Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Правилното намерение е най-важното нещо, от което се нуждаем при четенето на книгата „Зоар”. Защото, ако намерението напусне човека, книгата не действа върху него. На тази тема има много изказвания и статии от кабалисти, но накратко Баал а-Сулам пише следното:

„Творецът специално е създал нашето его, като разделящо ни. Ако се издигнем над своя егоизъм и се съединим един с друг, то самото его остава – ние не работим с него, а само се свързваме над него помежду си. Тогава цялата сила и съпротивление на егото ни, объркващо връзката между нас, се превръща в мощ на нашето съединение.”

Така работи резисторът (съпротивлението) в електрическата верига. Пропускайки през него електрически ток, именно върху това съпротивление създаваме напрежение, което задейства двигател или какъвто и да е електрически прибор.

Необходимо ни е съпротивление, през което, в противовес на него, да пропускаме силата на нашето съединение. Тогава мощта на нашето единство, което получаваме, ни разкрива духовния свят.

Защото, ако между нас го нямаше това съпротивление, както е било в самото начало на творението, когато всички сме били свързани заедно, щяхме да останем на това ниво, без да усещаме себе си.

Но имено за сметка на това, че между нас се е образувало съпротивление – нашето его, което ни разделя помежду ни и сега започваме да се съединяваме, тази мощност, която получаваме, пропускайки силата на нашето единство през съпротивлението, ни разкрива духовния свят. И тогава се издигаме на 125-те стъпала на нашето съединение – против егоизма, докато не извлечем от общото съпротивление безкрайната мощ.

В книгата „Зоар” се съдържа именно тази светлина, която може да ни даде силата да преодолеем съпротивлението, да се съединим един с друг и във връзката между нас да разкрием цялото духовно измерение. Точно в това се състои нашата работа с книгата „Зоар”.

От 4-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Молитвата за обществото е стремеж към отдаване на ближния, раждащ се вътре в човека. В началото, той усеща като „ближни” само своята група, нейното вътрешно желание.

Но после ще види, че целият свят се намира в единство и че той, целият е запълнен с Шхина, с Божественото присъствие. И тогава ще му се разкрие духовния свят, висшата реалност.

Сега, вече започва да разбира, защо е бил принуден да премине през ненавистта. По този начин е бил организиран процесът на неговото развитие свише, за да не може да усилва егоизма си чрез обществото и да не използва другите за своите користни цели, а да отиде там, за да се принизи, да се преклони пред онази сила, която се крие в обществото. За да поиска да се включи в тази сила на отдаването, да се съедини с нея и просто да потъне в нея.

Именно това е обществената молитва, защото той моли за мир в това общество, тоест стреми се да постигне свойството отдаване – докато не се съедини с това общество така, че между тях да не остане никаква разлика и те се слеят в едно цяло.

Когато човек придобие формата на обществото, напълно съединявайки се с него, това означава, тяхното единство, „ударното сливане” (зивуг де-акаа). Защото това е съединение, което работи срещу неговия егоизъм. Той удря по своето его, за да се съедини с другите и в тази степен изгражда своите духовни парцуфим, формите на съединение – придобива свойствата на Твореца.

Формата, която е замислил в главата си, сега се осъществява в него – разпространява се в неговото „тяло”, изпълва го и той получава формата на Висшия. След като желанието за наслаждение получи намерението „заради отдаване” и се облече в светлината Хасадим, става годно за получаване на напълване, на светлината Хохма – формата на Твореца.

Светлината Хасадим няма форма – тя се разпространява нашироко, като дарове на „щедра ръка”, към всички и без никакво ограничение. Но когато в желанието започне да се облича светлината на наслажденията, Хохма – тя му придава определена форма на отдаването, която се нарича „с името на Твореца” – формата на Висшия. Така, благодарение на ударното сливане (зивуг де-акаа), човекът постига Твореца.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Имам много силно желание да напредвам и да достигна отдаване, но съм напълно объркан. Накъде трябва да се обърна: навътре, към групата или към Твореца?

Отговор: Човек не знае какво е истинската молитва. Той просто чувства натиск и не разбира какво се случва с него, и накъде да се обърне. Само след дълго време, когато постигне контакт с Твореца чрез приятелите, той започва да си представя правилно своята молба, молитвата.

