Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако човек се чувства ”в бялата светлина на деня” и му се струва, че всичко в работата му е прекрасно, сякаш всичко разбира, усеща как напредва в сърцето и разума си, сякаш се развива в нашия свят – това не се нарича духовно развитие. Това развитие е в същата плоскост на нашия свят. Той може да изучи всички статии и теории наизуст, но това не означава духовен напредък.

Напредъкът става тъкмо в такива състояния, когато човек се чувства объркан, откъснат, усеща страх от случващото се в този свят, в тази земна плоскост, в която засега съществува. Това всеки път се случва на стъпалото, където се намира в дадения момент. Както е написано в Псалмите на цар Давид: ”Скрил си Ти лицето си и аз се изплаших”. Такова състояние се нарича тъмнина.

Но тъкмо в тъмнината човек може да се самопровери дали е способен в тази тъмнина да запази връзката си с Твореца. Той не моли тъмнината да се разсее и да се разведели, да стане спокойно, уверено, разбираемо. А се радва, че сега в тази тъмнина изпитва остра нужда да се прилепи към Твореца. Радва се и благодари за тази тъмнина и иска да остане в нея.

Тъй като е уверен, че сега, над тази тъмнина, ако успее да помоли за връзка с Твореца, то това ще е форма на отдаване, защото не носи никаква изгода за неговото желание за наслаждение.

Такива състояния ни приготвя Творецът. Често, след 10-20 години изведнъж се разкрива някакво следствие, ставащо преграда на нашия път, приготвено от Твореца от преди десетки години. Тъй като всичко протича съгласно дългата програма на творението. А онези пречки, чиято причина не ни е ясна, произлизат от информационните ни гени (решимот), от предходни кръгообороти.

Истинското преодоляване е в това, да имаш мъжеството да се обърнеш с молитва, съгласието да останеш в тъмнината, за да може вътре в нея да се задържиш в сливане с Твореца. Вътре в черната тъмнина ние заявяваме, че ”няма никой освен Твореца” и не молим да бъде премахнато скриването, а искаме да се издигнем над него, с вяра над знанието, да ни даде сили да продължим така, сякаш се намираме в светлината на деня.

В мига, когато наистина достигаме до това желание, ние излизаме на светло. Това ни желание трябва да бъде окончателно и безвъзвратно, за да бъде нашата молба наистина за тъмнината, а не за светлината: само за сливане, само заради възможността да доставим радост на Твореца в тъмнината, усещайки своя егоизъм, за да стане тази тъмнина светлина за нашето желание да отдаваме. И тогава се съмва… Това трябва добре да се усвои, тъй като такава е методиката за напредване.

От подготовка към урока, 04.04.2013

[104254]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Тази вечер ще проведем особен урок, ознаменуващ празника Пасха, Изходът от егоизма. Как да подходим към него с максимална молба, която да ни послужи за преминаване на махсом.

Отговор: Това се случва неочаквано. Никой не знае кога ще се случи, никой не може да предрече това. Но Баал а-Сулам пише, че периодът Пасха е особено важен – в нашия свят това е особено време, отнасящо се към обкръжаващите ни светлини.

Изобщо, може да се случи по всяко време, в неопределен ден, но в същото време, трябва да направим максималното възможно съобразно с връзката между материалните клони и духовния корен. Имаме всички шансове, нужни са ни повече съвместни усилия, а също така и малко наглост:

– Това ни се зачита!
– Защо?
– Защото!

Това е необходимо. За това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Нека да знам, че не съм заслужил, и въпреки това да искам, да настоявам, тази наглост е полезна. Защото тя свидетелства: излизайки извън пределите на своето его, аз вярвам, че съм зависим от Твореца и тъкмо от Него изисквам желаното. Тук се крие не само емоционална искра, а насочен вик, настоятелна, упорита, претенция към Него: ”Направи това!”. Така в мен се пробуждат новите съсъди-желания, допълнителна потребност.

Въпрос: Как се изгражда такова изискване през деня?

Отговор: Трябва да се фокусирате на това противостоене, което се формира при изхода от ”Египет”, на обединението и подема над нашия егоизъм, частния и общия. Като цяло, ни трябва искане, премесено с известно количество наглост. Основното е единството. И повече на нищо друго да не се разпиляваме.

Въпрос: Как да бъда нагъл при тази молба и в същото време да се моля за всички, заедно с всички?

