Мнение (Уилям Блум, историк): 24% от населението на планетата смятат, че САЩ са най-голямата заплаха за мира по целия свят. Следва да се отбележи, че само 2% виждат такава опасност в Русия, а в Китай – 6%.

Това не е удивително, защото САЩ бомбардират, свалят демократично избрани правителства и окупират множество държави.

След Втората световна война, САЩ са направили опити да свалят повече от 50 правителства на чужди държави, по-голямата част от които са били избрани по демократичен път.

Също така, те са бомбардирали хора в повече от 30 страни, правили са опити за убийства на повече от 50 чуждестранни ръководители, опитвали са се да потиснат популистки или националистични движения в 20 страни, грубо са се вмесвали в демократични избори в минимум 30 държави.

САЩ участват във военни конфликти по целия свят, и всеки от тях може да доведе до много по-мащабна война. Изглежда, ролята на САЩ е в провоцирането на насилие, а не в неговото сдържане. Във вмешателство, вместо да бъде дадена възможността на хората от различните региони самостоятелно да разрешават споровете помежду си.

Могъществото на империята е скъпо удоволствие, както във финансов план, така и от страна на животите на хората. То струва скъпо както на Съединените Щати, така и на народа им.

Народът на САЩ не поддържа повече войната, а народите по света възстават против американското управление. Хората започват да се сплотяват, за да сложат край на американския милитаризъм и американската империя.

Реплика: Несъмнено, в течение на времето и ние (Израел) все повече и повече мислим също по този начин, усещайки и върху себе си безпринципния американски натиск. Всичко беше гладко, докато САЩ не стигнаха до Израел, но противопоставянето им с Израел ще сложи началото на техния край.

Това е защото Израел има мисия в този свят: да спомогнат за достигането на единна и добра връзка между хората по света и по този начин да издигнат света на следващото ниво на съществуване. А Израел тепърва започва да осъществява тази своя мисия. Заменяйки Израел, именно в такова време, от помощ към вреда, САЩ сами хвърлят себе си в безкрайно падение.

[140125]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: В САЩ сега е на мода терминът New Normal – ”новата нормалност” – хомосексуални бракове, сурогатни деца, жени – свещеници, мъже – домакини и много подобни. Но как се получи, че таблетки с наркотичен ефект станаха легализирани наркотици? – 70% от американците са на легални наркотици.

Употребата на успокоителни средства води до такива изменения на мозъка, както и при хроничния алкохолизъм. Употребата на популярни успокоителни, от класа на бензодиазепан за четири седмици водят до привикване, както към хероина. Страничните действия са халюцинации, главоболие, треперене и накрая смърт. От тях на практика не може да се ”измъкнеш”.

При рязко спиране употребата на тези медикаменти рискът от епилептични припадъци, инсулти, инфаркти, халюциниране е голям. Иронията на транквилизаторите е в това, че те се изписват при нервни заболявания и безсъние, но колкото повече време ги приемате, толкова по-нервни ставате и още по-лошо спите. Това води до увеличаване на дозата. Финалният стадий от зависимостта към бензодиазипана лекарите наричат ”деперсонализация” – загуба на интерес към живота, която често довежда до самоубийство.

От самото начало производителите знаят, че пациентите скоро ще станат зависими към лекарството. Затова по-голямата част от изписваните болкоуспокояващи не приличат на наркотици. Не е за учудване, че за една година от предозиране умират 15 хиляди американци – повече от употребяващите хероин и кокаин, взети заедно.

Наркомафията е включила аптеките в сферата на своите дейности. В резултат, днес 12 милиона жители на САЩ използват болкоуспокояващите за не-медицински цели.

Безумната употреба на психо-активни медикаменти от възрастните американци води до копиране от по-младите т.е. подражание на по-младите и децата. В резултат, американските тийнейджъри си имат своя мода на ”колела”. Учениците гълтат лекарства срещу синдрома „дефицит на внимание и хипер активност“ (СДВГ) – за подобряване на резултатите в училище.

Но по-лошото е, че една трета от американските родители смятат, че сега децата им ще са с по-високи резултати, взимайки лекарства срещу СДВГ, дори ако главата на детето си е наред. Родителите се стараят да защитят децата си от уличните наркотици, но не осъзнават, че използването на такива лекарства може да навреди на здравето на детето не по-малко от тях. Едно от изследванията показва, че 14% от използващите антидепресанти предизвиква пристъпи на агресия.