Но за сега тя е просто вик от сърцето. И не се тревожи много, че си объркан и не разбираш; в крайна сметка, ти реално не знаеш какво се случва с теб. За сега  забелязваш само външни промени и материални преживявания в твоята външна обвивка. Но отвътре душата ти е като „матрйошка” и всеки от нас съдържа 125  включени една в друга части.

В момента ти възприемаш само най-външния слой на „матрьошката” (обвивката), който все още няма нищо с 125-те. Но останалите твои вътрешни „матрйошки”също ти влияят. И въпреки че сега чувстваш, че извършваш някакви дребни действия (тъй като не усещаш техните резултати), но като ги използваш активираш частите на твоята вътрешна душа.

Затова, ние трябва да се отнасяме сериозно към всичко, което правим, дори когато просто пеем или си прекарваме добре с приятелите и си мислим, че това е нещо глупаво. Но по този начин ти задвижваш всички светове като зародиш в своята майка, който определя цялото нейно съществуване без да има и идея за това, или като новородено, което не разбира защо десетина души изведнъж работят за него.

Така е и с нас, докато все още не разбираме нищо за духовното. Но в момента, в който поне малко започнем да го желаем, ние веднага активираме всички наши вътрешни духовни системи и светове!

Следва, че вие все още сте далеч от това да видите или да разберете влиянието, което имате, и какво правите, но това няма значение. Ключът е да продължиш да правиш на каквото си способен днес..

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да разкажете за Вашето намерение по време на четене на книгата „Зоар”?

Отговор: Кабалистите ни обучават какво трябва да е намерението. Всеки трябва да реализира онова, което е прочел в степента на своето разбиране.

Не е възможно да се разкаже за намерението, защото е невъзможно да се обясни на друг, тъй като намерението произтича от вътрешното състояние на човека, което той разкрива.

Намирам се в неизвестно за мен състояние. Разкривам го в степента, в която то се проявява в мен. От разкриващото ми се състояние, създавам намерението.

Всъщност, не е възможно това намерение да се облече в думи. За него няма думи. Защото, то включва в себе си вътрешното желание/хисарон на човека, степента на връзката му с висшата реалност в опитите му да намери средства, които да го доведат до най-голяма близост с Хазяина/Твореца – до сливане (зивуг де-акаа) с Него.

Какви са тези средства? Книгите, Учителят, Групата. Човекът включва в себе си всичко, което разбира и усеща от цялата им съвкупност и чрез тях стига до сливането с Твореца.

Всички тези средства трябва задължително да присъстват. Ако изпуснеш едно от тях –няма да има правилен контакт. При това, всяко едно от тях, трябва да се намира в правилен баланс с другите.

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: С какви действия можем да се избавим от мислите за самия себе си?

Отговор: Единственото действие, което ще ми помогне да се отделя от мислите за самия себе си – това е включването в група. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, докато не разкрия вътрешната сила на обкръжението, към която да се прилепя – а дотогава, нищо няма да ми помогне.

Отначало аз възприемам обкръжението, точно като зърното, попаднало в сух пясък. Но след това аз започвам да виждам, че това е почва, в която има някакви минерали и влага, която може да бъде полезна за моя растеж. Тази „влага” може да размекне моя егоизъм, за да поискам свойството отдаване. А „минералите” – това е вече светлината Хохма, която може да ми даде храна за моя растеж. Така аз започвам да получавам от обкръжението светлините Хасадим и Хохма и да раста, в тази степен – доколко  се отменям пред тях.

И тогава аз вече разбирам, че отмяната ми, на себе си, пред обкръжението – това е егоистически полезно и правилно решение. За сега това следва от моя егоизъм, и аз не възнамерявам да им отдавам безкористно. Аз искам да се отменя пред тях, аз да се храня от тяхното обкръжение и да раста. Ако да се расте може само от отдаването, то аз съм готов да мисля за него – но засега това е разчет за своите собствени интереси.

Аз искам да получа свойството отдаване и да стана отдаващ – това е такъв особен вид егоизъм, но вече по пътя към духовния свят. На нас още много пъти ще ни се наложи да изменяме тези облекла, докато не достигнем до истинското отдаване без разчет за самия себе си. А засега ние не знаем какво е това – само светлината, възвръщаща към източника, може да ни придаде такава форма. А по пътя ние ще сменим още множество форми, обратни на окончателната форма, все повече и повече хитри, и егоистични.