Отговор: Казано е, че от Египет излизаме в нощната тъмнина. Това не означава, че трябва да се чака докато се стъмни навън и да гасим светлините в къщи. Не, това е тъмнината на егоизма, която усещаме вътре, когато нищо друго не може да ни спаси и няма проход за бягство.

А трябва да бягаме към центъра на групата, към любовта на другарите, към любовта на ближния. Ето, върху това трябва да се съсредоточим, да искаме само това да е важно. Светлината проявява съсъдите и ги поправя. Всичко идва от нея, освен молбата за помощ.

От урока по статия на Рабаш, 31.03.2013

[103943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статия на Баал а-Сулам („Плодове на Мъдростта“): Когато се размножили 70–те души от коляното на Яков до 600 000 души, всичко се върнало към източника, и било необходимо да се събере цялото стадо, за да се отмести камъка, закриващ кладенеца. А ако не достига силата макар и на един, то отслабва цялата обща сила.

Това означава, че всяка част е необходима на цялото, а всеки, който е бил включен в общото, но го е напуснал, не излиза просто сам по себе си, а нанася голям ущърб на цялото. И в това е смисълът на общата молитва: забранено е на човек да се откъсва, да се отделя от останалите и да моли за себе си, дори и за да достави сам удоволствие на Твореца, вместо да се моли за всички заедно.

Тъй като отделящият се от обществото и молещият се за себе си не само не гради, а обратно, разрушава душата си, обличайки се с бронята на гордостта. Човек трябва да отдаде всичките си сили в полза на общото във всичките си молитви към Твореца и работата. Тъй като такава е природата на общата светлина, напълваща всяка част при условие, че тя отменя своето лично съществуване и не усеща себе си.

Трябва да помним, че всички мисли, които ни идват, са ”помощ от противостоящото”, предоставящо ни възможност да се укрепим и развием за негова сметка. Трябва да се издигаме над всяка пречка и още по-силно да се присъединяваме към усещането за общо семейство: ”като един човек с едно сърце”.

Тези мисли не трябва да ни напускат, това усещане, че ние всички принадлежим към едно семейство. А общото усещане за едно семейство всъщност е усещането на Твореца, който се възцарява помежду ни, вътре в нас при условие, че постоянно се стремим да усещаме своето единство, без да обръщаме внимание на пречките.

В това се състои работата ни. Трябва да си напомняме един на друг за нея, а още по-добре ще е, ако се стараем това да става мислено. Сами да задържаме тази мисъл и да се стараем мислено да въздействаме на всичките си другари и на целия свят, акцентирайки на вътрешните действия. Това е задачата ни за текущия период, която трябва упорито да изпълняваме, докато не постигнем успех.

В това се състои смисълът на израза: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло” – стремящите се към разкриване на Твореца (яшар – ел) и връзката между тях, използвайки всички съвети на кабалистите за достигане на съединение, в което Творецът ще се прояви.

Затова, дори най-светлата молитва, с най-добрите намерения, но не за обществото и не за благото на всички, като едно цяло, а от човек, отделящ се от останалите, не само че не помага, а и вреди! Трябва да разглеждаме обособяването и отделянето, а още повече намерението, като най-недопустимото поведение, най-голямата пречка и да се постараем да я изкореним заедно с корените и.

От подготовката към урока, 17.03.2013

[103028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Плодовете на мъдростта“: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на „културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам (№57): В този миг, в който се препълни чашата на положените от теб усилия, идва време за молитва. А до този момент вярвай в казаното от мъдреците, че е невъзможно да получиш духовно разкритие без да положиш усилия.

Когато стигнеш до техния предел, твоята молитва ще е пълна, Творецът ще и отговори със цялата своя щедрост, точно както обещават мъдреците: „Вярвай, че си положил усилия – и си намерил!”. Защото дотогава ти не си способен на такава молитва, която да бъде чута от Твореца.

Целият този свят, всички висши светове, всичките им степени, спускащи се отгоре надолу, цялата наша работа в този свят е предназначена за това, да достигнем искания лост, молитва, зов към светлината, към Твореца, за да извърши Той нашето поправяне. А наше задължение е само да разкрием в себе си потребност за това поправяне, и в нея да няма никаква облага за нас.

Потребността от поправяне включва в себе си няколко компонента. На първо място, е необходимо да се разбере в какво именно се състои неизправността и какъв вид поправяне и е нужно. След това трябва да осъзная, че сам не съм способен да извърша това поправяне и че само Творецът е този, който може да направи това. И Той ще го стори само в случай, че аз действително чувствам, че точно това не ми достига и поискам от Твореца помощ.

