Въпрос: Арабите не враждуват само с Израел, но и помежду си. В много от арабските страни се водят граждански войни, в които братя се унищожават безжалостно помежду си, прилагайки всички видове оръжия, даже и химическо. Вече е очевидно, че лошата връзка между хората разрушава света.

Отговор: Също така и промишлеността, и търговията са обвързани по такъв негативен начин, че ние разрушаваме земното кълбо, опустошаваме природните ресурси. Ние се самоубиваме със собствения си егоизъм, който ни разделя и ни кара да враждуваме помежду си.

Това, което разрушава нашия живот днес, в 21 век – е лошата връзка между хората. Ако на някого му се отдаде да покаже пример за  добра връзка между хората, той ще стане положителен фактор, влияещ на целия свят с добрата сила – и в това се състои предназначението на държавата Израел. Никой друг не може да поведе света и да му донесе мир, спокойствие, освен Израел.

Светът се намира в глобална криза, която е обхванала абсолютно всички. Тази криза ще продължава да се развива, разширява, задълбочава, поглъщайки ни и нас. Тя е като яма, зейнала под краката ни, в която ще падаме един след друг. За сега не усещаме кризата до такава степен, но вече разбираме, че нямаме лостове за нейното управление и не сме способни да я контролираме. Човечеството се озова напълно безпомощно пред нея и нищо не може да направи. Това е криза на семейството, отношението на човека към света, към децата, към ближния, към Природата.

Това е криза на самата природа, на климата. В нея ние губим надеждата за живот, формата на нашето съществуване, неговата цел. Хората са обхванати от такова отчаяние, че не е ясно за какво трябва да се живее. И тук, в света постепенно се оформя мнението, че целият проблем е в евреите, и тъкмо в Израел…

Тази ненавист към евреите – обичайният антисемитизъм и новороденият ”антиизраелизъм” няма да се прекратят, а само ще растат. Трябва да се разбере, че тези претенции към евреите изхождат от самата природа. Затова трябва да се изследват и да се изясни, доколко те са справедливи.

Ако ние се обърнем с този въпрос към нашите източници, т.е. към науката кабала, която се явява истинската Тора, лежаща в основите на народа на Израел, в неговите образования и организации от преди хиляди години, то ще видим, че претенциите са правилни.

Кабала ни обяснява защо народите на света ненавиждат Израел. Тъй като той трябва да бъде светлина за всички народи – да свети на всичките седем милиарда. Това е негово задължение, заради което съществува на тази земя.

Такава националност ”евреи” няма! Има французи, испанци, руснаци, англичани, но народът на Израел е необикновен народ. Всеки случаен човек в света, желаещ да премине гиюр и да се присъедини към народа на Израел, става евреин. Той поддържа единството (ихуд) и затова се нарича евреин (егуди).

От 421-a беседа за новия живот, 17.07.2014

[140735]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Във всяка интегрална система всеки елемент влияе на всички. Ясно е, че ако в системата съществуват всеобщи взаимовръзки и всеки зависи от всеки, и всички са свързани, то всеки малък фрагмент, дори и най-малкият детайл може да наруши, да повреди работата на цялата система, и да послужи за лош пример на всички останали.

Духовната интегрална система се отличава с това, че при нея същият принцип действа и в положителна посока. Един неизправен елемент може да повреди цялата система, а един правилно действащ елемент може да я изпълни цялата. Това е особената добавка, съществуваща в духовната система. Всеки абсорбира и съдържа в себе си цялата система и за това може да поправи всички.

За сега ние не сме способни да възприемем това. Когато чрез светлината, възвръщаща към източника, ние започнем да усещаме строежа на духовната система, ще разберем, че в нея частното и общото са равни. За сега на равенството при нас влияе степента на важност на всеки, неговата зависимост.

Но истината е, че този духовен принцип „Общото и частното са равни“ означава , че няма общо и частно – има само едно: една душа и една светлина.

За да постигнем поправяне, ние сме разположени в неговото противоположно състояние. Отначало със собствени усилия ние трябва да разкрием своето зло, а след това да се отделим от него и да поискаме да правим добро. И тогава ще открием липсата на единството, което трябва да достигнем.