Отначало на нас ни се струва, че ние добре напредваме, съвсем сме се приближили към отдаването и почти влизаме в духовния свят. А след това изведнъж се разкрива, че всичко това е още скрито получаване – и така ние се развиваме. Главното е през цялото време да получаваме поддръжка от обкръжението, отменяйки се пред него, и да не се боим от никакви състояния – защото ти се намираш на пътя.

Необходима е обществена молитва – тоест, моите мисли и желания да станат такива, като вътрешните желания и мисли на групата, когато аз навлизам все по-дълбоко вътре в групата и искам да плувам заедно с останалите по едно течение. До такава степен, че където са те, там и аз, без всякаква критика от моя страна. Това се нарича обществена молитва – което искат всички, това и аз.

Защото за мен обществото – това е вътрешното желание на групата, а не нещо отвън. Макар че, после аз ще разкрия, че и във външните хора действа тази сила.

В крайна сметка: ако аз искам правилно да напредвам, аз трябва да направя всичко възможно, за да се включа в група. И да гледам не на външните лица – а на вътрешните мисли и желания, да се стремя да се обединя с тях. Това означава обществената молитва: каквото иска това общество, към каквото се стреми – аз се присъединявам към него и се стремя към същото!

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 27.03.2011

[39190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всичко зависи от това, с какво намерение човек, от самото начало, идва към обкръжението: към учителя, книгите и групата. Идва ли той, за да заработи егоистично от тях и да получи знания, статус, да удовлетвори своята гордост. Или той иска да получи от обществото свойството отдаване, формата на Твореца, който се скрива вътре сред обществото.

Ако човек правилно пристъпва към обкръжението, към обществото, той ще намери там свойствата на Твореца. Това се нарича: „Творецът се намира вътре в своя народ”. Това е най-главната проверка на отношението на човека.

Естествено, че когато ние, току що започваме своя път, то идваме с обикновените егоистични желания, приети в този свят. И макар че, сме готови да слушаме красиви думи за любовта към ближния и отдаването, ние все още пресмятаме какво можем да получим от това за своя егоизъм.

И само при условие, че човек дълго време се намира в правилното обкръжение и попива от него външните форми на отдаване, прекланяйки се пред учителя, книгите, групата, той постепенно ще получи от тях силата за разбиране и за усещане, силата за съединяване. За да разбере той, че съединяването се осъществява не чрез външни действия: да вика, да скача, да се весели, а трябват непрекъсната, скрита вътрешна работа – невидима за очите.

Тази работа, която прави, се казва „през нощта”. И тогава той постепенно започва да придобива свойството отдаване. А преходът става в този момент, когато той започва да вижда в обкръжението, в неговия вътрешен потенциал – силата, която може да го поправи. Той разбира, че без тази сила  ще пропадне. Оттук започва неговата „обществена молитва”.

Когато той разбира, че трябва да се молиш за обществото – това означава, че той придобива намерение заради отдаване, обличане в светлината Хасадим – правилното облекло на своето желание за наслаждение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в НюДжърси“, 27.03.2011

[39177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как егоистичното сърце може да моли за отдаване?

Отоговор: Ясно е, че егоистичното сърце не е способно за моли за отдаване. То се моли за нещо, което смята за най-добро за себе си. По друг начин не може да се моли.

Но едно нещо е природата, в която се намира човекът, а друго е как използва този механизъм. Независимо, че е егоист, неговата молитва и отношение към другите са егоистични. Той настройва целия този механизъм така, че с негова помощ да привлече към себе си светлината, която връща към Източника.

Как действа Тора – светлината, връщаща към източника? Аз, егоистът, възнамерявам да я използвам егоистично, но по този начин включвам механизъм, който привлича към мен светлината, превръщаща ме в противоположност на онова, което съм днес. Това означава, че тази светлина връща към своя Източник.

Ако сам, вече съм поискал отдаване, нямаше да бъде необходимо да се върна към Източника – всичко вече щеше да бъде ясно. Но всичко е направено така, че дори когато крещя за отдаване – това все още е скрито получаване.

И така става на всяко стъпало. Когато се издигна на него, проверявам: за какво съм се молил, какво съм правил, за каква любов към ближния съм говорил – изяснява се, че всичко това е било егоистично. Онова, което е изглеждало като святост на по-ниското стъпало, при поглед отгоре изглежда като „отпадъци”.

