Въпрос: Не разбирам, как мога да се насладя от отдаването и какво мога да дам, след като аз самият нямам нищо?

Отговор: Не става дума за материалното отдаване – за неживото, растителното и животинското стъпало на желанието (макар че, това също е важно, ако се проявява правилно). Но преди всичко, за да се отдава, е необходимо да се поправят желанието и намерението, за да могат да бъдат насочени към тази форма.

Отдаване не означава да започнат сега да те затрупват с разни ненужни за теб блага. За да отдавам, аз трябва преди всичко да развия себе си до такова ниво, че да започна да чувствам твоето желание като свое.

Редом с мен съществува и твоето желание и аз трябва да го присъединя към себе си, сякаш е мое собствено. И тогава започвам да напълвам твоето желание като свое, и то се превръща в мое. Именно това се нарича наука кабала (което означава „мъдростта на получаването”). Вижте каква тънка хитрост има тук!

Само в началото ми се е струвало, че това е чуждо желание. Преминал съм през тази „психологическа бариера” (махсом), присъединил съм това желание към себе си, както е за майката малкото дете, в което е целия неин живот, и която е готова да му отдава безкрайно, мислейки само за него.

Точно по този начин съм се присъединил към теб – твоите желания са ми станали по-скъпи от моите собствени и аз работя само за теб!. Това значи, че се отнасям към теб с пълно отдаване. И тъй като твоето желание е станало мое – аз се наслаждавам в него! Именно аз се наслаждавам от това, че го напълвам.

И така, постепенно присъединявам обратно към себе си всички души. Защото някога, те са били част от моето „Аз”. Но неочаквано са отрязали всички тези части от мен, поставили са ми някакъв „чип” в мозъка, който ме принуждава да ги ненавиждам – частите на моята собствена душа! И аз започвам да ги пренебрегвам и да не ги обичам.

Сега трябва да се издигна над тази заблуда и да преодолея психологическото отхвърляне. И в момента, в който започна да се отнасям към тях като към истинска, интегрална част от себе си, която е неразривно свързана с мен, аз ще започна да им отдавам – и да се наслаждавам!

Извършил съм тази работа, поправил съм се и сега получавам удоволствие. Нищо повече не се изисква от нас, освен преодоляването на психологическата бариера и отхвърлянето, за да може на мястото на ненавистта, да дойде любовта. И тогава, ще се наслаждаваме!

И ти ще почувстваш, че именно тези, чуждите за теб сега части, са най-основните – в тях е коренът на твоята душа. Именно в тях ти разкриваш Твореца. А онази част на неживото, растителното и животинско ниво, която преди си смятал, че си ти и твоя свят – тя изобщо не се отнася към теб.

Защото, това са нисши за теб нива – кой го интересува дали живеят или са умрели. И те действително умират – а ти оставаш да живееш със своята душа!

Затова, хубаво е преди да напуснеш този свят, да постигнеш макар и най-първото стъпало на душата. Тогава без съжаление ще се сбогуваш с тялото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30052]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Адам – общата душа, създадена от светлината, от Твореца, като вътрешна част във външната част – духовния свят.

Първоначалното състояние на душите – Г“Е, разкриването на АХА“П, егоистичните желания, е довело до прегрешение – получаване за себе си.

В резултат е станало разбиване, и във всеки от хората има негова част, която трябва да се съедини с всички останали части в стремеж към „възлюби ближния както себе си“ – в група, в общо свойство за отдаване.

Адам – така се е наричал първияе от хората, който преди 5770 години е постигнал Твореца (от него е започнал летоброенето  еврейският календар), общото свойство отдаване.

След него останалите хора трябва за 6000 години да постигнат Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

[22944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Вярвам ви, когато казвате, че всички проблеми са следствие от моето грешно възприемане. Но какво да правя, ако засега това за мен е  само философия, а самите проблеми – реалността?

Отговор: Ако ти се включиш в група и успееш да получиш от тях усещане за увереност, поръчителство – ти би се почувствал като в ръцете на своята майка. За какво би могъл да се притесняваш, ако знаеше, че те обкръжават 600.000 души, които се грижат за теб?

Нищо лошо не може да се случи с теб, тъй като вътре в тях се намира Шхина, Творецът. Затова да се притесняваш може само за едно – как да се научиш да се отнасяш към другите, както към самия себе си, и да видиш, че това действително си ти самия.