В процеса на постигане на единството има разлика между двете части на системата. Едната, която се казва Израел – „яшар –ел“ (право към Твореца), има връзка с висшата светлина, висшата сила и може да я привлича с цел да поправи себе си и цялата система. Тоест Израел е длъжен да се поправи заради цялата система.

А другата част на системата, наричаща се народите на света, не може сама да привлича светлината, възвръща към източника, и да се обедини, независимо, че желае това. Ето защо тази част се чувства негативно зависима от Израел, защото не получава храна от него, напълване. Израел не проявява единство вътре в себе си и затова не проектира единство в народите на света. Независимо, че той е длъжен да бъде образец за другите и да носи светлината на народите на света.

Това не е обикновен пример за добри човешки отношения – той действа не на земно, а на духовно равнище. В момента, когато Израел се обедини, той се превръща в система, посредством която светлината може да достигне до народите на света. И тогава те също ще се обединят, а техният живот ще се напълни със светлина.

Ето защо всичко зависи от тази част на човечеството, която се нарича Израел, и това става очевидно, ако погледнем как народите на света се отнасят към него.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[139955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, какво е това светлина, която ни възвръща към Източника? Никой няма да ми повярва за нея.

Отговор: Въвлечи ги в такова действие, че те сами да почувстват тази сила. По-малко думи – главното е човек да получи усещането, че тъкмо в съединението между нас може да се създаде добро състояние.

Трябва да се постигне единство и да сближим сърцата си, и тогава хората ще почувстват, че вътре в това съединение на сърцата присъства общата, висша за всички сила, която може да вземе връх над тях и да ги напълни до съвършенство.

Ако дадем на хората тези преживявания, то няма да има нужда от обяснения, както на лекция в университета, от гледната точка на логиката. Но тук няма никаква логика – това е напълно ирационална вещ.

Ирационално явление, което означава, че в него не може да се види ясно системата, действаща между началното състояние и резултата. Системата е скрита, защото ние нямаме сетивни органи и органи на разума, позволяващи ни да я видим.

Това е вътрешната система на Природата, която е невидима за нас. Но приближавайки се към нея, започваме да я различаваме и този свят ще ни се стори прозрачен. Ще се появят връзките между всичките ѝ части, и тогава ще се вижда как сме свързани, ние, Израел, всички хора и всички случващи се с нас събития.

Тогава ще ни стане ясно, че за нас друг изход от това състояние няма: първо, ние като притежатели на тази методика, сме задължени да излезем и да започнем да я обясняваме. И трябва да се обяснява не спрямо разума, а спрямо чувствата на хората, превеждайки ги през определено състояние и да изпълняваме с тях упражнения, от които те ще получат разбиране.

Хората сами ще си изяснят отговора, обсъждайки нашите въпроси в кръга. Ние не трябва да им подсказваме отговора – нека сами да го намерят и така ден след ден те ще напредват.

Това е игра! Така малкото дете се учи от живота. Може да му обясняваш хиляди пъти, но това няма да му помогне, докато то само не се постарае, и накрая успее. По този начин, то се учи. Не може да се размине без усилия, без да са вложени сили в нашето дело. Така ние се учим и растем.

Организираме семинари и задаваме въпросите в кръга, а кръгът трябва да достигне такова състояние, че вътре в него, в това състояние на единство, на всички да им стане ясен отговорът.

Това е естественото, истинско обучение, с една дума, като при малките деца. По такъв начин ние се разкриваме, развиваме, растем, а не повтаряме безсмислено нечии думи или мнения, като някаква мантра. Само така човек израства.

Без да обръщаме внимание на създалото се положение, на ракетите, ние трябва да достигнем до всяко кътче, където можем да бъдем чути, дори в бомбоубежищата и да направим всичко, което се изисква от нас в това време.

От програмата ”Мисията на народа на Израел”, 08.07.2014

[140082]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Свикнали сме да възприемаме всичко през разума си, с рационални доказателства, обяснения. Дори и част от тях да е скрита, но ако някакви фрагменти вече са се разкрили, между които все още има неясноти, то вече можем да съставим някаква картина и да живеем с нея. Но за широката публика такива обяснения не са нужни – нейното възприятие е по-чувствено.