Но, съществува специален издигащ механизъм – връзката между АХА”П на висшия и Г”Е на нисшия. Ако съм изправен пред тъмнина и неразбиране, и се прекланям пред обществото, което ми помага да се преклоня, тогава привличам към себе си светлината, която връща към Източника. Аз смесвам Малхут с Бина – милосърдието, царящо във висшето със силата на съда, която се намира в мен. И така постигам своето поправяне.

Тоест от нас не се изисква да бъдем изначално свети, а само да организираме всичко в зависимост от своите сили, за да привлечем към себе си светостта. А дотогава, аз съм противоположен на нея! В противен случай, как е възможно да се поправиш след разбиване?

И всеки път, когато получаваме някакво ново състояние, всички предишни състояния се изтриват от паметта ни, за да не се объркаме. Текущото състояне също не ни е много понятно и трябва от цялата тази тъмнина, да започнем да правим всичко така, че да привлечем към себе си въздействието на висшата сила – на по-високото стъпало, свойството отдаване, което го няма в нас. Всеки път, ние получаваме нова сила и ставаме ново творение.

На това е посветена обществената молитва – молитва за това, да придобием сила да се включим в обществото и да почувстваме грижата за ближния.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво пречи на човек да достигне молитвата за обкръжението, ако вече вижда, че всяко негово намерение е за собствена изгода?

Отговор: Проблемът е, че човек разбира, че неговите намерения са егоистични, но той е готов да ги понесе. Тоест понеже вижда само колко са грозни тези намерения, но не разбира каква вреда му нанасят. Това е целият проблем!

Ако аз просто приема факта, че съм егоист, тогава какво от това? Трябва да усетя как това ме убива. Само тогава ще мога да се отделя от егоистичните си намерения. Егоизмът ми ще ме отдели от това, което ми нанася вреда.

Така че първо аз се отделям от егоистичните си мисли чрез силата на самия егоизъм. Това се има предвид с това, че Фараонът довежда синовете на Израел по-близо до Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 27.03.2011

[39193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние с вас сме създадени неслучайно. Творецът е искал творението да стане същото като Него – и всичко, което се случва с нас, води до постигането на тази цел.

Ето защо трябва да преминем този път с осъзнаване за това, че сме разделени, откъснати, че се ненавиждаме един друг. Но получаваме сила да се съединим над тази ненавист, която поетапно нараства – все повече и повече. Защото, не можем отведнъж да престъпим и да се издигнем над цялата ненавист, царяща в нас.

Но ако можем постепенно, стъпка по стъпка да я преодолеем, тогава придобиваме свойството отдаване – взаимно внимание, грижа, свойството на Бина, не позволяващо  да правиш на другия това, което е ненавистно на теб самия, а след това –  и любовта към ближния, „като към самия, себе си”.

Затова, цялата наука кабала, която се нарича наука за истината, говори само за съединяването. Защото в съединението, ние хората постигаме свойството на Твореца.

Ако хората се събират заедно или се обединяват в едно желание за да увеличат силата на всеки и да се обезпечат един пред друг, за да могат с общи усилия да постигнат желаната цел, получават голяма увереност – това се нарича „общество на клоуните-актьори”. Защото те мислят, че за сметка на своето съединяване, могат повече да спечелят егоистично. И затова, тяхната обща молитва действа разрушаващо и ги отдалечава от целта.

Човекът трябва да разбере, че се съединява с другите само, за да си изясни как да се издигне над своята природа. Не, за да получи от обществото още по-голяма сила да удовлетвори изискванията на своя егоизъм, а за да влезе вътре в това общество и да започне да му отдава.  Само такава сила е необходимо да търсим.

Силата на отдаване за обществото идва от светлината, от Твореца – от това, че се скрива вътре в отношенията на човека и обществото, на групата. Тоест тази група трябва да се състои от хора, които се съединяват само, за да постигнат Твореца – общото свойство отдаване.

Не съществува Творец, отделно от творението. Свойството на общото отдаване не съществува, ако няма кой да го разкрие. Затова, ако човек се включи в група, стремяща се към свойството отдаване и иска да намери там тази сила, да постигне това свойство, започва да разбира от съединяването с останалите, че грижата за обществото, вътре, в което се намира свойството отдаване или грижата за Твореца, което е едно и също – че именно това е обществената молитва.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Обикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Празници - Няма коментари→