Ако пренесем целия акцент именно върху връзката на децата помежду им и върху връзката на децата с възрастните, а не лично към всеки един – кой е той и какъв е – и възпитавайки, развиваме връзката на човека с околната среда, тогава той и вътрешно ще се развие правилно!

Защото всички наши вътрешни качества, наклонности и гени, не подлежат на поправяне и са ни дадени само с цел контакт с другите.

Цялата тази система е била създадена като абсолютно противоположна на сегашното състояние и ние сме били слети в едно общо желание до такава степен, че никой от нас изобщо не се е усещал и е бил незабележим.

Само след разбиването на тази система, ние сме се разделили на „аз”, „ти”, „той”. Затова, нашите личности не изискват никакво поправяне – те ще изчезнат със създаването на правилни връзки и с нашето включване във всички останали.

Само тези връзки или тяхното отсъствие определят как човек се представя в обществото и доколко правилно работи в него и се реализира.

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29373]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да дам поръчителство на групата? За какво трябва да се грижа?

Отговор: Ти се грижиш за приятелите, желаейки да им дадеш чувство на увереност. В цялата реалност няма никакъв недостиг освен нашето желание, насочено към взаимна връзка.

Светлината желае да напълни всички ни, но ние стоим на пътя ù. Аз не мисля за теб, аз дори те мразя и така блокирам канала, по който светлината трябва да дойде до теб. Излиза, че твоите проблеми ги има заради мен и по същия начин не позволявам на безкрайното наслаждение да те достигне.

Това, всъщност, е разбитата система. Творецът е създал света на Безкрайността, всички души и каналите между тях, и ни ги е поверил. Но аз с моята омраза блокирам всички канали за всеки. И това го прави всеки един от нас.

Кабалистите казват, че сега е дошло времето, когато ние трябва заедно да отворим каналите за потока светлина. Благодарение на общите усилия, светлината ще започне да струи по тях отново, и всеки ще осъзнае, че не усеща никаква липса. Това е законът на затворената система на природата. И ние в нашия свят усещаме нейния негативен ефект все повече.

Няма избор: каналите, които ни свързват, са били блокирани свише и ние трябва да пробием тапите с индивидуални усилия. В крайна сметка, тези канали представляват нашия егоизъм, въпреки който аз искам да разширя запушения канал. Полагайки усилия, аз привличам светлината и позволявам да работи, да тече по каналите в тънка струя и да съживи цялата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Проблемът не е в това, че пречупваме характера на човека и разваляме нещо в този свят. Но по този начин откъсваме от общото поправяне някакви части, без които общата система вече няма да е съвършена.

В духовното всичко трябва да бъде съвършено! И ако не достига дори една миниатюрна клетка в цялата огромна система – цялата система не е съвършена! Тя предполага тотално взаимно включване на всеки и във всичко. Всеки се включва във всички и съдържа всички в себе си.

Получава се, че ако дори един не е поправен – то няма нито една поправена душа! Ако една от душите е повредена, този порок се усеща във всички останали души и общо в цялата система.

И всеки порок  е комулативен, защото, оставайки в една душа, той се размножава и се разпространява на всички останали души, и влияе на всяка душа, многократно умножавайки се от тяхното включване една в друга.

Затова кабалистите, защитавайки свободата на личността, търсят не красиви човешки отношения, а се опират на устройството на творението, виждайки го от началото до края. Затова говорят, че не трябва да правим това , което ни се иска в момента, а трябва да изхождаме само от истинската форма – окончателното изправеното състояние /Гмар тикун/.

Трябва да дадем възможност на всеки да се развива в посока към изграждане на връзки с останалите. А не да развиваме единствено него, получавайки различни егоистични успехи и отличия – с каквото е заето средното училище, не възпитаващо човека, а само даващо му „професионално образование”.

Вместо това, училището е длъжно да се занимава именно с възпитанието на човека в обществото! Благодарение на това, всичките му природни склонности ще се развият в него правилно, защото те се намират в човека заради връзките му с другите: всичките му гени, хормони, вродени свойства. Всичко това е насочено в посока към обществото и съединението.

Иначе те биха били за нас незабележими. Ние ги виждаме само поради това, че сме преминали през разбиване. Тоест личните свойства на всеки са следствие от разбиването на общата душа и могат да бъдат поправени само с помощта на съединението.