Просто трябва да се основаваме на цялата наша история. Израел е народ, организиран от Авраам и Моисей, като особена общност от хора, живеещи като един човек с едно сърце по законите на любовта към ближния като към самия себе си. Това е условие, въз основата на което съществува народът на Израел. Ако падаме от това ниво до нивото на безпричинна ненавист, достигаме до разрушаване на народа и излизаме в изгнание.

Сега е нужно за сметка на изпълнението на всички необходими условия да укрепим единството и да станем като един човек с едно сърце. Тогава се наричаме народ на Израел, на земята на Израел.

Всичко, което става около нас – изобщо не е важно. То идва единствено с цел да ни задължи да изпълним това условие. Всичко това трябва постепенно да бъде донесено до народа на чувствено ниво, през сърцето. Всъщност ние обясняваме при какви условия можем да продължим своето съществуване.

Всичко това е съвършено странно, нелогично и ирационално. Народът на Израел е странно явление в този свят и това е известно на всички. Но това ирационално образование е по-порочно и устойчиво от всички останали народи, които са съществували в историята.

Всичко това трябва незабавно да бъде огласено и абсолютно открито, без всякакви спирачки. Народът е готов за това и с всеки изминат ден неговото положение само ще се влошава. Новата тенденция е в това, че днес основното управление се осъществява чрез широките маси. Главното оръжие е широкото световно мнение, което задължава всяка страна да действа съгласно него, а не иначе.

В такава форма, чрез частите на човечеството, Творецът ни управлява. А силата на оръжието вече нищо не решава – войната преминава на друго ниво: на нивото на противопоставяне на мненията. В действителност, това е война на средствата за масова информация. Всичко се определя от това, кой управлява средствата за масова информация и какъв тип са те. В крайна сметка, трябва да разберем, че ако няма комуникации между хората, то няма да има и мир!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.07.2014

[139701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Израел, това са тези души, които са получили духовно пробуждане още от времето на древен Вавилон. Това са тези вавилонци, в които някога е възникнал стремежът да се уподобят на Твореца, и се е проявило в това, че са започнали да търсят смисъла на живота.

Този стремеж се изразява и в наше време в такива външни признаци. Всеки човек, който има стремеж „направо към Твореца“ и който иска да разкрие висшето управление, да се свърже с него и да зависи от него, се нарича Израел. Най-важното в живота му е да разкрие неговата същност, смисъл.

Израел, това не е националност, а стремеж. Затова всички хора, всички националност, които са получили този стремеж, се обединяват заедно. За първи път такова обединение е възникнало за сметка на Авраам, а за втори път – за сметка на Мойсей. То има за цел да ни доведе до необходимостта да станем един човек с едно сърце.

В такава форма Израел става подобен на висшата светлина и се превръща в тръба, в канал за висшата светлина, който протича чрез Израел към останалите народи. В това се състои мисията на Израел.

Но ако Израел не изпълнява мисията си, тогава народите започват да го обвиняват, под най-различни форми го подтикват към това, ненавиждат го, което се нарича антисемитизъм. Те изискват от Израел добро поведение, защото от това зависи целият им живот.

Затова те започват да обвиняват Израел във всяко зло, случващо се по света. Тази зависимост я чувстват дори такива народи, които въобще не знаят Израел и никога не са се сблъсквали с него. Днес най-големият антисемитизъм се проявява в Южна Корея, въпреки че тя никак не е свързана с Израел. Така те чувстват и така чувства всеки, който е зависим от Израел.

От строежа на света става ясно, че Израел е преходен канал за висшата светлина към цялото човечество. Ако в народа на Израел цари единство, тогава този канал се отваря, но ако в Израел има разкол, този канал се запушва изцяло. От това става ясно, че Израел се намира в най-решаващата точка, от която зависи в какво състояние ще се окажат всички: в добро или лошо.

