Първоначално била създадена една единствена душа, която по-късно се разбила на много парчета. Тези парчета – сме ние. А парчетата, които трябва да бъдат събрани първи, за да помогнат на всички останали, се наричат Исраел, което означава ”направо към Твореца”.

Баал а-Сулам разказва за това много подробно в статията си „Не е време да се събира стадото”, („Плодовете на мъдростта“): В книгата Зоар има притча за двама човека, плаващи в една лодка (тъй като цялото човечество се намира в една лодка) единият, от които започнал да пробива дупка под себе си. Другарят му се развикал: ”Защо пробиваш!” А оня глупак му отвърнал: „Какво те засяга тази работа, аз пробивам под себе си!”, сякаш няма отношение към другите и причинява вреда само на себе си. И как да разбере, че той зависи от всички и всички зависят от него, ако той самият не чувства това?

Всички части на творението: неживата природа, растенията и животните осъществяват връзка помежду си инстинктивно, за сметка на това, че се поддържат един друг или изяждат. Няма значение как си взаимодействат, но между тях има хармония, правилна, естествена връзка. Но Израел няма такава, както и в останалите хора няма връзка. И затова ние постепенно се развиваме, за да можем накрая да осъзнаем тази зависимост. За сега ние не осъзнаваме това и ни се струва, че всеки пробива дупка само под себе си. Но в действителност, един може да разруши всичко, цялото съвършенство като цяло. Дори само заради един, цялото човечество пада все по-ниско и по-ниско.

С всяко поколение се усещаме все по-разединени и изолирани вследствие на възмъжаването на нашия егоизъм. Нас никой не ни интересува, освен нас самите, и дори се гордеем с това, че сме такива индивидуалисти и не се съобразяваме с останалите. Разбира се, всичко това води към деградация.

И в това е цялата тайна на молитвата за обществото: не може един да се отделя от обществото – той трябва винаги да се чувства като неделима част от цялата машина, от всички сцепени зъбни колелца.

Недопустимо е да молиш за себе си, дори от желание да доставиш удоволствие на Твореца, а трябва да молиш само за цялото общество.

Ако той моли за възможността да отдава на Твореца заради самия себе си, то вреди на себе си и на всички останали. Никаква молба на сам човек не може да бъде приета, дори ако молитвата му е да има възможност да отдава на Твореца, тъй като това е неправилно обръщение, което не само не помага, но и разрушава изграждането на общия съсъд.

Тоест не можеш да молиш Твореца преди да си помолил благоденствие и радост за обществото. Само включвайки се към обществото и придобивайки общо желание, можете вече чрез него да се обърнете с молба.

Тъй като молитвата на отделящия се от обществото, за да моли за себе си лично, не струва, тъкмо обратно, той разрушава своята душа, както е казано за горделивеца. И човек иска много да се поправи, за да доставя удоволствие на всички, но моли лично за себе си. Той не се противопоставя на обществото, а обратно иска да помогне, да им служи. Но докато той се усеща отделен, а не разтворен в обществото, неговата молитва е порочна и той вреди на своята душа. Само в случай на пълно включване към обществото, когато не остава никаква разлика между мен и останалите, аз мога да се обърна към Твореца. И това е напълно очевидно, тъй като висшата светлина равномерно изпълва всички части на обществото – това е всъщност Творецът. А освен това е невъзможно да се намираш в контакт, ако не се включиш в обществото, до пълно разтваряне в него.

Тъй като отделящият се от обществото, за да се моли за себе си лично, не изгражда, а напротив, разрушава своята душа, както е казано, че Творецът не може да се намира редом с горделивия. Защото не бива да си представяме излизащият от обществото без да е облечен в гордостта и горко му, тъй като това води до разрушаване на неговата душа.

Ако по някакъв начин се отделям от останалите, то с това вече се саморазрушавам. И ако от това обособено състояние аз се обръщам към Твореца, дори с най-добрите молби, желаейки да се включа във всички – с това аз разрушавам. Молбата може да излиза само от общото обединение.

Дори ако се моля да ме включат към всички – това също е гордост и е молитва на индивидуалист. Във всяка една ситуация ми е разрешено да моля Твореца само за обществото.