И, наистина, човек няма с какво повече да се заеме в този свят освен със съединяването с останалите. По този начин той ще съумее да развие в себе си всичките си индивидуални свойства и природни наклонности в най-оптималния им вид. Това гарантира разцвет и на разума, и на чувствата в най- сбалансиран вид.

А освен това, чрез съединението с другите, той влага в тях всевъзможни допълнителни свойства, впечатления, усещания – всичко, което му е нужно. Той ще се храни от всички, от цялата тази система – и дотолкова правилно, че да се развива хармонично, в идеална форма.

От урока по статията „Свободата на волята“, 10.12.2010

[29370]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата отговорност за целия свят лежи върху онези, които имат точка в сърцето, то защо, например, пожарът беше на север в Израел, при другите, а не в моя дом?

Отговор: Ние сега се намираме в период на подготовка за практическа духовна работа, която започва с влизането в усещане на висшия свят, с пребиваването там.

И затова няма смисъл да се откъсваш от обучението, загубил в огъня дома и здравето си. Ти на този етап си длъжен бързо да напредваш към практическата работа.

Но после ще разбереш, че тези хора, които сега страдат на материално ниво, останали без домове, тези деца, старци, жени – са части от самия теб, те са ти по-близки от собствените ти деца.

Твоята безчувственост блокира в теб това усещане, но ти тепърва ще откриеш това и ще бъдеш принуден да го включиш в своето изправяне.

А засега – това са като две части на едно тяло: за да излекуваме едната част, страда другата на своето ниво. Но след това те се съединяват заедно и се включват една в друга.

От нас се иска да разберем това и да го прочувстваме не на нивото на материала – а на нивото на духовното осъзнаване. За да почувстваш, че там на север си изгорял ти! А освен това, че от твоята вътрешна работа зависи дали ще приключи тази сложна ситуация.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28889]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Много искам целият този свят да се събуди. Как да се постигне това?

Отговор: Ти не можеш да излезеш от рамките на онова, което разкрива днес общата система за поправяне на душите. А тя разкрива много. Въпросът е, в каква степен можем да повлияем на това?

Светът, все още не чувства потребност от кабала, не свързва случващото се със своето поправяне. Човек не иска това. Когато с мен се случи нещо лошо, аз търся виновни и никога не виня себе си. Това е естествено за егоизма и по тази причина, винаги обръщаме гръб на поправянето.

В тези условия, ние трябва да правим всичко възможно, а към невъзможното да прокараме пътечка, по която да минат следващите поколения. Творецът ти разкрива място за работа и в този спор не можеш да надделееш.

Светът не се пробужда с темпото, с което ни се иска. Творецът има други планове. Защото впечатленията, които се отпечатват в душите по пътя на развитието, трябва да проникнат много дълбоко. А това изисква време.

На нас ни се иска да се хвърлим напред, но запознавайки се с устройството на душата разбираме, че между двете й състояния има милиони действия в желанието.

Понякога, компютърът се забавя за половин минута и ти вече си готов да избухнеш. Но той изпълнява програмирани команди и тук няма какво да се направи – налага се да чакаш.

И все пак, с времето, процесът се ускорява. Някога, по половин час зареждахме от интернет една проста програма, а сега сваляме цели филми за минути.

При всички случаи, нужно е търпение – вече страшно много действия трябва да се осъществят в общото желание на Шхина. Нашата припряност произтича от неразбирането на важността и необходимостта на всеки от нас.

Затова, ние просто даваме „газ до дупка”, даваме на света колкото може повече, независимо от реакцията му. Тя не зависи от нас. Светът има свое темпо на напредване. Какви усилия само е положил Баал аСулам и едва 60 – 70 години след неговите отчаяни призиви, нещо започва да се пробужда.

Ние не виждаме цялата дълбочина на егоизма, който се приближава към поправянето. Трябва добре да оценим своите скромни сили, за да ги използваме в разпространението с максимална ефективност. Иначе, думите ни ще минат покрай ушите на хората и няма да предизвикат нищо в тях.

Говорил съм за това с Рабаш и с други кабалисти, които посещавахме. Виждал съм, че те вътрешно горят, и в същото време са изпълнени с търпение. Те биха били много радостни „да тръгнат в атака”, но какво да направиш с дете, което си играе със своите играчки? Необходимо му е време, за да се развие.