Народите нямат свобода на избора в това. Те могат само да въздействат на Израел и да го задължат да се измени. Трябва да им бъде обяснена тази схема, която те и без това чувстват интуитивно. Те трябва само да разберат, какво именно трябва да изискват от Израел: обединение и нищо повече! Защото обикновен натиск няма да помогне.

А Израел дори сам не разбира, какво изискват от него. Затова в наше време се разкрива науката кабала, когато вече става възможно тази система да бъде поправена. Кабалистите преди много поколения са говорили за нашите дни. И в последния век кабалистите също са сочили към нашето време, казвайки, че най-накрая ще се появи възможността да се реализира това единство.

Всеки човек по света трябва да се присъедини към общото единство. Ние не знаем кой се отнася към народите по света и кой се отнася към Израел. Всеки човек, стремящ се към единство, така че с тази нова своя природа да достигне висшата светлина, се нарича Израел. Всички такива хора трябва да се обединят и така да привлекат светлината към всички обитатели на този свят.

Това означава получаване на висшата светлина заради отдаването ѝ долу, на творенията. В това се състои мисията на Израел.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[140075]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Ние живеем в много интересно, неразбираемо време. Човечеството винаги е разработвало дългосрочни планове за 10 или за 50 години напред. Но преди 30 или 40 години ние загубихме строгите ориентири на живота и не знаем, за какво всъщност съществуваме и се развиваме.

В такова състояние се намира почти всеки човек, семейство или държава. То дотолкова властва над нас, че хората вече не желаят особено да се учат, защото не виждат резултата. Децата не са свързани с родителите, не желаят да създават семейства, да се женят, да раждат деца.

Те нямат някаква ясна определена цел за съществуване: да си построят дом, да отгледат деца и т.н. Човек загуби вкус към обикновения живот. Много хора в света се намират в депресия, и за да забравят, употребяват наркотици. Стремително расте брооят на разводите.

Това неразбираемо време ни говори, че ние постепенно се отчуждаваме и губим връзката помежду си, с роднините и държавата. Някога между близките хора имаше здрава връзка. Днес такава няма, човек може да замине за друга държава и спокойно да живее в обществото на друг народ и друга култура.

Усещането за безсмислието на нашето съществуване дотолкова е повсеместно в света, че ние дори не си задаваме никакви въпроси, цели и не се замисляме, какво ще се случи след 30, 40, 50 или след 100 години. Ако по-рано това не интересуваше човека, а държавата, то сега не интересува никого. Всички живеят само за деня, за да е по-леко и по-просто.

Никога светът не се е намирал в такова състояние, което е признак за преходен процес. Тъй като трябва да преминем от едно състояние в друго, т.е. да започнем да търсим нови ценности, за които си струва да се живее. Днес човек няма такива ценности. Тази безцелност ни ужасява. Човек дори и да иска, не може да осъществи надеждите и целите си. Всичко в света се размива на всички нива: на материално, духовно, държавно, културно и физическо.

Тъкмо в такова време ни се разкрива и науката кабала, която се е зародила преди 3800 години в древния Вавилон. В нея се разказва, че в древността вече сме преминавали през такова състояние на изолираност, каквото усещаме днес. Нашият егоизъм се е издигнал дотолкова, че сме загубили връзката помежду си и сме се разпръснали по цялата земя от здравите Вавилонски връзки, в които сме живели, работели, трудили. От онова време са останали много паметници, напомнящи ни за вавилонското разделение.

Днес ние започваме да навлизаме в такива състояния, само че на ново ниво. Днес планетата ни е станала толкова малка, както древният Вавилон, и ние като Вавилонците не знаем какво да правим. Отново не ни е ясно, как можем да живеем заедно. Ние не желаем това, затова се развеждаме, изоставяме, заминаваме. Всеки се чувства индивидуалист.

Науката кабала ни говори, че трябва да се издигаме над своя егоизъм и да разберем, че проблемът, появяващ се в нас и в децата ни по отношение на семейството, обществото, държавата, света, възниква тъкмо затова, за да се издигнем над него и да започнем да развиваме връзката между нас.