Знаейки за тези последствия, американските доктори продължават да изписват все повече таблетки, защото бизнес моделът на фармацевтичните компании е изграден не за да поддържа здравето, а да разболява – за насърчаване на продажбите фармацевтичните гиганти харчат по 60 милиарда долара на година – два пъти повече отколкото за изследвания.

А за да може такива инциденти да не подронват безграничната вяра на населението в чудодейната сила на таблетките, още един милиард фармацевтичните компании раздават… на американските лекари. Това наричат консултация и участие в изследванията: производителите на лекарства плащат на докторите, за да изписват тъкмо техните медикаменти.

Но дори това са жалки трохи в сравнение с 34 милиарда долара, които фармацевтичните магнати плащат за безплатна „проба“. Тоест, в пълно съответствие с главното правило на уличните нарко-търговци първата доза е безплатна – докторът зарибява своите пациенти с тези нови лекарства. При това всичко се извършва съобразно закона – за това са се погрижили фармацевтичните лобита.

Нарастващите печалби позволяват на производителите да привличат на своя страна все повече политици. В резултат на това, на милиони американци докторите поставят измислени диагнози и им изписват милиарди таблетки.

След легализацията на марихуаната в щата Колорадо, броят на децата, чиито родители ги лекуват с наркотици нарастна бързо. Легално продаваната марихуана в САЩ е най-бързо развиващият се пазар. През 2014 се очаква употребата да нарасне до 64% – до 2,34 милиарда.

Напоследък в САЩ станаха модерни тийнейджърските забави: Пристигащите изсипват донесените таблетки в голяма купа, а след това цяла вечер се подкрепят с таблетки и алкохол. Предозирането със смъртен изход на такива сборища зачестява.

Реплика: Общата криза на нашата егоистична природа се проявява навсякъде в нашия живот. И ние няма да можем да се справим с това, ако не започнем да променяме самите себе си!

[139903]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Ние живеем в много интересно, неразбираемо време. Човечеството винаги е разработвало дългосрочни планове за 10 или за 50 години напред. Но преди 30 или 40 години ние загубихме строгите ориентири на живота и не знаем, за какво всъщност съществуваме и се развиваме.

В такова състояние се намира почти всеки човек, семейство или държава. То дотолкова властва над нас, че хората вече не желаят особено да се учат, защото не виждат резултата. Децата не са свързани с родителите, не желаят да създават семейства, да се женят, да раждат деца.

Те нямат някаква ясна определена цел за съществуване: да си построят дом, да отгледат деца и т.н. Човек загуби вкус към обикновения живот. Много хора в света се намират в депресия, и за да забравят, употребяват наркотици. Стремително расте брооят на разводите.

Това неразбираемо време ни говори, че ние постепенно се отчуждаваме и губим връзката помежду си, с роднините и държавата. Някога между близките хора имаше здрава връзка. Днес такава няма, човек може да замине за друга държава и спокойно да живее в обществото на друг народ и друга култура.

Усещането за безсмислието на нашето съществуване дотолкова е повсеместно в света, че ние дори не си задаваме никакви въпроси, цели и не се замисляме, какво ще се случи след 30, 40, 50 или след 100 години. Ако по-рано това не интересуваше човека, а държавата, то сега не интересува никого. Всички живеят само за деня, за да е по-леко и по-просто.

Никога светът не се е намирал в такова състояние, което е признак за преходен процес. Тъй като трябва да преминем от едно състояние в друго, т.е. да започнем да търсим нови ценности, за които си струва да се живее. Днес човек няма такива ценности. Тази безцелност ни ужасява. Човек дори и да иска, не може да осъществи надеждите и целите си. Всичко в света се размива на всички нива: на материално, духовно, държавно, културно и физическо.

Тъкмо в такова време ни се разкрива и науката кабала, която се е зародила преди 3800 години в древния Вавилон. В нея се разказва, че в древността вече сме преминавали през такова състояние на изолираност, каквото усещаме днес. Нашият егоизъм се е издигнал дотолкова, че сме загубили връзката помежду си и сме се разпръснали по цялата земя от здравите Вавилонски връзки, в които сме живели, работели, трудили. От онова време са останали много паметници, напомнящи ни за вавилонското разделение.

