Конгрес в Москва. Урок  №1

Всички проблеми се коренят в намерението на нашите действия. Човешките действия се делят на физически и морални стремежи, вътрешни желания, които могат по някакъв начин да се проявят външно в неговите действия. Ние живеем в свят, който се състои от два компонента: вътрешните ни мотиви и външните действия. Най-важен е вътрешният мотив, на който обикновено не предаваме особено значение.

Напълно очевидно е, че светът около нас е директно насочен към някаква цел и това, как напредваме към нея съвършено не зависи от нас. Виждаме доколко нашите планове и всевъзможни проекти не са нужни на никого – ние не можем да ги въплътим в живота. Те някъде изчезват и вместо тях се случват съвсем други събития, тъй като ние не контролираме нищо. Извършвали сме всевъзможни революции, все нещо строим, към нещо се стремим, а накрая всичко се получава по съвсем друг начин и не можем да разберем какво се случва с нас.

Науката кабала разказва за това, че светът се намира под властта на своите неизменни закони, които трябва да знаем и не просто да ги изпълняваме, а правилно да ги ползваме, за да достигнем до най-доброто за нас състояние, в сферата на което е възможно да изпълняваме тези закони.

Светът при всички случаи ще достигне до своята цел. Човекът, желаейки това или не, ще достигне до такова състояние, което отрано е запланирано от природата и към което тя ни води вече милиарди години.

Съгласно науката кабала са възможни два пътя за достигане до това окончателно добро състояние.

Единият от пътищата е – под въздействие на силата на природата. Този път е доста неприятен, лош, тласкащ ни напред чрез страдания, т.е. под въздействието на нашия егоизъм, на нашето инстинктивно, природно автоматично желание да се намираме в най-комфортното състояние, когато във всеки момент, подсъзнателно или съзнателно, го избираме за себе си.

Развивайки ни чрез страдания, природата ни показва във всяко едно състояние неговата вреда, порочност, уязвимост, и тогава, изхождайки от това състояние, сме принудени да искаме нещо друго. Но истината е, че природата постоянно ни води така, че да изберем следващото състояние съгласно нейните цели и в крайна сметка да напреднем.

По такъв начин, така или иначе напредваме по метода на пробата и грешката, защото не знаем следващото си състояние, не разбираме какво трябва да бъде то, в сравнение с  предшествуващото го. Ние избягваме от предишното състояние, не се насочваме към следващото, и неосъзнато напредваме: най-важното е да се затворим, да избягаме от страданията, така както всяко животно инстинктивно бяга от опасност.

Такова движение напред все пак ще ни доведе до целта, но по-много дълъг и тежък път.

В крайна сметка, предлага ни се да осъзнаем, в какво се заключва цялата верига от тези състояние, през които преминаваме в течение на хилядолетия.

При това ни се разкрива една много интригуваща истина: необходимост от изменение на намерението във всичките ни действия. С други думи, нашите действия могат да останат каквито са, но най-важното е да работим над изменение на своите намерения, а това практически означава изменение на себе си.

Най-трудното за човек е да измени себе си: какво искам от своите действия, от живота си, от всяко свое състояние.

Намерението, в което сега съзнателно и несъзнателно съществувам, е или намерение за себе си – всичко само заради собствена полза, или намерение заради другите. В такъв случай съм длъжен по някакъв начин да се променя! Как мога да се издигна над своята природа, да изменя себе си, своето намерение?

Кабалистите казват, че това е най-важното за човек. Не трябва нищо друго да се прави. Ние се опитваме да изменим своя живот, своето общество, а кабала разказва, че всичко се променя само с изменение на намерението. Ако променим намерението си, тогава ще изменим абсолютно всичко. Ако можем да го управляваме, то ще управляваме цялата Вселена, целият свят!

Затова, ако днес всички намерение в моите действия са само заради себе си, тогава трябва да ги променя, така че всички те, във всяко едно действие, да бъдат само заради другите.

Възможно ли е това? По принцип, не. Ако се вгледаме в обкръжаващата ни действителност ще видим, че всички действия са само егоистични. Тоест ние и обкръжаващата ни природа, човешкото общество, всички неживи, растителни, животински и човешки обекти действат само заради себе си, самоцелно, и по никакъв начин не могат да се изменят.

Но ако продължим така да действаме, то ще изпаднем в още по-големи страдания. И сега това нагледно се проявява в нашия свят във всички ускоряващи се процеси: настигат ни различни беди, които стават все по-застрашителни.