Тази връзка ни издига към следващото ниво на съществуване. Чрез създадената от човечеството мрежа на взаимни връзки ние започваме да усещаме новия свят – съвсем ново състояние. Тъй като днес възприемаме цялата Вселена чрез нашите 5 сетивни органа, а ще можем да започнем да усещаме чрез допълнителен интегрален орган, който ще развием, ако започнем да се обединяваме в система от връзки и взаимодействия помежду си.

Тоест, вместо егоистично, чисто индивидуално възприемане на света, аз ще го усещам интегрален, взаимосвързан. Тогава ще започна да усещам цялата система, нейното творение, нейното създаване, нейното взаимодействие дотолкова, че ще получа усещане за съвсем друг свят и за самия себе си.

Днес ние усещаме, че в нашия свят съществуват определено количество години в определена система от взаимодействия помежду си. Но ако започнем да се свързваме едни с други въпреки своя егоизъм, ще получим нова система на връзка, и ще се усетим съществуващи на друго ниво, в друго интегрално измерение, където няма начало и край. Тъй като връзката с останалите ще ни позволи да виждаме света чрез другите – обемен, а не линеен, както го виждаме сега.

Това не е просто за обяснение на човек и не е лесно да се достигне до такова възприемане на света. Но в крайна сметка, с тренировки и с кабалистичната методика ние можем да постигнем това и да излезем в новата Галактика.

В науката кабала е казано, че искаме или не, ние все едно ще го постигнем. Затова се намираме в състояние на всеобща криза на природата, но самата природа е интегрална, и всичките ѝ части напълно си взаимодействат помежду си в особена хармония, а човек не може да съществува в такава хармонична картина, егоизмът го изкарва от нея. Със своята противоположност на нея, ние постоянно ѝ вредим, не желаейки да се впишем в интегралната ѝ картина, и затова усещаме нашето противопоставяне във вид на криза.

Кризата ще продължава дотогава, докато не постигнем пряко, интегрално взаимодействие, нормални връзки с природата, както всичките ѝ елементи – неживата, растителната, животинската природа, които се намират в хармония, хемостаза, равновесие. А човек, използвайки своя егоизъм и поглъщайки всичко от природата, повече отколкото му е необходимо за съществуване, нарушава тази хармония и в крайна сметка сам се довежда до криза.

Затова противопоставянето с природата ще продължава и ще ни доведе до такива удари, че все пак ще ни се наложи да си измислим начин за съществуване. Независимо от техническия прогрес, ние няма да можем да живеем нормално без правилното взаимодействие и хармония с обкръжаващия свят.

А хармония можем да се намерим само в случай, че преминем през определен период на собствено превъзпитание, да преобразим себе си, издигайки се над егоистичната си природа, и да постигнем правилно взаимодействие помежду си.

Това е основна тема в кабала, която разкрива на човека историята за неговата поява на Земята, за развитието и егоистичния край, когато е принуден да се промени. Науката кабала обяснява, как можем да се променим, за да ликвидираме кризата, която ще се усеща все по-жестоко в личен, семеен, обществен, държавен и накрая световен план.

Затова трябва да се научим да си взаимодействаме правило. За целта съществува методиката за интегрално образование и възпитание, позволяваща това да се осъществи по лек път: постепенно, с правилно взаимодействие помежду ни с помощта на специални упражнения.

Много бързо ще започнат да ни се разкриват съвършено други сили в природата, противоположни на отрицателните егоистични сили, които ни сблъскват помежду ни. И човек ще почувства, че може да ги уравновеси с помощта на алтруистичните сили дотолкова, че ще започне да усеща света като добър, а не като зъл.

Той започва да разбира силите на природата, защо тя така взаимодейства с него, по какъв начин той може да използва правилно нейните сили заради себе си и наистина да спечели от своето съществуване.

Когато човек започне правилно да взаимодейства с другите хора, т.е. да се включва в правилна връзка с тях, той започва да усеща себе си съществуващ в особена мрежа на връзка, съединяваща абсолютно всички.