Трябва да престанем  да вярваме на очите си и егоистичните си сетива, че извън нас – това са чужди хора.

Това би освободило човек от всички проблеми! И постепенно, чрез този подход, на теб ще ти се открие правилното възприемане на реалността, и ти ще започнеш да виждаш светът прозрачен, а зад всеки предмет – действащите зад него сили.

Ти изведнъж ще видиш как всичко се съединява в едно и ще се поразиш, колко сляп си бил по-рано! Колко криви са били очилата ти! Защото всичко зависи от твоето зрение и възприемане.

Нищо не се променя, аз само малко коригирам погледа си, съчетавам оста на зрението и изведнъж се появява съвсем друга картина.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29656]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика човек, притежаващ желанието „Исраел“, напълва другите?

Отговор: Всичко се осъществява вътре в желанието. Според степента на поправяне на човека, той започва да усеща желанията на другите хора, да присъединява към себе си цялото желание на общата душа – и тогава го напълва. Разбира се, той не ходи между хората и не пита, кого с какво да напълни.

Същото е, като да влезе в група – това значи, да почувства желанието на групата, във връзката между нас, която се намира там вътре, дори ако ние не го чувстваме. Но аз искам да участвам в това свързване осъзнато, с пълно усещане, открито!

Виждам, че ние сме разделени, но кабалистите пишат, че между нас има връзка – и аз искам явно да я открия, да се включа в нея с цялото си сърце и ум!

И когато се включа в група, започвам да работя по този начин и тогава ми се разкрива този слой – забелязвам, че така работи целият свят! Изведнъж виждам, че всички хора  са работници на Твореца и аз се намирам в Шхина. Но единственото, което трябва да направя, е да им помогна те самите също да го осъзнат. Тъй като Творецът иска, това да се разкрие на всички!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам някаква заплаха, когато четем тези текстове. Нищо не разбирам от тях. Как мога правилно да работя с тези усещания?

Отговор: Възможно е – това е добро усещане. Ние съществуваме в реалност, която се разгръща  напълно в мен.

Сега говоря с тебе – с част от своята душа, с други хора от всички краища на света – но всички те се намират в мен. А освен мен, разделена на множество части, е само висша сила.

Трябва да вкарам в порядък всички свои желания, за да ги съединя помежду им и да ги включа в себе си всички, които сега ми се струват чужди, да ги обикна както себе си. Длъжен съм да съединя цялата реалност в едно цяло. Тогава разкривам, че всичко това е мое и има само една светлина, напълваща едно желание.

А до тогава разбира се аз се обърквам и пребивавам в много непонятни състояния. Но това не ме заплашва. Трябва правилно да възприемам реалността – да започна да я усещам, че всичко това се случва вътре в мен и всичко това съм аз и само поради своята вътрешна раздвоеност аз погрешно разбирам своите собствени части като намиращи се извън мен.

За пример – правиха ми операция под местна наркоза. Нищо не чувствах и само в огледалото виждах какво правят лекарите: вкарват иглата, режат – сякаш част, която не принадлежи на мен. Не я усещам като своя, защото са ми дали наркоза. Но доколкото аз все пак съм знаел, че това е моя част и аз не я чувствам само защото съм под местна наркоза, беше ми интересно да наблюдавам какво става с нея.

В същност се намираме именно в такава реалност. Но веднага щом тази „наркоза“ премине, облаците се разсеят, и ти започваш да се впечатляваш и усещаш реалността като своя собствена – всичко изглежда по друг начин! Тогава виждаш, че имаш работа само с Твореца – Добър и Творящ добро.

Излиза, че да усетиш Добрия и Творящия добро вместо заплаха, ще усетиш вечността, съвършенството и хармонията вместо твоето истинско състояние – всичко това зависи само от това, доколко ти ще присъединиш към себе си всички тези желания, които сега ти се струват чужди.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 13.12.2010

[29630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим решимот в духовната работа? Може ли да ги регистрираме и разберем?

Отговор: Аз не чувам как те се превключват, но чувствам как се променям отново и отново.

Тези промени са резултат от решимот, които се пробуждат в определена последователност, която се е изградила при спускането на моята душа по всички стъпала от Безкрайността до този свят.Сега се издигам назад по същите тези стъпала – но само при условие, че светлината ме достига и решимот се променят.