Днес ние започваме да навлизаме в такива състояния, само че на ново ниво. Днес планетата ни е станала толкова малка, както древният Вавилон, и ние като Вавилонците не знаем какво да правим. Отново не ни е ясно, как можем да живеем заедно. Ние не желаем това, затова се развеждаме, изоставяме, заминаваме. Всеки се чувства индивидуалист.

Науката кабала ни говори, че трябва да се издигаме над своя егоизъм и да разберем, че проблемът, появяващ се в нас и в децата ни по отношение на семейството, обществото, държавата, света, възниква тъкмо затова, за да се издигнем над него и да започнем да развиваме връзката между нас.

Тази връзка ни издига към следващото ниво на съществуване. Чрез създадената от човечеството мрежа на взаимни връзки ние започваме да усещаме новия свят – съвсем ново състояние. Тъй като днес възприемаме цялата Вселена чрез нашите 5 сетивни органа, а ще можем да започнем да усещаме чрез допълнителен интегрален орган, който ще развием, ако започнем да се обединяваме в система от връзки и взаимодействия помежду си.

Тоест, вместо егоистично, чисто индивидуално възприемане на света, аз ще го усещам интегрален, взаимосвързан. Тогава ще започна да усещам цялата система, нейното творение, нейното създаване, нейното взаимодействие дотолкова, че ще получа усещане за съвсем друг свят и за самия себе си.

Днес ние усещаме, че в нашия свят съществуват определено количество години в определена система от взаимодействия помежду си. Но ако започнем да се свързваме едни с други въпреки своя егоизъм, ще получим нова система на връзка, и ще се усетим съществуващи на друго ниво, в друго интегрално измерение, където няма начало и край. Тъй като връзката с останалите ще ни позволи да виждаме света чрез другите – обемен, а не линеен, както го виждаме сега.

Това не е просто за обяснение на човек и не е лесно да се достигне до такова възприемане на света. Но в крайна сметка, с тренировки и с кабалистичната методика ние можем да постигнем това и да излезем в новата Галактика.

В науката кабала е казано, че искаме или не, ние все едно ще го постигнем. Затова се намираме в състояние на всеобща криза на природата, но самата природа е интегрална, и всичките ѝ части напълно си взаимодействат помежду си в особена хармония, а човек не може да съществува в такава хармонична картина, егоизмът го изкарва от нея. Със своята противоположност на нея, ние постоянно ѝ вредим, не желаейки да се впишем в интегралната ѝ картина, и затова усещаме нашето противопоставяне във вид на криза.

Кризата ще продължава дотогава, докато не постигнем пряко, интегрално взаимодействие, нормални връзки с природата, както всичките ѝ елементи – неживата, растителната, животинската природа, които се намират в хармония, хемостаза, равновесие. А човек, използвайки своя егоизъм и поглъщайки всичко от природата, повече отколкото му е необходимо за съществуване, нарушава тази хармония и в крайна сметка сам се довежда до криза.

Затова противопоставянето с природата ще продължава и ще ни доведе до такива удари, че все пак ще ни се наложи да си измислим начин за съществуване. Независимо от техническия прогрес, ние няма да можем да живеем нормално без правилното взаимодействие и хармония с обкръжаващия свят.

А хармония можем да се намерим само в случай, че преминем през определен период на собствено превъзпитание, да преобразим себе си, издигайки се над егоистичната си природа, и да постигнем правилно взаимодействие помежду си.

Това е основна тема в кабала, която разкрива на човека историята за неговата поява на Земята, за развитието и егоистичния край, когато е принуден да се промени. Науката кабала обяснява, как можем да се променим, за да ликвидираме кризата, която ще се усеща все по-жестоко в личен, семеен, обществен, държавен и накрая световен план.

Затова трябва да се научим да си взаимодействаме правило. За целта съществува методиката за интегрално образование и възпитание, позволяваща това да се осъществи по лек път: постепенно, с правилно взаимодействие помежду ни с помощта на специални упражнения.

Много бързо ще започнат да ни се разкриват съвършено други сили в природата, противоположни на отрицателните егоистични сили, които ни сблъскват помежду ни. И човек ще почувства, че може да ги уравновеси с помощта на алтруистичните сили дотолкова, че ще започне да усеща света като добър, а не като зъл.