Той ще усети, че е извън понятието време, пространство, движение и съществува в съвсем друг обем, в който не е тялото на всеки от нас, а нашето общо тяло, общото ни интегрално съществуване, когато започваме да преминаваме в друго състояние, в друго измерение. При това, нашият свят ще се разтвори в нашите усещания, и вместо него ще започнем да усещаме така наречения Висш свят, т.е. такова съвместно съществуване между нас, в което ще изчезне понятието за време, пространство, движение, стареене и смърт.

Ние ще престанем да усещаме нашия свят такъв, какъвто е, защото ще проникнем в неговото вътрешно постижение. Тъй като за сега го усещаме с петте си органа за осезание и затова усещаме обкръжаващия ни свят дотогава, докато съществува физическото ни тяло. А ако вместо него създадем друго тяло, представляващо нашата взаимовръзка, то чрез нея ние ще започнем да усещаме цялото обкръжаващо ни пространство в неговия истински вид – без изкривявания и без да е ограничена от нашето тяло.

Човек, занимаващ се със собственото си поправяне с методиката за интегрално възпитание, постепенно ще премине от усещането за нашия свят в усещането за двоен свят: и нашия, и вътрешния, висшия. А когато неговото тяло умре, той ще остане да съществува само във Висшия свят – онзи свят, който е разкрил и придобил в материалния живот.

Това е всъщност целта на науката кабала – да доведе човек до прехода на интегралното възприемане на мирозданието. Тъй като кризата, която преминаваме, е създадена специално от природата, за да ни изблъска от нашето ограничено възприятие за света, към Висшето интегрално възприемане на света чрез общото взаимно свързване.

Днес много хора по света изучават науката кабала. Някога тя е предсказвала, че човечеството ще достигне до състояние, когато с нищо не ще може да се напълни, хората ще са опустошени, ще загубят целта в живота си и смисъла за съществуване.  Всичко това ще доведе човек до въпроса за смисъла на живота.

И тогава хората постепенно ще разкрият неговата тайна. Смисълът на живота се състои не вътре в нашето тяло и не е ограничен от него, той е много по-висок. Цялата вселена, цялото мироздание – това е съвършено друга система, далеч не такава, каквато я възприемаме сега. За това вече говори и науката от нашия свят.

В рамките на нашата организация ние прилагаме всички усилия, за да дадем възможност на всеки да се занимава с науката кабала и постепенно да овладява усещането за Висшия свят.

От 4- урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139474]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако всички ние сме интегрално свързани, то със своето отношение към другите аз определям отношението към самия себе си. Тъй като всичко в крайна сметка се завръща като бумеранг. И ако желая добро на себе си, то си струва да се вършат добри дела за всички останали. Въпросът е само в това, как да направя това?

И тук си спомняме за мъдрата притча за жабата и скорпиона. Скорпионът искал да се прехвърли на другия бряг, но реката била дълбока и помолил жабата да го пренесе на другия бряг. Жабата отговорила: ”Аз още не съм се побъркала, та нали ти ще ме ужилиш и аз ще умра!” Но скорпионът и обещал да не я хапе, защото тогава и двамата ще потънат.

Жабата му повярвала и го качила на гърба си. Но когато доплували до средата на реката, скорпионът не издържал и ужилил жабата. Жабата умряла от ухапването и потънала, и скорпионът потънал с нея, защото не можел да плува. Преди да издъхне, жабата попитала: ”Защо ме ухапа, та нали и ти сега ще умреш?!” А скорпионът отвърнал: ”Защото съм скорпион”. Той не можел да не я ухапе, тъй като природата му е такава. Той просто не е способен да се удържи.

И в това е проблемът на хората. Ние не разбираме доколко нашата природа ни задължава да правим груб и примитивен разчет в своя полза, без да ни разрешава да вземаме под внимание връзката ни с околните. Ние можем от сутрин до вечер по всички радия и теле-канали, на училище и в къщи, да си говорим за взаимното участие и всеобщите връзки, както това беше в Русия. Но ние знаем, че нищо не помага. Ние не можем да променим скорпионската си природа.

Ако наистина искаме да се променим, по добрия път да преминем от капитализъм на следващото стъпало, към по-добра структура на обществото, то това е възможно само за сметка на поправяне на човека, т.е. като изменим природата си.

