането на светлината) и изпълнението на заповедите (поправянето на 613-те егоистични желания) постепенно го очистват (от природния егоизъм) така, че да се удостои с разкритието на Твореца (общото всеобемно свойство на отдаване и любов); (защото иначе няма полза от неговото действие).

Както е казано: “Каква е разликата за Твореца – дали убиват принесеното в жертва животно откъм тила или му прерязват гърлото (т.е. механичните действия нямат значение сами по себе си)! Тъй като Тора и заповедите не са дадени за нищо друго, освен, за да се обедини чрез тях народът на Исраел (всички, стремящи се към Твореца, към свойството “възлюби ближния както себе си“)“.

И чак когато в достатъчна степен се очисти от своите потребности (от егоистичните желания) и се удостои със светлината на Твореца (свойството на отдаване), ще се отворят очите и душата му (желанието да отдава), и ще постигне (в себе си) 613-те светлини, съдържащи се в 613-те заповеди (поправените желания), които се явяват тайните имена (постигането) на Твореца, тоест ще достигне до постигането им.

И посредством изпълнението на всяка заповед (поправянето на желанията) получава (в него) част от светлината, заключена в нея, тъй като заповедта се явява тайната (смисълът на желанието) на кли. И в него се облича светлината, тоест името на Твореца (Неговото частно свойство), отнасящо се към тази заповед, както е казано: “Заповедта е свещта, а Тора е светлината“. И това се нарича – 613-те заповеди на получаване на светлините.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрият“.

[35834]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Съществуват две части в Тора и Заповедите:

1. Откритата част на Тора и Заповедите, представляваща изпълнение на Заповедите и изучаване на Тора за поправяне на 613 егоистични желания – 613 поправящи Заповеди (ейтин), очистващи и обединяващи тялото (желанието), и възвеличаващи душата (намерението), така че да стане способна и достойна, да получи светлината от Твореца, така, както е била способна на това в своя корен, преди своето снизяване и обличане в неизменното тяло (егоистичните желания) в неизменния свят.

2. Изпълнението на Заповедите и изучаването на Тора за получаване на светлините – 613 заповеди пкудин, тоест, постигане имената на Твореца и цялото възнаграждение за душите.

И съотношението на втората част с първата е същото, както на небето и земята, защото първата част – е само подготвителният стадий, а втората част – това е вече същността на съвършенството и Целта на творението.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрият“.

[35598]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

В човека постепенно се разкриват все нови и нови състояния. Авраам, Ицхак, Яаков, Йосеф, Моше и т.н. – това са стадии на развитие на душата. Всеки път в душата се надига нова сила и започва да направлява развитието и всичко това, което го съпътства.

Новата сила – това е винаги желание да се получава и желание да се отдава, но развитието става поетапно, следвайки период след период. Докато не завърша един етап на развитие, аз не знам какъв ще бъде новият етап. Не знам какво е това седем гладни години, след седем сити. Струва ми се че напредвам и скоро и ще вляза в духовния свят. И изведнъж, вместо духовен свят – бум!!! – спуска се в египетската тъма.

Аз не знам какво има зад египетската тъмнина, зад ужасната непрогледна тъмнина, тогава, когато в моето желание няма никакво напълване, никаква светлина, нито обкръжаваща, нито вътрешна, и точно от това състояние аз изведнъж внезапно излизам и идвам към светлината. Развитието става поетапно, и ние само трябва да знаем, как да напредваме, но всяко разкритие – това е изненада, пълна изненада!

От програмата „Седмичната глава“, 02.12.2010

[35123]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Кабала се обръща към човека, в който се появява въпроса за смисъла на живота (точката в сърцето) и му казва: „Променяйки отношението си към светлината, ще разкриеш система от 125 стъпала на светлината, свойства на отдаването. Промените, които ще ти се наложи да преминеш по отношение на светлината, се наричат „мишпатим” (закони). Състоянията, които преминаваш се наричат кръговрати. Свойството, в което се намираш във всяко от състоянията се нарича душа. Т.е. става въпрос за кръговратите на душата.”

Седмичната глава „Мишпатим” (закони, съдебни предписания) е написана много последователно. Тя ни показва всички кръговрати, през които трябва да преминем по тези 125 стъпала до края на поправянето, движейки се от състоянията, които са най-отдалечени от Твореца, до най-високите и близки до Него нива. Затова, тя се нарича „Мишпатим – Закони”, а да бъдеш съдия и да съдиш себе си, можеш само ти и никой друг!”

Тора се обръща към теб: „Постави си съдии и пазачи пред всички твои порти”. На всяка порта, водеща към Твореца трябва да проведеш съд и да приемеш закон, за да знаеш кой си и какво си, как сортираш своите желания, с кои от тях напредваш и кои засега оставяш настрани.

Ние не работим с „лев а-евен”, със своето „каменно сърце”. Не работим с „роба” – той е длъжен само да помага, да присъства при развитието, но сам нищо не определя. Над него има стопанин, „рош” (глава), а той се прекланя пред стопанина и по този начин също напредва.

Всичко се намира в човека, – той е малък свят. Затова, слугинята и господарката, робът и господарят, вдовицата, богатият и бедният – всичко това са желания на душата и всички те се разкриват едновременно. Ти не напредваш от едно ниво към друго, преминавайки от състояние на роб към състояние на господар, после Коен и т.н. На всяко стъпало се състоиш едновременно от всички желания, всяко от които се намира в определено състояние. „Човекът е малък свят” означава, че във всяко състояние, едновременно включваш в себе си всичко!

Не оценявам и не сверявам своите желания с книгата: „Това желание не е съвсем наред, трябва да го регулирам. А това желание трябва да засиля – сега ще го стимулирам…” Анализирам всяко желание по отношение на светлината!

