Днес, когато света все повече и повече потъва в своите егоистични проблеми, се разкрива науката кабала, предлагаща изход от създалата се задънена улица към добро, хубаво, вечно бъдеще. Нека да се вслушаме в нея!
[153550]
В нашите ръце има огромен коз, недостъпен за никоя материална, егоистична власт. Това е Висшата сила на Природата, която ние привличаме, съживяваме, извличаме я в нашия свят. И тази сила започва все повече и повече да се проявява, усеща се в нашия свят. Срещу нея никой не може да устои…
[153057]
Към разкриване на Твореца
Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.
Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.
Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.
Въпрос: Какво именно означава това подобие?
Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.
Пример за човечеството
Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.
Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.
Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.
Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?
Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.
Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?
Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.
Не вярвай, а разкрий
Въпрос: Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?
Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.
Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.
Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.
Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.
Били сме избрани по желание
Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?
Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.
Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.
Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?
Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.
От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014
[150728]
Моше започнал да се моли и Творецът отворил небесата. Озарение се дало на синовете на Израел и те видели войнство от ангели на тяхна страна. Моше продължил да се моли, но Творецът му казал: „Сега е неподходящо време за дълги молитви. Моите деца преживяват критичен момент.
Ти повече не трябва да се обръщаш към мен със своя глас, защото молитвите на Моите синове изпревариха твоите, и Аз ги чух. Кажи им, да влязат в морето, и аз ще извърша заради тях чудеса!“ [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]
Реплика: За пръв път молитвата на народа изпреварила молитвата на Моше…
Отговор: Работата е в това, че ако искаш да предизвикаш висше действие, трябва да го поискаш от своето равнище и само след това Творецът започва да действа. Отначало трябва да има възбуждане отдолу (итарута де-летата), и тогава съответно с това идва възбуждане отгоре (итарута де-лиела).
Но народът се води от духовни ръководители, които му показват правилния път. Без тях хората не знаят какво да правят, затова те трябва да слушат своите духовни наставници и да изпълняват това, което те кажат.
В наше време ръководителите и политиците напълно зависят от народа. Ако народът поиска, той може да направи с тях всичко каквото си пожелае. Затова главното за съвременните ръководители е да не дадат на народа такава възможност. Те с всички средства се стараят да потиснат пробуждащите се в него желания, да заглушат, приспят неговите стремежи.
Но постепенно политиците ще започнат да се сменят с мъдреци. Ще настъпи възраждане на Синедриона, където мъдреците съвместно ще взимат решения, изхождайки само и единствено от своето единение в едно общо цяло. И тогава, вътре в тяхното единство, ще се прояви Висшата сила, която чрез тях ще се разпространи от Твореца към народа на Израел и чрез него към целия свят.
От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014
[152305]
Въпрос: Според моето разбиране, изразът „хармония с природата“ е в противоречие с постиженията на прогреса като например Интернет, пералната машина и домашните електроуреди. Възможно ли е такива предмети и неща да бъдат свързани с природата?
Отговор: Разбира се! Ползвайте всички блага, не е в това работата. Защото, независимо от тях, хората, които живеят в развитите страни, където нямат нужда от нищо, е по-вероятно да страдат от депресия. Така че, работата не е в електроуредите и не е в комфорта, с който се заобикаляме, а в липсата на вътрешен комфорт.
Днес човечеството може да се изхрани изобилно. Изхвърляме много храна и не можем да я разпределим, защото нямаме правилната връзка помежду ни. Тук е проблемът! Някъде там има гладни хора, но нас не ни интересува за тях! Очевидно хуманитарната помощ се предоставя само за показност, но всъщност всичко се изхвърля и разпилява.
Въпрос: С други думи, единството с природата не е отказ от комфорта?
Отговор: Не! Единение с природата не означава да се върнем назад към гората, към джунглата. Седем милиарда човека не могат да се върнат към джунглата. Ставаме по-близки с природата като я разбираме! Става въпрос не за природата, която виждаме наоколо, а за вътрешните сили и формули, по които тя работи. Ние трябва да ги постигнем вътрешно, в нашите усещания, да разберем какво се случва и какви сили ни заобикалят.