Но човечеството няма средства за промяна на природата си. Единствената възможност е: да се използва вътрешната скрита сила на природата – светлината, възвръщаща ни към източника. Тази светлина също така се нарича Тора, независимо, че хората са свикнали да възприемат тази дума в неправилен смисъл. Но Тора – това е светлината за поправяне, както е казано: ”Аз създадох злото начало и към него Тора, като средство за поправяне, защото скритата в нея светлина ни възвръща при източника.”

Тоест ние имаме възможността да променим природата си дотолкова, че да се почувстваме в хармония, в една идеална система. Ние ще усетим такава пълна взаимозависимост, че за нас няма да има разлика: дали се грижа директно за себе си или се грижа за другите и чрез тях получавам.

Дори нашият егоизъм ще може да види, че отдаването е за негово благо, тъй като аз и другите – това е едно и също, едно неделимо цяло.

От урока по статия от книга ”Шамати”, 13.07.2014

[139404]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние можем да придобием от природата сила, която да ни промени така, че да престанем да си вредим един на друг. Така ще осъзнаем зависимостта си един от друг и това ще ни принуди да се поправим. Всичко това може да се обясни на хората, като им се предложи да създадат помежду си нови по-добри отношения.

Ние притежаваме сила, с помощта на която могат да се поправят лошите отношения между хората и нашият свят да се направи добър. Ако успеем да направим това, то животът ще стане прекрасен.

Такова изменение може да се случи чрез силата на поправяне, която ние да дадем на хората. Но за да привлечем тази сила, на нас самите ни трябва съвсем друго намерение – намерението за отдаване към ближния.

На всичките седем милaрда хора им е достатъчно желанието за постигане на добър живот на основата на добри връзки един с друг. За постигането на това е нужно единствено да се организират семинари между тях, кръгли маси, семейни срещи. Хората ще слушат и виждат колко ние сме свързани и взаимозависими един с друг и ще разберат, че си заслужава да променят своята природа.

А ние сме подобни на скорпиона, който като ужилил жабата, която го пренасяла през реката, загинал и той. Ние няма да можем със своята егоистична природа да направим нищо добро – трябва да я изменим.

Само да се гледат филми за връзки помежду ни не е достатъчно – трябва практически да изменим своята природа. Има огромна разлика между филмите и практическата реализация. Знаем, че може да говорим с много красиви думи на събранието на приятелите, а след като излезем на улицата да станем същите егоисти като всички останали. Няма изход, това е природата ни.

Но за седем милиaрда хора такива намерения са достатъчни. Ние отиваме при тях със светлината, възвръщаща към източника, провеждаме семинари и чрез нас, свише те получават сила, която ще ги промени и ще поправи отношенията между тях.

За сега тяхното желание за наслаждение е малко и не излиза от рамките на този свят. Те се намират в материалното човешко общество, съществуващо на земята. Ето защо ние можем да ги променим като им предадем висшата сила, която ще им подейства и ще поправи взаимните им отношенията.

Но ние притежаваме доста по–голямо егоистично желание и ето защо е необходимо да променим своето намерение на отдаващо. Разликата е там, че ние сме длъжни да престанем да бъдем егоисти. И така другите седем милярда населяващи света ще получат силата да не се жилят един друг. Всеки започва да разбира, че ако ужили другия, те заедно ще потънат в бурната река, като онзи глупак, който пробил дупка под себе си в общата лодка.

Получавайки силата на светлината, човек може да се защити от желанието си да нанася вреда на другите. Той разбира, че не трябва да копае дупка в общата лодка, защото тогава всички заедно ще потънат в морето на своя егоизъм.

И така в следствие на интегралното образование човек започва да усеща, че цялото човечество – това е едно тяло и трябва да се отнасяме към всички като към едно семейство. Висшата светлина ми дава способността да усещам болка от това, че съм ужилил другия. Той крещи „Ох“, а на мен ми става лошо. Не той страда, а аз, защото ние сме едно тяло, точно както ако си ударя крака, усещам болка в главния мозък.