Трябва да привлека светлината отдясно, за да повлияе на моите желания. Казано е „в светлината Твоя ще видим светлина” – под въздействието на светлината, проверявам себе си и изисквам тя отново да дойде и да ме поправи. И когато видя, че поправянията са станали, т.е. съдът е изпълнен, аз съм достоен да получа напълване и тогава светлината идва за трети път.

Първият път светлината идва и аз разкривам злото.

Вторият път светлината идва и ме поправя.

Третият път светлината идва и ме напълва.

Така, при прехода от едно състояние в друго, ние преминаваме през три подсъстояния, след което завършваме поправянето на едно стъпало и преминаваме на следващото. За това се казва, че съм завършил своя кръговрат, завършил съм работата с този пакет желания, които се разкриват в мен на даденото стъпало.

От предаването „Седмична глава”, 26.01.2011

[34492]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В неделната глава „Трума” (приношение) са използвани такива понятия като „облича се в тяло”, „облича се в земното кълбо в този свят”… Човек може да се обърка.

Отговор: Ясно е, че не става дума за това, което се отнася към лъжливата реалност на този илюзорен свят, който ние възприемаме в нашето желание. Защо илюзорен? Дадена ни е такава форма на несъзнателно състояние, когато ни се струва че ние съществуваме.

Има филми, където е показано, как всички спят дълбок, сомнамбулен сън и всичко се случва на сън. В такова състояние се намираме и ние днес, доколкото сме откъснати от истинската реалност. Нашата реалност е нещо като сън, затова е казано: „Бяхме като в сън”.

Струва ни се, че действително съществуваме, като този каруцар, който попаднал в рая и в компенсация за преживените страдания, получил тази реалност, която имал в земния си живот: жена, деца, дом, каруца, добър кон…

На човек му дават това, което не иска. Казано е в книгата Зоар, че в бъдещия свят човек го питат „какво си желал?”Разбира се, че никой никого не пита и нищо такова не се случва, а човек, в крайна сметка получава това, към което се е стремил.

Това се отнася и за нашата реалност. Сега съществуваме във въображаем свят, а когато самостоятелно започнем да строим истинската реалност, трябва да я построим така, както е написано в тази глава.

Ако постепенно в работата над своите желания превръщам егоистичното си желание в намерение, в намерение за отдаване, аз постигам ново кли, в което разкривам нова реалност. Аз строя Скиния и в процесът на това строителство разкривам духовния свят все повече и повече, дотогава, докато не го построя напълно.

От урока по неделната глава 04.02.2011

[34528]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга Зоар е голямата врата на Тора като цяло

Рашби е написал Книгата Зоар благодарение на светенето, което е достигало до него по време на поправянето в пещерата… Това е голямо и величествено дело, което разкрива дълбочината на тайната, подробно тълкуването на самата Тора. И се нарича това разкриване на вътрешната същност на Тора.

Рамхал, „Величественият във висините“, 24

Раби Шимон Бар Йохай е разкривал тайните на Тора, а другарите са го слушали, съединявали са се с него, и в това обединение всеки внасял своята лепта. Така и Мишна е била написана от танаите: раби Егуда а-Наси е излагал общото мнение и съставял книгата.

Така е пожелал и раби Шимон Бар Йохай, че книгата Зоар да съдържа изречения от всички негови ученици и била написана като коментари на Тора. Другите книги разказват за частни въпроси, но Книгата Зоар е написана по Тора – това е голямо разкриване на Тора като цяло. Раби Шимон заръчал на един от учениците, раби Ава, да записва и подрежда всичко, за което ще говорят членовете на групата му – и да построи техните речи, съгласно начина на повествование на Тора.

Рамхал, „Величественият във висините“, 24

[34134]

Filed under: Зоар, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: „Общото и частното са равни“ – значи ли това, че десетте удара могат да се преминат и лично, и в група, или е само вътрешен, индивидуален процес?

Отговор: И да, и не! Като правило, всички кабалисти – знам това от собствен опит – минават през това лично. Човек чувства такова разочарование от собствения си егоизъм, че се откъсва от него и не може повече да го използва.

Несъмнено, това протича много по-леко в група, при което групата не трябва да знае за него. Тя може да бъде малка по количество и не много напреднала, но общата атмосфера в нея, нейната целенасоченост и устрем помагат на човека и не му дават да избяга от процеса. Човек се задържа по време на удара – ето кое е много важно – и го преминава.

Но дори ако си казва: „Дотук, отказвам се! Не искам повече! Искам да живея само заради отдаването!“, постепенно, все пак потъва в егоистичното желание, отново му идват същите мисли, вътрешни определения и изяснявания. Той вижда, че на по–вътрешно ниво, все още се намира в желанието за получаване. Там, още не е решил окончателно и безвъзвратно, че иска да се издигне.

Десетте удара не са различни само по качество. Те са различни и по своята дъбочина и стават все по-дълбоки.

Затова, дори ако предишния път човек е решил повече да не използва егоистичните си желания, сега вижда, че над това желание още не е работил – още не е разбрал и усетил, че не бива да го използва, че не е съгласен със своя егоизъм.

Ако човек има силно и правилно обкръжение, преминава тези състояния с въодушевление. Той осъзнава, че преживява удар, който ще му помогне да се откъсне от егоизма и да се пречисти.

Не мисля, че ученикът може да премине през това без подкрепата на учителя и групата. Самите удари са много конкретни и трябва да се преминат бързо и ясно. Всичко зависи от нашата организираност, от връзката помежду ни и от нашата готовност да се разочароваме от егоизма си и от нашата природа.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33063]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→