Тези сили са скрити от нас. Ние не разбираме какво ни управлява. За какво ще мисля след минута? Какво ще се случи утре? Защо вчера се случи точно това? Не виждам на какво указвам влияние и какво ми влияе, защото ми липсва контакт със схемата, в която съществувам. Още
Кабала е най-практическата методика. В нашия свят няма никакви други средства, способни да повлияят върху съдбата ни, върху нашия живот, върху силите на природата, които се разпореждат с всичко.
Влизайки в новата епоха и получавайки в ръцете си всички средства за управление на своя живот, изведнъж виждаме, че всъщност, над нищо нямаме контрол и не знаем какво ще се случи с нас на следващия ден. Това е осъзнаване на злото, през което предстои да премине цялото човечество.
Но науката кабала ни осигурява връзката, контакта с единствената сила, действаща в реалността. Можем да я пробудим, да я привлечем, и с нейната помощ да постигнем желаните промени, ако нашата програма съвпада с програмата на тази висша сила.
Необходимо ни е да се развием, за да достигнем до такова взаимно сътрудничество в работата, до съюз на творението с Твореца, до сливане на нашите желания с желанията на висшата сила, на обкръжаващата светлина. Пита се: как можем да задействаме тази висша сила?
Това е единственото, което трябва да направим в науката кабала и въобще в реалността. Иначе ще продължаваме да живеем, послушно изпълнявайки заповедите на висшата сила и играейки на тази земя, като децата в пясъчника, които се борят и обсипват едно друго в пясък.
Но ако искаме действително да напреднем, това е възможно, само ако сами привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника. И тогава тя започва да ни развива. Но ако не привличаме светлината, то тя ни разкрива колко страдаме и не сме властни над своето развитие.
Колкото повече се развиваме в технически план, толкова по-малко контрол имаме над своята съдба, над своите състояния. Така постепенно достигаме до разбирането, че науката кабала говори само за практически действия. И действието е много просто: да оказваш влияние върху светлината. А да ѝ повлияеш е възможно само, постигайки подобна на нейната форма, тоест обединявайки се.
От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.01.2015
[151461]
Въпрос: От Твореца се интересуват само две групи хора: или религиозни, или големи учени, изследващи природата, такива като Айнщайн, които се опитват да разберат, съществува ли висша сила и как може да бъде открита. За всички останали хора, Творецът е абсолютно безинтересен. Как влияе Той върху ежедневния живот на обикновения човек?
Отговор: Този въпрос няма никакво отношение към това, религиозен ли е човек или не. Той живее, преминава през различни етапи на развитие заедно с всички останали хора. Ако разбере законите, по които се развива самият той и човечеството като цяло, то ще може да построи живота си по-успешно.
Като знае какво го очаква утре и в следващия ден, накъде се движи всичко, той ще успее по-добре да се ориентира. Да предположим, искаш да знаеш каква професия да дадеш на сина си, който завършва училище. Ако знаеш – всичко ще ти е ясно: как да се учи, какво да изучава и какво да му купиш. Всичко ще ти е известно предварително, защото ще знаеш общата програма, според която се развиваш и ще се включиш в нейното течение.
Затова всеки човек се нуждае от разкриване на Твореца. Днес преминаваме през толкова много неуспехи, защото действаме като слепи. Цялото човечество, с всичките му висши технологии, страдания, през които преминава и горчив опит, се държи като слепец, защото не знае програмата на природата.
Никой не иска от нас поклонение пред Висшата сила, както е в религията – ние трябва да я опознаем, за да облекчим живота си и да подготвим още по-добър живот за децата си. В противен случай животът от поколение на поколение ще става все по-лош и по-лош.
Няма никакво съмнение, че децата ни ще живеят по-лошо от нас. Преди петдесет–шестдесет години мислехме, че животът ще става все по-добър, че човечеството ще направи нови открития и ще достигне нови успехи, че няма да има повече войни и светът ще стане прекрасен. И изведнъж виждаме, че всичко става на обратно.