Такава връзка ще съедини всички хора в този свят и няма да е нужно да работят срещу своята природа. Единственото, което ще се изисква от тях: за сметка на семинарите и обединението да почувстват своята зависимост от другите, като при мравките, живеещи като едно голямо семейство – милaрди мравки в един мравуняк.

Тоест на тях не им е необходимо да осъзнават своята егоистична природа. Природата си остава природа, разкрива се само тази неразрушима връзка между нас, която става очевидна. Ние така ясно ще видим системата на нашите взаимни връзки, че нанасяйки най-малката вреда на другия, ще усещаме болка в себе си.

Ето това се нарича обичай ближния като себе си. И в това няма никаква мистика – това е просто разкриване на естествената система на нашите взаимовръзки.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.07.2014

[139398]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Цялото човечество е едно общо тяло. Независимо, че нашият егоизъм расте и ни кара да правим само егоистични сметки, но въпреки това все повече се разкрива нашата връзка и зависимостта ни един от друг. Няма нито един човек в света,  който да не е зависим от останалите, от целия свят.

Ако днес тази връзка още не е проявена, то непременно ще се разкрие след няколко години. Ние вървим към това разкриване.

По такъв начин, съществуват едновременно две противоположни тенденции, водещи ни към неприятни кризи. От една страна, аз завися от цялото човечество и не мога да си осигуря дори най-необходимото за съществуване, ако не се свържа с всички.

Виждаме, че така взаимосвързан се изгражда и нашият живот, и този процес не може да бъде спрян. Ако проследим всяко парченце пластмаса, книжка, клечка, парче от кабел, ще видим, че са преминали през целия свят, докато не са попаднали при нас. И тази взаимозависимост нараства от ден на ден.

Нашата връзка става все по-интегрална. Но от друга страна, характерът на тази връзка става все по-егоистичен, по рязък, агресивен. Така достигаме до кризата, до точката на бифуркация, до критичната точка на поврат. Достигайки тази точка, ние можем да решим да разрушим своите връзки, щом те са толкова лоши, сякаш се развеждаме, или късаме връзката с останалите хора, които се отнасят лошо с нас.

Но ако такъв разрив още е възможен между няколко човека или в семейството, то в голям мащаб, когато става въпрос за цели държави, това води до война. Ако желаем да скъсаме със старите връзки и да създадем нов ред, то войната е неизбежна. Или трябва да намерим някакво средство, някаква уловка, с помощта на която да усилим нашата връзка, да я направим по добра.

Ние виждаме, че връзката между нас е взаимна, интегрална. Затова трябва да поправим самите себе си, за да съответстваме на тази разкриваща ни се връзка. Така, ще се почувстваме не само свързани, но и сами ще пожелаем тази връзка, ще бъдем готови доброволно да участваме в нея. И тогава вместо да воюваме и да се опитваме да разкъсаме тази лоша връзка, ние ще я поправим на добра.

Връзките между нас, укрепващи от ден на ден, могат да бъдат поправени с помощта на методиката, която ни се предоставя от науката кабала – методиката за интегралното образование.

В крайна сметка, от цялото изследване на процеса за развитие на човека и неговата природа трябва да си направим извод, че или трябва да поправим отношенията помежду си, или ще стигнем до насилие, до голям сблъсък, до ужасна война, огнищата на която вече се разгарят на различни места по света.

Затова в света се разкрива методиката за интегрално образование, в която се казва, че човек трябва да се промени. Тъй като за сега той изхожда от своята егоистична природа и винаги ще действа и работи за себе си. Каквото и да говори и колкото великодушен да се представя, всичките му намерения ще бъдат користни: за собствена изгода и във вреда на околните.

Но трябва да се обясни на хората, че днес вече е невъзможно да се действа в името на собствената изгода и във вреда на другите, ако всички сме свързани. Ако аз съм зависим от теб, а ти от мен, то аз съм длъжен да се грижа за твоето благо, а ти за моето. Нашата връзка ще работи по такъв начин, че навреждайки на теб, аз ще вредя на себе си. И същото се отнася за добротата: правейки добро на другите, аз го правя за себе си.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139341]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→