Така и по време на духовна работа, когато човек се моли в уединение за своите нужди, той излиза от обществото и разрушава своята душа. Да не се пробуди никой от синовете на Израел да моли нещо в уединение, тъй като никой няма да изпитва недостатък в нищо, ако не усеща самия себе си. Народът на Израел се нарича такова общество, в което никой не усеща себе си, а чувства само общото единство.

Затова и съществува само общата молитва, която се явява една душа – другите и мен ни няма. И в това ще е тяхната сила, позволяваща им да излязат от Египет – със силна ръка. Всички се усещат като едно единно цяло и молят за изход. Всеки човек трябва да концентрира всичките си сили на цялото общество на Израел, във всичките си обръщения към Твореца, в молитвите си и в служенето си и ще се присъединят към корена на цял Израел. И тогава ще се напият всички стада от източника с вода – от един източник, защото един получава от Единния. Тъй като ще изчезне първоначалната граница между всички души на Израел, както горе, така и долу, и общата святост ще се разпространи повсеместно – дори на такива части, които преди не са се отнасяли към Израел, а сега се присъединяват към него. И ще се разкрие светлината – от хазе и по-надолу – до там, където по-рано са се намирали получаващите желания. Които не могли да се присъединят към понятието едно цяло, към отдаването, към свойството на желанието, намиращо се по-високо от хазе. Защото такава е природата на светлината: общото включва частното, което отменя своята частна реалност и не чувства себе си. Това означава да се включиш в общността на Израел. Такова състояние трябва да постигне творението, за да се доближи до сливане с Твореца – до целта на творението.

От подготовката към урока, 10.07.2014

[139276]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Говорейки за обединението на Израел, ние изхождаме от първоизточника, името на който е – науката кабала. Тя говори за комплекс, за единната Система и за нейните закономерности.

Тази система е Природата, Божествеността. В нея действа законът за светлината и съсъда (кли) с всичките му производни.

Тази система спрямо нас е сформирана отдавна. Ние сме последните произлезли от нея и трябва да се учим как да я използваме, за да достигнем изначално заложеното съвършено състояние – целта на творението. Това трябва да постигнем.

В системата има действащи сили и задействани от тях части. Тя е много сложна. Благодарение на нейното влияние, благодарение на силите, които ни въздействат, ние се развиваме.

И в това развитие достигаме такова състояние, което ни е посочено от науката кабала. Започвайки от него и нататък, ние ставаме активни части, които действат и дори сами привеждат в действие Системата. Ако ние не правим това, Системата ни влияе по такъв начин, че да пожелаем да я задействаме правилно.

Все пак живеем с усещането за добро или за лошо. В крайна сметка, в това се състои цялото ни съществование: ние се намираме между доброто и лошото усещане и всеки път се стараем да се доближим до доброто и колкото е възможно да се отдалечим от лошото. Посредством това, системата ще ни приведе в действие.

В своето развитие не всички сме равни. В случай на равенство щяхме да сме монолит, а не много частици. Всяка част си има своето предназначение, своя причина, свой източник, а така също и процес на поправяне и, разбира се, крайна форма. Всяка част трябва да усеща онова, което и е възложено, онова, което Системата очаква от нея като активна част, задължена да се включи там, където и е мястото и да изпълнява своя дълг.

Относно всичките части на Системата ние, хората, сме разделени на две части.

• Тези, които получават възможността за духовна работа, т.е. възможност да се запознаят със Системата и осъзнато да участват в нейната работа с  чувство и с разум, тъй като са длъжни на това, за да се реализират;
• Тези, които не са получили още такава възможност за духовна работа и ще я получат по-късно, както е казано: ”И всички ще Ме познаят от малкия до големия”.

Процесът се разпространява върху всички поетапно и ние не сме първите. Преди нас е бил Адам Ришон, били са великите кабалисти от всички поколения. Ние действаме в своята епоха. И затова всеки трябва да изучи корена на своята душа и да го постигне.

Тези, които получават духовно пробуждане, в зависимост от това доколко го реализират, се наричат ”Исраел” – т.е. ”яшар ел” или ”направо към Твореца”. А онези, които още не са получили пробуждане, се наричат ”народите на света”. Но това не означава, че те нямат такава възможност като дадената на Исраел – просто тя все още не се е реализирала. Като следствие, на Исраел е възложена особена работа не само спрямо самите себе си, но и спрямо ”народите на света”. И ако в ”народите на света” някои приемат това послание от Исраел – в същата степен на тях е възложена работа по поддръжка, присъединяване, помощ и т.н.