От друга страна, във всяко поколение съществува определено количество хора (в нашето поколение те са много), които започват да осъзнават, че трябва да достигнат нещо друго: да преминат на друго ниво на съществуване, на друго ниво на намерение, да разберат смисъла на случващото се и да се повдигнат от ниво на управляеми на ниво управляващи.

Такова подсъзнателно желание, тласкащо ни напред, живее във всеки от нас. В едни то се проявява повече, в други по-малко, в трети временно или в някакъв особен вид. Виждаме по какъв начин идват при нас хората, как ни намират, защото съществуваме в полето на нашето ново намерение и те се привличат към него, вливат се в нашата група. Много от тях после изчезват, връщат се обратно. Много не разбират за какво са дошли – вероятно им е по-добре да не го споделят на нашите уроци и семинари по кабала. Затова трябва да се издигаме и поправяме още и в това.

Но като цяло в нашето време вече съществуват множество хора, които се устремяват към изменение на своето намерение, за да имат и двете намерения: заради себе си и заради другите, да започнат да управляват своето състояние и състоянието на заобикалящия ги свят.

Така, въпреки нашата изначална природа – абсолютен егоизъм, намерение заради себе си, можем да поправим тази природа. Поради това са му дадени на човек разум и власт.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как, в продължение на деня, при цялата сложност на съвременния живот, при всичките проблеми и чуждото обкръжение да съхраним намерението, получено на урока, за да ни съпровожда през целия ден?

Отговор: Човек се намира под влияние на обкръжението и не може да се измъкне от него. Естествената обкръжаваща среда, цялото огромно човешко общество оказват влияние върху нас. Но, ако около него изградим свое собствено, неголямо, но много силно обкръжение, група, то ще можем да противостоим на външното влияние. Мощността на влиянието на групата ще бъде по-голяма, от мощността на света.

Докато се намирам сред приятелите, те силно ще ми въздействат. И, щом изляза в открития свят, то той започва да ми влияе.  А честно казано, на нас ни въздейства не групата и не светът, а светлината. Ние винаги се намираме под въздействието на светлината. Всички действия, които извършваме по отношение на групата, на поръчителството, на съединението, на единството са, за да осъзнаем потребността от светлината, от помощта на висшата сила, от отчаянието, за да закрещим „Спаси!“

Затова, човекът забравя, чувства себе си изпаднал, губещ се. Изведнъж, в края на деня ще се опомниш, че за целия ден, нито веднъж, не си споменал за духовното. И ще се ужасиш, че са изминали вече няколко години, безрезултатно и така може да отмине целият живот. Засега, това са егоистични сметки, но какво да се прави. Трябва да се види, доколко това те води до молитвата.

И дори, ако не си дадеш сметка, сърцето преживява. Молитвата е работата в сърцето. Ако сърцето чувства желание, то това вече е молитва. Но, все пак, молитвата трябва да бъде по-насочена, концентрирана, заедно с цялата група и тогава тя ще донесе измененията.

Да не се забравя за намерението е възможно, само при условие, че те удържа висшата светлина. Това е като парчето желязо и магнита. Ако магнитът удържа желязната пластина във въздуха – тя се държи. Веднага щом магнитът я пусне, тя пада. Няма друга възможност. Ние сме желанието за наслаждаване, върху което въздейства висшата сила. И по степента на въздействието, ние се издигаме или се спускаме.

Всичките средства, които имаме: групата, човечеството, разбитата душa са нужни, за да разкрием зависимостта си от този магнит, от светлината. Постарай се да направиш всичко, което е по силите ти, но в крайна сметка, главното е да расте в теб зависимостта от светлината, от Твореца, заедно с всичките средства: групата, другарите, обучението. В края на краищата, всичко се фокусира в едно цяло: „Исраел, Тора и Творец!“

От урок по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Молитвата, трябва да бъде насочена направо към целта, а не да се съпровожда от специални условия, при които мога повече да преодолявам, да стана по-силен, по-съсредоточен. Ако започвам така да се пазаря, означава, че помислите ми вече, по отношение на целта, не са чисти, защото поставям някакви условия. Всъщност, ми трябва само едно: да отменя самия себе си, да достигна степента на зародиш, когато повече го няма  старото ми ”аз”.

Превръщам се в капка семе, подобна на онази, от която някога съм се развил. Искам да достигна такова състояние, че от мен да не остане нищо освен този духовен ген, спуснат от висшето стъпало. Само от него искам да се развивам – от точката в сърцето, от корена на моята душа, който вече ще бъде не, егоистичен, какъвто е сега, а неразбит.