Затова, трябва още повече да работим вътре, помежду си. Тогава ще можем да предадем на света пробуждането чрез вътрешната мрежа на душите, и на хората няма да им се налага да включват телевизора или да ходят на въвеждащи лекции.

Задействай цялото си желание за изграждане на правилна връзка в групата, както са го правили кабалистите в миналото.

А за аудиторията, освобождавай необходимите знания на малки порции – в зависимост от готовността. Храни я с лъжичка, като малко дете.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовния свят цялата реалност се намира в мен, тогава излиза, че аз съществувам сам. Това ме кара да се страхувам, тъй като никой не иска да бъде сам в света.

Отговор: Не се вълнувай, ние се намираме в теб! В духовния свят, аз откривам, че цялото творение се намира в мен, но това не е пречка всеки от нас да се чувства по този начин, тъй като всеки се състои от всички.

Затова се наричам Адам (Човек) – подобен (доме) на Твореца – същото чувстваш  и ти, и всеки от нашите другари.

Ако започнеш да получаваш силите на връзката като свои, тогава ще почувстваш другарите си като свои неразделни части. Това е много повече от твоето настоящо състояние, защото именно сега си сам – заобикалят те егоисти, на които си напълно безразличен.

А в зависимост от нашето духовно напредване и взаимно включване един  в друг, всеки чувства, че с него е целият свят, напълнен от Твореца. Творецът трябва да запълни пространството помежду ни така, че да се свържем в едно цяло чрез мислите, желанията и намеренията. Тогава ти не си сам!

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[28687]

Тема : Духовна работа, Духовна работа в група, Обща душа „Адам“

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да използвам силата на мисълта, за да уравновеся чувствата?

Отгово: А защо? В едни, съгласно природата, е по-развит разумът, а в други – чувствата. Няма нужда да приличаме един на друг по характер и темперамент.

Всеки човек е уникален, всеки трябва да се включи в групата с всичките си свойства, за да получи от нея впечатление за разбиването.

Съществува светът на Безкрайността, а под него е светът на разбиването, в който се е случило разбиването на келим. Светлините от света на разбиването са се издигнали обратно в света на Безкрайността, а келим са паднали в нашия свят. Ето това е цялата реалност.

Съществувайки в този свят, ние сме длъжни да намерим разбитите келим и да разберем кое у нас е разбито? Ние трябва да разкрием ненавистта! С помощта на обучението при нас идва светлината и показва какво не ни достига за разкриване на духовното. Тя ни разкрива мястото на разбиването, разголва ненавистта. Когато разкрием това, у нас протича осъзнаване на злото и желание да достигнем доброто.

Между доброто и злото, между желаното и действителното, възниква мисъл. Мисълта увеличава желанието. Желанието ни насочва към групата, където цари ненавист, като планината Синай, а ние искаме да превърнем тази ненавист в любов.

Това желание започва да изисква от света на Безкрайността светлината, възвръщаща към източника, в отговор на МАН, на потребността от изправяне, и ние изправяме разбиването. Ние изправяме света на разбиването с помощта на нашето желание, на нашата мисъл.

Творецът специално е разбил картинката и ти е дал това „лего”, а ти започваш да го събираш, докато, съединил всички негови части в едно, не издигнеш целия този разбит свят до нивото на света на Безкрайността. Няма нищо друго в творението, освен тази игра, и в книгите по Кабала това се нарича точно така – игра.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Творението трябва да се уподоби на Твореца по свойства, да се повдигне на Неговото ниво, за да бъдат на степента на вечността и съвършенството.

За това Творецът дава на творението разбито състояние. Така както даваме на детето разбит конструктор, лего, за да го събере, достигайки нивото на създателя на играта.

Нашата история е започнала в света на безкрайността, където Творецът ни е създал като единна душа, единно желание. След това я е разбил и ние сме длъжни да приведем разбитото желание, егоистично отблъскващо се от своите части, към общото желание, към подобие на Твореца.

Самият Творец е Даващ. От една страна, Той е създал противоположно на Себе си желание да получава, а от друга страна, му е предоставил възможност да придобие свойството отдаване. Тогава то ще стане желание да получава за да отдава, като по този начин творението точно ще се уподоби на Твореца.

Творението само трябва да придобие това поправяне, това намерение за отдаване и тогава ще разбере цялото мироздание. Ето защо от света на Безкрайността, от състоянието на съвършенство и подобие на Твореца ние сме се спуснали в нашия свят.