Така, тези две части работят заедно. За тяхното правилно взаимодействие е необходимо обединение между всички.

Освен това, Исраел също се подразделя на части – коени, левити и исраелити – малко различаващи се по своята дейност. А ”при народите на света” са заложени седемдесетте корена, които също полагат своя отпечатък на отделните части. Но това се изяснява вече по пътя.

Днес състоянието за развитие на общата Система е такова, че вече всеки получава някакво пробуждане ”покана”,“призив”, импулс, възможност за поправяне, за участие в процеса. При някои хора това послание идва осъзнато, целенасочено, увлича ги напред, а други не чак толкова и затова ги подтиква с удари, ”ритници”. Така или иначе, и едните, и другите са движени от различни видове страдания. Има страдания от любов, а има и други…

Но като цяло, днешният исторически етап на развитие се характеризира с това, че всички малко или много започват да чувстват, че живеем в особено време, че човечеството трябва да премине през големи промени – особено във въпросите за възпитанието: какво е то и какво е това свят? Тук, разбира се, ни помагат различни научни дисциплини.

С една дума, настанало е особено време, за което кабалистите са говорили отрано. Тъкмо към това време е било насочено цялото развитие на Исраел, който от епохата на Вавилон е преминавал през различни етапи на подготовка, подем, разбиване и изгнание – за да може днес да е готов за своята окончателна, велика мисия. Тъй като Исраел – това е особена група от човечеството, получила направление, устрем, знание, всичко необходимо, за да поведе и реализира поправянето на цялото човечество.

От урок на тема ”Единството на народа на Исраел”, 03.07.2014

[138821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Въпрос: Как да отговорим на въпроса, защо трябва да обичаме ближния като себе си?

Отговор: Защото светът е интегрален, а интегралната взаимовръзка между всички се нарича “любов“ – взаимна любов един към друг, като клетки от едно тяло. Това и означава “възлюби ближния като самия себе си“. Тоест връзката между хората трябва да бъде такава, както между всички останали части на творението.

В природата всичко се намира в правилно интегрално обединение, освен човекът. Нарушавайки единството, с това той разваля и животинската, растителната и неживата природа. Веднага щом човекът започне да се поправя, природата автоматично ще започне да се изменя.

Ще започне да се издига, защото всички части на творението са включени една в друга, но основно на това стъпало, което се нарича “човек“. Затова “възлюби ближния“ е изпълнението на основния закон на мирозданието, връзката между всички негови части.

От 1-я урок на конгреса в Сочи, 09. 06. 2014

[137492]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът навлезе в период на криза много преди 2008 година, когато това стана просто очевидно за всички. А дотогава никой не желаеше да говори за това. Не просто рухна борсата и някаква там банка, а целият свят бе обхванат от глобална криза. Стана ясно, че целият свят е свързан от една обща глобална система, но тази система не е добра.

Желаем да действаме заедно, Европа се обединява, виждайки своята безизходност, тъй като сме напълно зависими един от друг. Но законите, свързващи ни помежду ни, са егоистични. И затова, вместо да се ползваме един друг правилно, ние си вредим.

По-рано такова не се е случвало. Развиваше се международната търговия, международните връзки между университетите, предприятията, компаниите, държавите. Всичко работеше прекрасно на принципа на взаимноизгодния обмен: ”ти – на мен, аз – на теб” и така можехме да се развиваме.

Но проблемът е в това, че в света съществуват други, особени зависимости, от които той се превърна в затворена система – в една единна интегрална мрежа. Това вече не са предишните икономически, политически или културни връзки между дадени държави, а изисква особени отношения помежду ни.

Но ние не разбираме тези особени отношения, защото сме егоисти по природа. И независимо, че сме свързани помежду си в обща интегрална форма около Земното кълбо, ние продължаваме да работим помежду си по обичайния капиталистически, егоистичен метод, към който сме привикнали. И затова тези връзки не работят.

В това се заключава и кризата. Това е противоречието между новите отношения, които трябва да установим между нас в този свят, свързан по новому, и нашата неспособност да постигнем тази форма, поради нейното пълно непознаване.