Той започва да разбира силите на природата, защо тя така взаимодейства с него, по какъв начин той може да използва правилно нейните сили заради себе си и наистина да спечели от своето съществуване.

Когато човек започне правилно да взаимодейства с другите хора, т.е. да се включва в правилна връзка с тях, той започва да усеща себе си съществуващ в особена мрежа на връзка, съединяваща абсолютно всички.

Той ще усети, че е извън понятието време, пространство, движение и съществува в съвсем друг обем, в който не е тялото на всеки от нас, а нашето общо тяло, общото ни интегрално съществуване, когато започваме да преминаваме в друго състояние, в друго измерение. При това, нашият свят ще се разтвори в нашите усещания, и вместо него ще започнем да усещаме така наречения Висш свят, т.е. такова съвместно съществуване между нас, в което ще изчезне понятието за време, пространство, движение, стареене и смърт.

Ние ще престанем да усещаме нашия свят такъв, какъвто е, защото ще проникнем в неговото вътрешно постижение. Тъй като за сега го усещаме с петте си органа за осезание и затова усещаме обкръжаващия ни свят дотогава, докато съществува физическото ни тяло. А ако вместо него създадем друго тяло, представляващо нашата взаимовръзка, то чрез нея ние ще започнем да усещаме цялото обкръжаващо ни пространство в неговия истински вид – без изкривявания и без да е ограничена от нашето тяло.

Човек, занимаващ се със собственото си поправяне с методиката за интегрално възпитание, постепенно ще премине от усещането за нашия свят в усещането за двоен свят: и нашия, и вътрешния, висшия. А когато неговото тяло умре, той ще остане да съществува само във Висшия свят – онзи свят, който е разкрил и придобил в материалния живот.

Това е всъщност целта на науката кабала – да доведе човек до прехода на интегралното възприемане на мирозданието. Тъй като кризата, която преминаваме, е създадена специално от природата, за да ни изблъска от нашето ограничено възприятие за света, към Висшето интегрално възприемане на света чрез общото взаимно свързване.

Днес много хора по света изучават науката кабала. Някога тя е предсказвала, че човечеството ще достигне до състояние, когато с нищо не ще може да се напълни, хората ще са опустошени, ще загубят целта в живота си и смисъла за съществуване.  Всичко това ще доведе човек до въпроса за смисъла на живота.

И тогава хората постепенно ще разкрият неговата тайна. Смисълът на живота се състои не вътре в нашето тяло и не е ограничен от него, той е много по-висок. Цялата вселена, цялото мироздание – това е съвършено друга система, далеч не такава, каквато я възприемаме сега. За това вече говори и науката от нашия свят.

В рамките на нашата организация ние прилагаме всички усилия, за да дадем възможност на всеки да се занимава с науката кабала и постепенно да овладява усещането за Висшия свят.

От 4- урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139474]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялото човечество е едно общо тяло. Независимо, че нашият егоизъм расте и ни кара да правим само егоистични сметки, но въпреки това все повече се разкрива нашата връзка и зависимостта ни един от друг. Няма нито един човек в света,  който да не е зависим от останалите, от целия свят.

Ако днес тази връзка още не е проявена, то непременно ще се разкрие след няколко години. Ние вървим към това разкриване.

По такъв начин, съществуват едновременно две противоположни тенденции, водещи ни към неприятни кризи. От една страна, аз завися от цялото човечество и не мога да си осигуря дори най-необходимото за съществуване, ако не се свържа с всички.

Виждаме, че така взаимосвързан се изгражда и нашият живот, и този процес не може да бъде спрян. Ако проследим всяко парченце пластмаса, книжка, клечка, парче от кабел, ще видим, че са преминали през целия свят, докато не са попаднали при нас. И тази взаимозависимост нараства от ден на ден.

Нашата връзка става все по-интегрална. Но от друга страна, характерът на тази връзка става все по-егоистичен, по рязък, агресивен. Така достигаме до кризата, до точката на бифуркация, до критичната точка на поврат. Достигайки тази точка, ние можем да решим да разрушим своите връзки, щом те са толкова лоши, сякаш се развеждаме, или късаме връзката с останалите хора, които се отнасят лошо с нас.

Но ако такъв разрив още е възможен между няколко човека или в семейството, то в голям мащаб, когато става въпрос за цели държави, това води до война. Ако желаем да скъсаме със старите връзки и да създадем нов ред, то войната е неизбежна. Или трябва да намерим някакво средство, някаква уловка, с помощта на която да усилим нашата връзка, да я направим по добра.