Това може да бъде сравнено с разделяне на цялостна картина на отделни късчета мозайка, които се смесват и идват до пълен безпорядък, противоположен на изначалното състояние. Така ние се оказваме в най-ниската точка – в този свят.

В Безкрайността желанието е било общо, съгласувано с всички свои части и е действало като едно цяло. Сега тази система се е разбила на огромно множество късчета, които са объркани, потънали в тъмнина, не разбиращи случващото се и са отчуждени едно от друго. Става дума за нас, в този свят.

Оттук ние сме длъжни отново да се повдигнем и да придобием съвършенството на Безкрайността, да съберем свой «конструктор», така че всички души да се съберат в една. Тази работа се нарича «работа на Твореца», тъй като по този начин ние ставаме подобни на Него – глобалната, интегралната сила на природата.

Достигаме поетапно егоистично развитие в нашия свят, докато не се доберем до етапа на развитие на човека в себе си. Тогава природата започва да оказва натиск, за да ни принуди да тръгнем към обединение и да съберем «мозайката». Настъпва период на съзнателно участие в процеса, подготовка към подем назад към Безкрайността.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2010

[27094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Отначало човек расте като зародиш вътре в утробата на „неживото” ниво – просто отменяйки себе си.

След това като малко дете заедно с възрастен – това е „растителното” ниво. След това вече съществува като възрастен индивид – това е „животинското” ниво.

Всички тези нива се осъществяват със силите на природата – т.е. ние не трябва да прилагаме усилия, за да се развиваме – Природата сама вътре в нас събужда сили и желание за растеж, отправя вместо нас молба за развитие, МА”Н – тя се събужда в нас сама по себе си.

Творецът (природата) действа в две направления – отвътре на зародиша, който се стреми към развитие и отменя себе си относно материята, и от страна на майчиния организъм, който се грижи за зародиша и не го възприема като чуждо тяло.

Тях ги поддържа животинска привързаност, любов един към друг – и от страна на големият към малкия, и от страна на малкият към големия.

На „животинско” ниво, в по-късна възраст, ние също трябва да отменим себе си по отношение един към друг, за да се учим от другите. Но всичко това се управлява от природните инстинкти.

Когато става дума за развитието на душата, което стои по-високо от неживото, растителното и животинското ниво – на нивото Човек/ Адам (Адам, доме означава „подобен на Твореца”) – трябва сами да отправим МА”Н, молба за изправяне. Т.е. необходимо е желание, изхождащо от самия човек.

Началото на това предварително желание получаваме като част от Твореца свише – това е „точката в сърцето”, която ни се дава свише, заедно с всички останали средства: книги, учител, група.

А ние трябва правилно да използваме тези средства, за да достигнем изискването за подобие с Твореца. (Силата Р1 идва от Твореца, а Р2 трябва да излезе от теб).

Аз имам желание да се развивам, но нямам сили, нито разбиране: към какво и как. От мен всичко е скрито… Но затова пък ми е дадена групата, обкръжението. И ето защо общата душа се е разбила.

Присъедини всички към своята точка в сърцето и ще получиш сила, достатъчна за действия. Зад твоята точка в сърцето стои групата и, ако ти получаваш помощ от нея, ще съумееш да отправиш МА”Н към Твореца (който на практика също се намира вътре в групата…)

И тогава ще получиш отговор от Твореца, МА”Д, сила за развитие, светлина, възвръщаща към източника.

И няма значение къде работиш по цял ден – важното е къде са мислите ти – там си и ти самият. А мислите си можеш да определиш с помощта на обкръжението.

И така дайте да се договорим, че прилагаме всички сили, за да не може нито един от нас нито за миг да забрави, че ние трябва да бъдем свързани, и така взаимно да се пробудим един друг!

Хайде да поискаме това и всички заедно, с всички наши другари по целия свят, да се присъединим към това желание на висшата сила, Твореца! Нека ни помогне да мислим само за обединението, само за поръчителството!

Ако ти не се събудиш, другите също няма да се събудят! А ако другите не се събудят, утре аз също ще спя на урока! Няма изход, ние сме длъжни да обезпечим предварителното желание, получавайки го от групата – и с него да се обърнем към Твореца.

Всичко, което прави природата в зародиша, в детето, във всичко живо на този свят, тласкайки ги към развитие – ние трябва да направим това сами и сами да предизвикаме собственото си развитие.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→