Познаването на Твореца е познаване на природата, на нейната обща програма. Това ни открива очите и ни позволява да видим в какъв свят в действителност съществуваме, кой ни управлява, в каква мрежа от сили се намираме. И всичко това ни помага да станем успешни – именно това, от което днес човечеството, се нуждае и поради което все страда и страда.
От 485-та беседа за новия живот, 28.12.2014
[151007]
Въпрос: Позволява ли кабала на човека да стане щастлив? Как се случва това?
Отговор: От детството човек си задава въпроси за смисъла на живота, докато в него не започне хормоналното развитие. След това той забравя за тях. Когато мине време, те отново възникват в него и тогава вече търси отговори на тези въпроси.
В наше време тези хора не са малко. Виждаме го по броя на изпадналите в депресия или притъпяващите се с наркотици заради липсата на отговори на измъчващите ги въпроси. Днес тези хора съставят повече от половината от населението на Земята. В крайна сметка, огромен процент от жителите на планетата приемат таблетки против депресия.
Затова е време хората да разберат, че отговори на техните въпроси им дава науката кабала. Още повече, това са ясни отговори, които те сами разкриват и възприемат като постигане на света, постигане на природата. При което, отговорът в тях съответства на въпроса не само чисто умозрително, а виждат как това работи в усещанията, в разкриването на света.
До това трябва да се доведат хората и да им се даде възможност не само да постигнат света, но и да го променят, да променят себе си и да доведат себе си и света до правилното взаимодействие, носещо щастие, комфорт, хармония и равновесие между човека и околния свят.
Тук на помощ идва науката кабала, която обяснява как е устроена природата и какво може да се промени в човека, за да постигне хармония с нея и да съществува в нашия свят в състояние на абсолютно равновесие. Равновесието – ето това е щастие.
От беседите на тема “Нова Година”, 25.12.2014
[150795]
Въпрос: На израелския народ му липсва единство, обща цел. В какво се състои причината за това разединение? Възможно е да сме се поувлекли по западния стандарт на живот, когато всеки си има своя идеология и свои цели?
Отговор: Ние сме изгнаници и носим в себе си всички тези черти. Тогава защо сме се завърнали на тази земя, за да живеем като народ на Израел в земята на Израел?
Няколко десетилетия по-рано аз съм принадлежал на един народ, ти на друг, а той на трети. Живели сме в различни култури и в различни географски ширини. А след това сме се преместили в Израел, но нищо не се промени. Това е събиране на изгнаници, всеки от който е пристигнал със своя куфар и пази това, което се намира вътре. Или ще пожелаем да разтворим тези куфари и себе си отвътре и да се обединим в едно, за да станем един народ?
Силата на обединението е главната сила на природата, благодарение на която живеем. Но на нея и противостои силата на разединение. Тези две сили трябва да се намират в равновесие. Така е навсякъде и във всичко. Плюс и минус, топло и студено, свито и отпусната.
Двете противоположности сякаш през цялото време се борят помежду си, но всъщност те се обединяват. Животът е съединението между двете противоположности.
Но вътре в човека има само една отрицателна сила – егоистичната, и няма сила за обединение. Дори и да се обединяваме, то също е за сметка на егоистичната сила. Просто искам да използвам някого за собствена изгода и затова му правя добро, за да се сближим с него.
В нас няма нищо друго, освен отрицателната егоистична сила. Но е казано: ”Аз съм създал злото начало и средство за неговото поправяне, съдържащо светлината, която ни възвръща към Източника”.
Има сила, противостояща на нашето зло начало – светлината, особена, вътрешна, силата на природата, която се разкрива при нашето обединение.
Ако ние се обединяваме, за да потърсим тази сила, свързваща ни един с друг, то ще я намерим. Тя ще ни позволи да се издигнем над своя егоизъм и да го обуздаем. Тоест тази сила на единство трябва да се разкрие повече от нашия егоизъм.