Ние виждаме, че връзката между нас е взаимна, интегрална. Затова трябва да поправим самите себе си, за да съответстваме на тази разкриваща ни се връзка. Така, ще се почувстваме не само свързани, но и сами ще пожелаем тази връзка, ще бъдем готови доброволно да участваме в нея. И тогава вместо да воюваме и да се опитваме да разкъсаме тази лоша връзка, ние ще я поправим на добра.

Връзките между нас, укрепващи от ден на ден, могат да бъдат поправени с помощта на методиката, която ни се предоставя от науката кабала – методиката за интегралното образование.

В крайна сметка, от цялото изследване на процеса за развитие на човека и неговата природа трябва да си направим извод, че или трябва да поправим отношенията помежду си, или ще стигнем до насилие, до голям сблъсък, до ужасна война, огнищата на която вече се разгарят на различни места по света.

Затова в света се разкрива методиката за интегрално образование, в която се казва, че човек трябва да се промени. Тъй като за сега той изхожда от своята егоистична природа и винаги ще действа и работи за себе си. Каквото и да говори и колкото великодушен да се представя, всичките му намерения ще бъдат користни: за собствена изгода и във вреда на околните.

Но трябва да се обясни на хората, че днес вече е невъзможно да се действа в името на собствената изгода и във вреда на другите, ако всички сме свързани. Ако аз съм зависим от теб, а ти от мен, то аз съм длъжен да се грижа за твоето благо, а ти за моето. Нашата връзка ще работи по такъв начин, че навреждайки на теб, аз ще вредя на себе си. И същото се отнася за добротата: правейки добро на другите, аз го правя за себе си.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139341]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е абсолютното определение за добро и зло?

Отговор: Добро – това е равновесие, хармония, взаимно допълване между силите на природата. А злото – тъкмо обратното, дисбаланс на някоя от силите, та чак до войни и кръвопролитие. Казано иначе, добро без зло – също не е добре. Струва ни се, че слънчевият ден е по-добър от лошото време, но при прекалено усилване, то би се превърнало в изпепеляващ ад.

И така, благото се крие в равновесието. Това означава, че трябва да поддържам баланс на три нива на своето съществуване: телесно (”животинско”), човешко и духовно. Телесното ниво – е здравето, домакинството, здравото хранене, здравият секс, здравото отношение към семейството. На всичко това човек трябва да се учи, защото за разлика от животните той не унаследява подобни умения във вид на инстинкти.

Човешкото ниво – са моите взаимоотношения с обществото, обкръжението.

А духовното – това е моето духовно търсене: целта на живота, възприемане на реалността, представата за Висшето.

Заедно тези три нива изискват балансираност.

Въпрос: Как да изградим равновесие на човешкото стъпало, във взаимоотношенията с обкръжаващите ни?

Отговор: Ние не усещаме разлика между нас, ние сме съпричастни с единната общност, към единния човешки организъм и се отнасяме към единната система. И помежду си искаме да създадем балансирани отношения на взаимен обмен.

В крайна сметка, нас нищо не ни заплашва, ние сме едно цяло. Ние зависим един от друг и дори не усещаме тази зависимост – тъй като отзивът на всеки мой въпрос следва мигновено, веднага ми осигуряват не достигащото, а аз самият с радост давам на другите онова, което не им достига.

Ето това е равновесието в човешкото общество – взаимният обмен, базиращ се на две противоположни сили, които съществуват във всеки. Един за всички и всички за един. И ще ни се наложи да постигнем това.

Въпрос: Как да прокараме този път? Как да държим вярната посока към целта?

Отговор: Първо – на това трябва да се обучим. Ако се старая така да организирам своя живот в семейството и в другите кръгове, то започвам да усещам това равновесие, хармонията между мен и обкръжаващите ме. И в това обкръжение се разкрива някаква съвместна сила, която е добра и твори добро.

От една страна, ние я създаваме, а от друга, тя е заложена в природата, тя е над нас. Излиза, че не я създаваме самата нея, а условията за нейното разкриване. И тогава ние сме съпричастни с нея: тя ни изпълва, а ние формираме нея, още и още, до пълна хармония между нас и тази сила. Такава е Целта, името на която е ”Абсолютно благо”.