Днес, дори точката в сърцето ми е разбита, а нали се стремя към Твореца, за да постигна, да спечеля, да разбера, да усетя. Но аз искам моят подход да се преобърне и моята точка в сърцето да придобие обратния характер, работейки само на отдаване. За това се моля аз.

Тоест, аз не се стремя към някаква определена форма: не изисквам   да ми добавят ум, сили, разбиране, чувствителност. Моля, само за едно: за минимално сливане! Благодаря, на висшето за моето сътворяване и за дадения ми устрем и моля, за да може този духовен ген (решимо), тази точка, тази капка да се прилепи за Него и да започне да се развива.

Всички останали молби над това, се отнасят към излишъците и никога няма да бъдат правилни.

От подготовка към урока, 25.11.2013

[121368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Духовното започва от съкращението. Съкращение означава, че човек не моли нищо за себе си. Неговото желание е затворено за собствено наслаждаване, и той се ползва от него само за отдаване. Ако има възможност да отдава, той го използва, а ако няма – няма, сякаш в него работи превключвател, пропускаш само в едната посока.

Подобно на компютъра, където може или ”0”, или ”1”, и нищо повече. Ако няма на кого да отдава – то тогава е 0, а ако има на кого – 1, т.е. аз отварям себе си, получавам желанията на ближния и ги предавам на Твореца. В такава форма работи Малхут, желаеща да се уподоби на Бина. Тя потиска, затваря собственото си желание, за да не го използва за себе си, но благодарение тъкмо на това тя може да усети желанията на другите. Това също се нарича ”да направиш желанието си подобно на Неговото” – само относно творението.

Прониквайки се с желанията на ближния, аз ги предавам на Твореца като молитва, МАН и получавам отговор  на нея на принципа: ”По-големият брат получава за двама” – за себе си и за по-малкия. На мен самия не ми трябва нищо, но аз получавам двойно, тъй като моето желание се е променило и сега включва в себе си желанието на ближния. Така аз напълвам и него, и себе си.

Аз напълвам своето желание за отдаване, а не желанието за наслаждаване. Първо, прекарвам към него светлината, възвръщаща към източника, включвайки го в себе си, т.е. присъединявайки го към себе си като АХА”П на висшия. А когато той е готов да се самоотмени пред мен, то аз му предавам сила, която да му позволи да изгради своя съсъд и да получи собствено напълване.

Излиза, че нашата работа с хората е разделена на много етапи. Преди всичко, ние трябва да работим помежду си, за да придобием желание да отдаваме на хората. И то не трябва да е желание за отдаване за собствено удоволствие, а за истинско отдаване. Аз работя със своето желание за наслаждаване само за да отдавам.

Така ние предаваме на хората пробуждане и те се вдъхновяват от това, че могат да реализират своите егоистични желания. Но за сметка на обединението си с нас и на взаимното включване, те получават сила за поправяне и поправят своите желания. И тогава ние можем да издигнем двойна молитва, МА”Н, и да получим двоен отговор: за нас и за тези, за които сме се помолили, и да напълним нашите общи получаващи желания.

От подготовка към урока, 21.08.2013

[115218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Основното, което не ни достига за успех в работата, е да пренесем вниманието си от външните, материални успехи непосредствено на мястото за работа – на вътрешния, духовен успех, т.е. разкриването на Твореца. Неговото разкритие трябва да стане наша единствена цел, а цялата ни работа по разпространение, обучение, усилията във всяка една секунда – да са средство за нейното осъществяване.

Но не и обратното! Не затова се молим на Твореца да ни даде успех в разпространението, в живота. Така действат всички религии, обръщайки се към Твореца, само за да им помогне в материалната работа, да уреди живота им. Ние, тъкмо обратното, имаме нужда от целия този живот, за да постигнем успех в едно: да разкрием Твореца, да се свържем с Него и да усетим, че с това Му доставяме наслаждение.

За сега не ни достига такова чисто намерение във всичките ни действия. Нека то да бъде изкуствено и да не съответства на нашето настроение, на нашите чувства, но все пак от ”ло лишма се стига към лишма”. И затова проявяваме това желание за сега външно и търсим правилните думи за изразяване на намеренията си.

Независимо от това, че за сега тези намерения не са истински и не излизат отвътре, ние искаме те да излизат отвътре, от самото ни сърце. Действаме като малки деца, повтарящи всички движения на възрастните, без каквото и да е разбиране. Постепенно, това все повече се наслоява в нас, навикът става втора натура, и ние започваме да усещаме смисъла на думите.