Всъщност, всички се изкачват по тази стълба, но по различен начин – по пътя на страданието или по пътя на Тора. Светлината се излива върху всички, но всеки я използва според собствените си сили. В тази интегрална, единна система вички взаимно си влияем и затова личните поправяния на пътя се преплитат с груповите и всеобщите.

Ако можехме да обгърнем с поглед цялата система и да разгледаме всички етапи на развитието й, щяхме да видим връзката между събитията в нашия свят, бихме разбрали как вкупом те предвижват една или друга част към поправянето, отново по пътя на страданието или пътя на Тора.

А още бихме видяли и как, работейки помежду си, вътрешно, все повече пробуждаме света и по този начин  помагаме на всички да правят правилните стъпки, напредвайки към целта не по дълъг и мъчителен път, а бързо и леко.

От урока от книгата „Зоар“. Предговор, 12.12.2010

[29521]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Именно най-низките, външните души, „грешниците” – притежават най-силните желания. Когато те се събудят и се устремят към доброто, цялата пирамида ще се преобърне надолу с главата.

Те могат да изпълняват някакви прости действия в помощ, но това вече няма да бъдат механични действия, ако са извършени самоотвержено, от цялата душа. Нека той не разбира какво е нужно да прави, но е готов да се прилепи към теб. В момента, в който той се прилепи към теб, той започва да получава всичко, което има в теб и расте! Изведнъж вътре в неговото малко желание ще се разкрият такива огромни духовни желания – ще се разкрие душата.

В духовния свят, всяка малка клетка, присъединявайки се към тялото, получава всичко, което има в него, и придобива всички негови желания, знаейки за всичко, което става там.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29538]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Желанията на всички души съставят едно общо устройство, но то е нееднородно, а се дели на много нива и всевъзможни форми: съгласно 10 сфирот, 3 линии и 12 парцуфа.

Всички желания в крайна сметка достигат подобие с Твореца, но всяко – в съответствие на своя източник, т.е. «авиют», величина на желанието.

Но величината на желанието се определя не количествено, а качествено. Както в 4 стадия на пряката светлина, следващия стадий се отличава не по това, че е 10 пъти повече, а по това, че едната желае да получи, а другата – да отдава, третата – да получи заради отдаването, а четвъртата – да получи заради себе си, а след това да се поправи.

Т.е. степента на желание, неговият «авиют» се определя не от количеството на желанието, а от неговата способност да чувства повече и да разбира, постигайки своето състояние по отношение на светлината. Колкото по-противоположно на светлината се чувства желанието, толкова по-голям е неговият авиют. Тази оценка е чисто качествена.

А колкото желанието усеща по-голяма разлика от светлината, толкова по-бързо то се пробужда, за да я отстрани. То не е в състояние да изтърпи този разрив. Затова степента на поправяне съответства на степента на изкривеност, усещането на своята откъснатост от светлината, «грубостта» (авиюта) на желанието.

И колкото по-тежка е отделеността, толкова по-значителни са усещанията на приближаване, връзка с висшия. Както е казано: «Този, който е по-голям от другарите си – той притежава и по-голям егоизъм.»

В процеса на поправяне преминаваме през различни стадии и част от тях зависят от авиюта на желанието, а част – не зависи. Развиват се ту едни части, ту други – подобно на зародиша, в който в различните етапи расте ту мозъка, ту крайниците, ту вътрешните органи.

Цялото мироздание се развива, като един голям зародиш, а след това преминава през «кърмене» и навлиза в развитие като възрастен. И човечеството вътре в мирозданието също се развива по тези етапи.

Съгласно желанието, действащо в нас в дадения момент, всички души се делят на Исраел (яшер-кел, «направо към Твореца») – тези, в които се е събудило желанието (решимо, информационен ген) към поправяне, и «народите на света» – тези, в които такова решимо не се е проявило.

Естествено, че то ще се пробуди в тях, но за сега го няма. Делението е относително и всеки момент може да се измени.

Вътрешната част, най-важната, и Израел – душите, пробудили се за поправяне, се наричат вътрешна част на света, тъй като чрез тях светлината се облича във всички останали желания.

По закона на обратното съответствие на светлината и желанието – светлината влиза в система чрез най-слабите желания, Г“Е на висшия. И вече от него се разпространява към нисшия, а от него – към още по-нисшия, така постепенно, напълвайки всички желания по нивата: «ибур-еника-мохин» (зародиш-кърмене-зрялост).

От урока по статията „Прислужницата, онаследява своята господарка», 12.12.2010

[29563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→