Въпрос: Това означава, че моя „компас“ – това е добрата сила, проявяваща се във всяко взаимодействие между мен и обкръжаващите ме?

Отговор: Да, тъкмо между нас. Ние сме равни, сякаш изчезваме, оставяйки само единното желание – трябва единствено да поддържаме равновесие в тази хармония. И съобразно с общото интегрално състояние между нас, сега аз определям понятието за добро и лошо. Равновесието наричам добро, а дисбаланса – зло.

Повтарям: същността е в това, да достигнем хармония с ближния, с обкръжението в контекста на самообмен. Тук се сблъскват ”плюса” и ”минуса”, отдаването и получаването. Това е подобно на обмяната на веществата, протича обмяна на чувства, отношения. Същото, което протича на неживото, растителното и животинското ниво – но вече на ментално стъпало.

На него развиваме ”усет” да усещаме злото, способност да осъзнаваме това зло на базата на универсалните критерии: равновесието между хората, взаимната любов, обединението – това е хубаво, а изходът от единството, отделянето от него – това вече е лошо.

Ето кое трябва да стане жалон във възпитанието на човека. Всъщност на него повече и не му трябва. Това ще му подсигури бъдещия успех в живота.

От 393-та беседа за новия живот, 10.04.2014

[139000]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли „бутонът“, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този „бутон“ е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Изследване: 750 000 млади англичани смятат, че няма за какво да живеят, една трета от младите, дълго останали без работа, не виждат смисъл в живота, замисляйки се дали да не сложат край на живота си.

Тези, които дълго време на са работили, приемат два пъти по-често антидепресанти. Всеки трети (32%) е мислил за самоубийство, всеки четвърти (24%) си е нанасял някаква телесна повреда.

По данни на статистиката, 40% от младите безработни са изпитвали симптомите на душевните заболявания, в това число суицидални мисли, чувство на ненавист към самия себе си и панически пристъпи, и всичко това е в следствие на безработицата. Три четвърти от трайно безработните (72%) не са имали с кого да споделят някакви мисли или да се оплачат от своя живот.

Както стана ясно, безработицата предизвиква в младите хора ужасни и дълготрайни проблеми с душевното здраве. Хиляди се събуждат всеки ден, усещайки безсмислицата на своя живот. Това чувство възниква в тях в резултат на многогодишното чакане на опашките за работа.

Реплика: Не е достатъчно да обезпечиш човека с най-необходимото, той трябва да вижда в своето съществуване някакъв смисъл, някакво задължение, да вижда някакъв резултат. Затова обединяването на хората в групи и работата над стремежа към някаква велика цел ще им даде нужния стимул и подем над днешното човечество, ще направи от тях лектори, инструктори, организатори по интегрално образование – най-нужната професия в света.

[138520]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Време е да се преразгледа определението за жив организъм, формулирано на основата на човешката психология. Съгласно него, живи и още повече разумни, се считат тези форми на организираната материя, които съответстват по свойствата си на животните и човека.

Природните обекти, значително отличаващи се по своите размери, потребление на енергия, време на живот, скорост на обменните процеси, не се отнасят към „живата и разумна“ материя. „Човекоцентризмът“ е довел науката до задънена улица в познанието на закона на природата.

Това особено касае взаимовръзките на човечеството с планетата. Човечеството планомерно унищожава естествените части на планетата и ги замества с изкуствени, понякога с противоестествени и вредни за живота на Земята.

Земята не само знае за съществуването на нейната повърхност на човека, а и „следи“ чрез своите сетива за неговото поведение и реално управлява обществото. В основата на това управление стоят законите на гео-психологията – управлението на хората на подсъзнателно ниво. Управляващият субект тук се явява самата Земя, в организма на която живеят хората.

При определени условия: увеличаване числеността на хората, превишаващи допустимите норми, при отравянето с продукти от жизнената дейност на цивилизацията в отделните части на Земята, атмосферата, хидросферата или унищожаването на растителността – планетата започва да се освобождава от досадните и грозящите я с опасност същества.

Понякога в подсъзнанието на хората постъпва заповед за самоунищожение, довеждащо до война или се появяват вируси, смъртоносни за хората. Отдавна е дошло времето да се отнесем към нашата планета не като към мъртво, въртящо се около Слънцето тяло, а като към жив организъм.