Да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, за да стане тя от обкръжаваща вътрешна, за сега може и в неистинско желание. Такава възможност ни дава построяването на духовната стълба, отношението между духовните парцуфим. Всичко е подготвено специално така, че преди още да се намираме в духовния свят, все пак да можем да привлечем неиното въздействие върху нас.

Тогава давайте, когато влагате много усилия във външни действия, преди всичко, да приложим и правилното намерение към тях. Казано е, че ”заповед без намерение е като тяло без душа”. И ако искаме да изпълним ”заповедта”, т.е. заповедта на Твореца да се приближим и да се прилепим към Него, то от всяко наше действие трябва да направим ”жертвоприношение” (курбан), т.е. ”доближаване” (керув).

Между двата „крувим“ (ангелите върху Скинията на Завета) – двете наши сили заедно: лява и дясна, получаване и отдаване, ще ни се разкрие гласът на Твореца. Ще чуем как Той звучи между двата ”крувим” (както е чул това Мойсей). Това е възможно да се направи, ако работим правилно със своите сили: преди всяко действие да се постараем да се концентрираме върху своето намерение за разкриване на Твореца – за да Му доставим радост, като на любим човек.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114473]  

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да разбере, дали действа по собствено пробуждане отдолу или го пробуждат свише?

Отговор: Човек никога не действа по собствено желание. Пробуждане отдолу никога не се случва – откъде може да се вземе това? Но ако човек работи правилно и установява правилно отношение към своя живот, усещайки вътрешно, че всичко е организирано от Твореца, то неговата реакция на това се нарича ”пробуждане отдолу”.

Но защо ”пробуждане отдолу” не се случва? Нима материалът може сам да се пробуди, като той е напълно мъртъв? Той дори не е способен да почувства каквото и да било. Той преминава през дълъг път на развитие: електроните, позитроните се съединяват в атоми, от атомите се изграждат молекулите, молекулите започват да се свързват помежду си и да нарастват. В някакъв момент, вътре в това създание се появява живот, той започва да усеща първоначално себе си, а след това обкръжаващата го среда. Благодарение на тези усещания в него се развива разумът, заражда се някакъв разумен живот.

Всичко това изисква много промени в онзи първоначален елемент на материята, състоящ се от плюсове и минуси. И вече в него, независимо, че не ги забелязваме, се съдържат онези сили, които след това ще се развият в сърцето и разума, в такава форма, която ще е подобна на Твореца.

Пробуждане отдолу не може да има, защото в основата на творението преди всичко присъства светлината като ”съществуващо от съществуващото”. Затова каквото и да се случи, всичко започва от ”съществуващо от съществуващото”. Въпросът е само в това, от къде трябва да се започне отчитането на реакцията на творението, която може да се нарече ”възникнал от нищото”, сякаш от нищото – с една дума, неговата собствена молитва (МА”Н) е пробуждане отдолу?

И ние започваме да отброяваме това пробуждане от някаква първа осъзната реакция на човека на онова, което се случва в него, когато разбира, че всичко това идва от Твореца, че Творецът го е създал в такава форма и е установил всички външни и вътрешни условия. Ако човек иска да отреагира на всичко това, против естеството на своето желание и строи отношението си към Твореца над природата си, то това се нарича пробуждане отдолу. В тази реакция вече присъства някакъв разчет и действие на самия човек. Но всичко това, разбира се, се случва на фона на онова, което Творецът му поднася свише. Същото наблюдаваме и при децата: детето подраства и изведнъж започва да реагира като самостоятелен човек, да проявява характера си. Дотогава то е действало чисто инстинктивно, и изведнъж в него се проявява собствено отношение към случващото се.

Виждаме как в него вече се появява човекът, защото то е започнало да действа самостоятелно. Разбираме, че в нашия свят нямаме никаква самостоятелност и всъщност в детето само се проявява една от формите, заложени в неговото желание да се наслади. Но ако човек изгражда вярата над знанието, тоест отдава въпреки своята природа, то това вече се нарича духовна работа.

Тъй като тази вяра може да бъде изградена единствено с помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника, и съгласно примера, който вижда човек в отношението на Твореца към себе си. Затова първият момент на тази съзидателна работа по изграждането на самия себе си, за да се уподобиш на Твореца и да станеш като Него, се смята за начало на човека и начало на молитвата (МА”Н), пробуждане отдолу.