Излиза, че този лост включва в себе си множество съставни. Само за сметка на особена работа и нашите упорити старания да я изпълним съгласно съветите на кабалистите, за сметка на такива дълги, тежки и изморителни усилия, ние достигаме това фундаментално разбиране, лежащо в основата на всичко, което се нарича „молитва” – първият зов и първият контакт с Твореца.

Всичко е устроено така, че не ни е необходимо да правим нищо, освен да подготвим себе си за тази молитва. Във всички действа висшата светлина, а ние, творенията, сме способни само да разкриваме в себе си потребност от поправяне. Затова човекът, учението, групата, всичките ни действия, целият свят, всичко съществуващо около нас – тези съставни са необходими, за да изработим правилен зов към Твореца от страна на творението, на който светлината трябва да отговори.

Ясно е, че „кравата иска да храни телето даже повече, отколкото самото теле желае да суче”. Не по-малко, съгласно порядъка на степените, това желание свише не може да започне да действа без предварително желание отдолу. Затова ние сами активизираме висшата светлина и привличаме към себе си това въздействие, и няма на кого да се жалваме. Не бива да твърдиш, че и сега викаш и се молиш. Това е пълно неразбиране, ако предполагаш, че си способен да се молиш преди да се е родила молитвата, изградена в резултат от твоите усилия.

Необходимо е да се разберат множество неща, за да придобиеш желание, способно да пробуди светлината.

Та това не е молитва, прочетена просто по молитвеник, в който е указано къде е необходимо да плачеш, а къде – да се радваш. Необходимо ни е да достигнем до молитвата, излизаща от самите дълбини на сърцето. Точно работата в сърцето се нарича молитва.

Затова нищо няма да помогне, освен положените усилия съгласно съветите на нашите учители. По този път ние изграждаме в себе си правилна потребност за сметка на обкръжаващата светлина. С всяко свое действие ние пробуждаме малки проблясъци, които постепенно изграждат нашето желание и го довеждат до такова състояние, в което то е пригодно за поправяне.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.02.2013

[100308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В какъв съсъд човек разкрива духовния свят?

Отговор: В отразената светлина – с други думи, в отдаването. Когато се грижи за ближния повече, отколкото за себе си, когато ближния за него е по-важен от самия него.

Въпрос: Какво трябва да отмени човек, за да придобие този духовен съсъд?

Отговор: Мислите за себе си.

Как аз, като съм напълно егоцентричен, ще премина към такова състояние, в което напълно ще превключа на „за благото на другите“? От къде да взема такова желание, да намеря такива сили, как да приложа усилия?

Тук ще ми помогне светлината, възвръщаща към източника. Тъкмо това се нарича ”чудото на изхода от Египет”: Аз извеждам чувството и разума из под властта на своето желание, от грижите за себе си и ги внасям в ближния. Разбира се, не мога да осъществя това сам. Затворникът не може сам да се освободи от тъмницата, не може да се издърпаш сам за косите от блатото. Тъй като желанието и грижата за себе си – това е всичко, което имам.

Но идва светлината, извлича тази грижа от желанието и я влага в някой друг. И тогава започвам да се грижа за него така, както майката се грижи за детето си. И с нея става същото, само че на егоистично ниво: тя сякаш е хипнотизирана от грижата за него, през цялото време е обхваната от него. Ако не знаехме що за грижа е това, бихме си помислили, че се е побъркала.

Това също е работа на светлината, само че тя не изисква от материята да се обърне с молба за любов към младенеца. На нея това и се дава просто отгоре. А ето, на нас – не. Пред човека слагат избора: ”Искаш да си останеш на животинското стъпало?” – моля, остани. ”А ако искаш да се издигнеш на духовното стъпало, тогава сам трябва да задействаш Силата на светлината”.

Постоянно трябва да се усъвършенстваш, да обогатяваш ума си – с една дума, да придобиеш разума на Твореца, за да Го привеждаш в действие. Цялата разлика между двете стъпала е в твоята инициатива. Тъкмо за това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 06.02.2013 

[99703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: „Но ти я обичаш“,  ти се възмущаваш: „Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!“ Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах „Учението за десетте сфирот“,  за такива „технически подробности“, като  „крума де-авира“, „моха де-арвира“, „юг-гимел тикуней дикна“ и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: „Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: „Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→