Земята е не само живо, но и разумно същество. То постоянно обменя информация с нашето светило Слънцето и даже с центъра на Галактиката. Тази информация минава по канал, идващ от центъра на Земята към повърхността ѝ.

Атомните взривове, свръх дълбоките пролуки, заровените в нейната кора радиоактивни и токсични вещества предизвикват безпокойството на живата планета и тя започва да реагира на действията на ниско развитото човешко общество. Земетресенията, ураганите, наводненията – това са първите предупреждаващи действия на Земята.

Природата и Земята живеят своя живот, където всичко е балансирано. Те притежават свойствата на самозащита и самоочистване. Това на Земята и в Космоса е не само борба, а и взаимопомощ и взаимодействие.

Реплика: Кабала утвърждава единството на природата и нейния всеобщ разум от момента на нейното разкриване от Адам преди 5780 години. Във всички действия на кабалистите отношението към природата е като към единен интегрален разумен висш организъм. Неживата, растителната и животинската части на природата инстинктивно съблюдават законите на природните взаимодействия и на равновесието.

Само човекът, абсолютно и във всички свои действия противоположен на природата, я извежда от баланса ѝ. Ние сме дошли до критично състояние. Земята не може повече да ни издържа и само изучаването на единството на природата и съблюдаването на закона на пълното взаимодействие с нея, както обяснява науката кабала, ще ни позволи да преустроим нашата цивилизация.

[137555]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Гледайки на човечеството с очите на инженер, можем да си го представим като жив механизъм. Като всеки механизъм, и човечеството се характеризира със свой модел.

Съвременният модел на човечеството има редица възли: геополитически модел на човечеството – тотален държавен егоизъм, тотална конкуренция, високо развит научно-технически прогрес, технически изобретения, култура с доминанта на певци, музиканти, артисти, наказателно право, борба със злото, тероризма, корупцията, наркоманията, етнически конфликти.

Тези възли, конструктивно обединени в единен механизъм, имат обща система за управление и контрол. Възлите са взаимосвързани и обслужват криминалното и слабо продуктивното функциониране на човечеството.

Социалната регулация е основана на принципа на изходния сигнал – резултат от активността на хората. Лекарите започват да лекуват, инспекторите – да проверяват, полицията – да задържа престъпниците, съдиите – да наказват престъпниците. Ролята на регулатор принадлежи на наказателното право.

Ако погледнем наказателното право – това е регулиране, основано на принципа на социално-изходния сигнал и представлява една закъснялата регулация. Закъсняла, делото вече е извършено, грешката е допусната, престъплението извършено.

Същността на иновативния проект ”Бъдещето на човечеството” се състои в смяната на модела на живия механизъм. Старите възлите, малко пригодни за живота на човечеството, трябва да се заменят с нови.

Новият модел на бъдещото човечество ще има следните възли:

– Геополитически модел на човечеството – планетарен алтруизъм
– Индустрия – начини на дружба
– Високо развит научно-социален прогрес
– Можещо общество
– Култура, с превес на учени, изобретатели, инженери
– Възстановен морал
– Промяна на съвестта на корумпираните
– Осмиване на образа на наркомана
– Социални изобретения

Ролята на регулатор ще изпълнява възстановеният морал. Възстановен морал – това е регулатор, основан на принципа на социално-входящия сигнал. Силно въздействащите психологически санкции ще бъдат многократно по-ефективни от страха от затвора и глобата.

Високото иновационно ниво обуславя въвеждането на нови науки: изобретателска психология, изобретателска социология и изобретателска дипломация. За 100 години човечеството е натрупало огромно количество от психологични и социологични знания. За революционния скок се изисква не просто знания, а социални изобретения.

Конкурентни преимущества на новия модел на човечеството:

1. Ще бъде формирано способно, можещо човечество.
2. Ще се появи нов тип човек: homo socialis habilis – социално можещ човек и homo рsychologis habilis – човек психологически можещ.
3. Ще се появят хора с нов идеал.
4. На земята няма да има повече войни.
5. Затворите няма да съществуват.
6. С ускорени темпове ще се развива научно-социалният прогрес.

Реплика: Всичко е чудесно, но има един проблем: как да достигнем до това състояние? На този въпрос ни дава отговор само методиката за интегрално възпитание и образование (МИВО)!

[137642]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→