От подготовка към урока, 31.07.2013

[113551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир“: Всичко е дадено в залог, и мрежата е разпъната над всички живи, лавката е отворена и търговецът дава назаем, и книгата е отворена, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе. А лихварите  обикалят неизменно, всекидневно, и изискват от човека с негово и без негово знание, и имат на какво да се опрат.

Когато ми омръзне процеса, през който преминаваме, аз често си казвам: ”Какво от това, войникът спи – службата си върви. Бързо или бавно, все едно, аз напредвам към целта. Така че, в краен случай ще почакам – какво да се прави, ако силите не стигат…” Тъкмо тук се намира моментът за избор.

Когато имаме сили да работим – ”това не се брои”. Ако горя от желание, ако преобръщам планини, давайки с това пример за целеустременост на всички, ако обичам всички, обединявам се с всички, то работя с горивото, което са ми дали.

И обратно, ако се намирам в ”безсъзнателно” състояние и не ми е до нищо: ”Да става каквото ще става. Каквото за всички, такова и за мен. Светът се върти, и аз с него…”- това също ми е дадено отгоре.

И затова и двата случая ”не се записват на моята сметка”. Съобразяват се единствено с онези, които идват, за да ”вземат назаем”, които прилагат усилия, дори най-нищожните, но самостоятелни. Само тези малки ”възбуждания” се вземат под внимание.

Хората от този тип ”желаят да вземат назаем”. Те се съобразяват с хазяина и когато взимат нещо от лавката, вземат назаем, обещавайки на хазяина да заплатят съответната цена – с помощта на този заем да постигнат крайната цел. За тях е казано: ”Всеки желаещ да вземе назаем, да дойде и да вземе”.

„Обърни се към Мен, и Аз ще платя” – казва Творецът. Но за тази цел трябва да се поддържа връзка с Него – и тогава между нас има договор, съглашение: Той ми дава сили, благодарение на които аз работя на 100%. И само за това моля, желаейки Той да се облече в мен и да извърши нужните действия.

Въпрос: Проблемът със заема е в това, че трябва да се връща…

Отговор: Аз не връщам този заем, а го реализирам на място, „без да се отдалечавам от касата“,  което се зачита като върнато.

Въпрос: И все пак, необходимостта от разплата предизвиква в мен тревога…

Отговор: Това е в случай, че вземам заема от едно място, а го харча на друго. Тук идвам при хазяина и му казвам: ”Аз искам да изградя твоя дом, но затова се нуждая от строителни материали, работници и други средства”. Всъщност това не е заем, тъй като ще изградя дом за Него. Аз моля за това, което не ми достига, за да изпълня неговата ”поръчка”.

Въпрос: А какво ще се случи, ако това не се осъществи?

Отговор: Ще се получи. Защото получавам плана за работа, сили, разум, чувство – накратко казано, всичко необходимо за успех. ”Направи ме такъв, какъвто трябва да бъда – казвам аз. – Чрез мен направи всичко, което трябва”. Ето, това е заемът на Твореца – душа, която се облича в мен и решава всичко.

”Аз искам единствено да чувствам, да съм сигурен, че Ти се обличаш в мен и извършваш цялата работа. Тогава нека остане и нещичко от мен. Аз искам изцяло да съм слят с Теб, но без да загубя своето аз”. С други думи, искам да усещам в себе си собствената добавка и това все пак се нарича ”заем”, а не пряка работа на Твореца.

По такъв начин, обличащият се в мен заем ми позволява сам да разбера по-добре всичко, което не ми достига, за да бъда като Него и да извършвам работа със 100% възвращаемост. Първоначално ми дават да разбера, че съм получил 100 долара, а съм изработил за десет. Но постепенно повишавам своите показатели по стъпалата на стълбата, която води към стопроцентова самореализация в отдаването.

Въпрос: Трябва ли да взема този ”заем”, или мога да мина и без него?

Отговор: Откъде да взема тези сили? Казано е: „подбудите в човешкото сърце са глупави още от юношеството му”. Аз имам само един малък и развален материал – желание, стремящо се към егоистичните наслади на нашия свят, а трябва поетапно да получавам голямо развалено егоистично желание и последователно, постепенно да го реализирам. И моля на ”заем” само едно – Творецът да се облече в мен и да извърши работата. Аз искам да действам точно и съгласно  Неговата воля – по собствено желание. И само така мога да постигна успех.

Въпрос: В какво се състои моето усилие?

Отговор: Да се съглася с това. Аз трябва да се съглася и тогава да помоля – което не е толкова просто.

От урока по статията ”Мир”, 07.06.2013

[109354]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→