Хората предполагат, че могат да продължават по старо му, както преди. Но светът, човешкото общество, цялата нежива, растителна и животинска природа, включително и човекът, вече представляват такава система, където ние сме длъжни да променим своето отношение. Тъкмо това се изисква от нас, хората, а не от камъните, растенията, от животните.

Затова, ако се замислим по-дълбоко за причината, предизвикала кризата, то ще се изясни – тя е в нашето възприятие. Работата е в това, че не осъзнаваме, в каква мрежа на взаимни отношения се озовахме изведнъж и как трябва да се държим в условията на тази мрежа всички заедно.

Тук ни се притичва на помощ науката кабала. Тя ни обяснява, че днес светът трябва да действа така, както ние работим в групата, сред другарите, помагайки си взаимно един на друг, включвайки се в желанието на другаря и възприемайки всички, като един човек с едно сърце. Тези закони постепенно трябва да властват в света.

Независимо дали светът иска това или не, той вече се движи съгласно тези връзки. Ако ние не отидем при човека и не му обясним какво се случва днес, то няма да реализираме науката кабала – няма да изпълним мисията си, за която сме учили и получили тези знания.

От урока ”Подготовка към конгреса в Америка”, 16.06.2014

[137531]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е народът да бъде накаран да се обедини доброволно, за да няма такива нещастия като отвличане на тинейджъри?

Отговор: Целият свят е желание, което търси напълване. Когато напълването го няма, човек се чувства зле и страда, а ако напълването е в излишък, човекът се чувства добре и се наслаждава. Затова, когато на човек му е добре и не се нуждае от допълнително напълване, той не чува нищо. Само тогава, когато той има някаква потребност и ти му предложиш да я напълниш, той ще те чуе и ще иска да приеме твоето предложение.

Сега, когато в хората се е събудила толкова остра нужда от добри промени, сме длъжни да ги накараме да ни чуят, че имаме решение за спасяване на отвлечените тинейджъри и то е: само и единствено да се обединим.

Очевидно е, че всички искат тинейджърите да се върнат! Тогава нека да се обединим. Това е системата, която се подчинява на стриктни закони: тя или работи, или не. Всички нещастия произлизат от недостига на обединение, съответстващо на информационните гени и времевия етап.

Днес трябваше да бъдем много по-обединени, а ние не сме го направили и затова се е случило такова нещастие. Ако искаме да го отстраним, трябва да се обединим. Във всеки миг е необходимо да се грижим за нашето обединяване, използвайки всички предоставени ни възможности. В противен случай ще тръгнем не по пътя на светлината и ускоряването на времето, а по пътя на страданията. Пример за това е трагичната случка с отвличането на тинейджърите.

От урока по статията „Поръчителство“, 16.06.2014

[137540]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От резултатите за Евро-парламент, крайнo-дясната националистична партия във Франция получи най-много места: 30 вместо предходните 3. За първи път в историята в Евро-парламента ще участват и неонацисти от Германия и Гърция.

В какво се изразява причината, че в Евро-парламента рязко се увеличи участието на крайно десните партии, открито обявяващи се срещу емигрантите, а всъщност срещу всички чужденци и особено срещу евреите?

Отговор: Проблемът не е в емигрантите, а в това, че хората търсят твърда ръка и ясна цел, стабилна основа, отговор на въпроса: какво да правят със своя живот? И нито едно направление и цел не могат да бъдат по-ясни от националистическата идея.

Национализъм – е това, което е най-понятно за егоистическото желание и затова хората гласуват за него. Тъй като демокрацията има на сметката си вече много пропуски. Нашето егоистично желание за наслаждаване, в демократични условия достига до ужасни извращения.

Затова, някога нацистите се домогнаха до властта в Германия, а сега това ще залее Европа, а след това и целия свят. На практика ние се доближаваме до войната на Гога и Магога, описана от пророците. Това е войната на двете сили: Пътя на страданието, естествения ход на развитие (беито) и пътя на светлината, ускорявайки времето (ахишена).

Ние нямаме избор, ние сме длъжни, изразявайки своята любов към всички да им обясним причините за това състояние и да им дадем методиката за поправяне. Ако действаме правилно, то разбира се ще имаме успех. А какво ще се случи ако не направим това – по-добре е да не мислим…

От урока ”Даряване на Тора”, 26.05.2014

[135901]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→