Прилагайки тези усилия за обединение помежду ни все повече разкриваме тази вътрешна сила на единство. В крайна сметка тази сила на обединение става все по-силна, отколкото отблъскващата сила и започва да властва. По такъв начин, ставаме носители на тези две сили: вътре действа силата на разединение, а отвън силата на обединение.
Човешкото общество ще заживее с особения нов живот, тъй като ще притежаваме тези две сили, а не само едната. За сметка на науката кабала ние ще постигнем особено съединение и ще придобием истинската сила на единство. Тази сила вече няма да е егоистична, както при бандитите терористи, а ще ни издигне над нашето его. Тези две сили ще съществуват едновременно и ще се самоуравновесят, което ще ни издигне на ново стъпало, в новия живот.
От 427-а беседа за новия живот, 27.08.2014
[142877]
Въпрос: Ако висшата сила е добра, то защо тя ни се разкрива по неприятен начин и оказва натиск върху нас?
Отговор: Висшата сила оказва натиск свише, стремейки се да ни се разкрие. А ние се намираме отдолу – разделени, разпръснати, отблъскващи и ненавиждащи се един друг. Натискът на висшата сила усилва проблемите ни, тъй като тя иска да се разкрие, а не може.
Всички проблеми възникват поради приближаването на Твореца към нас. Ако не съответстваш на Него, то Неговото приближаване пробужда отрицателни реакции.
Въпрос: Не мога да разбера как така приближаването на Твореца може да се възприема негативно. Не трябва ли да е обратно – това приближаване трябва да предизвиква определено добри последствия?
Отговор: Представи си, че си дете, към което идва майка му и пита: „Научи ли си уроците?“ А ти още не си ги научил и затова мама те заплашва: „Виж, аз ще се върна след един час да проверя как си научил уроците си!“ И след един час, вече започваш да се страхуваш, че тя ще дойде, а ти така и нищо не си направил.
Как чувстваш нейното приближаване, като добро или зло? Ако не съответстваш на нейните изисквания, то усещаш нейното приближаване като неприятно – ти не искаш тя да дойде и да те проверява. Нима не е така?
И с нас сега става същото – не изпълняваме тези действия, които трябва да направим – не искаме да станем като един човек с едно сърце, за да може целият Израел да станат другари, свързани с взаимно поръчителство. Ние не ставаме такива, каквито трябва да бъдем и затова приближаването на Твореца пробужда в нас и в нашата среда нещастие, катастрофи, войни.
Всичко това е следствие от приближаването на Твореца. И Катастрофата на еврейския народ е била резултат от Неговото приближаване. Така се проявява приближаването на висшата сила, ако не ѝ съответстваме.
Затова трябва да предотвратим удара с лекарството, да започнем да се сближаваме един с друг, да се съединим, за да съответстваме на приближаването на Твореца. Тогава ще възприемаме това приближаване все повече като добро, до там, че висшата сила съвършено ще се облече в нас. Няма по-добро състояние от това!
Въпрос: Не е ли висшата сила като метеор, приближаващ към земята?
Отговор: Висшата сила не се приближава към нас със скоростта на метеор – трийсет километра в секунда. Това е постоянен процес, който е започнал отдавана. Но в действителност този „метеор“ е вече близо и неговата скорост нараства. Вътрешното и външното напрежение расте.
А след това може отново да настъпи период на затишие. Но дори и да има такъв период, той е много кратък. Спокойните периоди ще стават все по-кратки, а напрежението ще расте по възходяща линия, тъй като ние се намираме в предверието на общото поправяне и Творецът ни задължава да го извършим, т.е. да се съединим между себе си.
Ние трябва да достигнем до любов към ближния като към себе си, колкото и нереално да ни се струва. Висшата сила ще ни принуди за това. Но желателно е да започнем да изучаваме науката кабала, тъй като от нея ще узнаем как да достигнем сами преди висшите сили да са ни принудили с всичка сила. Можем да достигнем до това съединение сами, без принуда, по добрия начин.
От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината“, ч.3, 20.08.2014
[142264]